Морска историческа хроника № 97

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 75 на рубриката „Морска историческа хроника“ отворихме темата за предисторията на параходните баркаси „Бавария“, „Мотала“, „Фардингъ“ и
„Ракета“.

Тогава отбелязахме, че най-ранните данни, с които разполагаме за първите три от катерите („Бавария“, „Мотала“ и „Фардингъ“) са съгласно служебни списъци от 1888 г., цитирани от Ради Боев или пряко сили 12 години след предполагаемото им построяване през 1876 г. в Англия [1].
Доколко може да се вярва на тези списъци? По-долу предоставяме на нашите читатели алтернативна гледна точка от три различни източника

ПЪРВИ

В. Чубинский, който е автор на най-сериозното изследване за действията на руските моряци на Черно море и р. Дунав по време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) е пределно лаконичен, но достатъчно ясен и категоричен: „От предадените [през 1879 г. на Княжество България] 7 параходни катера, 3 принадлежали на морското [ведомство], а 4 били от доставените на Дунава [общо] 10 невски [катери] на сухопътното [ведомство]“ [2].

ВТОРИ

Според руския учен В. Д. Конобеев сред плавателните съдове, предадени на Княжество България от Русия на р. Дунав през 1879 г. влизат и шест параходни катера.

Четири от катерите („Ракета“, „Фердикс“, „Мотала“ и „Бавария“) принадлежали на Инженерното управление на руската армия, посочва Конобеев.

Други два („Птичка“ и „Олафчик“) – на морското министерство. [Всички] тези катери са доставени на р. Дунав от р. Нева по железницата, уточнява авторът [3].

…И ТРЕТИ

В своята енциклопедия на речния флот руският изследовател И. И. Черников съобщава, че към момента на влизането на България в Първата световна война страната разполага с малобройна и слаба речна флотилия, в чиито състав служат и стражевите катери „Борис“ и „Стефан Караджа“.

Те са построени още през 1876 г. в Швеция по поръчка на Главното инженерно управление на Русия като параходни катери „Бавария“ и „Мотала“, уточнява Черников [4].


Параходният катер "Стефанъ Караджа" според Приказ № 199 от 1887 г. или "Ст. Караджа" според Обявление № 2199 от 1939 г. за продажба на плавателни съдове. Снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната

От направения преглед на трите източника установяваме следното:

1.Четирите параходни катера („Ракета“, „Фердикс“ или „Фардинг“, „Мотала“ и „Бавария“) са свързани с Инженерното управление, а не с руския флот;

2. Същите са част от по-голяма група от 10 катера, които са свързани под някаква форма с р. Нева (наречени са „невски“ и са доставени от р. Нева);

3.Поне два от тях („Бавария“ и „Мотала“) са построени в Швеция през 1876 г., а не в Англия и съответно към момента на предаването им на Княжество България през 1879 г. определено не са стари плавателни съдове.

В следващите броеве на рубриката „Морска историческа хроника“ ще имаме предизвикателната задача да установим дали данните на Чубинский, Конобеев и Черников са верни.

Защото в статия, посветена на 60-та годишнина от създаването на Дунавската флотилия Сава Иванов отбелязва: "Параходните катери "Ракета", "Бавария", "Фардингъ", "Мотала", "Олафчикъ", "Варна" и "Птичка" бяха също доста стари..." [5]

За целта ще извършим критичен прочит и анализ на серия от документи във връзка с поръчването на 10 парахода (или параходни баркаси) за р. Дунав в рамките на голям транспортен проект с международно участие, реализиран частично през Руско-турската война (1877-1878 г.).

В проекта под различна форма участват представители на руското императорско семейство, Инженерното управление, няколко от най-влиятелните предприемачи на Севера през XIX век, френска и шведска корабостроителница, както и едно финландско корабоплавателно дружество.

Доколкото вече сме разказвали за този грандиозен проект във връзка с параходите "Горни-Студенъ" и "Породимъ" тук ще си припомним съвсем накратко за него.

ДА СИ ПРИПОМНИМ...

След превземането на крепостта Никопол на 4 (16) юли 1877 г. от руските войски през Освободителната война (1877-1878 г.) тук пристига руският банкер, индустриалец и предприемач Самуил Соломонович Поляков.

Той разговаря с Великия княз Николай Николаевич и му представя доклад за незадоволителното състояние на превозите и съобщенията в тила на руската армия (т.е. на територията на днешна Румъния).

Самуил Поляков получава подкрепата и разрешението на руския двор за строителството на военна железопътна линия от Бендер до Галац.

Срокът за завършването й е октомври 1877 г. В допълнение на Поляков е възложено и създаването и организацията на първата транспортна (фериботна) линия между бреговете на река Дунав.

Построяването й е крайно необходимо, защото според оценките на Инженерното ведомство съществуващите мостове на реката няма да издържат на силния ледоход през зимата.

В проведените разговори с руския двор е обсъдена възможността за бъдещата линия да бъдат поръчани кораби, които освен за военни транспортни цели да се използват и за превоз на пътници, поща и малки товари в условия на ледоход и високи води.

В началото на август 1877 г. е прието и предложението на Поляков за изграждането на транспортна връзка между Гюргево и Никопол в две части: военна железопътна линия по румънския бряг от Гюргево до района на с. Ислаз и корабна линия до Никопол на българския бряг.

В плановете на индустриалеца е включено и продължаване на железопътната линия от Никопол до Стара Планина т.е. на територията на днешна България. Решено е плавателните съдове за първата транспортна линия на река Дунав да бъдат общо седемнадесет (5 големи парахода, 10 малки парахода и 2 баржи).

Впоследствие предложението на Поляков е коригирано съобразно необходимостите на руската армия и следвоенните перспективи: корабната линия трябва да свързва Свищов и Зимнич, а броят на баржите се увеличава с още две.



„Парен катер „Любен Каравелов”, бивш „Фардинг”, подарен през 1879 г., участвал в Балканската война през 1912 г., изваден и преустроен след потопяването му през 1913 г., бракуван през 1915 г.” (фотография № III-6088 от Централния фотоархив на Министерството на отбраната)

ИСТОРИЯ БЕЗ АНАЛОГ

На нашите читатели вече е добре известно, че петте големи парахода, предназначени за първата транспортна линия на река Дунав всъщност са "Брестовицъ", "Абланова", "Горни-Студенъ", "Боготъ" и "Породимъ", а баржите - "Зимница" и "Петрошани".

Тяхната история разказахме в монографията "Кралят на железниците Самуил Поляков и неговият флот", издадена през 2016 г.

История без аналог за един от най-големите военни трансфери на европейския континент, осъществен от Русия през XIX век с превозването по железницата на разстояние над 2000 км от Париж до гр. Рени на р. Дунав в разглобен вид на 5 парахода, два от които българските "Горни-Студенъ" и "Породимъ" от 1879 г.

"Ракета", "Бавария", "Фардингъ" и "Мотала"/"Мотало" са четири от десетте по-малки парахода, поръчани в рамките на същия проект на Поляков и предназначени за първата транспортна линия на река Дунав, подобно на "Брестовицъ", "Абланова", "Горни-Студенъ", "Боготъ" и "Породимъ".

Като модел за първата транспортна линия на река Дунав между Свищов и Зимнич е използвана системата на речните параходни съобщения на река Нева в Санкт Петербург.

Нашият разказ за удивителната предистория на "Ракета", "Бавария", "Фардингъ" и "Мотала"/"Мотало" ще продължи в следващите броеве на рубриката "Морска историческа хроника".

Литература и бележки:

[1] Боев, Р. Военния флот на България 1879 - 1900. София, 1969. с. 19.

[2] Чубинский, В. Об участии моряков в войне с Турциею. 1877-1878 гг. С. Петербург. с. 111.

[3] Конобеев, В. Д. К вопросу о передаче Болгарии в 1879 г. русских судов Дунайской флотилии. // Институт Славяноведения. Краткие сообщения, № 9. Москва, 1952. с. 20.

[4] Черников, И. Энциклопедия речного флота. Москва, 2004. с. 527.

[5] Иванов, Сава. По случай 60 годишнината на Дунавската на Негово Величество флотилия. // Морски сговор, 1939, № 7, с. 128.