Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

След издаването на Книга 1 от том II на поредицата "Българските кораби", озаглавена "Дунавската част в Първата световна война. Колубарският капан" под печат в издателство "Еър груп 2000" е Книга 2 от същата поредица с автори д-р Калоян Панчелиев и Преслав Панчелиев.

В 30 глави, 52 приложения, 15 таблици и 150 научно-обосновани извода Книги 1 и 2 на Том II разказват за най-славните, но и най-трагични моменти от историята на българския военен и граждански флот на река Дунав в периода 1914-1921 г.

Изданието е богато илюстрирано и съдържа над 350 архивни фотографии, документи, географски карти, схеми, чертежи, таблици, пощенски картички и др.

Над 50 % от илюстративния материал представлява възстановки и реконструкции на авторите (карти, схеми, чертежи, писма).

Други 35 % представляват собствени фотографии, направени при посещения в различни дунавски дръжави и по-конкретно в Сърбия.

Ето защо с 85 % илюстративен материал, който е продукт на собствен авторски труд поставяме нов стандарт в научно-изследователската работа в полето на българската военноморска история.

В том II от поредицата "Българските кораби" ще откриете забравени, неизвестни, пренебрегнати, скрити, тенденциозно подменени и заличени страници от историята на българския военен флот.

Първата книга от Том II обхваща увод, календар, 19 глави и 26 приложения, а втората – 11 глави, изводи, заключение и още 26 приложения. Тук изпълняваме своето обещание да публикуваме кратки анотации към всяка от главите от Книга 2 преди отпечатването й.

Третият том от поредицата ще бъде посветен на създаването, развитието и утвърждаването на българския военен флот на Черно море, както и участието му във войните до 1944 г.


ДУНАВСКАТА ЧАСТ В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. КОЛУБАРСКИЯТ КАПАН (Том II, Книга 2)

Увод
Тера Инкогнита или защо е необходимо да възстановим речнофлотската история на България в периода 1914 – 1921 г.

Календар
на бойната слава на българските дунавски военни моряци и политическите, дипломатически и инженерни успехи (1915 – 1921 г.)

Глава XX
Трагедията с взривяването на шлеповете „Анверсъ I“ и „Вардаръ“, представена в пет епизода:

„Засядане на плитчина“ (епизод 1), „Що е то лимба или претоварване?“ (епизод 2), „Бойна тревога на река Дунав“ (епизод 3), „Взривът“ (епизод 4) и „Спасените лица“ (епизод 5)


Пощенска картичка с изображение на шлеп Anvers № III в пристанище Русе. Източник: Електронен архив на сп. „Клуб ОКЕАН“

Глава XXI
Малкият параходен влекач „Росица“ или историята на един забележителен дълголетник

През втората половина на октомври 1918 г. шлеп „Анверсъ I“ е натоварен с 800 тона каменни въглища. В Прахово (Сърбия) той е взет на влекало от катера „Росица“ от Дунавската флотилия, за да бъде доставен в Русе. Поради бързото и значително спадане на водното ниво шлепът засяда в близост до Сомовит. Парната машина на катера не е достатъчно мощна и той не е в състояние да изтегли „Анверсъ I“ от плитчината. Необходимо е съдействие и помощ от кораб с по-мощна парна машина. За целта катер „Росица” отплава с пълен ход надолу по течението на реката към Русе. Какво е известно за „Росица”?



Фотография от трудовете на Светослав Минчев – параходният влекач „Росица“ в пристанище Бешлий около 1932 г. Източник: „25 години българско речно плаване. 1935 – 1960“

Глава XXII
Загадъчните гемии и чамове от Дунавската част

Видният морски офицер, историк, книжовник и общественик Сава Иванов разказва за подвизите на парахода „Варна“ в специална публикация, озаглавена „През дунавските ледове“ на страниците на списание „Морски сговор“ в 1940 г. В един от рейсовете през суровата зима на 1916 – 1917 г. екипажът на парахода получава задачата „да прибере всички пристанищни понтони и шлепове, за да ги откара и прикрие в естественото зимно пристанище Чифтилеръ“ край Видин. В изпълнение на тази рискована и трудна задача „Варна“ взема на влекало „грамаден плаващ парк“ от 9 шлепа, 4 пристанищни понтона и 2 чама. Със сигурност споменатите от Сава Иванов чамове са едни от най-слабо известните плавателни съдове от Дунавската част в разглеждания период. В различните източници се споменават общо шест чама: „Искъръ“, „Ломъ“, „Марица“, „Царица Елеонора“, „Черна вода“ и „Янтра“. Какво знаем за тях?


Пощенска картичка с изглед от кейовата стена на пристанище Браила, на която са застанали дървен шлеп (чам) и австрийски монитор. Издател – Bahnhof-und Feldbuchhandel-Gesellschaft m. b. H. Източник: електронен архив на сп. „Клуб ОКЕАН“. Частична възстановка на авторите

Глава XXIII
Обречени на забвение – разказ за дунавските труженици или ролята на понтонния парк във войната

Освен добре познатите ни въоръжени параходи, канонерки, монитори и параходни катери в бойните действия и операции на река Дунав през Първата световна война участват и спомагателни плавателни съдове, които попадат в полезрението на изследователите значително по-рядко. Типичен пример са понтоните, предназначени за заставане на кораби, за войскови транспорт, за извършване на десанти или за изграждане на мостове през реката. В рамките на военната кампания срещу Румъния по време на Първата световна война освен параходи, моторни лодки, шлепове, гемии и рибарски лодки от българската страна са пленени и известен брой понтони, чиито брой според различните източници варира от 14 до 26


Пощенска картичка с изображение на румънски, руски, австрийски и маджарски понтони в пристанище Лом. Издание на Ф. Д. Фичев – гр. Лом. Фотограф – неизвестен. Източник: електронен архив на сп. „Клуб ОКЕАН“

Глава XXIV
Сагата на Царското българско параходно дружество „Дунав“
или една история за тежка несправедливост и непредвидливост за това как австрийци и унгарци отнемат от България осем шлепа


Реклама на унгарското корабоплавателно дружество M.F.T.R. от 1917 г. с основни данни за компанията, снимки на два от нейните пътнически параходи и изгледи от река Дунав при Ада-кале, Оршова и Железни врата. Частична възстановка на авторите

Глава XXV
За малкото ремьоркьорче „Ида“ и премеждията на неговия собственик Йосиф Пинкас в голямата политическа игра

В началото на XX век в търговията с жито на река Дунав навлизат силно българските фирми „Майер Авталион“, „Маркус Пинкас и С-ие“ и др. За осъществяване на своята дейност някои от тях разполагат с плавателни съдове. Компанията „Маркус Пинкас и С-ие“ например е собственик на параходния влекач „Ида“, който е използван от българската Дунавска част в периода юли – октомври 1918 г., а по-късно и от френските окупационни власти. Тук проследяваме трудния път на кораба в заключителните месеци от Първата световна война и след Солунското примирие от 29 септември с.г.


Данни за параходния влекач „Ида“ в трудовете на Сава Иванов. Възстановка на авторите (източник: „Действията на Дунавската флотилия през време на Световната война 1915 – 1918 г.“)

Глава XXVI
Никола Алтимирски – мародер или добър предприемач, щедър дарител и забележителен българин?
Един разказ за изумителния път на бай Кольо от театралната трупа в Плевен през пристанището в Долни Цибър до голямото корабоплаване на река Дунав


Изглед от пристанището на Долни Цибър през 2007 г. Снимка – електронен архив на сп. "Клуб ОКЕАН"

Глава XXVII
Сила и мощ, чест и достойнство – легендарният параход „Варна“

В периода 1915 – 1919 г. в Дунавската част служи параход „Варна“ (бивш руски „Белградъ“). „Докато трая войната и късно след нея, в продължение на 4 години този кораб действува почти непрестанно на Дунава, и като военен транспорт и като боен кораб, обслужван от нашите опитни и славни моряци, принесе неоценими услуги на нашата армия. Поради здравия му корпус и силната му машина той плаваше по Дунава даже и през зимата, когато другите наши и съюзнически кораби преставаха да плават и се прибираха на зимовка“, пише Сава Иванов и допълва: „Транспортът-влекач „Варна“, заедно с четиринадесетте си шлепове, постоянно пренасяше войски, храни, фураж и бойни припаси и чрез това стана един много ценен сътрудник на Главното тилово командуване“. Какво е известно за този забележителен кораб?


Параход Paris (някогашният български "Варна" от Първата световна война) - снимка Neue Zurcher Zeitung

Глава XXVIII
С името на старопрестолния Царевград Търнов на борда

От юли 1965 г. Велико Търново е официалното име на Търново или Търновград. Въпреки славната история на столицата на Второто българско царство името й не е сред най-често срещаните в нашия военен и граждански флот. Някои от плавателните съдове, които носят с достойнство името на старопрестолния град, изписано върху борда им през XX век са баржа (шлеп), параходен влекач и моторен кораб. В допълнение един ро-ро кораб е наименуван на крепостта (и хълма) Царевец, а в по-ново време под флага на Малта плава бълкер с латинизираното наименование Tzarevetz на Параходство „Български морски флот“ (БМФ)


Извадка от поверително писмо № I-П-18/17 от 31 август 1943 г., което е изпратено до комендантите на корабите, старшините на шлеповете и понтонерите. Сред изброените шлепове е и „В. Търново“. Източник – електронен архив на сп. „Клуб ОКЕАН“

Глава XXIX
Гръцка връзка: по следите на арматьора Портоло от Браила

Търговецът Георге Портоло с неговите 12 железни баржи, закупени през 1915 г. е най-сериозният кандидат за арматьора записан като „[П]ортоло“ от Браила“, упоменат в Списъка на плавателните съдове на Дунавската част (1919), от чиято флотилия българските моряци задържат или пленяват един шлеп – „Портоло“, още на следващата 1916 г. през месец октомври. През първата половина на XX век Георге Портоло се утвърждава като един от водещите притежатели на кораби от гръцки произход в Долния Дунав


Данни за собственици на кораби в Браила, публикувани в годишника на дружество Lloyd’s за 1933 г. Сред изброените лица е Georges Portolo. Възстановка на авторите

Глава XXX
„Рила“, „Надежда“, „Евдокия“ и останалите шлепове и катери

С цел да избегнем излишното удължаване на повествованието, което вече надхвърля 700 страници, в настоящата глава събрахме и представяме на читателите всички останали кораби от Дунавската част в разглеждания период. Това са още 14 шлепа и 1 баржа, 3 моторни лодки и 3 катера или общо 21 плавателни съда, които от десетилетия не попадат в полезрението на изследователите, защото информацията за тях е оскъдна и съответно възстановяването на биографиите им е рискована, трудна и предизвикателна задача



Данни за параходния влекач „Кн. Кирилъ“ в Учебник за моряка. Източник – архив на сп. „Клуб ОКЕАН“

Заключение

ПРИЛОЖЕНИЯ:

Приложение 27 - Списък на лодки с външна маркировка на река Дунав (1916 г.);

Приложение 28 - Списък на лодки без външна маркировка на река Дунав (1916 г.);

Приложение 29 - Списък на собственици на лодки на река Дунав (1916 г.);

Приложение 30 - Общ списък на всички гребни лодки на река Дунав, които се споменават в източниците в периода 1914 - 1918 г.;

Приложение 31 - Разпределение на шлеповете от трудовете на Сава Иванов на групи по тонаж;

Приложение 32 - Разпределение на шлеповете от трудовете на Сава Иванов на групи по обслуга (брой на екипажа);

Приложение 33 - Общ списък на малки и средноголеми български влекачи на река Дунав в периода 1914 - 1918 г.;

Приложение 34 - Общ списък на български параходи на река Дунав в периода 1912 - 1918 г.;

Приложение 35 - Общ списък на български катери на река Дунав в периода 1912 - 1918 г.;

Приложение 36 - Кратки списъци: кратък списък на български миноноски на река Дунав и кратък списък на български танкове за петрол и газ на река Дунав (1918 г.);

Приложение 37 - Общ списък на граждански кораби, свързани с българите под османско владичество и независима България в периода от началото на XIX до средата на XX век;

Приложение 38 - Списък с баржи, признати за български като собственост и националност след Първата световна война (ПСВ) съгласно решенията на международен арбитражен съд в Париж, 1921 г.;

Приложение 39 - Списък с плавателни съдове към Пристанищното управление в Русе ок. 1921 г.;

Приложение 40 - Кораби на новосъздадени параходни дружества, които обслужват българското дунавско крайбрежие, ок. 1921 – 1922 г.;

Приложение 41 - Кораби от Русенското пристанище, ок. 1928 – 1930 г. в една от допечатките на „Учебник за моряка” (първо издание Варна, 1917 г.);

Приложение 42 - Корабите, вписани в „Книгата за големите кораби“ при пристанищата към 1.02.1938 г. по данни на Петър Иванов Търновски
(пристанище Русе);

Приложение 43- Обновление на българския граждански флот на река Дунав в периода 1940 – 1941 г.;

Приложение 44 - Корабите на Параходство „Българско речно плаване“, ок. 9 септември 1944 г.;

Приложение 45 - Национализирани плавателни съдове на река Дунав през 1948 г.;

Приложение 46 - Плавателни съдове и оборудване за р. Дунав, строени в област България, Княжество България и Царство България в периода 1868 – 1942 г.;

Приложение 47 - Други плавателни съдове на река Дунав в периода 1919 – 1944 г.;

Приложение 48 - Корабите на „Кооперативни захарни фабрики“ ООД , ок. 4 март 1944 г.;

Приложение 49 - Кораби на Д. С. С., ок. 1935 – 1944 г.;

Приложение 50 - Правно-нормативен статут на някои от плавателните съдове в Дунавската част (1915 – 1918) според терминологията, използвана в различните източници;

Приложение 51 - Календар на бойната слава на българските дунавски военни моряци и политическите, дипломатически и инженерни успехи (1915-1921 г.);

Приложение 52 - Разпределение на плавателните съдове на Дунавската част по Списъка от 18 май 1919 г. (по видове товари)

Таблици в текста:

Таблица 1 - Списък на плавателните съдове, които се споменават в трудовете на Яни Костов във връзка с Дунавската част;

Таблица 2 - По-важни кораби с име "Борисъ", "Царь Борисъ" и "Князь Борисъ";

Таблица 3 - Списък на плавателните съдове на Дунавската част, които се споменават в писмо № 4205 от 1919 г.;

Таблица 4 - Плавателни съдове на Анонимно белгийско акционерно дружество „Русенска захарна фабрика и рафинерия“ (България),
реквизирани през Първата световна война;

Таблица 5 - Списък на чамовете в Дунавската част;

Таблица 6 - Общ брой на понтоните в Дунавската част според различните източници;

Таблица 7- Списък на понтоните от Дунавската част (по бордови номера);

Таблица 8 - Списък на плавателни съдове на търговеца Маркус Пинкас;

Таблица 9 - Списък на плавателни съдове на търговеца Нацул Попов;

Таблица 10 - Списък на плавателни съдове на търговеца Никола Алтимирски;

Таблица 11 - Списък на плавателни съдове на Сократ Панайотов от Видин;

Таблица 12 - Списък на плавателните съдове на транспортна фирма „Дунав. Царско българско параходно акционерно д-во“;

Таблица 13 - Списък на австрийски шлепове, взети под наем от българската страна;

Таблица 14 - Списък на български плавателни съдове на река Дунав, взети от Румъния с решения на румънския съд след 1920 г.

Таблица 15 - Списък на руските кораби, изведени от Крим от Врангел през 1920 г. и предадени на френското правителство, в който фигурират и кораби с български имена.

На водещата фотография, вляво от заглавието на настоящата публикация: параход Paris (някогашният български "Варна" от Първата световна война) - снимка Neue Zurcher Zeitung.


Библиография

Още по темата:

Резюме на книгата

https://www.pan.bg/view_article-74-524305-vzrivoopasno-1914-shto-e-to-kolubarski-kapan-da-zastanesh-sreshtu-ruskiya-imp.html

Съдържание на книгата:

https://www.pan.bg/view_article-3-452059-kolubarskiyat-kapan-i-bylgariya-vizhte-pylnoto-sydyrzhanie-na-tom-2-ot-poredic.html

Приложения и таблици в изследването

https://www.pan.bg/view_article-69-534305-ochakvajte-neizvestni-stranici-ot-istoriyata-na-bylgarskiya-voenen-flot-nad.html