Морска историческа хроника № 98

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В българската военна и в частност военноморска история съществува тенденция към преекспонирането на определени личности и събития за сметка на забравянето, омаловажаването или подценяването на други.

Един типичен пример за дунавски герои, чието дело е незаслужено забравено са запасният ученик-машинист Яни Костов и неговата доброволческа команда, които пресичат река Дунав с лодка на 4 срещу 5 септември 1916 г. и пленяват парахода „Тереза“ в румънското пристанище Бекет.

Впоследствие „Тереза“ е преименуван на „Оряхово“, окомплектован е с екипаж и отново под ръководството на Яни Костов през ноември с.г. участва в демонстративен десант, пленяването на танк за петрол „Кредипетро № 1“ и вземането на още 5 баржи като военни трофеи.

В настоящата публикация даваме отговор на въпроса кой е Яни Костов и каква е ролята му в посочените събития

Яни Костов Янев е роден на 20 юли 1881 г. в Оряхово [1].

На 28 юни 1897 г. той постъпва като ученик в Машинното училище при Дунавската флотилия в Русе. Негови съвипускници са: Велчо Андреев, Тома Табаков, Борис Бояджиев, Илия Дончев, Иван Кръстев, Киро Костов и Никола Господинов (XV випуск) [2].

След завършването на I курс учениците са изпратени на практика на параходите и катерите от Дунавската флотилия, където прекарват летните месеци. Яни Костов е разпределен на параходната яхта „Александръ I”. След завършването на II курс, отново през лятото учениците са изпратени на практика в Арсенала на Флотилията в Русе.



Яни Костов (снимка: „Юбилеен сборник за 50 годишната дейност
на Морското училище 1881 – 1931 г.“)

ПЛАВАНЕ С КРАЙЦЕРА „НАДЕЖДА”

През есента на 1899 г. учениците от III курс са изпратени от Русе във Варна в рамките на предстоящото преместване на Машинното училище. През 1900 г. цялото Машинно училище се премества в гр. Варна на Черно море. В „Програма за унтер-офицерската морска школа при флотилията и морската част“, която се отнася за „категорията машинисти“ през III година от срока на обучение под точка 2 е включен предмет „Парни машини“ [3].

Изучават се: „Парни машини, устройство на парните машини, техните части и принадлежности, подробно описание на машините и частите им, тяхното предназначение и действие…Устройство на фундаментите и рамите на машините. Теория на парата, нейното действие в машините и подразделение на машините по начин, как парата работи в тях. Подразделение на машините по двигателната материя, употребима да ги поставя в действие. Охлаждане на парата, негово предназначение и апаратите за охлаждане с тяхното описание и устройство, така и частите им…Подробно описание устройството на котлите, техните части и принадлежности, тяхното предназначение и действие…Гребните колела, гребният винт и название техните части, устройството им и предназначението им. Дейдвудна тръба и устройството й [4].“

Първите четирима ученици от III курс, сред които е и Яни Костов са командировани на крайцера „Надежда”. Корабът трябва да отплава на 28 април 1900 г. за Русия, за да вземе участие в церемонията по освещаването на броненосеца „Ростиславъ” (в Николаев) и паметника на Екатерина II (в Одеса), както и да бъде вдигнат на док в Севастопол за почистване и боядисване. Плаването продължава около месец, а „Надежда” посещава Одеса, Николаев, отново Одеса, Севастопол, Ялта, Трапезунд, Синоп и се завръща във Варна.



Крайцерът "Надежда" в пристанището на Ялта (снимка Централен военен фотоархив на Министерството на отбраната)

ПРАКТИКА НА РАЗЛИЧНИ ПАРАХОДИ

Продължителността на плаването е причина за закъснението на занятията в Машинното училище с един месец и учениците от III курс сдават изпитите си едва през юли 1900 г.

На 16 юли с.г. излиза заповед по флота, с която те са произведени „ученици машинисти I р.” (мл. подофицери) и са командировани на практика на различни параходи. Яни Костов е командирован на параходната яхта „Александръ I”, където преминава двегодишната практика.

На 3 август 1902 г. (един месец след завършването на пълния курс на Машинното училище) той постъпва на свръхсрочна служба като старши машинист на параходната яхта „Крумъ” от Дунавската флотилия.

На 16 юли 1904 г. е уволнен по болест, която придобива при изпълнение на служебните си задължения. Впоследствие е пенсиониран, но се отказва от пенсия, защото е още млад и смята за обидно да я получава.

В периода 1 декември 1904 г. – 15 ноември 1908 г. е I механик на парахода „Борисъ” на река Дунав.

На 8 декември 1908 г. постъпва като I механик и капитан на парахода „Янтра”, изпълнява и двете длъжности и служи на него до 15 февруари 1913 г. Веднага след това е назначен за инспектор (техник-механик по контрола на парните котли) в Министерството на търговията, промишлеността и труда.



Параходът "Крумъ" (снимка Централен военен фотоархив на Министерството на отбраната)

НАЧАЛНИК НА ВОЕННОТО ДЕПО В ОРЯХОВО

В началото на Общоевропейската война, която впоследствие прераства в световна Яни Костов е все още инспектор по парните котли и е освободен от военна служба.

Той не се чувства полезен в министерството, защото е достатъчно млад и повлиян от силни патриотични настроения, изпраща писмена молба до началника на Флота.

В нея моли да бъде приет във Флота, но за съжаление получава отрицателен отговор:

„Господине, Подадената Ви молба до Началника на Флота се получи в Щаба на флота. Той Ви благодари за добрата воля, че предлагате услугите си безвъзмездно, макар да сте още болнав. Похвалява Ви за родолюбивото чувство, но за съжаление не може да удовлетвори молбата Ви, тъй като в[ъв] флота има доста още млади и здрави технически сили за използване. 29. X. 1915 год. гр. Варна. Адютант на флота Лейтенант: (п.) Драганов.“

Подобен отговор не удовлетворява Яни Костов и той започва да търси други възможности. Изпраща писмо до полковник Сиромахов (Началник на Оряховския Укрепен Пункт), с когото се познава.

В писмото Костов моли Сиромахов да го повика в гарнизона си в случай на война с Румъния, за да участва в евентуален десант на румънския бряг.

Полковник Сиромахов реагира бързо: веднага след получаването на писмото той извиква Костов при себе си и го назначава за Началник на В. П. Депо – гр. Оряхово.

Според Сава Иванов запасният моряк ученик-машинист Яни Костов изпълнява длъжността завеждащ военното депо в гр. Оряхово по назначение от началника на гарнизона полковник Сиромахов [5].

ПЛЕНЯВАНЕТО НА ПАРАХОДА „ТЕРЕЗА“

На 1 септември 1916 г. е обявена войната с Румъния.

На 4 срещу 5 септември с.г. в 23:00 часа вечерта Яни Костов пресича с лодка река Дунав и пленява румънския параход „Тереза”.

В спомените си Костов е доста скромен и лаконичен и не предоставя детайли за участниците в операцията, точното място и обстоятелствата при пленяването на кораба.

Подробности откриваме в трудовете на Сава Иванов: „Тереза“… беше взет в плен при гр. Бекет…от една малка доброволческа команда под ръководството на запасния ученик-машинист Яни Костов.“ [6]

Какъв е съставът на доброволческата команда? На друго място Иванов уточнява, че Костов е пленил парахода „Тереза“ заедно с „няколко рибари и със съдействието на пограничните моряци“ [7] .

Изследователят Велико Лечев изобщо не отбелязва участие на рибари, а на моряци от Дунавската част и команда войници от Оряховския гарнизон [8].

Разказът на Сава Иванов продължава с доставянето (в оригинал: докарването) на парахода „Тереза“ в пристанището на Оряхово през същата нощ и преименуването му на „Оряхово” на другия ден, т.е. на 5 септември 1916 г. [9]



За тези и други интересни факти от биографията на Яни Костов можете да научите в Книга 1 от Том II на поредицата "Българските кораби", озаглавен "Дунавската част в Първата световна война. Колубарският капан".

Най-новата книга на "Еър груп 2000" ЕООД вече е на пазара и можете да си я закупите от издателството.

Литература и бележки:

[1] Петрова, Деница. „Re: Yani Kostov.“ Кореспонденция, изпратена по електронна поща (e-mail) до Калоян Панчелиев. 07.03.2017. Авторите благодарят на д-р Деница Петрова, директор на Исторически музей – Оряхово за предоставените биографични данни за Яни Костов Янев.

[2] Последователните списъци на випуските от Морското училище през 50 годишното му съществуване. // Юбилеен сборник за 50 годишната дейност на Морското Училище 1881 – 1931 г., 1931, Официален отдел: с. 128-170.

[3] Програма за унтер-офицерската морска школа при флотилията и морската част към заповед по Военното ведомство № 498 от 1892 г. // Юбилеен сборник за 50 годишната дейност на Морското Училище 1881 – 1931 г., 1931, Официален отдел: с. 65.

[4] Пак там, с. 71.

[5] Иванов, Сава. Действията на Дунавската флотилия през време на Световната война 1915 – 1918 год. // Военно-исторически сборник, 1937, № 32 , с. 115.

[6] Пак там, с. 102.

[7] Пак там, с. 115.

[8] Дневник на Дунавската част при Българския военноморски флот (1916 г.). Предговор, съставителство и научна редакция Велико Лечев. Велико Търново, 2006, с. 127.

[9] Иванов, Сава. Действията на Дунавската флотилия през време на Световната война 1915 – 1918 год. // Военно-исторически сборник, 1937, № 32 , с. 115.