Морска историческа хроника № 105

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 103 на рубриката „Морска историческа хроника“ публикувахме част № 7 от поредицата „Легенда за Джузепе Мацини – Апостол на революционна Италия“.
В нея отбелязахме, че през септември 1869 г. Мацини се среща в Лондон с българските възрожденци и представители на национално-освободителното движение Теофан Райнов, Райчо Гръблев и Марко Балабанов.

В началото на срещата Мацини се обръща към тях с думите: „Аз не познавам България…и вие сте първите българи, които аз виждам в живота си. Но зная, че има един български народ в Европейска Турция, който, както и всички други там народи, се намира и пъшка под едно несносно политическо иго…“
За многобройните привърженици на всевъзможни конспиративни теории за връзките между българското и италианското национално-освободително движение горното обръщение вероятно ще представлява голямо разочарование.
Чрез него Мацини чистосърдечно си признава, че не познава България, а Марко Балабанов, Райчо Гръблев и Теофан Райнов са първите българи, които той вижда през живота си

(от бр. 103)

МАЦИНИ И БЪЛГАРИТЕ В ШЕСТ ВЪПРОСА

Обърнете обаче внимание на внимателния изказ на Мацини. Той казва „аз не познавам България“, но не казва „аз не познавам българи(те)“.

Също така той казва „вие сте първите българи, които аз виждам [физически] в живота си“, но това по никакъв начин не изключва възможността Мацини да си е кореспондирал с българи чрез размяна на писма благодарение, на които се е информирал за положението на българския народ под османско владичество („Но зная, че има един български народ в Европейска Турция, който…се намира и пъшка под едно несносно политическо иго“), включително и с въпросния българин от Букурещ, който препоръчва Райчо Гръблев и Теофан Райнов на Марко Балабанов в Париж и го моли най-настойчиво да се присъедини към тях, за да отидат и тримата заедно при Мацини в Лондон.

Още повече, че Райчо Гръблев и Теофан Райнов разполагат с препоръчителни писма от други лица, които са добре известни на Мацини, подчертава Балабанов. Това е един добър повод да си зададем следните въпроси:

1. Предвижда ли Мацини място за българите на политическата карта на Нова Европа в своите политически адреси, обръщения, послания, проекти и визии?

2. Освен организации, посветени на освобождението на Италия, създавал ли е Мацини и такива, посветени на освобождението на балканските народи, включително и българския?

3. Как идеите и посланията на Мацини достигат до българските земи и българите под османско владичество?

4. Има ли свои последователи Мацини сред българите под османско владичество?

5. Бил ли е Мацини в контакт/кореспонденция с други българи без да ги познава лично преди срещата с Марко Балабанов, Райчо Гръблев и Теофан Райнов в Лондон през септември 1869 г.?

6. Възможно ли е Мацини да е кореспондирал с въпросния българин от Букурещ и кой е този българин?


Портрет на Джузепе Мацини от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"

Нашият преглед започваме с първия въпрос т.е. дали Мацини предвижда някакво политическо бъдеще за българите и България през втората половина XIX век. Отговорът на този въпрос е положителен и се съдържа в прочутия

МАНИФЕСТ НА РЕПУБЛИКАНСКАТА ПАРТИЯ

В брой № 102 на рубриката „Морска историческа хроника“, когато публикувахме част № 6 от поредицата „Легенда за Джузепе Мацини – Апостол на революционна Италия“ отбелязахме, че през 1855 г. Мацини участва в написването и издаването на прочутия „Манифест на републиканската партия“ в съавторство с унгарския революционер Лайош Кошут и френския политик Александър Огюст Ледрю-Ролен.

Това е един от основополагащите документи на републиканизма, който разтърсва до основи тогавашния предимно монархически свят на големите империи и създава предпоставки за промени на политическата карта на света в полза на националните държави и по-малките народи, включително и за българите, които тогава се намират под османско владичество.

Преди да разгледаме отблизо гореспоменатия „Манифест на републиканската партия“ ще разкажем накратко за Александър Огюст Ледрю-Ролен (1807 – 1874 г.), единият от съавторите на Мацини. На другия – Лайош Кошут, ще посветим отделна глава в процеса на повествованието.

И така, Ледрю-Ролен е френски адвокат, защитник на работническата класа, оратор, политик с леви, републикански и демократически убеждения от епохата на Юлската монархия (1830 – 1848 г.) и Втората република (1848 – 1852 г.).

Роден на 2 февруари 1807 г. в Париж. Първоначално развива адвокатска практика, по-късно през 1841 г. е избран за депутат от републиканската партия в Националното събрание на Франция. В една от своите речи, които произвеждат огромен ефект сред обществеността той се обявява за всеобщо гласуване, заявява, че ще търси подкрепа в народа, а не в парламента и визира промяна в обществения строй чрез политическа реформа.

За тази гръмка реч и последващото й публикуване е заведен съдебен процес срещу Ледрю-Ролен. Впоследствие той е напълно оправдан и продължава да използва всеки един удобен случай за обръщения към народа.

Недоволен от умерените позиции на Le National – издание на левите сили в Парламента, Ролен става един от основателите на радикалния вестник La Reforme (1843) и скоро придобива значително влияние в него.

Вестникът издига социалистическа програма и това дава повод на френските социалисти да приемат Ролен като един от тях. На 24 февруари 1848 г. той взема активно участие в революционните събития и се застъпва в полза на установяването на републиканско срещу регентско управление.

Избран е за член във временното правителство, в което заема поста министър на вътрешните работи. Изпраща до различни райони във Франция специални комисари, чиято задача е да оповестят и утвърдят принципите на революцията, както и да провъзгласят установяването на републиката.

Ролен влиза и в състава на Изпълнителната комисия, която действа от 10 май 1848 г. на мястото на временното правителство. Участва в изборите за президент на Франция през декември 1848 г., събира 5 % от гласовете и се класира на трето място.

Новоизбраният президент е Луи Наполеон Бонапарт със 74,4 % от гласовете. През май 1849 г. Ледрю-Ролен е избран отново за депутат от Париж. През юни с.г. Ролен е един от ръководителите на въстанието срещу Луи Наполеон Бонапарт, белязано от неуспех, след което той е принуден да избяга във Великобритания.

Именно там Ролен установява контакт с Джузепе Мацини и през 1855 г. участва в написването на „Манифеста на републиканската партия“. През 1870 г. той получава разрешение да се завърне във Франция.


Възстановка на корицата на „Манифеста на републиканската партия“ (1855) с автори Лайош Кошут, Александър Огюст Ледрю-Ролен и Джузепе Мацини


СЪРБИЯ, РУМЪНИЯ, БЪЛГАРИЯ И БОСНА - КОНФЕДЕРАЦИЯ ПО МОДЕЛА НА ШВЕЙЦАРИЯ

След тези кратки бележки върху живота и делото на Ледрю-Ролен се завръщаме към изключително важната тема за „Манифеста“. На 8-9 страница в него е представена политическата картина на Нова Европа във визията на тримата автори, включително и Мацини:

„Единствено революцията може да разреши жизнено важния въпрос/проблем за националностите, който повърхностното съзнание отказва да разбере, но за който ние знаем, че представлява същността на Европа…само тя може да върне Италия към живот за трети път, да каже на Унгария и Полша „съществувайте“; само тя може да обедини Испания и Португалия в Иберийска република; да създаде [една] млада Скандинавия, да придаде материално изражение на Илирия, да организира/уреди Гърция; да разшири Швейцария до размерите на [една] Алпийска конфедерация, [както] и да групира в едно свободно отечество и да направи [една] ориенталска [конфедерация] Швейцария от Сърбия, Румъния, България и Босна. И само тя може да хармонизира…двете велики идеи, които водят света днес и се наричат „Свобода и асоцииране“. Братя, не се съмнявайте в силата си, вашата програма отговаря на всички необходимости на епохата. За нея хората се борят, страдат и умират навсякъде в Европа“.

От цитирания пасаж разбираме, че отговорът на първия от поставените по-горе шест въпроса е утвърдителен – към 1855-а или годината на издаването на „Манифеста“ Мацини, Кошут и Ролен предвиждат политическо бъдеще за България, която е включена в състава на една свободна конфедерация (ориенталска Швейцария по модела на добре познатата ни конфедерация Швейцария в централна Европа), разположена на Балканския полуостров, заедно с Босна, Румъния и Сърбия.

(Следва)


"Възхвала на Джузепе Мацини" - литография от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино, датирана в периода 1860 - 1870 г. Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"