Българските военни моряци и родният флот заслужават това признание за своя принос за утвърждаването и запазването на териториалната цялост и суверенитета на страната чрез успешните си действия на река Дунав и Черно море в поредица от събития, които влизат във военноморския ни календар за месец ноември след Сръбско-българската (1885 г.), Балканската (1912 г.) и Първата световна война (1914/1915 – 1918 г.)


Морска историческа хроника № 106


Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

На 17 май 2021 г. в брой № 49 на рубриката „Морска историческа хроника“ поставихме въпроса за конкретната дата, на която е фактологически оправдано, исторически мотивирано и справедливо от професионална гледна точка Военноморските сили (ВМС) на Република България да отбелязват своя празник, респективно съответната годишнина от своето създаване (основаване).

31 ЮЛИ – ДЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕННОМОРСКИ ФЛАГ И БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН МОРЯК

На 2 ноември 2021 г. в брой № 56 на рубриката „Морска историческа хроника“ в публикацията „За първи път и само в Pan.bg: 60 222 или указът за изключване на корабите, предадени на Княжество България от руския Черноморски флот“ установихме, че т.н. „Ден първи“ на българския военен флот във Варна и Русе (стар стил 31 юли/нов стил 12 август 1879 г.) е частен случай, породен от необходимостта на руската дипломация да изтегли спешно от Княжество България военния министър Паренсов и да го изпрати лично при император Александр II в Ливадия, за да обсъдят изключително важни военни и политически въпроси относно княз Батенберг, българската армия и нейното въоръжение, Народното събрание и др. Частен случай, който Паренсов свързва в спомените си директно с пътуването си до Русия с парахода „Опытъ“ и за жалост самият той окачествява като „целия този маскарад“.


Параход "Симеонъ Великий" (бивш "Опытъ"). Снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната

Най-важното събитие, което се случва за нас българите на 31 юли 1879 г. е издигането на българския военноморски флаг в Русе и Варна над корабите, предадени от Русия.

Куриерски винтов параход „Келасуры“ и параходите „Породимъ“, „Горни-Студенъ“ и „Опытъ“, които представляват основната част от корабния тонаж на Дунавската флотилия и Морска част обаче все още не са българска собственост и към 31 юли 1879 г. си остават руски.

Официалното им изключване от списъка на плавателните съдове на руския Черноморски флот е извършено с императорски указ № 60 222 от дата 24 ноември 1879 г. или 116 дни по-късно.



"[Указ] 60 222. Ноември 24. Поименен, обявен [и] в приказ на Негово Императорско Височество Генерал-Адмирала. Относно изключването от списъка на [плавателните] съдове на Черноморския флот на някои [плавателни] съдове, предадени с Височайше разрешение на Българското княжество. Предадените, с Височайше разрешение, на Българското княжество, изброени поименно по-долу [плавателни] съдове се изключват от списъка на [плавателните] съдове на Черноморския флот. Шхуна "Келасуры". Параходи "Породимъ", "Горни-Студенъ" и "Опытъ"

За съжаление колкото специално и уникално да е събитието на 31 юли 1879 г., останало в паметта на поколенията и отбелязвано до днес като „Ден първи“ на Дунавската флотилия и Морска част, това съвсем не е достатъчно, за да придаде на българския военен флот статут на завършена организация към въпросната дата, а само на организация в процес на изграждане.

Датата 31 юли 1879 г. всъщност може да бъде отбелязвана официално като „Ден на българския военен моряк“ и/или „Ден на българския военноморски флаг“, защото към този момент такива съществуват.



Припомняме, че на 26 август 1879 г. в брой № 16 на вестник „Целокупна България“ е публикувана дописка във връзка със събитието, според която на 30 юли с.г. господа офицерите от Дунавската флота известяват, че на следващия ден т.е. 31 юли 1879 г. ще се издигнат тържествено българските флагове на четирите парахода, подарени на Българското княжество от руския император или Царя-Освободител.

Ето защо можем да кажем с пълно право, че отбелязването на празника на ВМС на Република България по нов стил на втората неделя от месец август всяка година е справедливо от професионална гледна точка: към 31 юли 1879 г. българските военни моряци и българският военноморски флаг са част от новосъздадена организация в процес на изграждане, наречена „Дунавска флотилия и Морска част“.

24 НОЕМВРИ – ДЕН НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ

Един военен флот като завършена организация обаче освен с флаг, личен състав и униформи, щат/организационна структура със свой Заведующ, бюджет, длъжностни характеристики, материални ресурси, рейд, ремонтна база, комуникации, инфраструктура и други би следвало да разполага и със собствени плавателни средства, а не с такива, които са само номинално под негов контрол.

В лицето на предадените от Русия кораби „Келасуры“, „Породимъ“, „Горни-Студенъ“ и „Опытъ“ (основна част от корабния тонаж) българският военноморски флаг е издигнат над плавателни съдове, които не са изключени от списъците руския Черноморски флот и продължават да бъдат руска собственост до 23 ноември 1879 г. или повече от три и половина месеца по-късно.



Следователно българските власти не разполагат със собственост върху плавателните съдове към 31 юли 1879 г. Това е безпрецедентен случай и парадокс от правно-нормативна гледна точка, но напълно в тон със становището относно създаването на българска военна флота с двойнствен статут (т.е. едновременно обвързана с Русия и България, но предназначена за изпълнението на целите на политиката на Руската империя в региона и по-точно за присъединяването на България към Русия), което се съдържа в протоколите от работата на Военния съвет под председателството на княз Дондуков-Корсаков, заседавал през предходната 1878 г. в Адрианопол (дн. Одрин) и Филипопол (дн. Пловдив).



Ето защо датата, на която е исторически коректно и фактологически издържано съвременните Военноморски сили на Република България да отбелязват годишнината от своя празник е 24 ноември или денят, в който през 1879 г. Дунавската флотилия и Морска част придобива статут на завършена организация със свои собствени кораби след изключването им от руския Черноморски флот с указ № 60 222 на руския император Александр II. Обаче

В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ МЕСЕЦ НОЕМВРИ Е ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН

и по ред други причини. Всяка година на 8 (нов стил 21) ноември, ВМС на Република България, например отбелязват съответната годишнина от атаката на торпедоносеца „Дръзки“ срещу турския крайцер „Хамидие“ през Балканската война (1912 г.). В допълнение по време на Първата световна война (1914 – 1918 г.), в която България се включва през 1915 г.:

На 22-23 ноември 1916 г. – с парахода „Оряхово” (бивш Tereza) запасният ученик-машинист и Началник на В. П. Депо – гр. Оряхово Яни Костов извършва демонстративен десант: през деня заема остров Попадия, а в 02:00 часа през нощта пленява танк за петрол „Кредипетро №1” при румънския остров Прундугол на р. Дунав.



Яни Костов (снимка: „Юбилеен сборник за 50 годишната дейност на Морското училище 1881 – 1931 г.“)

На 23 ноември 1916 г. – с парахода „Оряхово” (бивш Tereza) Яни Костов взема на влекало от румънския бряг 5 баржи и също ги доставя в оряховското пристанище „като военни трофеи“. По-късно на тях са дадени временни номера, както следва: баржа с временен № 6, баржа с временен № 7, баржа с временен № 8, баржа с временен № 9, баржа с временен № 10.

На 27 ноември 1916 г. – по време на десанта в Рамадан (пристанището на Гюргево на р. Дунав) е пленен параходният влекач „Раймондъ“/преименуван на „Любенъ Каравеловъ“.

На 27 ноември 1916 г. – по време на българския десант в румънското пристанище Калафат на р. Дунав са пленени 12 шлепа.

Тридесет и една години по-рано или по време на Сръбско-българската война (1885 г.), също през месец ноември параходният баркас „Мотала“ (или „Мотало“) пленява сръбски ветроход, лодка и/или понтон на р. Дунав.

В брой № 99 на рубриката „Морска историческа хроника“ (21 октомври 2023 г.) установихме, че за съжаление конкретната/ите дата/и на пленяването на сръбския ветроход, лодката и/или понтона от „Мотала“ не се споменава/т в източниците, а се отбелязва най-общо: „през време на войната“, „към средата на ноември 1885 г.“ и „в този период“.

След извършеното проучване и на базата на публикацията на Сава Иванов, тогава установихме, че датата на пленяването на сръбския ветроход е 15 ноември 1885 г., а на лодката на сръбския разузнавач – 22 ноември 1885 г.

НЕОБХОДИМА РЕВИЗИЯ НА ВОЕННОМОРСКИЯ КАЛЕНДАР ЗА МЕСЕЦ НОЕМВРИ

И така, ако сега решим да актуализираме нашия списък с важни годишнини от историята на българския военен флот, които ни препращат към съответните събития през годините, но все през месец ноември, той ще изглежда по следния начин:

8 ноември – на тази дата по време на Балканската война през 1912 г. отряд български торпедоносци в състав „Летящи“, „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“ атакува успешно турския крайцер „Хамидие“;

15 ноември – на тази дата по време на Сръбско-българската война през 1885 г. българския катер „Мотала“ пленява сръбски ветроход на р. Дунав, натоварен с 400 чувала брашно и хранителни продукти за сръбските войски;

22 ноември – на тази дата по време на Сръбско-българската война през 1885 г. българския катер „Мотала“ пленява лодката на сръбски разузнавач на р. Дунав;

23 ноември – на тази дата по време на Първата световна война през 1916 г. с парахода „Оряхово” (бивш Tereza) запасният ученик-машинист и Началник на В. П. Депо – гр. Оряхово Яни Костов пленява танк за петрол „Кредипетро №1” при румънския остров Прундугол на р. Дунав;


Параходът "Оряхово" (снимка: „Юбилеен сборник за 50 годишната дейност на Морското училище 1881 – 1931 г.“)



23 ноември – на тази дата по време на Първата световна война през 1916 г. с парахода „Оряхово” (бивш Tereza) Яни Костов взема на влекало от румънския бряг 5 баржи и ги доставя в оряховското пристанище „като военни трофеи“;

24 ноември – на тази дата през 1879 г. Дунавската флотилия и Морска част придобиват статут на завършена организация със свои собствени кораби след изключването им от руския Черноморски флот с указ № 60 222 на руския император Александр II. Реално, ако 31 юли е „Ден на българския военен моряк и българския военноморски флаг“, то 24 ноември е „Ден на българските военноморски сили“, чиито първообраз е Дунавската флотилия и Морска част.

27 ноември – на тази дата по време на Първата световна война през 1916 г. в рамките на българския десант в румънското пристанище Калафат на р. Дунав са пленени 12 шлепа;

27 ноември – на тази дата по време на Първата световна война през 1916 г. в рамките на десанта в Рамадан (пристанището на Гюргево на р. Дунав) е пленен параходният влекач „Раймондъ“/преименуван на „Любенъ Каравеловъ“.

Прегледът на този кратък календар ни показва, че той включва не само важни годишнини, но и минимум три основополагащи събития: Дунавската флотилия и Морска част придобиват статут на завършена, т.е. автономна, независима организация със собствени кораби (24 ноември 1879 г.), първия, втория и третия боен успех на българския военен флот, съответно пленяването на сръбския ветроход от „Мотала“ плюс лодката на сръбския разузнавач през 1885 г. и атаката на „Дръзки“ срещу „Хамидие“ през 1912 г.

Тези три основополагащи годишнини, които отбелязваме именно през ноември са достатъчен повод той да бъде обявен за месец на българския военен флот и в рамките на същия да се провеждат „Дни на българските Военноморски сили (ВМС)“.

В заключение ще кажем, че целта на настоящата публикация не е да игнорира, ревизира или отмени традиционното отбелязване на празника на ВМС всяка година по нов стил на втората неделя от месец август.

Единствената ревизия, която се предлага в случая е във военноморския календар за месец ноември да бъде включена датата, на която катер "Мотала" пленява сръбския ветроход на р. Дунав, натоварен с 400 чувала брашно и хранителни продукти за сръбските войски по време на Сръбско-българската война през 1885 г., както и лодката на сръбския разузнавач.

Дата, неизвестна до този момент и събитие, което се посочва най-общо в източниците с препратката „през време на войната“, „към средата на ноември 1885 г.“ и „в този период“.

След извършеното проучване и на базата на публикацията на Сава Иванов, установихме, че датата на пленяването на сръбския ветроход е 15 ноември 1885 г. Тази дата следва да бъде включена във военноморския ни календар за месец ноември.

"В компанията" на останалите седем дати обаче, въпросната дата запълва една празнота, а в серия от три основополагащи и пет важни годишнини тя вече е достатъчен атестат за приноса на българските военни моряци и родния флот за утвърждаването и запазването на териториалната цялост и суверенитета на страната чрез успешните им действия на река Дунав и Черно море в поредица от събития, които влизат във военноморския ни календар за месец ноември след Сръбско-българската (1885 г.), Балканската (1912 г.) и Първата световна война (1914/1915 – 1918 г.).

(Следва)