Морска историческа хроника № 107


Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

След прегледа на военноморския календар за месец ноември, който извършихме в брой № 106 на рубриката "Морска историческа хроника" е време да поставим на здрави научни основи включването на първия боен успех на българския военен флот в него.

Става дума за пленяването на сръбския ветроход, натоварен с 400 чувала брашно от катера „Мотала“ на 15 ноември 1885 г. по време на Сръбско-българската война. За целта ще си припомним колко и какви са версиите за случилото се

1892 г.: ВЕРСИЯ № 1 (НА АНАСТАС БЕНДЕРЕВ) – ПЛЕНЕНА Е ЛОДКА, ДАТА НЕ Е ПОСОЧЕНА

„Флотилiя, впрочемъ, въ сербско-болгарской войне не имела ни еднаго боеваго дела. Разь только один катеръ (10 человекъ моряковъ) наткнулся близъ Виддинъ на лодку съ 4-мя вооруженными сербскими лазутчиками и, после краткой перестрелки, лодка съ 1-мъ человекомъ и лошадью была догнана у берега и захвачена; прочiе сербскiе лазутчики спаслись бегствомъ“. [1]



Извадка от трудовете на Анастас Бендерев, началник на Военното училище в София (1885 г.), помощник на военния министър (1885 – 1886 г.) и участник във войната като командващ десния фланг на Сливнишката позиция

1931 г.: ВЕРСИЯ № 2 (В ЮБИЛЕЙНИЯ СБОРНИК НА МОРСКО УЧИЛИЩЕ) – ПЛЕНЕН Е ПОНТОН, ДАТА НЕ СЕ ПОСОЧВА

„През време на войната един от парните катери, в който при машината му работили възпитаници на училището се срещнал с един сръбски понтон, изпратен с 4 войника за разузнаване. Понтонът бил притиснат до брега и взет в плен с един войник и един кон; останалите трима войника се спасили с бягство“. [2]






Участие на възпитаниците от Морското машинно училище във войните за обединението на България. // Юбилеен сборник за 50 годишната дейност на Морското Училище 1881 – 1931 г., 1931

1958 г.: ВЕРСИЯ № 3 (НА ВАСИЛ ПОПОВ И СТОЯН СТОЯНОВ) – ПЛЕНЕНИ СА ВЕТРОХОД И ПОНТОН, ДАТИ НЕ СЕ ПОСОЧВАТ

„Към средата на ноември 1885 г. катерът „Мотала“ е изпратен на разузнаване по реката.

Зорко оглеждайки и двата бряга, неочаквано той открива един подозрителен ветроход, който се крие край шубраците на румънския бряг. Катерът се отправя веднага към него.

Изненадан от неочакваната среща, ветроходът бързо се отправя към българския бряг, за да се постави под закрилата на войските от левия фланг на сръбските позиции, опиращи до самия бряг на реката.

Въпреки малочислеността на своя екипаж командирът на катера решава веднага да атакува ветрохода.

Той дава няколко предупредителни изстрели и с пълен ход стремително се насочва към него.

След кратка престрелка ветроходът е принуден да се откаже от съпротива и се предава. Оказва се, че това е противников военен ветроход, натоварен с 400 чувала брашно и други хранителни припаси.

На ветрохода се намират 10 противникови войници, които веднага предават оръжието си и биват взети в плен. Ветроходът е завързан със здраво влекачно въже и откаран във видинското пристанище.

При друга патрулна обиколка катерът „Мотала“ среща един противников понтон, които иска да се промъкне край пристанището.

Катерът веднага се отправя към понтона, който бързо се насочва към българския бряг. На отправените му няколко предупредителни изстрели понтонът не отговаря и продължава с най-голяма скорост да бяга към брега.

Най-после в момента, когато се опитва да заседне на брега, той бива застигнат. Намиращите се на него войници бързо наскачват във водата и трима от тях успяват да се спасят с бягство. Понтонът е пленен заедно с един войник.

Оказва се, че това е противников понтон, на който се намират 4 души разузнавачи.

Понтонът е изтеглен във водата и закаран във видинското пристанище“. [3]

1966 – 1969 г.: ВЕРСИЯ № 4 (НА РАДИ БОЕВ) – ПЛЕНЕНИ СА ВЕТРОХОД И ЛОДКА, ДАТИ НЕ СЕ ПОСОЧВАТ

„В този период катер „Мотала“ успява да плени една разузнавателна лодка на противника и един негов ветроход, натоварен с брашно за частите на генерал Лешанин в района на Видин“. [4]

и

„Само катер „Мотала“, въоръжен, както и останалите, с шесттонови мини, имаше сблъскване с една разузнавателна лодка на противника и с един ветроход, натоварен с брашно за частите на генерал Лешанин край Видин. Тези съдове заедно с екипажите им бяха пленени от катер „Мотала“. [5]





Извадка от трудовете на Ради Боев


(Следва)

Литература и бележки:

[1] Бендерев, А. Сербско-болгарская война. 1885 года. С.-Петербургъ, 1892. с. 468.

[2] Участие на възпитаниците от Морското машинно училище във войните за обединението на България. // Юбилеен сборник за 50 годишната дейност на Морското Училище 1881 – 1931 г., 1931, Официален отдел: с. 210.

[3] Попов, В., Стоянов, Ст. Страници из историята на българския военно-морски флот. София, 1958. с. 32-33.

[4] Боев, Ради. Самоходните кораби на Флотилията и Морската част с щаб в Русе (1879 – 1897 г.). // Военноисторически сборник, 1966, № 3, с. 45.

[5] Боев, Р. Военният флот на България 1879 – 1900. София, 1969. с. 86.