Морска историческа хроника № 107


Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

След прегледа на военноморския календар за месец ноември, който извършихме в брой № 106 на рубриката "Морска историческа хроника" е време да поставим на здрави научни основи включването на първия боен успех на българския военен флот в него.

Става дума за пленяването на сръбския ветроход, натоварен с 400 чувала брашно от катера „Мотала“ на 15 ноември 1885 г. по време на Сръбско-българската война. За целта ще си припомним колко и какви са версиите за случилото се

1892 г.: ВЕРСИЯ № 1 (НА АНАСТАС БЕНДЕРЕВ) – ПЛЕНЕНА Е ЛОДКА, ДАТА НЕ Е ПОСОЧЕНА

„Флотилiя, впрочемъ, въ сербско-болгарской войне не имела ни еднаго боеваго дела. Разь только один катеръ (10 человекъ моряковъ) наткнулся близъ Виддинъ на лодку съ 4-мя вооруженными сербскими лазутчиками и, после краткой перестрелки, лодка съ 1-мъ человекомъ и лошадью была догнана у берега и захвачена; прочiе сербскiе лазутчики спаслись бегствомъ“. [1]



Извадка от трудовете на Анастас Бендерев, началник на Военното училище в София (1885 г.), помощник на военния министър (1885 – 1886 г.) и участник във войната като командващ десния фланг на Сливнишката позиция

1931 г.: ВЕРСИЯ № 2 (В ЮБИЛЕЙНИЯ СБОРНИК НА МОРСКО УЧИЛИЩЕ) – ПЛЕНЕН Е ПОНТОН, ДАТА НЕ СЕ ПОСОЧВА

„През време на войната един от парните катери, в който при машината му работили възпитаници на училището се срещнал с един сръбски понтон, изпратен с 4 войника за разузнаване. Понтонът бил притиснат до брега и взет в плен с един войник и един кон; останалите трима войника се спасили с бягство“. [2]






Участие на възпитаниците от Морското машинно училище във войните за обединението на България. // Юбилеен сборник за 50 годишната дейност на Морското Училище 1881 – 1931 г., 1931

1958 г.: ВЕРСИЯ № 3 (НА ВАСИЛ ПОПОВ И СТОЯН СТОЯНОВ) – ПЛЕНЕНИ СА ВЕТРОХОД И ПОНТОН, ДАТИ НЕ СЕ ПОСОЧВАТ

„Към средата на ноември 1885 г. катерът „Мотала“ е изпратен на разузнаване по реката.

Зорко оглеждайки и двата бряга, неочаквано той открива един подозрителен ветроход, който се крие край шубраците на румънския бряг. Катерът се отправя веднага към него.

Изненадан от неочакваната среща, ветроходът бързо се отправя към българския бряг, за да се постави под закрилата на войските от левия фланг на сръбските позиции, опиращи до самия бряг на реката.

Въпреки малочислеността на своя екипаж командирът на катера решава веднага да атакува ветрохода.

Той дава няколко предупредителни изстрели и с пълен ход стремително се насочва към него.

След кратка престрелка ветроходът е принуден да се откаже от съпротива и се предава. Оказва се, че това е противников военен ветроход, натоварен с 400 чувала брашно и други хранителни припаси.

На ветрохода се намират 10 противникови войници, които веднага предават оръжието си и биват взети в плен. Ветроходът е завързан със здраво влекачно въже и откаран във видинското пристанище.

При друга патрулна обиколка катерът „Мотала“ среща един противников понтон, които иска да се промъкне край пристанището.

Катерът веднага се отправя към понтона, който бързо се насочва към българския бряг. На отправените му няколко предупредителни изстрели понтонът не отговаря и продължава с най-голяма скорост да бяга към брега.

Най-после в момента, когато се опитва да заседне на брега, той бива застигнат. Намиращите се на него войници бързо наскачват във водата и трима от тях успяват да се спасят с бягство. Понтонът е пленен заедно с един войник.

Оказва се, че това е противников понтон, на който се намират 4 души разузнавачи.

Понтонът е изтеглен във водата и закаран във видинското пристанище“. [3]

1966 – 1969 г.: ВЕРСИЯ № 4 (НА РАДИ БОЕВ) – ПЛЕНЕНИ СА ВЕТРОХОД И ЛОДКА, ДАТИ НЕ СЕ ПОСОЧВАТ

„В този период катер „Мотала“ успява да плени една разузнавателна лодка на противника и един негов ветроход, натоварен с брашно за частите на генерал Лешанин в района на Видин“. [4]

и

„Само катер „Мотала“, въоръжен, както и останалите, с шесттонови мини, имаше сблъскване с една разузнавателна лодка на противника и с един ветроход, натоварен с брашно за частите на генерал Лешанин край Видин. Тези съдове заедно с екипажите им бяха пленени от катер „Мотала“. [5]





Извадка от трудовете на Ради Боев

След като си припомнихме версиите е време

ДА ПОСТАВИМ НА ЗДРАВИ ОСНОВИ ПЪРВИЯ БОЕН УСПЕХ НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ (ПЛЕНЯВАНЕТО НА СРЪБСКИЯ ВЕТРОХОД ОТ КАТЕР „МОТАЛА“ ПРЕЗ 1885 г.)

През мeсец ноември т.г. ще отбележим поредната годишнина от Сръбско-българската война (2/14 – 16/28 ноември 1885 г.). Участието и бойните успехи на българската войска във войната са проучени в детайли от изследователите.

Един от най-ранните трудове, посветени на тази тема е „Сербско-болгарская война. 1885 года“ на капитан Анастас Бендерев, началник на Военното училище в София (1885 г.), помощник на военния министър (1885 – 1886 г.) и участник във войната като командващ десния фланг на Сливнишката позиция.

За чест на Анастас Бендерев задължително трябва да отбележим, че неговият труд, издаден през 1892 г. включва и специална глава (под № VII), озаглавена „Болгарская флотилiя“, посветена на участието на Дунавската флотилия във войната.



За съжаление вместо да послужи за добра основа на едно цялостно изследване за приноса на българските военни моряци за защитата на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. материалът за Дунавската флотилия, събран от Анастас Бендерев, благодарение на изключително ценните сведения, получени от майор Ванков, не получава развитие и остава без продължение през целия XX век, та чак и до наши дни.

И така, ако бойните успехи на българската войска при Сливница, Гургулят, Драгоман и Пирот са достатъчно известни дори и на широката публика и получават съответния отзвук в националния и световен печат, то не можем да твърдим същото за тези на военните моряци, които обикновено се маркират съвсем несправедливо в научно-популярната литература мимоходом със шаблона „В тази война Българският флот получава бойното си кръщение“ или пък в най-добрия случай с няколко изречения или параграфа, които представляват художествен преразказ без посочени източници на действията на параходния баркас „Мотала“ (или „Мотало“), чиито екипаж пленява сръбски ветроход, лодка и/или понтон на р. Дунав на неуточнена дата през месец ноември 1885 г.

Не по-различно е и положението в „История на Българската Флотилия“, съставена към 1 януари 1899 г. от мичман ІІ ранг Христов и мичман І ранг Саев (наричана и Бележки за „История на Българската флотилия от 1879 г. до 1 януари 1899 г.“).

Авторите предават участието на Дунавската флотилия в Сръбско-българската война (1885 г.) с едно единствено изречение и акцентират само върху ролята на параход „Голубчикъ“ за спасяването на гр. Видин, както следва:

„През войната с[ъс] Сърбите Парахода „Голубчикъ“ пребоядисан и наименован „Anna“ под командата на Мичмана Луцки е пренесъл бойни припаси до гр. Видин, гдето в него време градът е имал голяма нужда и е бил спасен.“

ИМА ЛИ ПРОМЕНИ В КОРАБНИЯ СЪСТАВ НА ДУНАВСКАТА ФЛОТИЛИЯ ПРЕЗ 1886 г.?

Ето защо не бива да ни учудва, че ако сега решим да обозначим условно като (минимална) „информационна база – A“ горното изречение или данните, с които авторите Саев и Христов разполагат и съответно публикуват на лист № 18 (г) в процеса на своето изложение за участието на Дунавската флотилия в Сръбско-българската война през 1885 г., единственият възможен извод, който може да бъде извлечен/направен относно следващата 1886 г. е „Подвижния[т] материал си остава същия“.

Извод, който и самите автори мичман І ранг Саев и мичман ІІ ранг Христов формулират дословно на следващия лист 19 в процеса на своето собствено изложение.

Под подвижен материал те разбират параходите, миноноските, катерите и баржите на Дунавската флотилия.

В превод на съвременен български език, използвайки приложимата в случая морска терминология това означава: „Няма промени в корабния състав през 1886 година“.

С други думи от минималната „информационна база – A“, в която липсват каквито и да е данни за пленени от българската страна неприятелски плавателни съдове през Сръбско-българската война (1885 г.) извличаме съвсем логичния „извод Б“, че промени в корабния състав на нашата Дунавска флотилия през следващата 1886 година няма.

Или от ограничената по обем (1 изречение), количество (1 източник) и качество (1 параход и ролята му в спасяването на гр. Видин) информация, съдържаща се в „информационна база – A“ извличаме ограничен и в случая неправилен „извод Б“, който не отчита:

1. Трудът на Атанас Бендерев „Сербско-болгарская война. 1885 года“, издаден седем години по-рано или през 1892 г., според който български катер пленява сръбска лодка, използвана за разузнавателни цели на р. Дунав в близост до гр. Видин.

2. Телеграмата от 22 ноември 1885 г., изпратена от капитан Атанас Узунов, началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост до военния министър Константин Никифоров. Съгласно телеграмата на тази дата българския катер пленява сръбска лодка, използвана за разузнавателни цели на р. Дунав.

3. Спомените на „малцина останали още живи ветерани моряци от Сръбско-българската война“, записани от Сава Иванов и публикувани през 30-те години на XX век.



(Следва)

Литература и бележки:

[1] Бендерев, А. Сербско-болгарская война. 1885 года. С.-Петербургъ, 1892. с. 468.

[2] Участие на възпитаниците от Морското машинно училище във войните за обединението на България. // Юбилеен сборник за 50 годишната дейност на Морското Училище 1881 – 1931 г., 1931, Официален отдел: с. 210.

[3] Попов, В., Стоянов, Ст. Страници из историята на българския военно-морски флот. София, 1958. с. 32-33.

[4] Боев, Ради. Самоходните кораби на Флотилията и Морската част с щаб в Русе (1879 – 1897 г.). // Военноисторически сборник, 1966, № 3, с. 45.

[5] Боев, Р. Военният флот на България 1879 – 1900. София, 1969. с. 86.