Морска историческа хроника № 108

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 105 на рубриката "Морска историческа хроника" публикувахме част № 8 от поредицата „Легенда за Джузепе Мацини – Апостол на революционна Италия“. Тогава поставихме шест въпроса относно Мацини и българите.
На първия от тях - "Предвижда ли Мацини място за българите на политическата карта на Нова Европа в своите политически адреси, обръщения, послания, проекти и визии?", отговорихме утвърдително като разказахме за Републиканския манифест от 1855 г.

В него България е включена в състава на една свободна конфедерация, която е наречена ориенталска Швейцария, разположена на Балканския полуостров, заедно с Босна, Румъния и Сърбия


(от бр. 105)

След като в бр. № 105 отговорихме на първия въпрос днес преминаваме към втория: създавал ли е Мацини революцинни организации, чиято дейност е посветена конкретно на освобождението на балканските народи?

Информация по темата се съдържа в едно писмо на Джон Бойд Кинър, доброволец от Шотландия, който се присъединява към отрядите на Джузепе Гарибалди по време на Третата война за независимост и обединение на Италия през лятото на 1866 г.

Писмото на Кинър е написано на 21 юли 1916 г. в Кинлок, административен район Файф (Шотландия) и представлява израз на благородните му намерения да подпомогне със спомените си изследователя Е. Ричардс, редактор и съставител на сборник с писмата на Мацини в периода (1861 – 1872 г.), издаден в три тома.


Портрет на Джузепе Мацини от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"


Въпросното писмо е публикувано в третия том от поредицата, озаглавен „Писмата на Мацини до едно английско семейство“. В него Кинър разказва за запознанството си с Мацини през 1866 г. и съвместната им работа:

"Бях представен на Мацини през 1866 г. През месец юни с.г…тъкмо, когато избухна войната между Италия и Австрия, аз реших да се запиша като доброволец при Гарибалди. С цел да ме улесни един мой приятел ме представи на г-жа Стансфелд, сестра на мадам Вентури, а от своя страна г-жа Стансфелд ангажира Мацини да ми даде препоръчително писмо до [Джузепе] Гарибалди…Аз…представих моето писмо и бях записан като редник в 9-и полк, командван от Меноти Гарибалди [син на Джузепе Гарибалди]. Обаче войната приключи много бързо и когато мирният договор беше подписан аз се завърнах в Лондон. Тогава аз се обадих на Мацини и се срещах често с него в [дома на семейство] Стансфелд, където също така срещнах и мадам Вентури. Той [Мацини] беше подтиснат от…резултатите от войната…През следващата година или две аз го виждах доста често – и двамата се интересувахме от европейската политика – и опитахме да създадем „Балканско освободително общество“, за да проповядваме освобождението на съответните провинции от Турция…и техният съюз в Балканска федерация. Мисля, че аз дадох идеята, а той [Мацини] написа програмата…"

От цитираното писмо разбираме, че отговорът и на втория от поставените по-горе шест въпроса е утвърдителен – към 1866-а или годината на Третата война за независимост и обединение на Италия, Джузепе Мацини и Джон Бойд Кинър създават "Балканско освободително общество", чиято цел е да проповядва освобождението на провинции/територии, които се намират под Османско владичество.

Босненските, българските, сръбските и румънските земи не са назовани конкретно в този случай, но освободените територии следва да образуват съюз или Балканска конфедерация, което от своя странна е директна препратка към визията на Мацини, Кошут и Ледрю-Ролен за една ориенталска [конфедерация] Швейцария, заложена в "Манифеста на републиканската партия" през 1855 г.

Следователно идеите на Мацини, Кошут и Ледрю-Ролен от 1855 г. намират своето естествено продължение единадесет години по-късно или 1866 г. със създаването на съответната организация, наречена "Балканско освободително общество".

Идеята за нея принадлежи на шотландския доброволец Джон Бойд Кинър, а програмата за дейността й е написана от Джузепе Мацини. Със сигурност двамата изпреварват времето си.


Възстановка на корицата на „Манифеста на републиканската партия“ (1855) с автори Лайош Кошут, Александър Огюст Ледрю-Ролен и Джузепе Мацини


Вероятно в своето писмо от 1916 г. Кинър предпочита да не предоставя допълнителна информация за дейността и членовете на някогашното "Балканско освободително общество" от 1866 г. от съображения за дискретност и конфиденциалност.

Защото, макар и изключително трудни за откриване някои факти, свързани с дейността на обществото могат да бъдат установени, а колкото до членовете му – сред тях са били доста влиятелни лица.

Информацията за поне едно от тях е публикувана след смъртта на Джон Бойд Кинър през ноември 1920 г. В юридическото издание The Scots Law Times от края на с.г., в което е поместено кратко съобщение за неговата кончина откриваме и биографията му.

Ето извадка от нея: "Той [Кинър] служил като доброволец при Гарибалди във войната за окончателното освобождение на Италия от владичеството на Австрия [през 1866 г.] и впоследствие продължил [заедно] с Джон Стюърт Мил и [някои] други в основаването на "Балканското освободително общество".

Тук спокойно можем да сложим точка и да кажем, че Джон Стюърт Мил (1806 – 1873 г.) е един от най-великите английски философи на всички времена.

Без да се впускаме в излишни подробности ще отбележим, че освен с първоначалната идея на Кинър и програмата, написана от Мацини изглежда, че "Балканското освободително обществото" може да се похвали и с акт на основаване, а един от влиятелните му членове е бил философът Джон Стюърт Мил.


"Възхвала на Джузепе Мацини" - литография от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино, датирана в периода 1860 - 1870 г. Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"

(Следва)