Морска историческа хроника № 109

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Баржите "Марица" и "Тунджа", доставени в края на XIX век за Дунавската флотилия вече са били наши "гости" в рубриката "Морска историческа хроника". Днес допълваме темата като публикуваме официалната заповед за записването им в инвентара на Флотилията и Морска част и наименуването им

(От брой № 100)

През 1893 г. от фирма Danubius Hungarian Ship & Machine Factory Co. (Корабна и машиностроителна фабрика "Данубиус") в Будапеща са закупени две
баржи, които влизат в състава на Дунавската флотилия с имената "Марица" (III) [3] и "Тунджа".

По този повод през 1989 г. Добрев и колектив отбелязват: "Попълването на флота с плавателни съдове чрез доставки от чужбина е крайно ограничено. Закупени са само два несамоходни шлепа от фирмата "Дунабис" в Будапеща (1893 г.), назовани "Марица" и "Тунджа".[4]

Записването на баржите "Марица" и "Тунджа" в инвентара на Дунавската флотилия и Морска част е извършено в резултат на Заповед по Военното ведомство № 33 от 27 януари 1893 г., подписана от военния министър подполковник Михаил Савов (1891 - 1894 г.). Заповедта е издадена на базата на доклад на военния министър под № 28, одобрен по-рано през същия месец от княз Фердинанд I. Текстът, както следва:

"Заповед по Военното Ведомство № 33 Януарий 27 ден, 1893 год. Ст[ара] София
Да се запишат на приход в инвентара на Флотилията и Морската Част новодоставените две баржи. Въз основание на Височайше одобреният ми доклад от т.г. под № 28 заповядвам да се запишат на приход в инвентара на Флотилията и Морската Част доставените чрез контракт от Будапещенската фирма "Danubius" две нови баржи, като се наименуват – едната „Марица“ и другата „Тунджа“. Военен министър, Почетен Фл. Адютант, От Генералния Щаб Подполковник Михаил Савов".




Строежът на "Марица" (III) и "Тунджа" се наблюдава от Тодор Соларов (1865 – 1920 г.) в периода 4 юни – 10 ноември 1892 г. [5]

Според изследователя Иван Алексиев това е една от по-важните задачи на Тодор Соларов, който встъпва в длъжност като помощник на портовия механик във Флотския арсенал в Русе от 1 януари 1892 г. [6]

Добрев и колектив вероятно стъпват на по-стара информация, която се съдържа в доклад до Фердинанд I от 1907 г.: "През 1893 година плаващият материал се увеличил с две нови баржи, построени в Будапеща и наречени "Тунджа" и "Марица".[7]

През 1997 г. Чонев се придържа към информацията на Добрев и колектив от 1989 г.: "Промените в корабния състав са незначителни. През
1893 г. от будапещенската фирма "Дунабис" са купени две баржи, които влизат в състава на Флотилията и Морската част с имената "Марица" и "Тунджа".[8]



Баржите "Марица" (III) и “Тунджа” в Оряхово при пристигането на 36-и пехотен Козлодуйски полк през 1904 г. (Кликнете на снимката, за да я видите в пълния й размер)

През 1904 г. параходите "Симеонъ Великий" и "Александръ I" участват в превозването на 36-и пехотен Козлодуйски полк до Оряхово.

Както е известно 36-и полк е формиран от състава на 12-и пехотен резервен полк в гр. Лом. След като се подчинява на 2-а бригада от 6- а пехотна бдинска дружина той е базиран в Оряхово.

На 3 юни с.г. двата парахода и 36-и полк са тържествено посрещнати в града.

Една стара фотография, предоставена на сп. "Клуб ОКЕАН" от Историческия музей в Оряхово показва този паметен момент: полкът е строен на брега, а на понтони №1 и 2 срещу течението на реката са застанали съответно параходите "Симеонъ Великий" и "Александръ I".

Между понтон № 2 и "Александръ I" срещу течението на реката е застанала баржата "Тунджа", а на понтон № 3 – баржата "Марица" (III). [9]

С баржите "Марица" (III) и "Тунджа" се срещаме отново през 1907 г. В цитирания по-горе доклад до Фердинанд I те са включени в раздел "Дунавска флотилия".

Разпределени са към Портовото капитанство. Освен "Марица" (III) и "Тунджа" в Портовото капитанство са и баржите "Ломъ" и "Янтра", както и катерите
"Войвода", "Любенъ Каравеловъ", "Стефанъ Караджа", "Борисъ" и "Стража". [10]


Корица на „Доклад до Негово Царско Височество Българския Княз Фердинанд I“, 1907 г. Възстановка на авторите



Данни за баржите „Марица“ и „Тунджа“, публикувани в „Доклад до Негово Царско Височество Българския Княз Фердинанд I“, 1907 г. Възстановка на авторите

В навечерието на Балканската война (1912 – 1913 г.) поддръжката на баржите „Ломъ”, „Тунджа”, „Марица” (III) и „Янтра” затруднява Дунавската част [11] и причинява значителни разходи. Специално назначена комисия предлага те да бъдат предадени на дунавската хидравлическа служба при Главната дирекция за построяване на железниците и пристанищата. Как се стига до това положение?

През 1912 г. със заповед на Флота, основана респективно на заповед на военното министерство № 3156 от 3 април с.г. е назначена комисия, която да извърши преглед на плавателните средства на дунавската част на Флота, да проучи и изготви становище дали е изгодно за държавата те да се ремонтират или да се използват за други цели. [12]

В състава на комисията влизат: началника на флота инж. Лудогоров (председател), капитан II р. Попов (член), лейтенант Димитров (член), инж. Божинов (член), инж. Дешампре (член), механиците Тодоров (член) и Божков (член). [13]

Информация за работата на комисията е публикувана през май 1912 г. в седмичния вестник „Свободен глас”.

Под председателството на Лудогоров тя извършва преглед на всички плавателни средства и частите им и проучва действията, опитите и изпитванията на комисиите, назначавани до момента със същата цел. Запознава се с цялата преписка по въпроса, включително актове, доклади, протоколи и на 30 април с.г. приключва работата си. [14]

С протокол от същата дата комисията потвърждава, че „всички почти параходи и техните части са стари и негодни. За ремонт и дума не може да става, защото са потребни грамадни суми”. [15]


Параходът "Симеонъ Великий" (снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната)

Решенията на комисията [16] по отношение на отделните плавателни съдове са формулирани в 5 точки. За краткост тук ги обобщаваме и представяме условно в три групи:

Група I - кораби, за които се предлага да останат на служба в Дунавската част временно – яхта „Крумъ“ (още няколко години) и миноноските „Левски“ [17] и „Ботевъ“ (за обучение на персонала);

Група II - кораби, които следва да бъдат [първо] бракувани и [след това] предадени на Главната дирекция за построяване на железниците и пристанищата – транспортите „Александръ I“ и „Симеонъ Великий“ [18] и

Група III - баржи, които следва да бъдат предадени [директно] на Главната дирекция за построяване на железниците и пристанищата – баржите „Ломъ”, „Тунджа”, „Марица” (III) и „Янтра”.

Транспортите и баржите следва да се предадат на дунавската хидравлическа служба при Главната дирекция за построяване на железниците и пристанищата и да се „премахнат по-скоро от дунавската част, понеже обременяват частта в[ъв] всяко отношение и причиняват големи и безцелни разходи, средства и хора, за сметка на поддържането“. [19]

Нелицеприятните изводи на комисията са направени в мирновременни условия. Предложенията й вероятно не са приведени в изпълнение, защото броени месеци по-късно виждаме, че баржите участват във военно-транспортната кампания на река Дунав по време на Балканската война (1912 – 1913 г.) и оказват значителна помощ.
Този епизод от биографията им е възстановен благодарение на трудовете на капитан I ранг Сава Иванов [20] и представен в детайли от Калоян и Преслав Панчелиеви в том I от поредицата „Българските кораби“ през 2015 г. [21][22]

За участието на баржите "Марица" (III) и "Тунджа" в транспортната кампания на р. Дунав по време на Балканската война вж. тук https://pan.bg/view_article-3-5333-BARZhITE-MARICA-I-TUNDZhA-V-BALKANSKATA-VOJNA.html


Статията „Негодността на нашата флота“, публикувана във вестник „Свободенъ гласъ“. Частична възстановка на авторите

Литература и бележки:

[3] След името на шлеп (баржа) "Марица" от 1893 г. поставяме за удобство на читателите в скоби условен номер (III). Хронологически преди него има данни за влашки ветроход "Marita"/"Марица" (I) и турски параход "Meric"/"Марица" (II) съответно от 1833 г. и 1859 г. По този начин различаваме шлеп "Марица" (III), построен в Будапеща през 1893 г. и потънал през 1913 г. от шлеп "Марица" (V), закупен/нает през 1914 г. и предназначен за превоз на военни материали, заедно с параходите "БЪЛГАРИЯ I", "БЪЛГАРИЯ II", ("БЪЛГАРИЯ III") и шлеповете "Видинъ", "Ломъ" и "Свищовъ".

[4] Добрев, Ив., Янакиев, В., Желев, В. История на българския военноморски флот. София, 1989. с. 25. Авторите имат предвид попълването на флота с доставки от чужбина в края на XIX век.

[5] Алексиев, Ив. Омаяни от кораби мъже. Том 1. Варна, 2006. 432 с.

[6] Пак там, с. 348.

[7] Докладъ до Негово Царско Височество Българския Князъ Фердинандъ I. София, 1907. с. 394.

[8] Чонев, Ч. Корабите. Научнопопулярна поредица в пет тома. Том V. София, 1997. с. 89.

[9] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 233 – 234.

[10] Докладъ до Негово Царско Височество Българския Князъ Фердинандъ I. София, 1907. с. 397.

[11] На 1 януари 1912 г. влиза в сила „Положение за устройство и управление на Флота“. Според него създадената през 1879 г. Дунавската флотилия е преименувана на Дунавска част на Флота.

[12] Негодността на нашата флота. // Свободен глас, 19.05.1912, № 20 , с. 2.

[13] Пак там, с. 2.

[14] Пак там, с. 2.

[15] Пак там, с. 2.

[16] „Решения“ е терминът използван в оригинала на публикацията във в-к „Свободен глас“. Реално това са само предложения на комисията, които следва да бъдат одобрени на по-високо управленско ниво.

[17] Правилното е „Левский“. Вж. Приказъ № 199. // Държавенъ вестникъ, 1887, № 57, с. 6 и Преврат, контрапреврат...Приказ № 199. Българските кораби със славни български имена https://pan.bg/view_article-74-522626-prevrat-kontraprevratprikaz-199-bylgarskite-korabi-sys-slavni-bylga.html

[18] Правилното е „Симеонъ Великий“. Вж. Приказъ № 199. // Държавенъ вестникъ, 1887, № 57, с. 6 и Преврат, контрапреврат...Приказ № 199. Българските кораби със славни български имена https://pan.bg/view_article-74-522626-prevrat-kontraprevratprikaz-199-bylgarskite-korabi-sys-slavni-bylga.html

[19] Негодността на нашата флота. // Свободен глас, 19.05.1912, № 20 , с. 2.

[20] Действията на Дунавската флотилия през време на Балканската война 1912 – 1913 г. // Военно-исторически сборник, № 46, 1940, с. 1-73.

[21] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 233-236.

[22] Баржите "Марица" и "Тунджа" в Балканската война https://pan.bg/view_article-3-5333-BARZhITE-MARICA-I-TUNDZhA-V-BALKANSKATA-VOJNA.html