Морска историческа хроника № 111


Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 106 на рубриката "Морска историческа хроника" извършихме преглед на българския военноморски календар за месец ноември, а в следващия брой № 107 съобщихме нашето намерение да поставим на здрави научни основи включването на първия боен успех на българския военен флот в него.

Става дума за пленяването на сръбския ветроход, натоварен с 400 чувала брашно от катера „Мотала“ на 15 ноември 1885 г. по време на Сръбско-българската война. За целта в брой № 107 на рубриката припомнихме на читателите колко и какви са версиите за случилото се

След като си припомнихме версиите е време

ДА ПОСТАВИМ НА ЗДРАВИ ОСНОВИ ПЪРВИЯ БОЕН УСПЕХ НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ (ПЛЕНЯВАНЕТО НА СРЪБСКИЯ ВЕТРОХОД ОТ КАТЕР „МОТАЛА“ ПРЕЗ 1885 г.)

През мeсец ноември т.г. ще отбележим поредната годишнина от Сръбско-българската война (2/14 – 16/28 ноември 1885 г.). Участието и бойните успехи на българската войска във войната са проучени в детайли от изследователите.

Един от най-ранните трудове, посветени на тази тема е „Сербско-болгарская война. 1885 года“ на капитан Анастас Бендерев, началник на Военното училище в София (1885 г.), помощник на военния министър (1885 – 1886 г.) и участник във войната като командващ десния фланг на Сливнишката позиция.

За чест на Анастас Бендерев задължително трябва да отбележим, че неговият труд, издаден през 1892 г. включва и специална глава (под № VII), озаглавена „Болгарская флотилiя“, посветена на участието на Дунавската флотилия във войната.



За съжаление вместо да послужи за добра основа на едно цялостно изследване за приноса на българските военни моряци за защитата на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. материалът за Дунавската флотилия, събран от Анастас Бендерев, благодарение на изключително ценните сведения, получени от майор Ванков, не получава развитие и остава без продължение през целия XX век, та чак и до наши дни.

И така, ако бойните успехи на българската войска при Сливница, Гургулят, Драгоман и Пирот са достатъчно известни дори и на широката публика и получават съответния отзвук в националния и световен печат, то не можем да твърдим същото за тези на военните моряци, които обикновено се маркират съвсем несправедливо в научно-популярната литература мимоходом със шаблона „В тази война Българският флот получава бойното си кръщение“ или пък в най-добрия случай с няколко изречения или параграфа, които представляват художествен преразказ без посочени източници на действията на параходния баркас „Мотала“ (или „Мотало“), чиито екипаж пленява сръбски ветроход, лодка и/или понтон на р. Дунав на неуточнена дата през месец ноември 1885 г.

Не по-различно е и положението в „История на Българската Флотилия“, съставена към 1 януари 1899 г. от мичман ІІ ранг Христов и мичман І ранг Саев (наричана и Бележки за „История на Българската флотилия от 1879 г. до 1 януари 1899 г.“).

Авторите предават участието на Дунавската флотилия в Сръбско-българската война (1885 г.) с едно единствено изречение и акцентират само върху ролята на параход „Голубчикъ“ за спасяването на гр. Видин, както следва:

„През войната с[ъс] Сърбите Парахода „Голубчикъ“ пребоядисан и наименован „Anna“ под командата на Мичмана Луцки е пренесъл бойни припаси до гр. Видин, гдето в него време градът е имал голяма нужда и е бил спасен.“

ИМА ЛИ ПРОМЕНИ В КОРАБНИЯ СЪСТАВ НА ДУНАВСКАТА ФЛОТИЛИЯ СЛЕД СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА?

Ето защо не бива да ни учудва, че ако сега решим да обозначим условно като (минимална) „информационна база – A“ горното изречение или данните, с които авторите Саев и Христов разполагат и съответно публикуват на лист № 18 (г) в процеса на своето изложение за участието на Дунавската флотилия в Сръбско-българската война през 1885 г., единственият възможен извод, който може да бъде извлечен/направен относно следващата 1886 г. е „Подвижния[т] материал си остава същия“.

Извод, който и самите автори мичман І ранг Саев и мичман ІІ ранг Христов формулират дословно на следващия лист 19 в процеса на своето собствено изложение относно 1886 г.

Под подвижен материал те разбират параходите, миноноските, катерите и баржите на Дунавската флотилия.

В превод на съвременен български език, използвайки приложимата в случая морска терминология това означава: „Няма промени в корабния състав през 1886 година“.

С други думи от минималната „информационна база – A“, в която липсват каквито и да е данни за пленени от българската страна неприятелски плавателни съдове през Сръбско-българската война (1885 г.) извличаме съвсем логичния „извод Б“, че промени в корабния състав на нашата Дунавска флотилия през следващата 1886 година няма.

Или от ограничената по обем (1 изречение), количество (1 източник) и качество (1 параход и ролята му в спасяването на гр. Видин) информация, съдържаща се в „информационна база – A“ извличаме ограничен и в случая неправилен „извод Б“, който не отчита:

1. Трудът на Анастас Бендерев „Сербско-болгарская война. 1885 года“, издаден седем години по-рано или през 1892 г., според който български катер пленява сръбска лодка, използвана за разузнавателни цели на р. Дунав в близост до гр. Видин.

2. Телеграмата от 22 ноември 1885 г., изпратена от капитан Атанас Узунов, началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост до военния министър Константин Никифоров. Съгласно телеграмата на тази дата българския катер пленява сръбска лодка, използвана за разузнавателни цели на р. Дунав.

3. Спомените на „малцина останали още живи ветерани моряци от Сръбско-българската война“, записани от Сава Иванов и публикувани през 30-те години на XX век.

ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ЛИ ДА СЕ ПРИДЪРЖАМЕ КЪМ СТАРИЯ МОДЕЛ?

След извършения преглед на новите източници по т. 1, 2 и 3 по-горе съответно в бр. № 99 (21 октомври 2023 г.), № 101 (12 март 2024 г.) и № 104 (1 септември 2024 г.) на рубриката „Моска историческа хроника“, сега вече се приближаваме към финала на нашата научна проверка.

Припомняме, че нашата крайна цел е да поправим една несправедливост, каквато е игнорирането на първия боен успех на българския военен флот и да установим каква е истината, за да може командирът на „Мотала“ и неговият екипаж да заемат по справедлив начин мястото, което напълно заслужват в пантеона на българските морски (в частност дунавски) герои, а ръководството на българските ВМС да отбелязва всяка година на определена дата през месец ноември приноса на катера „Мотала“ и екипажът му като първата българска речнофлотска победа.

Резултатът от постигането на нашата крайна цел обозначаваме условно като „усъвършенстван модел“.

Създаването на подобен усъвършенстван модел отразява в най-пълна степен основното послание на добре познатата в научните среди книга на Коимбаторе Прахалад (Coimbatore Krishnarao Prahalad) и Венкат Рамасвами (Venkat Ramaswamy), озаглавена „Бъдещето на конкуренцията“.

Посланието е насочено към изграждането на нов стратегически капитал (НСК) в областта на човешкото познание, науката и бизнеса. За предаването на посланието към читателите авторите използват едно интересно сравнение между ветроходите и параходите, което има отношение към нашия анализ.

Както е известно, векове наред ветроходите се усъвършенстват чрез добавянето на повече мачти и платна или промени в конструкцията на корпуса. С появата на параходите през XIX век много от тези промени стават ненужни.

Ветроходите все още се използват, но те не са конкурентоспособни за транспорт на товари от икономическа гледна точка в развития свят.

Поуката е ясна: идва времето, когато усилията за поддържането или инвестициите в подобряването на настоящия модел са неподходящи.

Въпросът на Коимбаторе Прахалад и Венкат Рамасвами следователно е: „Ще продължавате ли да добавяте нови платна към вашия ветроход, или ще построите параход?”

Всъщност те свързват по един сполучлив начин метафората за построяването на парахода с изграждането на нов стратегически капитал (НСК).

Ключовият (и критичен) работен въпрос в нашия случай е:

„Ще продължаваме ли да се придържаме към стария модел, базиран на ограничени данни и да пренебрегваме приноса на катера „Мотала“ и неговия екипаж в Сръбско-българската война (1885 г.) или ще конструираме нов (усъвършенстван модел), който ще ни позволи да отбелязваме всяка година този принос на определена дата през месец ноември като първия боен успех на българския военен флот?”



ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВ МОДЕЛ, КОЙТО ОТЧИТА ПРИНОСА НА „МОТАЛА“ И ПЪРВИЯ БОЕН УСПЕХ НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ

Ето защо в съответствие с критичния работен въпрос, формулиран по-горе тук предлагаме да извадим от минималната „информационна база – A“ ограничените по обем (1 изречение), количество (1 източник) и качество (1 параход и ролята му в спасяването на гр. Видин) данни, съдържащи се в „История на Българската Флотилия“, съставена към 1 януари 1899 г. и да ги заменим с качествено новите данни по т. 1, 2 и 3 по-горе.

Тези данни обозначаваме условно като „нови структурни блокове“ (НСБ). И, така пристъпваме към:

Нов структурен блок (НСБ) 1:Съответния пасаж от трудовете на Анастас Бендерев.

„Флотилiя, впрочемъ, въ сербско-болгарской войне не имела ни еднаго боеваго дела. Разь только один катеръ (10 человекъ моряковъ) наткнулся близъ Виддинъ на лодку съ 4-мя вооруженными сербскими лазутчиками и, после краткой перестрелки, лодка съ 1-мъ человекомъ и лошадью была догнана у берега и захвачена; прочiе сербскiе лазутчики спаслись бегствомъ“.

Нов структурен блок (НСБ) 2:Телеграмата от от 22 ноември 1885 г. до военния министър Константин Никифоров.

Видинъ, 22 Ноемврий [1885]. Военному министру.
Между нашия катеръ и сърбите днесь имаше престрелка безъ никакво нещастие отъ наша страна. Катера беше пратенъ да улови тяхна лодка и шпионина имъ. Последния успя да избяга. Лодката, коня, дрехите и оръжието му взехме. Капитанъ: Узуновъ.

Нов структурен блок (НСБ) 3: Извадка от спомените на „малцина останали още живи ветерани моряци от Сръбско-българската война“, записани от Сава Иванов.

Според духа на закона за международното морско право плененият от „Мотала“ на 15 ноември 1885 г. сръбски ветроход е задържан като българска речна приза и доставен на влекало до Видин от катера.

Нов структурен блок (НСБ) 4: Извадка от спомените на „малцина останали още живи ветерани моряци от Сръбско-българската война“, записани от Сава Иванов.

След края на Сръбско-българската война и подписването на мирния договор между Княжество България и Кралство Сърбия в Букурещ (19 февруари/3 март 1886 г.), в района на Дунавската флотилия в Русе командирът на флотилията награждава отличилите се моряци по време на войната. Сред наградените със съответните ордени е екипажът (обслугата) на парния катер „Мотала“ за цялостната му дейност и принос през войната, който както вече установихме включва и пленяването на датата 15 ноември 1885 г. на сръбския ветроход край Видин, натоварен с около 400 чувала брашно и още някои други хранителни продукти, предназначени за сръбските войски.

Попълването на „информационна база – А“ с новите структурни блокове (НСБ) 1, 2, 3 и 4 ни дава възможност да направим следните

ИЗВОДИ

Извод № 1: Установяваме датата, на която екипажът на катера „Мотала“ пленява сръбския ветроход – 15 ноември 1885 г., важен факт, който вече позволява на ръководството на българските ВМС да отбелязва всяка година на тази дата съответната годишнина от събитието.

Извод № 2: Установяваме, че пленяването на сръбския ветроход е извършено в реални бойни условия в края на Сръбско-българската война, броени часове преди пристигането на вестта за примирието във Видинската крепост привечер на следващия ден (или 16 ноември с.г.), в ситуация на бойно дежурство (граничен патрул и разузнаване), преследване, произведени няколко изстрела от скорострелката на „Мотала“, при числено превъзходство на екипажа на сръбския плавателен съд, извършен обиск и проведен разпит.

Това ни позволява да отбелязваме приноса на катера „Мотала“ и екипажа му от 15 ноември 1885 г. не само като първата българска речнофлотска победа, но и като първия боен успех на българския военен флот изобщо след Освобождението от османско владичество (1878 г.) и Ден първи на български военноморски сили (24 ноември 1879 г.) в рамките на Третата българска държава.

Извод № 3: Налице е съществена промяна в корабния състав на Дунавската флотилия и Морска част през 1886 г.
За първи път след създаването й през 1879 г. в нея влиза трофеен плавателен съд – ветроход, който преди това е бил използван за военно-транспортни цели от сръбската страна. Плененият от „Мотала“ сръбски ветроход е задържан като българска речна приза и доставен на влекало до Видин от катера.

Кой е този ветроход? Има ли данни за службата му в българската Дунавска флотилия, считано от промяната в корабния състав от края на 1885/началото 1886 г.?

На този въпрос ще отговорим в следващия брой на рубриката "Морска историческа хроника".


(Следва)