Морска историческа хроника № 113


Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Катерът „Ученикъ“, направен за Машинното училище (дн. ВВМУ „Н. Й. Вапцаров) в началото на XX век със сигурност е един от плавателните съдове на българския военен флот, които попадат рядко в полезрението на изследователите, а информацията за него е оскъдна. Този негов статут към момента е съвсем незаслужен, защото в разглеждания период на катерите „Калиакра“, „Раковски“ и „Ученикъ“ се извършва „грижливо, сигурно и продължително…техническата подготовка на учениците от училището“. С желанието да възстановим биографията на „Ученикъ“ пристъпваме към настоящата публикация. Какво е известно за него?


Изследователят Илия Тодоров го определя като дело на русенските корабостроители, заедно с парния катер „Стража” [1]. Владимир Павлов отбелязва съвсем пестеливо: „У нас бил строен и корпусът на катера „Ученик”, принадлежащ на Машинното училище” [2].


Извадка от трудовете на Илия Тодоров, който определя катерите „Стража“ и „Ученик“ като дело на русенските корабостроители [1]

Според Тодоров „Ученикъ” е по-малък от „Стража” и е построен за Машинното училище [3]. Авторът не посочва година на построяването му. Препратка към нея за радост на изследователите откриваме в отчет за учебната 1903 – 1904 г. на инженер-механик лейтенант Тодор Соларов, Началник на Машинното училище (26 септември 1900 – 14 март 1906 г.) и преподавател (1888 – 1907 г.) по огнярно дело, машинно дело и машинно чертане:

„След годишния изпит учениците от трите курса продължиха практическите си летни занятия в работилницата на флота от 16 юни до 24 август 1904 г…През месеците юли и август, учениците-машинисти IV и V разряд (III и II курсове) ходиха под ръководството на училищния механик на практически занятия в морето с катерите: „Калиакра“, „Раковски“ и с новонаправения през настоящата година за училището катер „Ученикъ“. Във време на това плаване учениците сами изпълняваха обязаностите на огняри и машинисти“ [4].


Извадка от отчета на инженер-механик лейтенат Тодор Соларов

Близкият прочит показва, че данните на Илия Тодоров, изнесени в по-ново време се потвърждават в първоизточника или отчета на Тодор Соларов от началото на XX век. От него разбираме, че катерът „Ученикъ“ е направен за училището, както твърди и Тодоров.

Липсващата година, през която катерът е направен установяваме след като ориентираме темпоралния маркер „през настоящата година“ към съответната учебна година, за която се отнася отчета на Соларов т.е. 1903 – 1904 г. И така, на този етап от изследванията можем да приемем най-общо, че катерът „Ученик“ е направен през учебната 1903 – 1904 г. Очевидно е завършен преди м. юли 1904 г., когато вече е на разположение на учениците машинисти IV и V разряд (III и II курсове).


Инженер-механик лейтенант Тодор Соларов, Началник на Машинното училище (26 септември 1900 – 14 март 1906 г.) и преподавател (1888 – 1907 г.) по огнярно дело, машинно дело и машинно чертане. От неговия отчет разбираме, че катерът „Ученик“ е направен през учебната 1903 - 1904 г.

Справката в Юбилейния сборник на Морско училище показва, че през учебната 1903 – 1904 г. във II курс са били учениците от XX (III) випуск (1902 – 1908 г.). Ето и техният списък: Сотир Сотиров, Любомир Ефтимов, Александър Големинов, Рачо Цончев, Косьо Петков, Илия Димов, Алеко Киров, Константин Иванов, Николай Янакиев, Григор Ангелов, Борис Ташев, Стефан Константинов, Неделчо Василев, Деню Мирчев, Игнат Игнатов, Георги Генов, Яни Михалков, Петко Юрданов, Иван Св. Шарапчиев (изключен?).


Списък с учениците от XX (III) випуск (1902 – 1908 г.)


Снимки на учениците от XX (III) випуск (1902 – 1908 г.)

От списъка, който съдържа общо 20 души е изваден Петър Желев, починал като ученик от I курс [5]. Сред останалите 19 души са и някои от учениците-машинисти, които са ходили на практически занятия с новонаправения катер „Ученикъ“ под ръководството на училищния механик в периода юли-август 1904 г.

Един от тях е ученикът-машинист Александър Големинов (или Големанов), чиято снимка в зимна парадна форма е публикувана в Юбилейния сборник на Морско училище [6]. Под „училищния механик“ в случая вероятно се има предвид авторът на отчета или самият инженер-механик Тодор Соларов. Други възможности са механик Гройс или механик II кл. Георги Димитров, за които изрично се отбелязва, че водят практически занятия през учебната 1903 – 1904 г. [7]


Александър Големинов (или Големанов), един от учениците-машинисти от XX (III) випуск (1902 – 1908 г.)

В отделна таблица, в която са посочени „преминатите учебни часове“ през учебната 1903 – 1904 г. са отбелязани по 52 работни практически часа с катерите в морето съответно за учениците от II и III курс. Следователно част от тези общо 104 работни практически часа са реализирани на „Ученикъ“, един от трите катера изброени по-горе [8].


Справка за „преминатите учебни часове“ през учебната 1903 – 1904 г. Общо 104 работни практически часа са реализирани на катерите "Калиакра", "Раковски" и "Ученикъ"

През 1907 г. „Ученикъ” включен под № 7 в списък на плавателните съдове от българския военен флот, публикуван в „Доклад до Негово Царско Височество Българския Княз Фердинанд I. От Министерския съвет” [9].

През същата 1907 г. и отново под № 7 „Ученикъ“ е включен и в списък на плавателните съдове от българския военен флот в изданието „Българската армия при възшествието на Негово Негово Царско Височество Княза на Българския Престол и днес двадесет-годишнината от царуването му“ [10].

В следващ отчет за учебната 1907 – 1908 г. на Началника на Машинното училище капитан-лейтенант Димитър Ковачев (27 октомври 1908 – 15 февруари 1910 г. и 9 януари 1912 - 9 октомври 1912 г.) откриваме допълнителни данни за „Ученикъ“:

„Учениците-машинисти, I, II и III курсове през месеците: юни, юли и август, ходеха по ред на практически занятия на катерите „Калиакра“, „Ученикъ“ и на машината в морския арсенал на флота на Негово Величество; по 3 човека и по 10 дена на практика. Така грижливо, сигурно и продължително е отивала техническата подготовка на учениците от училището и през последните години“ [11].

През 1914 г. катер „Ученикъ“ е включен под № 7 в списък на плавателните съдове от българския военен флот, публикуван в справочника „Българската армия: кратък преглед на нейното историческо развитие“ [12].

В заключение ще отбележим, че поне два документа свързват службата на катера "Ученикъ" с морето (=Черно море). Първият е отчетът на инженер-механик лейтенант Тодор Соларов. В него се отбелязва, че "учениците-машинисти...ходиха на практически занятия в морето с катерите: „Калиакра“, „Раковски“ и с... „Ученикъ“. Вторият е „Доклад до Негово Царско Височество Българския Княз Фердинанд I“, в който "Ученикъ" е вписан в раздел "Морска част". Дали "Ученикъ" е използван и на река Дунав ще покажат бъдещите изследвания.

Други подробности за проекта, техническите характеристики, мястото, където е направен и завършен (Русе или Варна), службата и заличаването от списъците на флота на катера „Ученикъ” ще съобщим в том III от поредицата „Българските кораби“.


Корица на „Доклад до Негово Царско Височество Българския Княз Фердинанд I“, 1907 г. Възстановка на авторите


Извадка от „Доклад до Негово Царско Височество Българския Княз Фердинанд I“. Катерът "Ученикъ" е вписан в раздел "Морска част", точка 8 "Портово капитанство", буква "ж"


Литература и бележки:

[1] Тодоров, И. Българските военни кораби/The Ships of the Bulgarian Navy (1879 – 2002), София, 2003. с. 39.

[2] Павлов, В. Развитие на Българския военноморски флот 1897 – 1913. София, 1970. с. 34.

[3] Тодоров, И. Българските военни кораби/The Ships of the Bulgarian Navy (1879 – 2002), София, 2003. с. 39.

[4] Юбилеенъ сборникъ за 50 годишната дейность на Морското училище 1881-1931 г. Варна, 1931. с. 176.

[5] Пак там, с. 137.

[6] Пак там, с. 201.

[7] Пак там, с. 119.

[8] Пак там, с. 176.

[9] Докладъ до Негово Царско Височество Българския Князъ Фердинандъ I. София, 1907. с. 396-397.

[10] Българската армия при възшествието на Негово Царско Височество Княза на Българския Престол и днес двадесет-годишнината от царуването му. София, 1907. с. 93.

[11] Юбилеенъ сборникъ за 50 годишната дейность на Морското училище 1881-1931 г. Варна, 1931. с. 177.

[12] Михлюзов, Н. Българската армия: кратък преглед на нейното историческо развитие. Пловдив, 1914. с. 186.