Морска историческа хроника № 116

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Наименуването на плавателни съдове на трите Свети мъченици Вяра, Надежда и Любов, на свързаните с тях добродетели или пък на личности, които носят техните имена е традиционна практика в гражданския и военния флот. В това отношение България не прави изключение. На изследователите на историята на българския военен флот от края на XIX и първата половина на XX век са добре познати учебния крайцер „Надежда“, миночистачния катер „Вяра“ и царската моторна лодка „Надежда“

ДЪЛГИЯТ ПЪТ…

Биографията на моторната лодка „Надежда“ представлява отражение на сложните и динамични процеси в българското общество в годините непосредствено преди и след 9 септември 1944 г.

Пътят на „Надежда“ след освещаването й в присъствието на царското семейство през 1934 г. е дълъг, изпълнен с превратности, неочаквани промени и внезапни обрати, включително и един опит за похищението й в полза на нелегалния канал за превоз на комунисти през Черно море от България до бившия СССР.

Както обикновено, ще започнем възстановяването и на биографията на „Надежда“ стъпка по стъпка. Какво е известно за нейния дебют в България през 1934 г.?

УВЛЕЧЕНИЯТА НА КНЯЗ КИРИЛ

Историкът Недю Недев, автор на биографията на цар Борис III, сполучливо наричана „най-богатата документална история“ по въпроса, поставя придобиването на моторна лодка от царското семейство в контекста на разностранните увлечения на княз Кирил Преславски (1895 – 1945 г.), брат на Борис III и по-специално на интересите на княза в областта на водния спорт.

„Техниката го влече и той посещава гаража, разговаря с шофьори и техници, прекарва с часове в царския манеж, интересува се от ездитните коне. Лятно време в Евксиноград се забавлява с воден спорт“, отбелязва Недю Недев относно княза [1].

ПИСМОТО ОТ ПОЛКОВНИК ДРАГАНОВ

В тази връзка разказът на Недев продължава с доставянето на една моторна лодка от Хамбург до Варна, натоварена на параход през втората половина на 1934 г.

„Верният [полковник Първан] Драганов изпраща от Германия моторна лодка“, съобщава авторът [2].

В потвърждение на горното той цитира следното писмо от Драганов (военен аташе в Берлин) до княз Кирил:

Берлин, 11 август 1934 г., П[ърван] Драганов до княз Кирил:

„Днес замина от Хамбург лодката, натоварена на параход „Алминия“ на Дойче левант линия и се очаква да пристигне във Варна на 11 септември. Тук прилагам инвентара на имуществото на лодката, проверено от инж. Блауман…Дано пристигне в добро състояние лодката и [да] останете доволен. Осигурих я на всеки случай за 32 хиляди марки“ [3].

От близкия прочит на писмото разбираме, че очакваното транзитно време за доставката на въпросната моторна лодка от Германия до България е един месец (11 август – 11 септември 1934 г.), а избраният параход е „Алминия“ (правилното е Alimnia) на корабоплавателното дружество Deutsche Levante- Linie AG (съкратено DLL).

Съгласно стандартните практики Първан Драганов прилага към пратката опис на инвентара на плавателния съд, проверен от инж. Блауман. В заключителната част на писмото Драганов се обръща лично към княза с очакването, че Кирил ще остане доволен от новата придобивка, която е осигурена за 32 хиляди марки.

„Сумата не е никак малка, но нали не се плаща от него, а от авоарите на царското семейство“, коментира Недев [4]. Колкото до

ПАРАХОДА ALIMNIA

на който е натоварена моторната лодка, той е построен през 1901 г. Спуснат на вода в корабостроителницата в Уолсенд на компанията CS Swan & Hunter на 4 юли 1901 г. под името Themisto.

Завършен през м. август 1901 г. През 1923 г. преименуван на Ostsee, през 1930 г. – на Alimnia, през 1936 г. – на Kythera, а през 1939 г. – на Gerda Ferdinand. Нарязан през 1943 г. в Стокхолм.

През годините параходът сменя няколко собственици. През 1924 г. е придобит от компанията Deutsche Levante-Linie, през 1930 г. – от компанията Norddeutscher Lloyd, но въпреки това негов оператор остава първата, за което ясно свидетелства писмото на полковник Първан Драганов от 1934 г.

Корабът има дължина 106 метра, вместимост 3594 б.р.т. и 2327 н.р.т. [5]

ОСВЕЩАВАНЕТО И НАИМЕНУВАНЕТО НА „НАДЕЖДА“

Точната дата на пристигането и разтоварването на моторната лодка във Варна не е известна на този етап от проучванията. Вероятно това е станало около или след 11 септември 1934 г. съгласно податките в писмото на Драганов.

Във всеки случай в брой № 3 на изданието „Морски преглед“ (от 1 ноември с.г.), титулувано като „двуседмичник за морска просвета и обнова“ откриваме важна информация за дебюта на „царската моторна лодка“ в България:

„На 22 октомври [1934 г.] се освети царската моторна лодка в присъствието на Августейшето Семейство, Евксиноград. Лодката биде кръстена „Надежда“ [6].

При един сравнителен прочит между горната лаконична, но съдържателна бележка, публикувана в новинарската „Хроника“ на „Морски преглед“ и писмото на полковник Драганов установяваме, че наименуването на „Надежда“ е извършено само няколко седмици след очакваното пристигане във Варна на моторната лодка от Германия.

От посочената дата на пристигане на лодката, натоварена на парахода Alimnia (11 септември) до тържественото освещаване (22 октомври) изминават 42 дни. Време, необходимо за регистрация на съответния плавателен съд и подготовката на тържеството в Евксиноград…

Присъствието на царското семейство на церемонията е съвсем основателно, след като лодката е осигурена от неговите авоари и в бъдеще ще бъде използвана от представителите му.

ПОСЕЩЕНИЕТО НА БОРИС III ВЪВ ФЛОТСКИЯ РАЙОН

Въпреки, че първоначално инициативата за придобиването й изглежда принадлежи на княз Кирил и то погледнато през призмата на увлечението му към водния спорт, все пак първата известна изява на „Надежда“ е строго официална и е свързана с посещението на цар Борис III и срещата му с Началника на Морската и Дунавска полицейска част във флотския район във Варна през м. ноември 1934 г.

За нея научаваме от последваща публикация в изданието „Морски преглед“:

„На 13 т. м. [ноември 1934 г.] Н[егово] В[еличество] Царя посети и флотските казарми, посрещнат от Н-ка на Морската и Дунавска полицейска част – Ив. Вариклечков. Н[егово] В[еличество] обходи и отблизо се запозна с ремонта, който се извършва по настоящем на торпедоносец „Дръзки“, след което посети и останалите торпедоносци и други кораби.

Н[егово] В[еличество] обходи различните жилищни помещения, работилници…придружаван от Н-ка Вариклечков, който му даваше при случай необходимите обяснения. Към 12 ч. и 30 м. Н[егово] В[еличество] след кратък разговор с придружаващите го офицери, напусна флотския район със своята нова моторна лодка „Надежда“, изпратен с нескончаемо и бурно ура от бреговите части и корабите“ [7].

Посещението на Борис III във флотския район влиза в рамките на по-мащабна програма за участието му в представителни събития във Варна заедно с други членове на царското семейство през първата половина на м. ноември 1934 г.

На 4 ноември с.г. например той участва в отбелязването на бойния празник на частите от Варненския гарнизон, а на 12 ноември с.г. посещава казармите на 8-ма пех. приморска дружина [8].

За съжаление от цитираната дописка в „Морски преглед“ не узнаваме дали Борис III е пристигнал с новата моторна лодка, но със сигурност е ясно, че е отплавал с нея. Подобни случаи, когато монархът пристига с друг вид транспортно средство, а отплава с катера "Амалия" са известни от практиката на Фердинанд I.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

С това засега изчерпваме темата за дебюта на „Надежда“ в България през 1934 г. Разбира се, тя остава отворена за допълнения и корекции в бъдеще.

Колкото до опита за похищението на моторната лодка в полза на нелегалния канал за превоз на комунисти през Черно море от България до бившия СССР, то за него ще разкажем в някой от следващите броеве на рубриката „Морска историческа хроника“.

За финал ще добавим, че след 1944 г. „Надежда“ е преименувана на „Свобода“ и служи във военния флот.

Използвана е за изпълнението на различни задачи, включително и за представителни цели [9]. През 1978 г. е прехвърлена на язовир Жребчево [10].

Няколко нейни изключително ценни снимки от този период заедно със статия от Алексения Димитрова под заглавие „Царска яхта гние край Жребчево“ са публикувани във вестник „24 часа“ на 11 август 1998 г.

Благодарение на Преслав Панчелиев, гл. редактор на сп. „Клуб ОКЕАН“, въпросната статия, съхранена в неговия архив достига и до читателите на форума www.airgroup2000.com, както и на уеб-сайта за политика, армия и национална сигурност Pan.bg.







Литература и бележки:

[1] Недев, Н. Цар Борис III: биография. София, 2004. с. 268.

[2] Пак там, с. 268.

[3] Пак там, с. 268.

[4] Пак там, с. 268.

[5] Deutsche Levante Line. The Ships List www.benjidog.co.uk The Fleets. Ostsee https://www.benjidog.co.uk/TheShipsList/DeutscheLevanteLine.php Last visited on 22 October 2025.

[6] Хроника: На 22 октомврий…// Морски преглед. Година I, бр. № 3 (1 ноември 1934), с. 12.

[7] Хроника: На 13 т.м. Н.В. Царя посети…// Морски преглед. Година I, бр. № 4/(15 ноември 1934), с. 16.

[8] Пак там, с. 16.

[9] Панайотов, Атанас. За „Вяра“ и за „Надежда“ – само с любов! // Българска армия, публикувано на 16 юли 2023
https://armymedia.bg/2023/07/16/%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B0-%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE-%D1%81-%D0%BB%D1%8E%D0%B1/
последно посетен на 22 октомври 2025.

[10] Тодоров, И. Българските военни кораби (1879 – 2002). ИК „Еър груп 2000“ ООД, София, 2003. с. 98.