Морска историческа хроника № 119

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

На 9 ноември 2025 г. в брой № 118 на рубриката „Морска историческа хроника“ и част 1 от публикацията „За истинската идентичност на българския военен флот в края на XIX и началото на XX век“ поставихме проблема за сръбския ветроход, взет като „речна приза“ от екипажа на катера "Мотала" на 15 ноември 1885 г. Тогава зададохме въпроса „Кой е този ветроход и има ли данни за службата му в българската Дунавска флотилия?“.
В рамките на изложението в брой № 118 разгледахме някои малко известни плавателни съдове в Дунавската флотилия, обособени в група I. Днес се завръщаме към темата и продължаваме с преглед на неизвестните плавателни съдове от група II

(От брой 118)

ГРУПА II: НЕИЗВЕСТНИ БЪЛГАРСКИ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ (до момента на съответната публикация):

1. Железен паром (=параходна баржа) за превоз на влакови композиции през р. Дунав

…[Железопътната] линия започва в гр. Русчук от самия бряг на р. Дунав, където е разположена и железопътната станция; тук е направена неголяма крайбрежна улица и е устроен ръчен кран за претоварване на тежести (=товари) от параходи направо на вагони. В рамките на изминалата кампания (=Руско-турската война 1877 – 1878 г.) около Русчушката [железопътна] станция е изградена наклонена плоскост (=слип) към Дунава от Полевото управление към Действащата армия, по която са положени релси, съединени с главната [железопътна] линия. На противоположния румънски бряг на р. Дунав, в Смарда [Гюргево] е изградена същата наклонена плоскост (=слип). Предназначението на тези наклонени плоскости е [да служат за] преминаването на натоварените вагони с помощта на тракт от единия на другия бряг. Преди този тракт служеше за същите цели на р. Рейн, а сега е предаден с всички принадлежности във владение на Българската Дунавска флотилия за устройването на плаващ док, другият [подобен] тракт е потопен близо до Зимница [19].

„Самият параходен паром железопътен (тракт) с различни принадлежности е предаден на Българското морско ведомство безвъзмездно. Другият подобен железопътен паром с намиращото се на него имущество потъна през 1878 г. близо до Зимница и не можа да бъде изваден въпреки, че Инженерното управление към тила на армията се опитваше да го направи…“[20]



Параходна баржа на р. Дунав (източник: "Альбомъ картинъ Бендеро-Галацкой желъзной дороги. Построенной во время войны Россiи с Турцiею 1877 – 1878" и Государственная публичная историческая библиотека России)



Една от параходните баржи в Зимница (източник: "Альбомъ картинъ Бендеро-Галацкой желъзной дороги. Построенной во время войны Россiи с Турцiею 1877 – 1878" и Государственная публичная историческая библиотека России)

2. Параходна баржа „Маша“

За наличието на три баржи в състава на Дунавската флотилия към 1879 г. съобщава народният представител Иван Хаджиев по време на LXVII заседание на 31 януари 1909 г. (събота) на I-ва редовна сесия 14-о Народно събрание. Той уточнява, че баржите са оставени от русите като се позовава на информация от сп. Военен журнал, година VIII, книга седма, ноември 1895 г. Имената на баржите не се посочват. Колкото и изненадващо да звучи името на една от баржите може да бъде открито в стар брой на новозеландския вестник River Grey Argus от 24 октомври 1879 г. В специална кореспонденция за вестника от Николаев, посветена на новосъздадената Дунавска флотилия на Княжество България, наред с познатите ни от други публикации параходи и катери е изброена и парната баржа „Маша”. Същата е определена за предаване на България, но към момента на публикуването на дописката (24 октомври 1879 г.) се намира в Николаев [21].

3. Парни катери „Арсеналъ“, „Околоц“ (вероятно „Околодокъ“) и „Магазиит“ (вероятно „Магазинъ“)

В „Историческа справка на Черноморски флот“, съхранявана в ДВИА-Велико Търново е записано следното:
„През 1901 г. година състава на флота е бил: щаб на флота, музикантски взвод, портова рота, околодок, машинно училище, портово капитанство, парусний кораб „Асен“, Русенский В. Порт управление, портово капитанство, Бирджии (=баржи) „Марица“, „Тенджа“ (=„Тунджа“), „Янтра“ и „Лом“. Катерите „Борис“, „Любен Каравелов“, „Войвода“, „Стефан Караджа“, „Околоц“, „Арсенал“ и „Магазиит“; минна част – миноноските „Левски“ и „Ботев“; транспорт „Александър“; яхта „Крум“, минни[я] транспорт „СИМЕОН ВЕЛИКИ“[22].

4. Товарна баржа, четири дървени магона, и [един] 6-гребен ял във Варна

„С прекратяването на всички действия на Дунава, от нашите [плавателни] съдове, по Височайше повеление от 25 юни 1879 г. бяха предадени на българското правителство параходите „Голубчикъ“, за брандвахтена служба във Варна, и намиращия се там параходен катер, товарна баржа, четири дървени магона, и [един] 6-гребен ял, а от намиращите се на Дунава, – 4 парахода: „Опытъ“, „Взрывъ“, „Пародимъ“ и „Горный Студень“, шест – параходни катера и пет гребни съда. Впоследствие параход „Голубчикъ“ е заменен със шхуната „Келасуры“ [23].

Забележка: магон - товарен плавателен съд от гребно-ветроходен тип, използван за крайбрежно корабоплаване.

5. Катер Karteleh

В един стар брой на новозеландския вестник The Grey River Argus от 24 октомври 1879 г. в кореспонденция, посветена на новосъздадената Дунавска флотилия на Княжество България, наред с катерите Motala (=„Мотала“), Fartitch (=„Фардинг“) и Bavaria (=„Бавария“) е посочен и катерът Karteleh. Кой е катерът Karteleh обаче засега остава загадка. Кореспондентът нарича изброените четири плавателни съда „параходи, които принадлежат към ескадрата в Одеса“. Според него по време на Руско-турската война (1878 – 1879 г.) те са последователно придадени към инженерните команди в Свищов и Сулина [24].

6. Два бота за въглища и няколко понтона

За двата бота за въглища съобщава народният представител Иван Хаджиев по време на LXVII заседание, проведено на 31 януари 1909 г. (събота) в рамките на I-ва редовна сесия на 14-то Народно събрание:

"Известно ни е, че със сформирането на нашата армия, сформировала се е "флотилия и морска част". Отначало от русите е било оставено: три колесни кораби, седем катера, две миноноски, три баржи, два бота за въглища, няколко мини, недовършена обсерватория, арсенал с дърводелница, стругалня, ковачница и литейна, няколко оръдия, митральози и няколко понтона, които са служили в руско-турската война за мост между Ромъния и България"[25].



Видно от изложението на народния представител Иван Хаджиев, направено на 31 януари 1909 г. сред изброените плавателни съдове са и въпросните два бота за въглища, оставени от рус[нац]ите през 1879 г. В тази връзка наскоро открихме интересни данни в архивни документи от 1913 г. за наличието на бот, който се използва за превоз на въглища и чугун от Дунавската част в Русе, както следва:

„На 16 март 1913 г. на яхта „Крумъ“ се разтоварват от ямите въглища в бота. Въглищата са предназначени за изпращане във Варна.
На 18 март 1913 г. на яхта „Крумъ“ се разтоварваха кардифските въглища от ямите в бота.
На 19 март 1913 г. ботът се откара от яхта „Крумъ“ на парахода „С[имеонъ] Великий“, за да се натоварят от там едрите кардифски въглища.
На 20 март 1913 г. ботът се откара на гарата и се натовари един вагон кардифски въглища за Варна.
На 26 март 1913 г. катерът „Борисъ“ закара бота на гарата, за да се разтовари пристигналия от Варна чугун. Докара се бота в [река] Лом и се разтовари чугуна в Магазията.“ [26]

Видно от записите за съответните пет дни през м. март 1913 г., в три от тях (19, 20 и 26 март) ботът се използва за превоз на товари в акваторията на пристанище Русе и устието на река Русенски Лом.

Най-вероятно това е несамоходен плавателен съд, защото в четири от шестте споменавания, свързани с него е употребен страдателен (пасивен) залог: „ботът се откара“ (19 март), отново „ботът се откара“ (20 март), „закара бота“ (26 март) и „докара се бота“ (26 март).

Това означава, че ботът търпи действието т.е. той е взет на борд (или взет на влекало/провлачен на буксир) от друг плавателен съд като в два от случаите имаме и конкретни позовавания: на 19 март ботът е взет на борд или взет на влекало от [катер при] яхта „Крумъ“ до парахода „Симеонъ Великий“, а на 26 март – от катера „Борисъ“ до [жп] гарата.

Газенето му вероятно е малко, след като за него е достъпна в натоварено положение (с товар от чугун) и река Русенски Лом.

В допълнение ботът се използва за претоварни дейности между корабите от Дунавската част (яхта „Крумъ“ и параход „Симеонъ Великий) и [жп] гарата, както и от [жп] гарата до Магазията.

В този смисъл поне на 20 март 1913 г. ботът се явява свързващото звено между два вида транспорт: воден и железопътен.

В първия случай той участва във вътрешния експорт на товар от въглища от Русе за Варна, а във втория – в импорта на товар от чугун, пристигнал от Варна в Русе.

Същият е разтоварен първоначално в бота, а впоследствие в Магазията, разположена в устието на р. Лом.



7. Велбот, придаден към Техническата школа (дн. ВВМУ "Н.Й. Вапцаров"), използван за учебни цели към 1885 г.

В „Моятъ споменъ за Техническата Школа”, публикуван в неофициалния отдел на „Юбилеенъ сборникъ за 50 годишната дейность на Морското училище Русе-Варна 1881-1931 г.”, Константин Божков съобщава, че е приел 10 ученика (българчета), за обучение в отворената вече Техническа школа, завеждана от старшия инженер-механик на корабите от Флотилията и Морската част – Поручик Матей Николаевич Голубятников.

„От време на време плаваха на парусния велбот и изучаваха названието на различните части по мачтите”, разказва авторът за практическото ветроходно обучението на учениците. Под „Моятъ споменъ за Техническата Школа” авторът е поставил датата „11 септемврий 1930 г. София”.

Краткото съобщение за парусния велбот може да бъде приблизително датирано към периода след 23 януари 1885 г., когато Константин Божков постъпва на служба във Флотилията и Морската част в Русе. Използваният от него темпорален маркер „от време на време плаваха” вероятно означава, че парусният велбот е използван от учениците нерегулярно.

Относно броя на мачтите авторът употребява множествено число. При всички случаи мачтата не е само една. Точният брой на мачтите (две или три), както и вида на ветрилното стъкмяване (право, косо, смесено) на велбота обаче не могат да бъдат установени на този етап поради оскъдната информация.

Както в „Бележки и спомени по Морската ни часть”, така и в „Моятъ споменъ за Техническата Школа” липсва допълнителна информация за проектирането, годината на построяването и спускането на вода на велбота, участниците в строежа, по-важни моменти от биографията му и т.н.

За радост на изследователите обаче авторът е запазил пълния списък на учениците, които е приел и ги изброява поименно: Никола Чокоев, братя Друми и Дечо Далови, Ангел Серкиев (бел.ред. – в официалния отдел на сборника се среща и като Серков), Ганчо Тодоров, А. Балкански, Атанас Несторов, В. Брюкнер, Никола Ангелов и Никола Раков.

Приблизително същия списък на учениците, но с някои малки разлики откриваме в допълнителните бележки на Константин Божков към „Моятъ споменъ за Техническата Школа”. Този списък отново започва с Никола Чокоев, но имената на останалите учениците са изброени в друга последователност: Никола Чокоев, Никола Раков, Атанас Несторов, Ангел Серкиев, Никола Балкански (срв. - А. Балкански/Никола Балкански), Друми Далов, Дечо Далов, Ганчо Тодоров, Никола Ангелов и Вилхелм Брикнер (срв. – Брюкнер/Брикнер).

С основание можем да предположим, че някои от тях са сред първите ученици, които плават и се обучават на парусния велбот. Разбира се трябва да отчетем и известно несъответствие между списъка на Константин Божков и списъците на випуските от официалния отдел на юбилейния сборник. Никола Чокоев, Ганчо Тодоров, Никола Ангелов и Никола Раков например са включени във II випуск (1884-1890 г.). Ангел Серков и Атанас Несторов са включени в III випуск (1885-1891 г.). [27]



Група ученици от Машинната школа при Дунавската флотилия, заедно с механик мичман I р. Конст. Р. Божков. Русе 1887 г. Краткото съобщение за плаванията на учениците с парусния велбот, публикувано в „Моятъ споменъ за Техническата Школа” може да бъде приблизително датирано към периода след 23 януари 1885 г., когато Константин Божков постъпва на служба във Флотилията и Морската част в Русе. Вероятно някои от учениците на снимката са плавали на парусния велбот (фотография „Юбилеенъ сборникъ за 50 годишната дейность на Морското училище Русе-Варна 1881-1931 г.”)

Забележка: Нашите изследвания показват, че велботът, с който е поставено началото на парусното (ветроходното) обучение в Княжество България е принадлежал на куриерски винтов параход „Келасуры“. След вземането на решението за връщането на парахода на Русия велботът е свален от него и транспортиран по р. Дунав до Русе през 1880 г., където го откриваме пет години по-късно, вече придаден към Техническата школа. За още един велбот, но обозначен с номер 1 откриваме данни в трудовете на Стоян Костов: "Наскоро след това, през 1880 година...е възстановена...турска баржа, която влиза в състава на флотилията под името "Янтра". Следващата година [1881] работилницата [в Русе] се обогатява със закупените от бившата турска пристанищна работилница 93 машини и инструменти...Пристъпва се към построяването на първия български плавателен съд - велбот № 1. В работилницата кипи трескава дейност. Правят се чертежи, изчисления, доставят се материали." За цитираните данни авторът Стоян Костов се позовава на спомените на [Инж.-механик] поручик [Павел Ал.] Машнин [28].

8. Новопостроен катер 1889 г.

За този катер съобщава народният представител Иван Хаджиев по време на LXVII заседание, проведено на 31 януари 1909 г. (събота) в рамките на I-ва редовна сесия на 14-то Народно събрание: "Известно ни е, че със сформирането на нашата армия, сформировала се е "флотилия и морска част". Отначало от русите е било оставено: три колесни кораби, седем катера, две миноноски, три баржи, два бота за въглища, няколко мини, недовършена обсерватория, арсенал с дърводелница, стругалня, ковачница и литейна, няколко оръдия, митральози и няколко понтона, които са служили в руско-турската война за мост между Ромъния и България...В 1883 г. е купена една яхта от фирмата "Forge et Chantier de la mediterrane" за Негово Височество княз Александър I...В 1889 г. е бил построен в портовия арсенал един катер за летния дворец на Негово Царско Височество в гр. Варна [29].

9. Ветроход, използван за представителни цели

Наличието на ветроходен кораб, използван за представителни цели в Дунавската ни флотилия е регистрирано в кореспонденцията на един чужденец. Това е известният френски благородник Робер Алфонс, граф дьо Бурбулон, личен секретар на княз Фердинанд I. По-късно той става Велик шамбелан, церемониалмайстор и маршал на двора (до 1904 г.).
През 1887 г. графът пристига в България заедно с новоизбрания от Великото народно събрание български монарх. В подробни писма до майка си и по-късно до съпругата си Робер дьо Бурбулон описва като очевидец драматичните събития от българската история, бита и нравите на българите през любопитния поглед на чужденеца, интригите и стила на управление в двора, неповторимите характери на българските политици и военни. През 2007 г. кореспонденцията на Робер Алфонс е издадена в превод на български език от ИК „Колибри” под заглавие „Български дневници”.
От значение за настоящото изследване са две писма на графа до майка му, която произхожда от тулонската фамилия Мартиненг, тясно свързана с френската марина. Писмата са съответно от 18 март 1890 г. (понеделник) и 31 март 1890 г. и са писани във Филипопол (Пловдив). В първото писмо Робер Алфонс съобщава: „Едва съм пристигнал, мила мамо, и пак тръгвам, както и бе предвидено. Заминавам за Варна, за да подготвя всичко за полуофициалния прием на принца престолонаследник на Италия, който идва от Румъния, слиза в Русчук и оттам се отправя към Варна и Константинопол”.
Принцът престолонаследник всъщност е Виктор Емануил, син на крал Умберто I и принцеса Маргарита Савойска, както и бъдещ крал на Италия (1900-1946 г.), Пристигането на Виктор Емануил в Русчук е определено за сутринта на 24 март 1890 г. (неделя). Ето как граф Робер дьо Бурбулон описва посрещането на принца във второто писмо: „Подполковник Петров отиде да вземе от румънския бряг младия принц с един малък български платноход от дунавската флотилия, на чиято мачта бе вдигнат италианския кралски флаг. Това привлякло вниманието на гостенина, който кротко рекъл: „Ами инкогнитото?”
С Форас чакахме на кея, където се бяха строили офицерите от русенския гарнизон с фуражки, шинели и обикновена униформа. Корабът акостира. Оркестърът изсвири италианския химн. Принцът слезе” [30].





Книгата „Български дневници” от граф Робер дьо Бурбулон и извадка от писмото от 31 март 1890 г., в което той съобщава за българския платноход от дунавската флотилия


(Следва)

Литература и бележки:

[19] Сборникъ матерiаловъ по гражданскому управленiю и оккупацiи в Болгарiи въ 1877 – 78 – 79 г.г. Подъ редакцiей Генералъ-маioра Н.Р. Овсянаго. Выпускъ 4. Изданiе Военно-Исторической Коммиссiи Главнаго Штаба. С. Петербурръ, 1905. с. 381.
[20] Пак там, с. 386.
[21] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 60.
[22] Панчелиев, Калоян. Седем или десет са катерите в Дунавската флотилия и Морска част? За първи път и само в Pan.bg: катерите „Арсенал“, „Околоц“ и „Магазит“. www. Pan.bg Публикувано на 25 октомври 2022 https://pan.bg/view_article-74-561115-kaloyan-pancheliev-sedem-ili-deset-sa-katerite-v-dunavskata-flotiliya-za-pyr.html Последно посетен на 19 септември 2025.
[23] Чубинский, В. Об участии моряков в войне с Турцией 1877 - 1878 гг. С. Петербург, 1889. с. 111.
[24] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 231.
[25] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 60.
[26] ДВИА – 9, ф. 1027, а.е. 33, оп. 4, л. 66 (л), л. 66 (г).
[27] Панчелиев, Калоян. Тайнственият парусен велбот от Дунавската флотилия на Княжество България. www.pan.bg Публикувано на 21 август 2012 https://pan.bg/view_article-47-12252-tajnstveniyat-parusen-velbot-ot-dunavskata-flotiliya-na-knyazhestvo-bylgariya.html Последно посетен на 20 септември 2025.
[28] Костов, Ст. Под роден флаг. София, 1967. с. 47.
[29] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 232.
[30]Панчелиев, Калоян. Тайнственият парусен велбот от Дунавската флотилия на Княжество България. www.pan.bg Публикувано на 21 август 2012 < https://pan.bg/view_article-47-12252-tajnstveniyat-parusen-velbot-ot-dunavskata-flotiliya-na-knyazhestvo-bylgariya.html> Последно посетен на 20 септември 2025.