Морска историческа хроника № 122

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

На 9 ноември 2025 г. в брой № 118 на рубриката „Морска историческа хроника“ и част 1 от публикацията „За истинската идентичност на българския военен флот в края на XIX и началото на XX век“ поставихме проблема за сръбския ветроход, взет като "речна приза" от екипажа на катера "Мотала" на 15 ноември 1885 г. Тогава зададохме въпроса „Кой е този ветроход и има ли данни за службата му в българската Дунавска флотилия?“.
В рамките на изложението в брой № 118 разгледахме някои малко известни плавателни съдове в Дунавската флотилия, обособени в група I.

На 13 ноември 2025 г. в брой № 119 на рубриката „Морска историческа хроника“ и част 2 от същата публикация, направихме преглед на неизвестните плавателни съдове от Дунавската флотилия, обособени в група II.
На 29 ноември 2025 г. в брой № 120 на рубриката „Морска историческа хроника“ и част 3 от същата публикация въведохме осем нови структурни блока (1 – 8), които са основополагащи в процеса на установяването на истинската идентичност на Дунавската флотилия и Морска част.
На 3 декември 2025 г. в брой № 121 на рубриката „Морска историческа хроника“ и част 4 от същата публикация преминахме от общата тема за корабния състав на флотилията в края на XIX век към конкретния въпрос за сръбския ветроход, взет като "речна приза" от екипажа на катера "Мотала".
Анализирахме писмото на граф дьо Бурбулон във връзка с визитата на италианския престолонаследник принц Виктор Емануил, който пристига в Русе през март 1890 г. с един малък платноход от българската Дунавска флотилия. Изследвахме шест различни паралела на идентификация между сръбския ветроход и платнохода от писмото на граф дьо Бурбулон.
Във връзка с постоянното присъствие на един и същ ветроходен кораб в района на Дунавската флотилия, засвидетелстван на няколко фотографии от Русе в края на XIX и началото на XX век представихме конструктивните особености на т.нар. дунавски кораб – ветроход, използван на река Дунав в три разновидности: малък, среден и голям.
След прегледа на наличната информация по тези въпроси (за връзката между пленения сръбски ветроход и платнохода от писмото на граф Робер дьо Бурбулон) пристъпихме към проблема дали визитата на италианския престолонаследник Виктор Емануил в Русе на 24 март 1890 г. е била в стил инкогнито, полуофициална или съвсем официална. За изясняването на общите характеристики на визитата в режим "инкогнито" използвахме един изключително важен източник по въпросите на дворцовия протокол - изданието Visitors to Versailles. From Louis XIV to the French Revolution със съставители Kisluk-Grosheide, Daniеlle and Bertrand Rondot. Време е да преминем към заключителната част от нашето изследване.

(От брой 121)

След направения обзор на по-важните характеристики на визитата в режим „инкогнито“ в брой 121 на рубриката, сега ще разгледаме отблизо посещението на Виктор Емануил в Русе, за да установим дали то отговаря или не отговаря на тях.

Ако посещението отговаря на тези характеристики ще имаме пълното право да го определим като „инкогнито“ (неофициално).

В случай, че не отговаря значи то е полуофициално, както твърди граф дьо Бурбулон няколко дни преди визитата в писмото до майка си (вж. брой 121 на рубриката).

Съществува и трети вариант: посещението е съвсем официално, както констатира самият италиански престолонаследник – „Ами [какво стана с] инкогнитото?” (вж. брой 121 на рубриката).

За целта ще проследим неговото пътуване от самото начало до пристигането му в България според няколко публикации в тогавашния печат.

РИМ, БРИНДИЗИ, КОРФУ, ПИРЕЯ...

На 17 февруари 1890 г. издаваният в Русе вестник „Истокъ“ свежда до знанието на своите читатели цели три новини във връзка с пътуването на Виктор Емануил, което започва от Рим на 10 февруари с.г., преминава през Бриндизи на 11 февруари с.г. и достига до Пирея на 12 февруари с.г.:

-Рим, 10 февруари [1890 г.]: Италианският наследник [Виктор Емануил] замина тая вечер за Бриндизи и от там ще следва пътуването си в Исток [58].

-Бриндизи, 11 февруари [1890 г.]: Италианският наследник [Виктор Емануил] замина тая вечер за [остров] Корфу [59].

-Янина, 12 февруари [1890 г.]: Наследният италиански княз [Виктор Емануил] пристигна в Пиргос, той пътува инкогнито с парахода „Савоя“. В Пирея не ще му се направи никакво приемство [60].



Издаваният в Русе вестник „Истокъ“ проследява в детайли пътуването на принц Виктор Емануил. Извадка от брой 14, издаден на 17 февруари 1890 г.

БЕЛГРАД, БУКУРЕЩ, РУСЕ...

На 3 март 1890 г. отново вестник „Истокъ“ публикува още три новини във връзка с пътуването на Виктор Емануил:

-Белград, 28 февруари [1890 г.]: Италианският наследен княз [Виктор Емануил] пристигна: той слязъл в италианското посолство: според израженото [му] желание никакво приемство не му се направило [61].

-Белград, 1 март [1890 г.]: Италианският наследен княз [Виктор Емануил] днес направил на кралят [на Сърбия Александър I Обренович] една визита, която траяла ½ час: направили му се военните почести на княза [Виктор Емануил]. По пладне кралят [на Сърбия], придружен от регентите и свитата, върнал визитата на княза [Виктор Емануил]. Тая вечер ще се даде един обяд гала в палата, гдето са поканени и членовете на дипломатическото тяло. През деня князът [Виктор Емануил] посетил Университета [62].

-Букурещ, 3 март [1890 г.]: Италианският наследен княз [Виктор Емануил] ще пристигне от Белград в Букурещ утре, неделя, 4 март [63].




Още една поредица от новини за пътуването на принц Виктор Емануил, публикувани във вестник "Истокъ". Извадка от брой 17, издаден на 3 март 1890 г.

От Букурещ принц Виктор Емануил се насочва към Русе, за което свидетелстват следните дописки вестник „Истокъ“:

- Букурещ, 10 март [1890 г.]: Италианският наследник [Виктор Емануил] ще тръгне от тук утре и ще замине през Русе – Варна с особен княжески трен. От там [Варна] той ще замине с нарочно приготвеният параход от Султана за Цариград. Той ще слезе в павилиона, гдето пристоял германският император във време [на] пребиваването му в Цариград [64].

- Снощи пристигнаха в града ни държавния съветник г[осподин] С. Тъпчилещов и подполковник Петров. Те са дошли нарочно, за да посрещнат италианския наследник и [да] го придружат до Варна [65].

- Големи приготовления стават по Русе – Варненската железна линия за посрещането на италианския наследник [Виктор Емануил]... [66]

- Говори се в града ни [Русе], че Н.Ц. Височество щял да приеме италианския наследник [Виктор Емануил] във Варна [67].

КРИТИЧЕН ПРОЧИТ

Според дописките, публикувани във вестник „Истокъ“ пътуването на италианския престолонаследник започва категорично като неофициално в режим „инкогнито“ и съответно в Пирея (Гърция) не е предвидена официална церемония по посрещането му.

За този факт научаваме от дописката от Янина на 12 февруари 1890 г.: „…той [Виктор Емануил] пътува инкогнито с парахода „Савоя“. В Пирея не ще му се направи никакво приемство“ (вж. по-горе).

Положението се запазва същото поне до пристигането му в Белград на 28 февруари 1890 г. Съгласно изричното желание на госта официална церемония по посрещането му не се е състояла („той слязъл в италианското посолство: според израженото [му] желание никакво приемство не му се направило“).

Ситуацията обаче се променя рязко сутринта на 1 март с.г., когато Виктор Емануил се среща със сръбския крал Александър I Обренович.

Виждаме, че на госта са оказани военни почести, а по обяд на същия ден сръбският крал, придружен от регентите и свитата връща визитата на младия принц (вероятно в италианското посолство). Нещо повече – Виктор Емануил посещава университета в Белград, планиран е и обяд в палата на сръбския крал, на който са поканени и дипломати.

Всичко това ясно показва, че в сръбската столица визитата излиза от рамките на режима „инкогнито“. Тук само ще припомним, че ако тя е „инкогнито“ не се предвиждат официално посрещане с военни почести или контакти с обществеността (вж. по-горе).

Очевидно тези правила са нарушени: налице са официални събития (разменени гостувания, гала обяд), протокол (военни почести), контакти с ВИП-личности (регентите, свитата на краля, дипломати) и обществеността (посещение в университета).

Причината за подобен рязък обрат не се споменава в текста на дописката от в-к „Истокъ“. Вероятно при пристигането си в италианското посолство в Белград на 28 февруари 1890 г. Виктор Емануил междувременно е получил нови инструкции от своята страна, с които напълно се съобразява, след като самият той сутринта на 1 март с.г. пръв посещава сръбския крал.



Съвременен изглед от крепостта Калемегдан в сръбската столица Белград. На 1 март 1890 г. италианският престолонаследник Виктор Емануил се среща с крал Александър I Обренович в Белград

Следващата столица по маршрута на принца е Букурещ. За съжаление за посещението му в нея не разполагаме с информация от в-к „Истокъ“, но затова пък от страниците на същото издание научаваме интересни подробности за посрещането му на българска земя и по-специално в Русе.

В комбинация с вече известните ни данни от кореспонденцията на граф дьо Бурбулон тези подробности ни дават възможност да направим важни изводи.

Изглежда, че няколко дни след 1 март 1890 г. до българската страна е достигнала важна информация за случилото се в Белград т.е. за промяната в статута на визитата на Виктор Емануил или за извършеното превключване от неофициален към официален режим.

Свидетелство за това откриваме в първото писмо на граф дьо Бурбулон, в което той съобщава, че заминава, за да подготви „всичко за полуофициалния прием на принца престолонаследник на Италия“.

Т.е. около 18 март с.г., когато пише това писмо до своята майка графът напълно осъзнава, че подготвя полуофициален, а не неофициален прием в режим „инкогнито“ за Виктор Емануил.

Самата дума „полуофициален“ сигнализира, че българските власти вече знаят за промяната в статута на визитата на Виктор Емануил, настъпила в Белград на 1 март с.г.

„Полуофициален“ в случая означава, че в Русе те ще опитат да организират компромисен вариант на посрещане на принца, който ще включва както официални, така и неофициални елементи.

Случилото се в България обаче е ярко доказателство, че предварителните планове на граф дьо Бурбулон за полуофициално посрещане се разминават с очакванията на италианския престолонаследник.

Защото очакванията на Виктор Емануил за посещението му в България са били за връщане към неофициалния характер на визитата и спазването на режима „инкогнито“.

Убедително доказателство за това са думите му, произнесени след като той вижда италианския кралски флаг, издигнат на мачтата на българския платноход от Дунавската флотилия:

"АМИ [КАКВО СТАНА С] ИНКОГНИТОТО?"

Т.е. гостът е имал предварителната нагласа, че визитата в България ще бъде неофициална и в режим „инкогнито“, но пред очите му домакините превключват от неофициален към официален режим.

Тук ще отбележим нещо важно, което вече знаем от трудовете на Волкер Барт (вж. по-горе): При наличие на съгласие от страна на домакина по време на посещението гостът може случайно да премине от „инкогнито“ в режим на истинската си идентичност.

Очевидно на 1 март с.г. в Белград Виктор Емануил преминава от „инкогнито“ в режим на истинската си идентичност след инструкции, получени в италианското посолство и след съгласуване със сръбските власти, докато в края на месец март в Русе той е поставен пред свършен факт и трябва да премине от „инкогнито“ в режим на истинската си идентичност по инициатива на българските власти.

При един близък поглед към текста на второто писмо на граф дьо Бурбулон от 30 март 1890 г. установяваме, че нещо важно е привлякло вниманието на Виктор-Емануил при пристигането му в Русе. Съгласно текста на писмото -

"ТОВА ПРИВЛЯКЛО ВНИМАНИЕТО НА ГОСТА"

Ако сега си зададем въпроса „Кое или какво е привлякло вниманието на госта?“ и се върнем само едно изречение по-назад ще разберем, че това са следните пет факта/обстоятелства, които извличаме от прилагателните в текста:

1. българският (факт 1) ветроход от дунавската (факт 2) флотилия, т.е. това, което привлича вниманието на госта са националността (факт 1) на плавателния съд и принадлежността му (факт 2) към един от видовете въоръжени сили или военният флот (факт 2) на държавата-домакин (Княжество България);

2. на мачтата на ветрохода е издигнат (факт 3) италианският (факт 4) кралски (факт 5) флаг, т.е. спазен е официалният протокол (факт 3), което издава националността на госта (факт 4) и принадлежността му към кралското семейство (факт 5) на гостуващата държава, с което режимът „инкогнито“ на визитата на италианския престолонаследник веднага пада, защото:

-на русенския кей се провежда съвсем официална церемония по посрещането му;

-от българска страна в нея участват офицерите от русенския гарнизон;

-от българска страна участват официални лица: граф Робер дьо Бурбулон – секретар на Фердинанд I и подполковник Рачо Петров (военен министър в периода 28 юни 1887 – 20 август 1887 г. и началник на Генералния щаб в периода 23 октомври 1887 – 15 април 1894 г.). За посрещането в Русе пристига и държавният съветник С. Тъпчилещов според в-к „Истокъ“ (вж. по-горе).

ИЗВОДИ

Преди 13 години в публикация на страниците на списание „Клуб ОКЕАН“ повдигнахме въпроса дали велботът, на който се обучават учениците от Техническата школа през 1885 г. и платноходът, използван за посрещането на принц Виктор Емануил в Русе през 1890 г., са един и същ или два различни плавателни съда?

Тогава писахме: „Близостта на споменаването им във времето (за велбота – след 23 януари 1885 г., а за платнохода – около 24 март 1890 г.), принадлежността им към флотилията (велботът е придаден към Техническата школа, а платноходът е от Дунавската флотилия) и сравнително неголемите размери могат да бъдат аргументи в полза на твърдението, че това е един и същ плавателен съд. Разликата в предназначението обаче (на велбота се обучават учениците, а платноходът се използва за представителни цели) е достатъчна, за да ни накара да се замислим дали това не са два отделни плавателни съда.“

В резултат на продължителни изследвания към днешна дата можем да дадем отговор на горния въпрос. На базата на седемте паралела на идентификация (националност, принадлежност, уникалност, произход, фотографски, физическо присъствие, дълготрайност) извеждаме извода, че плененият през 1885 г. сръбски ветроход от екипажа на катера „Мотала“ е най-силният кандидат и на този етап от проучванията е допустимо да бъде идентифициран с платнохода от Дунавската флотилия, използван за представителни цели при посрещането на принц Виктор Емануил през март 1890 г. в Русе.



Публикацията „Първият пленен речен ветроход“ на капитан I ранг Сава Н. Иванов

Колкото до велбота, използван за обучение на учениците от Техническата школа в Русе около 1885 г. той може да бъде идентифициран с велбота на куриерски винтов параход „Келасуры“.

След вземането на решението за връщането на „Келасуры“ на Русия велботът е свален от кораба и е транспортиран до Русе през 1880 г.

Това е една интересна история, която ще разкажем в следващите броеве на рубриката „Морска историческа хроника“.

Както е известно на нашите читатели, куриерските винтови параходи "Келасуры" и "Соукъ-Су" са построени в периода 1857-1859 г. за руския Черноморски флот във Великобритания.

"Келасуры" е спуснат на вода през 1859 г. в корабостроителницата W. & H. Pitcher в Нортфлийт.

Фактът, че двата кораба са заложени за строеж през 1857 г. е надлежно отбелязан от руския историк на военноморския флот Феодосий Фёдорович Веселаго като "Время закладки. 1857." на стр. 528 в изданието "Списокъ русскихъ военныхъ судовъ съ 1668 по 1860 год."

На този етап от изследванията не е известно дали през лятото на 1859 г. "Келасуры" пристига от Великобритания в Русия с готов велбот английска постройка като част от спасителното оборудване на кораба.

Факт е обаче, че изпитанията на "Келасуры" се провеждат на 4 юни 1859 г., за което съобщава изданието The Artizan в броя си от 1 юли 1859 г., а малко повече от три месеца по-късно от страниците на сп. "Морской сборникъ" научаваме за участието на велбота на "Келасуры" в състезанията (гонките) с гребни плавателни съдове на р. Буг в Николаев, посветени на рожденните дни на Господаря и Велик Княз Ц(ес)аревич (8 септември с.г.) и на Негово Императорско Височество Генерал-Адмирала (9 септември с.г.).

Ето защо тук имаме две възможности: велботът на "Келасуры" е английска постройка или руска постройка. Във втория случай той е добавен към инвентара на кораба след пристигането на "Келасуры" в Русия и преди гонките на р. Буг през септември 1859 г.

Във всеки случай, ако велботът е руска постройка тук привеждаме за целите на запознаването на читателите една схема в страничен вид на най-масовия тип велбот, от който са построени 163 единици в периода 1854 г. до 1861 г. за руския флот.

Пристигането на "Келасуры" в Русия (1859 г.) попада в посочения период и ако велботът от спасителното оборудване на кораба е руска постройка, той най-вероятно е бил от въпросния масов тип.


Страничен вид на велбот, построен за руската винтова канонерска лодка "Стерлядь" в Або през 1854 г. (възстановка на авторите) В периода от 1854 г. до 1861 г. са построени общо 163 велбота от този тип за руския военен флот. "Към месец януари 1864 г. в Кронщад се строят още 5 велбота, а в Петербург ще бъдат построени още 12 велбота от този тип, с което общият им брой ще достигне 180", съобщава в кореспонденцията си руският адмирал Иван Иванович фон Шанц (Johan Eberhard von Schantz)

Да се твърди обаче, че велботът на "Келасуры" от 1859 г. (английска или руска постройка) е идентичен с велбота, свален от "Келасуры" и транспортиран до Русе през 1880 г. би било необосновано.

За период от 21 години (1859 - 1880 г.) оригиналният велбот (английска или руска постройка) от спасителния инвентар на "Келасуры" вероятно е бил сменен с нов.

При всички положения обаче броени месеци преди предаването на "Келасуры" от Русия на Княжество България в инвентара на кораба има велбот:

За този факт научаваме от ведомостта за задграничните плавания на "Келасуры" в периода ноември 1876 - февруари 1877 г.:

Шхуната „Келасуры“, която се намираше под разпореждането на нашия посланик при атинския [кралски] двор остана на котва в Пирея до 25 ноември [1876 г.]

В този ден шхуната излезе в практическо плаване [на море] и се завърна в Пирея на 28 ноември [с.г.]

На 19 януари 1877 г. „Келасуры“ се сне от котва с курс към Коломаки, с посланика, генерал-адютант Игнатьев, съпроводен от … държавен съветник Сабуров [на борда]. На 20 януари [с.г.] „Келасуры“ се завърна в Пирея.

В нощта на 5-и срещу 6-и февруари 1877 г. английската канонерска лодка „Визардъ“ (Wizzard) излиза на рейда със спуснат рангоут и се насочва към определеното й място на котвената стоянка.

При преминаването край „Келасуры“, канонерката закача с грот-реята велбота, който виси на лодбалките в кърмовата част [на шхуната]; в резултат са повредени лодбалките [на шхуната] и част от планшира между тях.

На канонерката [„Визардъ“] е скъсан един бакщаг, повредени са мостика, катера, който виси на лодбалките пред него и др.


През 1880 г. куриерски винтов параход "Келасуры" е предаден на руските власти, но част от спасителното му оборудване е оставено на разположение на българската команда, която участва в предавателните дейности. При завръщането на българската команда същото е транспортирано с параход по р. Дунав до Русе.


В „Моятъ споменъ за Техническата Школа”, публикуван в неофициалния отдел на „Юбилеенъ сборникъ за 50 годишната дейность на Морското училище Русе-Варна 1881-1931 г.”, Константин Божков съобщава, че е приел 10 ученика (българчета), за обучение в отворената вече Техническа школа, завеждана от старшия инженер-механик на корабите от Флотилията и Морската част – Поручик Матей Николаевич Голубятников.

„От време на време плаваха на парусния велбот и изучаваха названието на различните части по мачтите”, разказва авторът за практическото ветроходно обучението на учениците. Сведението на Константин Божков се отнася за 1885 г.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключение ще кажем, че платноходът от Дунавската флотилия, с който принц Виктор Емануил пристига през март 1890 г. в Русе и велботът, използван за обучение на учениците от Техническата школа в Русе около 1885 г. са два различни плавателни съда. Всеки от тях има своята индивидуална биография и принос в българския военен флот.

С велбота е поставено началото на парусното (=ветроходното) обучение в България и това е първият учебен ветроходен плавателен съд, придаден към Техническата школа в Русе (днес ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“ във Варна).

Сръбският ветроход, взет като „речна приза“ е символ на първия боен успех на българския военен флот.

Сведението за обучението на учениците на велбота може да бъде отнесено в периода след 23 януари 1885 г., когато Константин Божков постъпва на служба във Флотилията и Морската част в Русе, а сръбският ветроход е взет като „речна приза“ от храбрия екипаж на катера „Мотала“ с командир корабника Иван Великов само няколко месеца по-късно или на 15 ноември 1885 г.

Следователно историята избира да събере два ветрохода в българската Дунавска флотилия в рамките на една и съща календарна година. В резултат Флотилията разполага с два ветроходни плавателни съда през 1885 г., шест години преди започналото приспособяване на парахода „Асенъ“ в [учебен] кораб с платна съгласно указ № 90 от 13 юни 1891 г. на княз Фердинанд I.



Указ № 90 от 13 юни 1891 г. за приспособяването на парахода "Асенъ" на кораб с платна. Запазен е оригиналният правопис. Разработка на авторите


Литература и бележки:

[58] В-к „Истокъ“, Русе, 17 февруари 1890 г., год. XIV, бр. 14, с. 4.
[59] Пак там, с. 2.
[60] Пак там, с. 4.
[61] В-к „Истокъ“, Русе, 3 март 1890 г., год. XIV, бр. 17, с. 2.
[62] Пак там, с. 2.
[63] Пак там, с. 2.
[64] В-к „Истокъ“, Русе, 10 март 1890 г., год. XIV, бр. 18, с. 3.
[65] Пак там, с. 1.
[66] Пак там, с. 1.
[67] Пак там, с. 1.