Морска историческа хроника № 123

д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

През октомври 2010 г. публикувахме в списание "Клуб ОКЕАН" статия под заглавие "Забравените параходи", в която разказахме накратко историята на някои от бившите баржи и шаланди от речното управление/параходна компания на Османската империя, които влизат в състава на българската Дунавска флотилия. Днес се завръщаме към темата с нови данни за една от баржите - "Искър", която е извадена от р. Дунав през септември 1879 г.

КАКВО ЗНАЕМ ЗА БАРЖАТА "ИСКЪР" ОТ РАДИ БОЕВ?

За тази баржа изследователят Ради Боев пише следното: "Наред с грижите по организацията, обучението и възпитанието на личния състав командуването на Флотилията и Морската част, особено през периода от 1879 до 1885 г., полагаше големи усилия, за да постигне известно разширяване на корабния й състав. То виждаше в потопените през войната в Дунава турски кораби една възможност в тази насока. Още през септември 1879 г. по инициатива на капитан-лейтенант Конкеевич бе извадена от дъното на реката една турска барджа в района на Черна вода. Тя беше напълно запазена, запазен бе й товарът й, състоящ се от 8000 пуда доброкачествени въглища" [1].


Публикацията "Забравените параходи" в сп. "Клуб ОКЕАН" (октомври 2010 г.)

Видно от цитирания откъс Ради Боев позиционира изваждането на турската баржа в района на Черна вода „през септември 1879 г.“

Въпреки, че в процеса на изложението авторът използва този темпорален маркер, изненадващо в негова бележка под линия № 31 той се позовава на един рапорт под № 84 и една телеграма под № 1588 съответно от дати 22 и 26 август 1879 г.

Рапортът и телеграмата не са ни достъпни в настоящия момент. Ето защо ще отбележим, че е напълно възможно подготвителните дейности за изваждането на турската баржа в района на Черна вода да са започнали още през втората половина на м. август 1879 г.

В същата бележка под линия авторът цитира и още две телеграми съответно от 7 и 8 септември 1879 г.

Вероятно това са телеграми, свързани с изваждането на баржата през септември и установяването, че както тя, така и товарът й са запазени.

КАКВО ЗНАЕМ ЗА БАРЖАТА "ИСКЪР" ОТ ЙОХЕН КРЮСМАН?

През 2008 г. в публикация за румънското списание Document германският изследовател Йохен Крюсман пише следното за баржата Iskur:

„Iskur”. Slep (?) al „Administratiei Fluviale...” sau al Marinei Militare (Osmanli Bahriyesi). Nu i se cunoaste numele turcesc. In 1877 a fost sabordat de propriul echipaj aproape de Cernavoda, avand o incarcatura de 130 t de carbune. Ranfluat in septembrie 1879 si reparat, a fost inclus in Flotila Militara Fluviala Bulgarа sub numele de „Iskur”. In 1911 se afla inca` in serviciu la Rusciuc.[2].

В превод на български език:

"Искър". Шлеп (?) на "Речното управление..." [=Дунавска параходна компания...] или на военния флот на Османската империя. Турското му наименование не е известно. През 1877 г. е потопен от екипажа си близо до Черна вода [на р. Дунав], превозвайки 130 тона въглища. Изваден през септември 1879 г. и ремонтиран, включен в речната военна флотилия на България с наименование "Искър". През 1911 г. все още служи в Русчук.




Статията Administratia fluviala otomana a Dunarii (1863-1878)/The Ottoman fluvial administration of the Danube (1863-1878) публикувана в румънското сп. Document през 2008

Въпреки оскъдната информация през октомври 2012 г. в сп. "Клуб ОКЕАН" в статията "Забравените параходи" отбелязахме следното във връзка с баржата "Искър":

Преди Руско-турската война (1877-1878 г.) е собственост на Idare-i Nehriye-i Osmaniye под името Iskur (Isk’r). Потопена по време на войната. През септември 1879 г. по инициатива на капитан-лейтенант Конкеевич е извадена от дъното на р. Дунав в района на Черна вода с 130 т. доброкачествени въглища на борда. Новият кораб влиза в състава на Дунавската флотилия под името „Искър”.


Днес се завръщаме към темата с нови данни, които се съдържат в една телеграма под № 100 от ДВИА-Велико Търново. Открихме я в поредица от документи от 1879 г., свързани с куриерски винтов параход "Келасуры".


ЕДНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО...


Разчитането на основния текст на телеграмата, който е изписан на латиница е истинско предизвикателство за изследователите, защото той има смесен характер и съдържа румънски и няколко руски думи, липсват и препинателни (пунктуационни) знаци.


Самата телеграма е адресирана до Capitan Cancheovigiu [капитан Канчеовичу] в Rustchuk [Русчук], което представлява силно изопачен вариант на името на капитан [Александр] Конкевич, Заведующ на Дунавската флотилия и Морска част на Княжество България.


Изпратена е от Cernavoda [Черна вода], приета е по телеграфа в Roustchuk [Русчук], което е надлежно обозначено в горната част на документа, още на първия ред.


Срещу "Приел" в горния десен ъгъл липсва конкретно име на човек. Посочена е само длъжността на лицето - "Писар". Текстът, както следва:


Capitan Cancheovigiu, Rustchuk

Slepul sa ridica(t) cu anevae spart la mijloc face apa alaturi apa scazut luat bagajul dupe coverta discarcam carbuni toate cele lalte bune bolnavi nie sut cheptuei 120 francs aslept respuns 4 zille.

Theodchsie


...ДВА ПРЕВОДА


Въпросният писар или друго длъжностно лице, което следва да предаде телеграмата на Конкевич вероятно също е осъзнал, че разчитането на документа в този му вид (с руски и румънски думи в текста, без пунктуационни знаци) ще представлява истинско предизвикателство и ще затрудни Заведующия на Дунавската флотилия и Морска част.

Ето защо той е превел текста на руски език за крайния получател. В случая преводът на телеграмата на руски език е направен не един, а два пъти (!)

Веднъж над всеки ред на румънски език са изписани на кирилица съответните думи на руски език и втори път - под текста на румънски език е изписан на кирилица текста на руски език. Ето и двата превода:

Превод 1

Баржа поднимается съ трубами проломана по серединье течетъ спри… воду по бортамъ вода падаетъ снят багажъ съ палубы выгружаемъ угля все осталное харошо больныхъ нетъ ожидаю издерживаю ответа 4 дня.

Превод 2

Баржа поднимается с трудомъ проломана по серединье течетъ по бортамъ вода падаетъ сняли грузъ с палубы выгружаемъ уголь все остальное харашо больныхъ нетъ издерживаю 120 фр. Ожидаю ответа 4 дня. Феодосиевъ

...И ЧЕТИРИ РАЗЛИКИ

Между двата превода на руски език има няколко основни разлики, за сравнение както следва:

1. В превод № 1 се посочва "Баржа поднимается съ трубами" (на български език: "Баржата се повдига с тръби") - в превод № 2 обаче се посочва "Баржа поднимается с трудомъ" (на български език: "Баржата се повдига трудно/с усилия");

2. В превод № 1 се посочва "снят багажъ" (на български език: "разтоварен е багажът") - в превод № 2 обаче се посочва "сняли грузъ" (на български език: "разтоварихме товара");

3. В превод № 1 се посочва "ожидаю издерживаю ответа 4 дня" (на български език: очаквам/въздържам се от отговор 4 дни) - в превод № 2 се посочва ожидаю ответа 4 дня (на български език: "очаквам отговор 4 дни");

4. В превод № 1 липсва името на изпращача - в превод № 2 като изпращач е посочено лицето "Феодосиевъ".



След като разгледахме разликите между двата превода е редно да установим и каква част от текста е еднаква във всеки един от тях. В случая това са обстоятелствата, които са безспорни:

1. В превод 1 се посочва "Баржа...проломана по серединье" (на български език: "баржата има пробойна по средата/в района на мидела") - в превод 2 cъщо се посочва "Баржа....проломана по серединье" (на български език: "баржата има пробойна по средата/в района на мидела");

2. В превод 1 се посочва "по бортамъ вода падаетъ " (на български език: "по бордовете се стича вода") - в превод 2 cъщо се посочва "по бортамъ вода падаетъ " (на български език: "по бордовете се стича вода");

3. В превод 1 се посочва "выгружаемъ угля" (на български език: "разтоварваме въглищата") - в превод 2 също се посочва "выгружаемъ уголь" (на български език: "разтоварваме въглищата");

4. В превод 1 се посочва "все осталное харошо" (на български език: "всичко останало е добре/наред") - в превод 2 също се посочва "все остальное харашо" (на български език: "всичко останало е добре/наред");

5. В превод 1 се посочва "больныхъ нетъ" (на български език: "болни няма") - в превод 2 съща се посочва "больныхъ нетъ" (на български език: "болни няма").

Следователно, ако решим да възстановим превода от руски на български език и да включим в него само безспорните обстоятелства той ще изглежда по следния начин (с пунктуационни знаци):

Баржата...има пробойна в района на мидела...По бордовете се стича вода. Снехме багажа/товара от палубата. Разтоварваме въглищата. Всичко останало е добре. Болни няма.

Литература и бележки:

[1] Боев, Р. Военният флот на България 1879 – 1900. София, 1969. с. 19.
[2] Krusmann, Jochen. Administratia Fluviala Otomana a Dunarii (1863 - 1878). // Document, № 3 (41), 2008, p. 3.
[3] ДВИА-В.Търново, ф. 1027, оп. 4, а.е. 3, л. 42 (оригинална печатна номерация върху бланката на телеграмата) или л. 72 (ръкописна номерация, впоследствие заличена с черта) или л. 46 (номерация, нанесена с молив, но впоследствие заличена с черта). Името на гр. Русе е изписано по два различни начина на латиница в текста на телеграмата, съответно Rustchuk и Roustchuk.