Морска историческа хроника № 126


Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 105 на рубриката "Морска историческа хроника" публикувахме част № 8 от поредицата „Легенда за Джузепе Мацини – Апостол на революционна Италия“. Тогава поставихме шест въпроса относно Мацини и българите. На първия от тях - "Предвижда ли Мацини място за българите на политическата карта на Нова Европа в своите политически адреси, обръщения, послания, проекти и визии?", отговорихме утвърдително като разказахме за Републиканския манифест от 1855 г. В него България е включена в състава на една свободна конфедерация, която е наречена ориенталска Швейцария, разположена на Балканския полуостров, заедно с Босна, Румъния и Сърбия


След като в бр. № 105 на рубриката отговорихме на първия въпрос, на 7 март 2025 г. в бр. № 108 преминахме към втория: "Създавал ли е Мацини революцинни организации, чиято дейност е посветена конкретно на освобождението на балканските народи?"

Тогава установихме, че идеите на Мацини, Кошут и Ледрю-Ролен, заложени в Републиканския манифест от 1855 г. намират своето естествено продължение единадесет години по-късно или през 1866 г. със създаването на организацията, наречена "Балканско освободително общество".

Припомняме, че идеята за нея принадлежи на шотландския доброволец Джон Бойд Кинър, програмата за дейността й е написана от самия Джузепе Мацини, а целта й е да проповядва за освобождението на провинции/територии, които се намират под Османско владичество и следва да образуват Балканска конфедерация.

Колкото до Балканската конфедерация според Републиканския манифест от 1855 г. тя ще включва босненските, българските, сръбските и румънските земи.


Възстановка на корицата на „Манифеста на републиканската партия“ (1855) с автори Лайош Кошут, Александър Огюст Ледрю-Ролен и Джузепе Мацини

В брой № 112 и № 126 на рубриката преминаваме към петия въпрос: „Бил ли е Мацини в контакт/кореспонденция с други българи без да ги познава лично преди срещата с Марко Балабанов, Райчо Гръблев и Теофан Райнов в Лондон през септември 1869 г.?“

За формулирането на коректен и изчерпателен отговор на този въпрос използваме трудовете на българския общественик, адвокат, учител, историк, участник в Първата българска легия и революционер Иван Касабов (1837 – 1911 г.), озаглавени „Моите спомени от Възраждането на България с революционни идеи“.

В брой № 112 разказахме за срещата на Иван Касабов с румънския министър Йон Братиану.

След срещата Касабов събира членовете на българския комитет (без Диамандеску) и им предава съдържанието на разговора с Братиану.

Според интерпретацията на Касабов румънците ще оставят българите [на територията на Румъния] да работят спокойно за отечеството си стига само да не компрометират румънските интереси.

Сравнението между отношението на Сърбия и Румъния към българските революционери определено е в полза на Румъния.

Докато сърбите прогонват „по пътищата гладни, боси и голи“ доброволците от Първата българска легия (1862 г.), то сега румънците ще оставят българите [на територията на Румъния] да работят за свободата на България и им „желаят благополучен успех“. [10]

СЪСТАВЯНЕТО НА КОМИТЕТИ В ГЮРГЕВО, РУСЕ, ТЪРНОВО И СВИЩОВ

Иван Касабов и съратниците му са окуражени от този факт и започват да работят усилено по комитетските работи. Хронологически инициативата им може да бъде разположена във времето след 10 май (нов стил 22 май) 1866 г., когато Карл I влиза в Букурещ.

„Веднага след съставянето на нашия Централен Таен Комитет в Букурещ“ бяха съставени комитети в Гюргево и Русе, а малко по-късно – в Търново и Свищов, разказва Касабов и посочва, че въстанието се проповядва „много огнено“ сред народа.

Самият той е съставил и подвел под клетва в Букурещ 10 отделения (около 90 души), в които са записани момчета от всички краища на българските земи. В десетото отделение влизат ръководителите на останалите девет отделения.

Касабов събира десетото отделение веднъж седмично и им проповядва „живо това свято дело“. Казва на ръководителите на останалите девет отделения (Иван Тодоров, Стоян Петков, Никола Димитров, Петр Илиев, Иван Миялкович, Петр Стоянов, Пенчу Шиваров, Убан Убанов, вероятно…), че „нашето избавление от турците зависи само от нашите собствени ръце, от нашата деятелност и самопожертвувание“.

Инструктира ги, ако някой от тях се завърне в българските земи „да се стараят колкото е възможно да се образуват комитети в родното им място“. Пълните списъци с имената на лицата от всяко отделение са предоставени в спомените на Касабов. [11]

За кратко време „комитетската пропаганда“ се разпространява изключително бързо в българските земи. Дори някои от турците започват да се плашат и възприемат по-будните българи като „комити“.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА РАКОВСКИ В БУКУРЕЩ

След пет-шест месеца (т.е. най-ранна възможна дата 10 октомври 1866 г.) обаче в Букурещ се завръща Раковски, който посещава своя добър приятел Диамандеску.

Той разказва на Раковски за Централния Таен Комитет без да иска клетва от него, което влиза в противоречие с вътрешните правила на организацията.

От своя страна Раковски се среща с Касабов в хотел „Фиески“ и го пита ядосано: „А[,] бе какви …лайна сте вие разбъркали, съставили сте не знам какви комитети да освобождавате България“.

Верен на устава на организацията, Касабов отрича да знае каквото и да е за съществуването на комитети. Раковски отива право при Диамандеску.

Малко по-късно там ги заварва и Касабов. Диамандеску му поставя труден въпрос: „Г-н Касабов защо криете от г-н Раковски, че сме съставили комитет, той не е ли българин и добър патриот?“ Касабов отново отрича.

Раковски е готов да му се нахвърли, ето защо Диамандеску застава между двамата в опит да предотврати сбиването. Касабов си тръгва веднага и свиква заседание на комитета, на което разказва за сцената с Диамандеску и Раковски.

С изключение на Атанас Андреев, който е за смъртно наказание на Диамадеску, останалите членове на комитета решават той да бъде изключен. [12]

В същото време Раковски тръгва по кафенетата, „хули и псува“ Иван Касабов и „всячески напада комитета, съставен от хора маскари“, според него.

Касабов разбира, че е по-добре да напусне Букурещ за известно време и да помага на комитета от разстояние. След три дни той отива в гр. Плоещ, където участва в тържественото откриване на местното българско училище (вероятно през октомври 1866 г.), съставя учебна програма, започва да преподава лекции с един свой второстепенен помощник и завършва там цялата следваща учебна 1867 г. [13]

Междувременно някои патриотично настроени българи от Одеса влизат в контакт с членовете на комитета в Букурещ и обещават да подкрепят идеята им за издаването на печатен орган на комитета.

Иван Адженов информира Касабов, който се ангажира да помага за начинанието от Плоещ. Одеските българи изпращат един помощник за издаването на вестник. След тежко боледуване на 9 октомври 1867 г. почива Г.С. Раковски. [14]

ВЕСТНИК "НАРОДНОСТ"

Първият брой на новия вестник излиза на 21 октомври 1867 г. с името „Народност“ и под редакцията на Иван Богоров в изключително труден момент, когато делата на комитета са заглъхнали, съобщава Касабов.

След издаването на осем или девет броя от вестника възниква конфликт между членовете на комитета като негови настоятели и редакторът Иван Богоров в резултат, на което той е отстранен. Управлението на „Народност“, включително абонаментите, кореспонденцията и помощите за издаването му са предадени на лицето Грудов. [15]

В края на 1867 г. Грудов пише до Касабов в Плоещ да му изпрати в Букурещ актовете за съставянето на комитета, печата на организацията и други свързани с нейната дейност книжа. Впоследствие и Иван Адженов пише до Касабов да изпрати всички актове за съставянето на комитета, както и печата.

Касабов изпраща книжата, но задържа в себе си печата. В Букурещ документите, изпратени от Плоещ са предадени за съхранение на Грудов. [16]

За голяма изненада на Касабов, предоставените от него документи („Клетвата“ на тайния комитет и „Основното законоположение на народните тайни комитети“) са обнародвани в брой 11, год. I (или 1867 г.) на в-к „Народност“.



Бр. 11 на вестник "Народност" от 23 декември 1867 г., в който са публикувани документите за народните тайни комитети (дигитален архив на Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий")

На практика се оказва, че членовете на комитета сами предават тайните си на неприятелите чрез публикацията във вестника, обобщава Касабов. „След обнародването на комитетските акти[ви] във в. „Народност“, първият наш български съзаклет таен Комитет беше вече разтурен. Светата връзка между членовете му беше разкъсана. Един член мислеше едно, друг вършеше съвсем противоположни неща. Никакво съгласие помежду им нямаше. При това бяха се развили и интриги помежду им. Работата отиваше да се унищожи съвсем цялото дело“, отбелязва със съжаление Касабов.

Той осъзнава напълно, че комитетът е разтурен и решава да го поднови. „След плачевните неразбории, които докараха комитетските работи в такова разстройство, аз се бях вече решил да замина за Букурещ и [да] поемна сам да карам работите напред“, посочва Касабов. [17]

Завръща се от Плоещ в Букурещ през първата половина на 1868 г. и се среща с някои от членовете на комитета.

Предлага им да възобновят заедно „комитетските действия“, но вижда, че те са равнодушни и не откликват на идеята.

Инициативата му може да бъде отнесена най-рано към м. март 1868 г., защото в дигиталната колекция на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се посочва, че редактори на в-к „Народност“ са Иван Грудов и Иван Касабов, т.е. по това време вторият вероятно вече е в Букурещ и участва в дейности, свързани с изданието.

Във всеки случай от април 1868 г. в същата колекция вече фигурира само името на Касабов като редактор на вестника. Вероятно най-ранното споменаване на неговото име на страниците на „Народност“ е на 10 март 1868 г. На тази дата излиза брой 21 от вестника, а в долния ляв ъгъл на стр. 4 (84) е отбелязано „Редакторъ I. Касабовъ“. [18]

ВРЪЗКА С МАЦИНИ. ТАЙНИЯТ ШИФЪР

Следва най-важната част от спомените на Иван Касабов, в която той разказва за това как започва да издава самостоятелно вестника и как влиза в контакт с някои от комитетите, които все още съществуват и съответно ги насърчава да работят за освобождението на България. Акцентът в неговия разказ е поставен върху разширяването на контактите на тайния централен комитет в чужбина и по-точно свързването с различни революционни общества и ръководители в Европа. За кореспонденцията с тях са съставени шифровка, речник и тайни знаци. [19]

Шифърът е на разположение на изследователите и публикуван в спомените на Касабов. Сред ръководителите на революционни общества, с които Касабов установява връзки е и добре познатият ни Джузепе Мацини в Лондон.

Извадка от шифъра:

Турско прав[ителство] = M-r. A.

Австрийско прав[ителство] = M-me A.

Руско [правителство] - Herr B.

Французско [правителство] - Frau B.

Английско [правителство] - Herr C.

Италиянско [правителство] Frau C.

Гръцко [правителство] - M-r. D.

Американско [правителство] - M-me D.

Румънско [правителство] - M-r E.

Сръбско [правителство] - M-me Е.

Черногорско [правителство] - M-r F.

Пруско [правителство] - M-me F.

По-долу предаваме данните за установяването на контакти и кореспонденцията на комитета в лицето на Касабов с революционерите Бакунин, Мацини и Херцен:

„Оставих ги [в]сички настрана и започнах да издавам в. „Народност“ сам на моя сметка в духа на първий таен централен Комитет. Залових се сериозно с работата, влязох в сношение с комитетите, които още съществуват; явих им и помолих ги да работят чевръсто занапред, и да се стараят да основат комитети в техните ближни села и прочее, - и че централний комитет започна сериозно своята работа. Понеже нашият комитет имаше за главна цел пропагандата за едно общо въстание в България, аз помислих за необходимо да вляза в сношение, доколкото е възможно, с повече революционни общества и ръководители в Европа. Съставих шифровка за нашите хора в България, и, в споразумение с някои вънкашни лица и водители на революционни дела из Европа, съставихме си особен речник и тайни знакове, за споразумение в известни случаи“. [20]

„По нашата кореспонденция с Бакунина и Мацини изтеглювахме [чрез шифъра/речника], по някогаш, много полезни работи за България, когато ний сами не можахме да ги узнаеме. За много работи се допитвахме с тях, и те ни даваха много добри упътвания в политическо отношение. Мацини с едно свое писмо ни съветваше, да се вардим да не отиваме никога рязко с нашите братя – русите, защото само руското правителство може в известен случай да се притече в наша помощ“. [21]

„На Мацини адресата в Лондон: John Bell Sq[,] 18 Fulham Road [,] S.W. London.“ [22]

„Писмата в Лондон ще се надписват до M-r Vultchoff et C-ie, 22 Riedgefield a Manc[h]ester[,] за да се предаде на господина Иванча Ев. Гешев“. [23]

[На Херцен адресата в Женева]:

M-r. Al. Herzen, pres l'Eveque № 40, Geneve

Както вече знаем от бр. 103 на рубриката „Морска историческа хроника“, през септември 1869 г. Мацини се среща в Лондон с българските възрожденци и представители на национално-освободителното движение Теофан Райнов, Райчо Гръблев и Марко Балабанов.

Според собствените му думи те са първите българи, които той вижда в живота си, но това по никакъв начин не изключва възможността Мацини да си е кореспондирал с други българи чрез размяна на писма – факт, който се потвърждава от спомените на Иван Касабов, кореспондент на Мацини в качеството си на ръководител на тайния централен комитет.

Благодарение на тези писма Мацини се е информирал за положението на българския народ под османско владичество („Но зная, че има един български народ в Европейска Турция, който…се намира и пъшка под едно несносно политическо иго“, казва Мацини през септември 1869).

ИЗВОДИ

Вероятно Касабов е въпросният българин от Букурещ, който препоръчва Райчо Гръблев и Теофан Райнов на Марко Балабанов в Париж и моли най-настойчиво Балабанов да се присъедини към Гръблев и Райнов, за да отидат и тримата заедно при Мацини в Лондон. В заключение можем да кажем:

1. Иван Касабов осъществява контакт с Джузепе Мацини и други революционни ръководители в Европа (Бакунин и Херцен) след завръщането си от Плоещ в Букурещ т.е. след март 1868 г.;

2. Райчо Гръблев, Теофан Райнов и Марко Балабанов посещават Джузепе Мацини в Лондон през септември 1869 г.

Следователно кореспонденцията между Иван Касабов и Джузепе Мацини може да бъде разположена във времето (най-рано) от втората половина на март 1868 (пристигането му в Букурещ и съставянето на шифъра и тайните знакове) до началото на септември 1869 г. (срещата с българските възрожденци в Лондон) или за един период от приблизително 18 месеца Мацини е имал възможност да се информира за положението на българите под османско владичество от писмата на Касабов.

3. Писмата на Иван Касабов до посочения адрес на Джузепе Мацини в Лондон вероятно пристигат чрез лицето за свръзка Иванчо Ев. Гешев от търговската кантора M-r Vultchoff et C-ie (повече за нея в следващите глави).

4. Обменът на информация е двустранен и взаимно полезен: от писмата на Касабов Мацини се информира за положението на българите под османско владичество, а в отговорите на Мацини Касабов и колегите му откриват важни съвети и упътвания относно българските работи в политическо отношение, които съответно изтеглят/разчитат чрез шифъра.



(Следва)

Литература и бележки:

[10] Касабов, Ив. Моите спомени от Възраждането на България с революционни идеи. София, 2009. с. 67.

[11] Пак там, с. 62-65 и 68.

[12] Пак там, с. 68-69.

[13] Пак там, с. 69.

[14] Пак там, с. 69-70.

[15] Пак там, с. 70.

[16] Пак там, с. 71.

[17] Пак там, с. 70-71, 82, 84.

[18] В долния ляв ъгъл на стр. 4 (84) в бр. 21 на в. "Народност" под дописката "Протест" е отбелязано „Редакторъ I. Касабовъ“.

[19] Касабов, Ив. Моите спомени от Възраждането на България с революционни идеи. София, 2009. с. 85-88.

[20] Пак там, с. 84-85.

[21] Пак там, с. 88.

[22] Пак там, с. 86.

[23] Пак там, с. 86.