Михаил Григоров, в.Българска армия

През 1936 г. Въздушните сили на България се възраждат и по заповед на цар Борис III за техен командир е назначен генерал Васил Бойдев, който преди това е бил началник на Военната академия. Заделени са над 70 милиона лева и започва закупуването на нова летателна техника от чужбина. Българската индустрия в същото време произвежда собствени самолети „ДАР”, наречени така на Държавната аеропланна работилница на летище Божурище, която заработва през 20-те години на миналия век. През 1926 г. от работилницата излиза първият ДАР-1. Това е един чудесен учебно-тренировъчен самолет за времето си, който достига до 135 километра в час и височина на полета 3000 метра. С него летецът изпитател Петко Попганчев прави последователно 127 лупинга. С допълнителен резервоар самолетът достига 36 часа продължителност на полета.
Така продължава славният път на българската бойна авиация, прекъснат от Ньойския договор през 1919 г. През 1937 г. авиацията получава и бойните си знамена.
Балканската война е най-забележителния период в историята на българската бойна авиация. Освен, че тогава се случват за първи път редица неща, включително и фотографиране от въздуха на вражески позиции, като ресурси и способности тя се съизмерва с бойните авиации на най-големите държави по света и превъзхожда някои от тях. Ето какво пише по въпроса в своя статия професор Димитър Недялков: „Времето след сключване на примирието (става дума за Чаталджанското примирие между Балканския съюз и Османската империя) от 17 ноември 1912 г. е използвано за структурно доизграждане на зародилите се компоненти на въздушната мощ на младата българска държава. Предпоставка е и фактът, че всичките 29 закупени самолета пристигат и са сглобени. Подготвените пилоти са 13, от които 8 са наети чужденци. Достатъчен е броят на техническия и обслужващ персонал, а Инженерните войски са подготвили достатъчно площадки за излитане и кацане. Това е единственият момент в историята на българското въздухоплаване и авиация, когато те са световна величина и изпреварват тези на държави като САЩ, Белгия, Испания и др.”. В това отношение България тогава не отстъпва на страни като Русия, Франция и Великобритания.
Само няколко години след възраждането на авиацията в Европа избухва Втората световна война. България не остава извън събитията и през 1943 г. върху столицата ни връхлитат зловещите англо-американски въздушни армади. „Летящите крепости” започват да изсипват смъртоносния си товар върху столицата ни и хиляди хора загиват и остават без покрив. В защита на родното небе срещу мощния противник излитат българските летци изтребители, които са само 80 на брой, изправени срещу 1600 тежко въоръжени противникови бомбардировачи, охранявани от изтребители. Битката е изключително неравна, но българските летци записват с героизма си и бойното си майсторство безсмъртни страници в историята на бойната ни авиация. Завинаги в българската памет остава подвигът на летеца-изпитател поручик Димитър Списаревски, който при първия си боен полет сваля с таран четиримоторен бомбардировач над София. Посмъртно му признават три победи и го произвеждат в чин капитан. Във втората фаза на Втората световна война българските летци извършват хиляди успешни и победни полети над вражеските позиции. След войната българската бойна авиация постепенно се превъоръжава, а през 50-те години в развитието й настъпва качествен скок.
Навлиза реактивната авиация. Настъпва свръхзвуковата ера. В периода на Студената война българските Военновъздушни сили, както се наричат след 1944 г., придобиват огромна мощ и стават номер едно на Балканите. През втората половина на 20-ти век човечеството навлиза в космоса и България се нарежда сред напредналите космически държави с двама космонавти – Георги Иванов и Александър Александров, излъчени от редовете на българската бойна авиация.
Днес българските Военновъздушни сили участват неизменно в изпълнението на трите основни мисии на Българската армия – защита на суверенитета на страната, изпълнение на съюзническите ангажименти в НАТО и ЕС, и оказване на помощ на населението в кризисни ситуации. Независимо от въвеждането на модерни методи на управление и командване, както и на нови високи технологии, връзката на новите поколения летци с ветераните на бойната авиация е неразривна. Никой не дели авиацията според историческите периоди. Тя е една – българска - от създаването си до днес и за в бъдеще.