АРХИВ НА АВИАЦИОННОТО СПИСАНИЕ "КРИЛЕ"

Поделение 30300 (32470)
Трета зенитно-ракетна бригада е създадена с Постановление № 46/08.04.1963 г. На Министерския съвет на НРБългария. Кадрова и материално-техническа база на новото съединение са:
- един зенитно-ракетен полк в състав от два огневи и един технически дивизион, разположени в района на Варна;
- един зенитно-артилерийски полк РГК с командир полковник Неделчо Григоров;
- 60-и зенитно-артилерийски полк от Русе;
- по един отделен Зенитно-артилерийски дивизион от град Горна Оряховица (71 жп-озад), от Варна (66 озад) и от Бургас (73 озад).
С министерска заповед №0180 (29.04.1963 г.) са обявени съставът на бригадата и щатът на командването.
За командир на бригадата е назначен полковник Здравка Ангелов Велчев (1963-1968 г.).
Състав на командването на бригадата:
- началник-щаб: полковник Иван Тодоров Иванов (1963-1964 г.), полковник Христо Господинов Мудров (1964-1968 г.);
- заместник-командир: Полковник Кольо Златев Димитров (до 1963 г.), полковник Атанас Дянков Татев (1963-1964 г.), полковник Никола Вълов Облаков (1964-1968 г.);
- главен инженер: полковник Георги Димитгров Свиленов (1963-1965 г.), подполковник Ненко Маринов;
- заместник-командир по тила – полковник Марин Йорданов Маринов;
- заместник-командир по политическата част (ЗКПЧ), той и началник на политотдел (ПО) генерал-майор Георги Георгиев Пенев (1963-1968 г.).
В състава на съединението организационно са включени поделенията: 70070, 70090, 70110, 70560,70580, 70570, 70190 и 70220.
През първите години щабът на съединението е разположен в Ямбол, а от есента на 1968 г. се предислоцира в района на Бургас.
Поделенията на бригадата осъществяват зонално прикритие на въздушните граници на източното и югоизточното направление (от Тополовград до Балчик). Зенитно-ракетните комплекси (ЗРК) са петкабинен вариант – СА-75 и трикабинен вариант – СА-75М (ЗРК “ДВИНА” – SAM – 1).
По настояване на командването на съединението през 1968 г. два от петкабинните ЗРК са разменени с два трикабинни от състава на другите зенитно-ракетни съединения.
За повишаване устойчивостта на бойния ред на съединението срещу пушечно-ракетни удари и оръжие за масово поразяване огневите позиции за оборудвани в инженерно отношение с укрития за личен състав и техника. Отделните елементи от бойния ред на огневите подразделения се свързват помежду си със закрити бетонни траншеи (ходове).
Поддържането на техниката и въоръжението в постоянна техническа изправност и годност за бойно използване, носенето на постоянно бойно дежурство, оборудването на позициите, подобряването на битовите условия за живот и дейност са едно трудно, пълно с тревоги и несгоди ежедневие за личния състав. През това време болшинството от кадровия състав са без семействата си, а тези, чиито семейства са с тях, поради липса на квартири в градовете живеят в най-близките до поделенията села.
1964 г. е преломна в поддържането на техниката и въоръжението. От курс в СССР се завръща голяма група офицери – инженери, и постъпват млади офицери от първия инженерен випуск на Висшето народно военно артилерийско училище в град Шумен със специалност инженер по радиоелектронна техника.

През 1968 г. вследствие на преминаване на други длъжности или в запаса бригадата има ново командване в състав:
- командир – полковник Кольо Монев Колев (1968-1973 г.);
- началник-щаб – полковник Николай Методиев Ценов (1968-1973 г.)
- заместник командир - полковник Петьо Митев Колев (1968-1973 г.);
- главен инженер – полковник инженер Пейо Иванов Пеев (1968-1980 г.);
- заместник-командир по тила – полковник Ламбо Костадинов Ламбов (1968-1980 г.)
- ЗКПЧ, той и началник на ПО – полковник Стоян Русев Кондов (1968-1973 г.)

Избухналата “шестдневна” война (5-10 юни 1967 г. между Израел и ОАР (Египет и Сирия) окозва силно въздействие върху схващанията за бойното използване на войските. Опитът от войната подсказва, че за да има успех зенитно-ракетната отбрана, е необходимо постоянно да се развива и усъвършенства.
Основните направления, по които следва да се извършва усъвършенстването, са:
Преминаване от зонално към обектово-зонално прикритие на заповяданите обекти и райони.
Модернизиране на съществуващите ЗРК с цел подобряване устойчивостта срещу организирани активни шумови смущения и увеличаване на разполагаемите претоварвания на ракетата.
Подобряване на възможностите за стрелба по въздушни цели в условия на използване на противорадиолокационни ракети.
Създаване на групировки от смесен състав и усъвършенстване на системата за управление.

През 1973 г. за командир на бригадата е назначен полковник Денчо Минев Георгиев (1973-1980 г.).
Началник-щаб – полковник Ангел Диков Соколов (1973-1980 г.)
Заместник-командир: полковник Петко Стоянов Цалев (1973-1977 г.), полковник Мильо Тошев Карасавов (1977-1980 г.).

През 1974 и 1975 г. в района на Варнае се създават и включват в състава на бригадата две нови поделения: поделение 24630 и поделение 28010. поделенията са въоръжени със ЗРК С-125М “Нева” (SA-3).
През 1876 г. поделение 70070 се предислоцира на нова позиция, с което се оформя обективното прикритие на Варна и на Девненския промишлен район.
През 1976 г. поделение 70580 се предислоцира в района на Бургас, а поделение 70570 се превъоръжава със ЗРК С-125 М.
През 1979 г. поделение 22730 (70560) се предислоцира в района на Поморие и превъоръжава със ЗРК С-125 М.
Превъоръжаването и предислоцирането на горните поделения формира обектово-зоналното покритие на Бургас и на Нефтохимическия комбинат.
През 1980 г. за командир на бригадата е назначен полковник Мильо Тошев Карасавов (1980-1983 г.).
Началник-щаб: полковник Цано Йорданов Цанов (1980-1982 г.), генерал-майор Георги Димитров Каракачанов (1982-1984 г.)
Заместник-командир – полковник Илия Илиев (1980-1983 г.).
Главен инженер – полковник Дончо Йорданов Бошнаков (1980-1983 г.)
Заместник-командир по тила: полковник Борис Атанасов Ботев (1980-1982 г.), полковник Петър Димитров Несторов (1082-1989 г.).
ЗКПЧ, той и началник ПО – полковник Христо Неделчев Христов.