Отминалата Втора световна война подсказа, а започналата пет години по-късно война в Корея недвусмислено доказа, че реактивният самолет няма алтернатива. След Втората световна война съветския съюз ускорено разработва и въвежда на въоръжение реактивни самолети. Първоначално това са главно изтребители. СССР все още няма ядрено оръжие и опасявайки се от масирани нападения с такова оръжие от страна на евентуалния си противник, мисли преди всичко за отбрана. След като задоволява с достатъчно реактивни изтребители своите бойни части, Съветския съюз започва да превъоръжава и авиациите на своите съюзници. Идва ред и българските ВВС.
В края на 40-те години в ОКБ “Яковлев” е създаден последният в съветското самолетостроене сериен изтребител с нестреловидно крило, реактивният Яковлев Як-23. създаването на Як-23 е компромисен ход, предназначен за временно “спасяване на положението”, ако имае провал със създадения нов във всяко отношение МиГ-15, който по това време се въвежда на въоръжение в съветските ВВС. Но се оказва, че “дяволът не е чак толкова черен”. Летците бързо усвояват стреловидния изтребител, а бойните му възможности са далече над тези на Як-23. Произведените повече от 300 самолета Як-23 стават първите реактивни бойни машини на съюзниците на СССР.