Най-модерни самолети за ПВО на страната и войските са МиГ-29, самолет, признат за едно от най-сполучливите творения на конструкторите от ОКБ, носещо името на Микоян. Единствен недостатък на самолета е сравнително малката продължителност на полета, но за страна с размерите на България и при правилно ръководство на действията този изтребител е в състояние да се справи с всяка цел летяща със скорост от 200 km/h до 2000 km/h. Що се отнася до ускоряемостта, маневрените качества и скороподемността на МиГ-29, те се признават безпрекословна от авиационните специалисти по цял свят. МиГ-29 е желан във въоръжението на много страни. Той е и единствен боен самолет, произведен в бившия Съветски съюз, приет на въоръжение в страна-член на НАТО. Германия запази наследените от ГДР бойни учебни самолети МиГ-29. (7) Нещо повече, когато работата по станалия вече исторически Eurofighter 2000 забуксуваха, имаше проучване от страна на немски специалисти за отказ от участие на Германия в разработката му и приемане като стандартен изтребител за Luftwaffe на МиГ-29М. (8) Който е и два пъти по-евтин от все още бъдещия европейски изтребител. Но отново политиката се намеси...
В България МиГ-29 дойде с края на “Студената война”, което е причина този самолет да е в съвсем ограничен брой – само една ескадрила. Съвсем друго би било, ако имахме ПОНЕ ТРИ ПОЛКА, въоръжени с такива изтребители!

(7) Когато книгата беше под печат, Германия продаде своите изтребители МиГ-29 на Полша за символичната цена от 1 евро. – Бел. авт.
(8) В ЮАР са проведени 36 учебни въздушни боя на самолети МиГ-29 с изтребители “мираж-2000”. Резултата 36:0 в полза на МиГ-овете. В авиобазата Рамщайн, Германия, са проведени въздушни боеве между намиращите се на въоръжение в Луфтвафе наследени от ГДР самолети МиГ-29 с базирани в Германия френски “Мираж-2000”, немски F-4F и американски F-16. ВСИЧКИ боеве са спечелени от немските летци, пилотиращи “наследството” от ГДР. (Информация на Пресцентъра на ВВС на Русия от октомври 1995 г..) – Бел.

Из "Българските ВВС и Студената война" - ИК "Еър груп 2000", 2007 г., автор Иван Бориславов