Иван БОРИСЛАВОВ, "Българските ВВС и Студената война", ИК "Еър ГРУП 2000"

За да има една страна силна авиация, колкото е важно да има добри самолети, два пъти по-важно е да има отлични кадри за тяхната подготовка и бойно използване. През годините на “Студената война” българската авиация получава летателните си и технически кадри от пилотското (Долна Митрополия) и техническото (Горна Оряховица) военно училище. През 1959 г. се създава единно Висше народно военновъздушно училище (ВНВВУ) “Георги Бенковски" в Долна Митрополия. То е резултат от сливането на двете авиационни военни училища. Тогава училището получава статут на висше учебно заведение. Първоначално програмата и преподаването се следят от изтъкнати преподаватели от МЕИ-София. Но постепенно те се убеждават, че нивото на преподаване и подготовка във ВНВВУ е дори по-високо от това в София. Випускниците на ВНВВУ започват да прибавят към званието си инж. (инженер-лейтенант). По-късно това инж. Е преместено след офицерското звание, защото вероятно бодеше нечии очи...
Подготовката на пилотите е отначало на ДАР-9, “Синигер”, По-2, Arado Ar 96 “Сойка”, по-късно на Лаз-7 и Лаз-7М, с преминаване на Як-11. Випускниците преминават на реактивни самолети МиГ-15 и МиГ-17. От 1964 г. обучението става изключително с реактивни самолети. Началната подготовка се извършва с чехословашките учебно-тренировъчни самолети L-29 “Делфин”. В началото на осемдесетте години са получени и много по-съвършените L-39 “Албатрос”. Инженерните кадри на училището достойно се представят навсякъде, където ги изпраща воинския дълг. Няколко десетки са хабилитираните офицери, завършили ВНВВУ. Във Военновъздушното училище са подготвени и стотици пилоти и инженери за нуждите на бурно разрастващата се през седемдесетте и осемдесетте години Българска гражданска авиация. Пилотите се подготвяха на пътническите Яковлев Як-40.
Днес това изключително висше учебно заведение е пред ликвидиране. Боже, ако те има, пази България!