• Нашата машина събори шапките на военните аташета на първомайската манифестация, спомня си не без гордост бай Иван • В Ловеч от гайки към самолети през балканчета и москвичи, пак към гайки
Иван Панчев е роден в Чирпан, живее в Ловеч. Наближава 90-те. Той е единственият жив български авиоконструктор, свидетел на изгрева и залеза на Държавната самолетостроителна фабрика в Града на люляка. Издига се постепенно от обикновен военнослужещ в летищна радиостанция през помощник на светилото ни в авиоконструкторството Цветан Лазаров до началник-бюро и конструктор.

Днес бай Иван разделя скромната си пенсия с безработния си син, който като електроинженер е участвал в пускането в експлоатация на енергоблокове в АЕЦ "Козлодуй".

Бай Иване, какъв беше и кой вятър те довея до Ловеч?
- Завърших образцово занаятчийско училище в София. След войната отидох войник в Казанлък, нямахме дрехи, носехме дървени обувки. В Казанлък се обучаваха пилотите на България, въртях се около тяхната лаборатория. От малък правех самолетни моделчета. Пратиха ме в школа по безмоторно летене, после станах командир на летищна радиостанция. От една шапка извадиха жребий и ми се падна Ловеч.

И какво имаше там?
- Имаше военно поделение към Държавната самолетна фабрика. В малкия град от винтове и гайки бяха преминали към строежа на самолети. Главният шеф на фабриката беше полковник-аероинженер летец Цветан Лазаров, първият ни конструктор. Началник на моето поделение пък беше подполковник Петко Попганчев.

Това не е ли прочутият летец, прелетял под Стамболовия мост в Търново, за да впечатли любимата си?
- Той същият, само че няма никаква любима. Той ми е казвал лично как е било. Искал е да изпробва самолета ДАР-1 А, немска конструкция, но построен в Божурище. Искал е и да имитира прочулия се съветски пилот Валерий Чкалов, преминал под мост на Нева. Така че няма любими, няма ученички.

А ти как впечатли началниците?
- В Ловеч имаше дружество за въздушен спорт "Чайка", давах им мои модели. И един ден Лазаров ме вика. Мисля си, че ще ме накажат, а той ми казва, така малко заекваше: Седни тук и ми разкажи какво дялкаш в радиостанцията, конструкции ли, що ли? Ами самоук съм, правя моделчета. Я покажи! И Лазаров ме стресна: От утре идваш при мен, започваме изпреварващо!

Работата била там, че Цветан Лазаров печели конкурс в Белград по спогодба между Тито и Димитров и трябва бързо да конструира прототип на неговия ЛАЗ-7. Трябваха му помощници, взе мен и Кирил Кърлов, който беше учил в Германия при прочутия професор Винтер.

Изпълнихте ли задачата на Тито и Димитров?
- Построихме и двата прототипа ЛАЗ-7 1 и ЛАЗ-7 2, изпитател им беше Попганчев. После минахме на много важна поръчка, бойния ЛАЗ-7 3, цели 160 броя. Спряха военното производство и в края на 1948 г. разработихме ЛАЗ-8. Това беше красив четириместен пътнически самолет с пропагандна цел.

Нима и самолети за агитация и пропаганда сте правили?
- Така го поискаха от ЦК на БКП. На самолета до идентификационния знак LZ с големи букви пишеше БКП. И по партийна поръчка нашият самолет прелетя над първомайската манифестация в София през 1949 г. Прелетя толкова ниско, че шапките на военните аташета хвръкнаха. Те питали: Какъв е тоя самолет, а нашите партийци се кефели: Наш! Български! За тоя самолет ЛАЗ-8 получих правителствена награда. (Бай Иван ми показва заповед 167 от 1 юни 1949 г. - бел. а.)

След първомайския фурор на пъпа на София главният конструктор Лазаров напусна Ловеч. А аз участвах в разработката на ЗАК-1 (заводски авиационен колектив), серийно са направени 150 броя. Това беше най-добрият учебно-тренировъчен едномоторен самолет в Европа.

И Ловеч е трябвало да стане Мека на родното самолетостроене?
- Да, ако не беше в България. Защото новият началник Богословов взе, че спря разработките на големия Лазаров, били икономически неизгодни. Страхливците послушно отбягваха проектите. Само аз поех отговорност и ръководих строежа на ЛАЗ-12, самолет за високо спортно майсторство. Това е последната разработка на самолетната фабрика в Ловеч. И дотук беше.


Тъжен епилог

Наследникът на самолетната фабрика - вече с кодираното име Завод 14, прави българските яки колелета "Балкан". Конвейерите бълват превъзходните мотопеди "Балкан", които пърпорят нервно по асфалт и по текезесарските друми. После идват мотоциклетите "Балкан", москвичите.

Днес халетата са празни. Българският промишлен гений успешно е затворил цикъла "гайки-самолети-пак гайки"...

Едно интервю на Борислав КОСТОВ ,Ловеч, 15 април 2011 г.