хаджи Димитър СТАВРЕВ
pan.bg
По информация на Пресцентъра на СКСО




В най-големият гарнизон в България 3 март 2023 година - Националният празник бе почетен с редица мероприятия.

От 12 часа на Паметника на руските освободители – Бунарджика, се проведе тържествена церемония по поднасяне на венци и цветя по случай 145 години от Освобождението на България от османско робство. Строят на почетния караул, съставен от военнослужещи от 91-и инженерен батальон за обща поддръжка, опълченци от комитет „Родолюбие“ и представители на военните съюзи, беше приет от началника на гарнизон Пловдив и командир на Съвместното командване на специалните операции (СКСО) – генерал-майор Явор Матеев. Стотици граждани и гости на града почетоха паметта на освободителите, дали живота си за нашата Родина.

В 13:30 часа пред Паметника на опълченците в Траурен парк „Централен“, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи панахида за загиналите опълченци, а в церемонията по полагане на венци и цветя взеха участие военнослужещи от 110-и логистичен полк и военния духов оркестър на СКСО.
Кулминацията на честванията беше тържествената проверка-заря на площад „Централен“ от 18:30 часа. В нея взеха участие представителни роти на формирования от гарнизон Пловдив – СКСО, 24-та авиобаза Крумово, 3-та авиобаза Граф Игнатиево, 110-и логистичен полк, 91-и инженерен батальон за обща поддръжка и представителния духов оркестър на ВВС.

Слово по случай Националния празник произнесе началникът на гарнизон Пловдив и командира на Съвместното командване на специалните операции генерал-майор Явор Матеев.
„Не намирам по-силни думи от тези на дядо Вазов за един от най-важните и преломни моменти на войната, отнасящи се към българския национален дух на зараждащата се нова българска войска: „Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци. На вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори“. Именно този български национален боен дух е ярко продължение на десетилетното българско националноосвободително движение и българско национално възраждане, започнало с първата българска писмена история на Паисий Хилендарски и продължило с качествени изменения в цялостния живот на страната“, каза генерал-майор Матеев в словото си и допълни – „Всички ние ежедневно споделяме предизвикателствата, в които живеем в нашата родина. Именно в този ред на мисли, замисляйки се за 3 март, ясно повече от всякога осъзнаваме, че тази дата, свободата и мира са преди всичко дълг и отговорност на всеки един от нас за днешния и утрешния ден на България“.

На тържествата в Пловдив по повод 3 март – Националния празник на България, присъстваха Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, кметът на община Пловдив Здравко Димитров, областният управител на област Пловдив Ангел Стоев, Председателят на Общинския съвет в Пловдив Александър Държиков, началникът на гарнизон Пловдив и командир на СКСО генерал-майор Явор Матеев, командири на формирования от гарнизона, представители на местната власт и на различни политически партии.

Вечерта завърши с празнични илюминации над центъра на Пловдив.

Ето и цялото слово на генерал-майор Матеев по случай 3 март:
„Ваше Високопреосвещенство, господин кмет на град Пловдив, господин Председател на общинския съвет, представители на българските политически партии, уважаеми офицери, сержанти, войници, драги граждани и гости на град Пловдив.
На днешния ден, преди 145 години е подписан Санстефанския мирен договор. На 3 март 1878 година, България извести на света, че от пепелищата и руините се ражда за нов живот и тръгва отново по пътя на своето самостоятелно развитие.
За Руско-турската война от 1877-1878 г. е безспорно едно – тя е продължение на десетилетните усилия на нашия народ за отхвърляне на османското робство и създаване на национална държава в духа на модерните държавно-устройствени модели на XIX век. Явно доказателство за това е и активното българско участие във войната, създаването на 12 опълченски дружини и включването на десетки хиляди българи в освободителната войска.
Не намирам по-силни думи от тези на дядо Вазов за един от най-важните и преломни моменти на войната, отнасящи се към българския национален дух на зараждащата се нова българска войска: „Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци. На вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори“. Именно този български национален боен дух е ярко продължение на десетилетното българско националноосвободително движение и българско национално възраждане, започнало с първата българска писмена история на Паисий Хилендарски и продължило с качествени изменения в цялостния живот на страната. За Руско-турската война е безспорно и нещо друго. Въпреки, че в навечерието на войната руските интереси обективно съвпадат с въжделението на целия български народ, ние наричаме тази война Освободителна. Това е ярък пример за национално достойнство, но и за преклонение пред саможертвата на нашите освободители и тяхното геройство.
Затова в дни като днешния, ние поднасяме венци и цветя пред паметниците на руските воини-освободители и пред тези на воините от Украйна, Беларус, Румъния, Финландия, Грузия и други народи, но ние се прекланяме най-вече пред подвига и героизма на нашите деди. Защото свободата премина през хайдушките дружини, през четническото движение, тайните революционни комитети, чутовната априлска епопея, боевете на Шипка. Свободата пътува към нас със силата на буквите, изписвани от скромните монаси и родолюбивите учители, с борбата на народните будители. Но нека, особено младото поколение най-вече да знае и помни, че свободата достигна до на нас поради това, че и в най-тежките години на робството, българският народ успя да съхрани своята вяра, своята писменост, своя език, своите традиции.
Важна роля по пътя към свободата изиграва признаването на Българската екзархия. В ония години, сдобиването с национална църковна институция, осем години преди 3 март, играе изключително важна роля и то е също в следствие на десетилетните усилия на нашия народ и за духовно, и за национално единение и независимост. Защото именно Светата ни църква съхрани вярата, съхрани писмеността, съхрани езика български. В църквите и манастирите, обикновеният български народ намираше упование и приятел, намираше учители на своите деца. За това 3 март принадлежи най-вече и преди всичко на великите апостоли, на скромните монаси, на народните будители, отишли в безсмъртието без да чуят победния звън на камбаната.
За нас българите 3 март е символ на святата дума „свобода“. На няколкостотин километра от нас в момента се води една вероломна, несправедлива, братоубийствена война. Всички ние категорично отхвърляме и заклеймяваме тази война.
Всички ние ежедневно споделяме предизвикателствата, в които живеем в нашата родина. Именно в този ред на мисли, замисляйки се за 3 март, ясно повече от всякога осъзнаваме, че тази дата, свободата и мира са преди всичко дълг и отговорност към всеки един от нас за днешния и утрешния ден на България.
Само преди няколко дни ние отбелязахме Сирни заговезни. Нека „простено“, „прости“ да се превърне в общо верую на всички нас. Нека да спрем да повтаряме срещу какво сме и кого мразим, а да убеждаваме за какво се борим и какво обичаме, да вървим напред с протегната ръка, да даряваме любов и човещина. Нека загърбим омразата, да погледнем на скъпата ни Татковина с очите на обичащи човеци и всеки по силите си да даде най-доброто - не на думи, а на дела за нейния просперитет и развитие, така, както гласи една от най-емблематичните фрази в българската история – „Съединението прави силата“. Само така и в мислите си, и в делата си, ние ще бъдем достойни чеда на нашата родина и ще градим една наистина чиста, свята и просперираща България!
Дълбок поклон и вечна памет на героите! Честит и благословен празник на всички вас! На многая и благая лета! Бог да пази Отечеството! Да живее България!“

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 2/3 СЛЕДВАЩА СНИМКА