Вчера се навършиха 100 години от полета на първия български самолет "Княз Борис Търновски", конструиран от възпитаника на Всерусийския императорски аероклуб в гр. Гатчина Сотир Черкезов. През лятото на 1911 г. в Санкт Петербург Сотир Черкезов разработва проекта и построява своя самолет-биплан с дарения на българи от Болград. Нарича го "Княз Борис Търновски",. Младият българин успява да издигне своя самолет на 300 м височина и се приземява успешно на летището край Санкт Петербург."

Ето още информация за СОТИР ПЕТРОВ ЧЕРКЕЗОВ
(Българска авиация - Кой, кой е - автор Цветан Цаков)

Роден през януари 1883 г. в Свищов. Ученик на Хараламби Джамджиев. Участник в руската революция през 1905 г. Строи самолет в Русия през 1911-1912 г. Първият българин, придобил в Русия диплом за пилот авиатор. Участник в балканската война. Популяризатор, пропагандатор и агитатор на авиацията.п С принос в самолетостроенето и българо-руското приятелство. Първият българин завършил с отличие авиационно училище в Русия с пилотски диплом № 39 издаден на 16 октомври 1912 г. от Императорския Всероссийски аероклуб.

След сключването на примирието в Балканската война през 1913 г. Черкезов е освободен от 1-о аеропланно отделение. Опитите му да остане и по-нататък в авиацията са безуспешни, както и после, когато за да изкарва прехраната си, започва да обикаля България и да изнася сказки по въпросите на авиацията.
Сотир Черкезов е един от първите радетели за създаването на морската авиационна база "Чайка". Идеята за създаване на водосамолетна авиация битува от началото на ХХ век и е на флотски офицери, стажували в Русия и Германия. През 1913 г. се провежда мащабна акция за набиране на средства за закупуване на кораби за флота. Авиаторът Сотир Черкезов поема инициативата в рамките на тази акция да събере пари за закупуване на водосамолети. За съжаление събраните средства не са достатъчни за реализирането на идеята.
След започването на Първата световна война през 1914 г. Черкезов заминава, кой знае защо, за Русия. Служи като авиатор в 4-и авиационен отряд на армията, командвана вече от генерал-лейтенант Радко Димитриев, докато не го заточат – арестуван и лежи в Петербургския гарнизонен затвор. През 1916 г. е интерниран в град казан, но работил, според дъщеря му, като инструктор в местния аероклуб. По-късно става куриер на Ленин с ръководството на БРСДП. Неколкократно арестуван и изтезаван, той забягва във Франция. Амнистия го връща в България през 1931 г. По време на Отечествената война е преводач свръзка на 2-а българска армия с щаба на ІІІ украински фронт. Подир войната работи известно време в ТАБСО и в силнотоковия завод “В. Коларов” (пазач без пушка!). Животът му е низ от премеждия, бури, провали и недомислия, но духът му е бил винаги силен. Абсолютно преувеличена е версията, че давал акъл на Ленин как се прави авиация.
Починал на 1 февруари 1961 г.

Черкезов Плюс: Невероятен ентусиаст
Опитът в построяването на самолет от Сотир Черкезов в Русия не е достатъчно изучен, а и конструкторът не е оставил документация и подробни описания, без да се брои изобилната информация за политико-революционната му дейност. Все пак той е родоначалник на самостоятелния и спонтанен почин у българите за строеж на аероплани по метода на събирането и сглобяването на отделни части от различни самолети – труд тежък и рискован, но напълно оправдан и обоснован за времето си. Личната инициатива за строеж на самолети, започната от него, пръв от нашенците, предхожда началото на българското държавно самолетостроене.

Сотир Черкезов - вдясно
Самолетът, който всъщност конструира с руския инженер Рюбиков, според Черкезов е “сполучлива комбинация” от класически биплани – “Райт”, “Фарман” и “Къртис”. “В основата си той по-скоро е старият биплан “Райт” – европеизиран, с триколесна комбинация между две поддържащи клетката колела и едно отпред, всичко това съчетано с биплана “Фарман” в опашната част, и биплана “Къртис” в стабилните крилца между поддържащите плоскости” – отбелязва Ас. Юр. Попов. От своя страна в книгата си “История на конструкциите на самолета до 1938 г.” В. Б. Шавров оставя без име една самолетна конструкция от 1911 г. Някаква фотография от нея е останала, но не идентифицирана. Твърде вероятно е на нея да е изобразен Черкезов-Рябиковият аероплан.
Черкезов бил невероятно пробивен и контактен. Срещите му с Ленин остават под съмнение (давал му бил съвети как да се организира съветската авиация!), приятелството му със Сикорски е доказано. Завършил е с отличие Всерусийския аероклуб.
По време на Балканската война лети в 1-о аеропланно отделение на България. След започването на Първата световна война заминава за Русия, служи в охраната на Смолни и е куриер в щаба на Октомврийската революция...