Морска историческа хроника № 126

д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

/в процес на разработка/

В началото на месец май т.г. с оглед на предстоящото отбелязване на Гергьовден, Ден на храбростта и празник на Българската армия (6 май) отворихме темата за храбростта на българските военни моряци и техния принос за утвърждаването и запазването на териториалната цялост и суверенитета на България чрез успешните им действия на река Дунав и Черно море в поредица от събития през Сръбско-българската (1885 г.), Балканската (1912 г.) и Първата световна война (1914/1915 – 1918 г.). В брой № 125 на рубриката "Морска историческа хроника" разказахме за живота и делото на капитан І ранг Борис Константинов Стателов (21.08.1886 - 22.10.1959 г.) и плановете за поставянето на минно заграждение на р. Дунав. Днес се завръщаме към темата, за да добавим нови данни за изграждането на минни плотове в българския военен флот

(От бр. 125)

ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МИННИТЕ ПЛОТОВЕ В РУСКИЯ ФЛОТ

откриваме данни още през XIX век, например при поставянето на минни заграждения на река Дунав при гр. Сулина по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). По-долу предаваме извадка от един рапорт на капитан-лейтенант Иван Михайлович Диков, началник на отряда от [плавателни] съдове в устието на р. Дунав при Сулина, до главния командир на Черноморския флот и пристанищата:

"На 26 септември [1877 г.] привечер, аз, с поверения ми отряд от [плавателни] съдове подходих към нашето [руско] минно заграждение по заповед на генерал-лейтенант Веревкин да отида в Сулина и да встъпя в бой с намиращите се там 4 турски броненосеца. Поставянето на мини при Сулина аз заръчах на командирите на миноносните катери, [съответно на] лейтенантите: Крускопф, Лощинский, Фридрихс и Скрягин, мичман Радецкий и гардемарин граф Строганов...В 10 часа вечерта лейтенант Крускопф се отправи надолу по Сулинския ръкав. Неговият миноносен катер взе на буксир две големи лодки с 30 души...След катера на лейтенант Крускопф се отправиха останалите катери, с минни плотове на буксир; всеки от тях трябваше да постави по две мини". [9]

На този етап от изследванията не разполагаме с подробно описание или изображение на минните плотове, използвани през Руско-турската война (1877 - 1878). Във връзка с възложената задача всеки от тях да постави по две мини, може да се предположи единствено, че те не са били с големи размери.


Данни за приложението на минните плотове при поставянето на минни заграждения на река Дунав при гр. Сулина по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). Възстановка на авторите

СИСТЕМА ЗА ПОСТАВЯНЕ НА МИНИ ОТ ПАРЕН КАТЕР И ГРЕБНА ЛОДКА (1885)

В периода 1881 - 1885 г. ръководството на Черноморския минен отряд е поверено на Иван Диков (от 11 януари 1907 г. - морски министър). Около 1885 г. изпитанията на мини за руския военен флот на Черно море се провеждат с участието на крайцера "Память Меркурия". Неговият командир предлага система за поставяне на мини, която се състои от парен катер и гребна лодка.

Според изследователя Александър Чернишев наименованието на системата е "Минный плотик для постановки мин со стрелы 1885 г."/"Минен плот за поставяне на мини със стрела 1885 г."

Съгласно приложеното от Чернишев описание системата представлява: "Парен баркас, съединен чрез траверси с гребен полубаркас, снабден с [товарна] стрела за поставяне на мини. Най-голяма дължина на спарката по водолинията 11 м, широчина 7,6 м, средно газене 1,5 м, скорост 3-4 възла, въоръжение 12 - 14 мини..." [10]

Самият Чернишев посочва, че тази система намира широко приложение по време на Руско-японската война (1904 - 1905 г.) и по-специално при обсадата на Порт Артур.

В началото на XX век минните плотове са част от инвентара на големите бойни кораби в руския военен флот. В потвърждение на този факт представяме данни от още един труд на Чернишев, посветен на крайцера "Аскольд":

"В специален минен склад в кърмовата част [на "Аскольд"] се съхранявали 35 заградни мини, образец 1898 г. До Руско-японската война всички големи кораби на руския флот постоянно носят в себе си този изключително опасен товар. За поставянето на мините на борда [на "Аскольд"] се намира сглобяем минен плот. Плотът може да бъде буксиран от катер до мястото на поставяне на мините."[11]

БЪЛГАРСКИЯТ ОПИТ

След като отбелязахме основните моменти от развитието на минните плотове в Русия, продължаваме напред във времето, за да отчетем и българския опит в изграждането и приложението им на Черно море и р. Дунав.

Българските минни плотове/заградители "Амалия" - "Войвода" и "Раковский" - "Х. Димитръ" участват в поставянето на минно заграждение във Варненския залив от 25 септември до 5 октомври 1912 г.


Публикацията "Първото минно заграждане" с автор Куюджуклиев в "Морски преглед" (Регионална библиотека "Пенчо Славейков - Варна)

Ето какво е известно за конструкцията на минния заградител "Амалия" - "Воевода" ("Войвода") от публикацията "Първото минно заграждане" в двуседмичника за морска просвета и обнова "Морски преглед":

"С присъщата на всеки българин в трудните и съдбоносни моменти изобретателност и предприемчивост, моряците от минната част, след усилена и непрекъсната работа, стъкмили малкия парен катер "Воевода" и шлепът "Амалия" като минни заградители, с които било поставено първото минно заграждане в съществуването на Българското царство. Върху шлепа "Амалия" била поставена дървена площадка с релси, на които били натоварени десет заградни мини. За по-голяма устойчивост във вътрешността на шлепа били поставени различни тежести и цистерни с вода, предназначена за котлите на "Воевода". Последният се запасил с пълен товар гориво. Двете малки плаващи съдини застанали една до друга и били съединени и закрепени помежду си посредством дървени греди. Тоя своеобразен български минен заградител се състоял от две плаващи една до друга части. В едната част се намирал двигателят, посредством който минопоставача трябвало да се придвижи и достигне района на минното заграждане, а върху втората част били натоварени самите заградни мини".[12]

От горното описание установяваме, че минният заградител "Амалия" - "Воевода" ("Войвода") има асиметрична конструкция, защото се състои от:

1. два различни по задвижване плавателни съда - съответно самоходен парен катер и несамоходен шлеп;

2. два различни по предназначение плавателни съда - съответно товарен шлеп "Амалия" и парен катер "Воевода" или "Войвода" (бивш "Raket" на акционерното общество "Крейтон и Ко" в Або, продаден на руската държава през септември или началото на октомври 1877 г., използван от Главното инженерно управление на руската армия на р. Дунав, от 31 юли 1879 г. в Дунавската флотилия и Морска част на Княжество България, използван за представителни цели от княз Александър I Батенберг и множество други задачи);

3. два различни по размери плавателни съда.

В този смисъл конструкцията на минния заградител "Амалия" - "Воевода" ("Войвода") е най-близка до т. нар. "система за поставяне на мини, която се състои от парен катер и гребна лодка", предложена през 1885 г. в руския флот (вж. по-горе).



Модел на парния катер "Амалия" в Националния политехнически музей в София. Снимка на автора

През 2015 г. в том I от поредицата "Българските кораби", посветен на Дунавската флотилия и Морска част на Княжество България публикувахме изображение и описание на минен плот. Тогава посочихме по памет, че източник на изображението е българският "Учебник на миньора от флота", тъй като разполагахме само с ксерокопия от съответните страници с изображението и описанието на минния плот, но не и с титулната страница на изданието, за да можем да цитираме правилно заглавието му и годината на издаване.

Вероятно правилното наименование на източника е "Ръководство по електротехника за миньорите и минните подофицери от Флота на Н. Ц. Височество", издадено във Варна през 1908 г.

Освен изображението на минния плот в том I от поредицата "Българските кораби" публикувахме и следното описание:

"Минния плот се съставя от две лодки: едната голяма гребна и паров катер, съединени борд за борд с две дъбови дъски а и б (фиг. 57) при помощта на железни болтове в, закрепени в подемните рами на лодките. Върху задната дъска а, в особени възглавници са поставени две наклонни стрели г, които се удържат в такова положение от два штага д и бакщага е. Наклонът на стрелата трябва да бъде такъв, щото мината да излиза зад кърмата на плота на около 1 1/2 метра. В съединението на горните краища на стрелите за един обух се закача един металически блок ж, през шкива на който минава мин-горден з, който е от железен трос и се убира при помощта на ръчен винт к, поставен върху предната дъска б. Върху седалищата на лодката се поставя дъсчена настилка, а върху транците на лодката и катера и върху задната дъска а се турга дървена платформа, която служи за поместяние на мините и котвите. За куката на мин-горденя се закача кобилицата на Азарова, с която се вдигат мината и котвата при помощта на винта к и се отпущат зад кърмата на плота във водата. Върху плота се нареждат мините и котвите в пълна готовност за поставяние, с турнати запали, навъртени оловени и предпазителни капаци и съединени с минрепа. Две мини с две котви се поставят върху задната платформа, а останалите върху дъсчената настилка на лодката...


Минен плот - възстановка на авторите по българския учебник (ръководство) на миньора от флота, издаден през първата половина на XX век

Литература и бележки:

[9] Морская хроника. // В: Морской сборникъ, том CLXI, № 7 (Iюль) 1877, с. 24.

[10] Чернышев, А. Минные заградители русского флота. Москва, 2017. с. 17.

[11] Чернышев, А. "Аскольд". Лучший крейсер Порт-Артурской эскадры. Москва, 2019. с. 40.

[12] Куюджуклиев. Първото минно заграждане. // Морски преглед, 1 май 1940, бр. 136, с. 7.