Морска историческа хроника № 127

д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

/в процес на разработка/


В брой 118 на рубриката "Морска историческа хроника" публикувахме част 1 на изследването "За истинската идентичност на българския военен флот в края на XIX и началото на XX век". Тогава цитирахме традиционния прочит на уважавания изследовател Ради Боев за създаването на Дунавската флотилия и Морска част през 1879 г.:

„…завеждащият Морското ведомство предписа на главния командир на Черноморския флот и пристанищата в гр. Николаев да се разпореди да бъдат предадени на българското княжество параходите: „Горный Студень“, „Пордим“, „Взрыв“, шхуната „Келасура“, катерите „Птичка“, „Олафчикъ“, „Варна“, една барджа без собствен ход и пет гребни лодки, всички числящи се към Черноморския флот на Русия и влизащи в състава на Руската дунавска окупационна флотилия с щаб в гр. Русе. Едновременно с това бе наредено до инженерното ведомство към руското военно министерство да предаде на българските власти собствените си катери „Ракета“, „Мотала“, ,,Фардинг“ и „Бавария“…Малко по-късно, към 9 юни 1879 г., бе подарен на България и параходът „Опыт“. Така на 1 август 1879 г., денят, в който стана официалното предаване на подарените кораби, за пръв път след освобождението на нашата страна от османско иго българският военноморски флаг се развя над 4 парахода, една шхуна, 7 парни катера, 1 барджа и 5 гребни лодки.“ [1]

Цитираната извадка от трудовете на Ради Боев за съжаление не ни дава възможност да определим с точност колко и кои кораби/катери от Морската част са базирани на Черно море в пристанище Варна.

Все пак в различни източници се съдържат податки за поне четири плавателни съда: параход "Тамань", куриерски винтов параход "Келасуры", парен катер "Варна" и парен катер "Птичка".

ДАННИТЕ ЗА ПАРАХОД "ТАМАНЬ" (към 31 юли 1879 г.)

се съдържат в дописка, посветена на Ден Първи на българския военен флот. Тя е публикувана в издавания в гр. Пловдив вестник "Народний глас" на 9 август 1879 г. и е озаглавена "Българска флота".

Реално представлява препечатка на добре известната на морските изследователи дописка, публикувана под същото заглавие във вестник "Българин".

Наред с освещаването на познатите ни параходи "Опитъ", "Взривъ", "Порадинъ" и "Горний-Студенъ" (запазен е правописът на вестник "Народний глас"), което е извършено в Русе след 12 часа на 31 юли 1879 г., от текста на дописката разбираме, че:

"Въ същата тая минута, Варна е била също зрителка на подобна сцена при освещението на вапорътъ Тамань" [2]

ДАННИТЕ ЗА КУРИЕРСКИ ВИНТОВ ПАРАХОД "КЕЛАСУРЫ" (към 24 юли 1879 г.)

се съдържат в три източника: 1) рапорт на контра-адмирал Кремер от Свитата на Негово Императорско Величество, началник на отряд руски кораби в гръцки води през 1879 г., 2) спомените на Константин Божков и 3) телеграма, изпратена на 24 юли 1879 г. от флигел-адютант Казнаков в Николаев до капитан-лейтенант Конкевич в Русе.

Рапортът на контра-адмирал Кремер от Пирея (Гърция) е датиран 7 юли 1879 г. и публикуван в сп. "Морской сборник". Ето и извадка от него по темата:

"Командирът на шхуната "Келасуры" на тази дата [3] ми донесе с депеша, че той е извършил проба на котела на море, и резултатите били отлични, ето защо след няколко дни той ще бъде готов да отплава от Неапол; аз му дадох предписание да влезе в [пристанището на] Пирея, за да мога да направя оглед на шхуната преди отправянето й в Черно море".


Възстановка на автора


От рапорта на контра-адмирал Кремер разбираме, че в началото на юли 1879 г., само няколко седмици преди на нея да бъде издигнат български флаг шхуната все още се намира в Неапол (Италия).

Вероятно корабът е имал повреда на котела, която впоследствие е била отстранена, проведени са изпитания на море и резултатите са отлични.

Това ще позволи на командира на "Келасуры" в срок до няколко дни да отплава от Неапол за Пирея.

Там контра-адмирал Кремер иска лично да направи оглед на шхуната, за да прецени какво е състоянието й преди да бъде изпратена в Черно море.

Следващото сведение за кораба е от трудовете на Константин Божков. В своите "Бележки и спомени по Морската ни част" той съобщава, че при заминаването си за Русия през юли 1879 г. вижда във Варненския залив "две военни парни винтови шхуни" ("Соукъ-су" и "Келасуры") [4].

"Презъ юлий същата година (1879 г.), при заминаването ми за Русия съ военния параходъ "Веста", забелязахъ въ Варненския заливъ две военни, парни винтови руски шкуни: "Соукъ-Су"... и "Келасуръ" подъ командата на лейтенантъ Петръ Константиновичъ Леонтьевъ, съ помощникъ ревизоръ лейтенантъ Димитри - княз Маврокордато".

Всъщност Божков отплава на 9 юли 1879 г. от Бургас с парахода "Одесса" за Варна, където е мястото на срещата за група млади българи, определени да се обучават в Тулското училище в Санкт Петербург, Пиротехническото училище и Тулския оръжеен завод [5].

На 21 юли 1879 г. групата отплава с парахода "Веста" за Одеса. Ето защо е логично да отнесем местонахождението на шхуните "Соукъ-су" и "Келасуры" във Варненския залив към тази дата [6].

В обобщение: на 3 юли 1879 г. "Келасуры" се намира в Неапол (според депешата на нейния командир и рапорта на контра-адмирал Кремер), а на 21 юли 1879 г. корабът вече е във Варна (според спомените на Константин Божков).

Следователно преходът на кораба от Неапол до Варна е извършен за по-малко от 18 дни, защото неговият командир уточнява в депешата, че ще бъде готов да отплава от Неапол до няколко дни (след 3 юли).

За окончателното изясняване на проблема обаче е необходимо да бъде намерен документ, който да потвърждава спомените на Константин Божков.

В този ред на мисли една телеграма под № 3081, изпратена на 24 юли 1879 г. от флигел-адютант Казнаков в Николаев до капитан-лейтенант Конкевич в Русе предоставя важна информация за местонахождението на "Келасуры" във Варна:

"Телеграфирайте дали ще бъдат изпратени в Русия след пристигането на "Келасуры" във Варна офицерите от 5-и [флотски] екипаж Петухов[,] Белов и моряците...Шувалов[,] Мартинов[,] Казорин[,] Кнутов...Минин[,] Емельянов. № 6468. [Подпис] [флигел-адютант] Казнаков"[7]


ДАННИТЕ ЗА ПАРЕН КАТЕР "ВАРНА" (към 13 юли 1879 г.)

се съдържат в телеграма под № 828, изпратена на 13 юли 1879 г. от Варна в Русчук. Текстът както следва: "Для Варненскаго порта оставилъ катеръ какъ лучшiй называемый ["]Варна["]. Князь Маврокордато" [8]

Сведението за катера "Варна" в телеграмата се потвърждава и от изследователя Ради Боев: "...лейтенант Димитрий Маврокордато...докладва от Варна, че е оставил за нуждите на Варненското пристанище катер "Варна", като най-добър от всички налични руски катери в този град". [9]


ДАННИТЕ ЗА ПАРЕН КАТЕР "ПТИЧКА"

се съдържат в трудовете на уважавания изследовател Илия Тодоров: "От момента на предаването му на България до юли 1885 г. "Птичка" обслужва митническите органи във Варненското пристанище" [10].

В допълнение Ради Боев, който разглежда въпроса за организацията на Флотилията и Морската част отбелязва съществуването на портово капитанство във Варна с портови капитан, група низши чинове и два парни катера:

"Целите и задачите, които стояха пред новосъздадената Флотилия и Морска част, бяха определени още през май 1879 г. от княз Дондуков-Корсаков в писмото му до военния министър на Русия Милютин...Флотилията и Морската част имаха такъв размер, че да не затрудняват икономиката на страната, но да са в състояние да удовлетворяват изискванията, предявявани към тях. Във връзка с целите и задачите на Флотилията и Морската част беше решен и въпросът за организацията им. Те имаха следните подразделения: a) корабен отряд, състоящ се от петте парахода; б) русенско адмиралтейство с кораборемонтна работилница, портова рота и катерни команди; в) портово капитанство в гр. Варна с портови капитан, група низши чинове и два парни катера"[11].

По-горе вече установихме, че парният катер "Варна" е оставен във Варненското пристанище към 13 юли 1879 г. от княз Маврокордато.

В този смисъл той се явява единият от двата катера в състава на новосъздаденото портовото капитанство след 31 юли 1879 г. Можем да допуснем, че вторият катер вероятно е "Птичка".

В публикация, посветена на 107-ата годишнина на Военноморска база - Варна и тържествената церемония на 31 юли 1879 г., наред с катера "Варна" изследователят Атанас Панайотов отбелязва и катера "Птичка":

"...Преди 125 години заедно с вдигането на флаговете на първите ни кораби в Русе, макар и много по-скромна по размери, е имало и церемония във Варна. Тук български флаг се развява над...катерите "Птичка" и "Варна". [13]

РАВНОСМЕТКА

Дотук проучихме и предложихме на вниманието на нашите читатели две изцяло нови телеграми съответно за куриерски винтов параход "Келасуры" (№ 3081) и парен катер "Варна" (№ 828) от м. юли 1879 г. и по този начин се доближихме максимално до възстановяването на идентичността на корабния състав на Морската част във Варна.

Прегледът на източниците по-горе ясно показва, че разполагаме с информация за присъствието на два руски плавателни съда във Варненското пристанище (куриерски винтов параход "Келасуры" и катер "Варна") през юли 1879 г. и в периода от 1879 г. до 1885 г. (за вече българския катер "Птичка").

За съжаление не разполагаме с конкретни данни за предаването им от Русия на България и последващото издигане на българския военноморски флаг над тях на 31 юли 1879 г.

ДЕБАТЪТ ЗА "ТАМАНЬ"

Колкото до парахода "Тамань" подробни проучвания за предаването му от Русия на България и евентуално за службата му под български флаг (?) не са правени.

Споменаването на този кораб в публикации е епизодично. Изследователите Атанас Панайотов и Иван Алексиев съобщават съответно за дописките във вестниците "Българин" и "Зорница", които имат близко съдържание. Подобно на "Българин", в цариградския "Зорница" относно началото на нашия флот през 1879 г. се посочва:

"Въ същата тая минута, Варна е била също зрителка на подобна сцена при освещението на вапорътъ Тамань" [2]

Според Иван Алексиев съществуването [на парахода "Тамань"] e документирано [12] само два дни след освещаването му във Варна...и той трябва да бъде прибавен към корабния състав на подарения флот, колкото и кратко време да е бил българско притежание.

За Алексиев най-вероятен изглежда варианта към 31 юли 1879 г. Русия да е подарила на България пет парахода ("Тамань", "Взрыв", "Опыт", "Горный Студень" и "Пордим").

Атанас Панайотов цитира дописката в "Българин" и уточнява, че по повод вдигането на българския флаг над подарените кораби във Варна "никъде не става дума за военния параход "Тамань", а само за шхуната "Келасуры" и няколко катера.

В друга своя публикация обаче посветена на 107-ата годишнина на Военноморска база - Варна Панайотов отбелязва:

"...Преди 125 години заедно с вдигането на флаговете на първите ни кораби в Русе, макар и много по-скромна по размери, е имало и церемония във Варна. Тук български флаг се развява над парахода "Тамань", артилерийската шхуна "Келасуры" и катерите "Птичка" и "Варна" [13].

Информация за службата на парахода "Тамань" под български флаг засега липсва. Авторите смятат, че работната хипотеза за принадлежността на парахода "Тамань" към Морската част на Княжество България през втората половина на 1879 г. трябва да бъде подложена на задълбочено научно изследване.

При наличието на доказателства хипотезата следва да бъде потвърдена и да влезе в обръщение като научен факт, а при липсата на такива да бъде отхвърлена.

Във всеки случай най-безопасно е да се предположи, че параходът "Тамань" се намира във Варненското пристанище на 31 юли 1879 г. в качеството си на кораб-стационер на руската дипломатическа мисия в Цариград.

Възможно е с него във Варна да са пристигнали представители на руската дипломация от Цариград, които са участвали в тържествената церемония по освещаването на корабите, предадени от Русия на България.

ЧЕРНОМОРСКА ИЗНЕНАДА ВЪВ ВАРНА

Едно от най-авторитетните исторически изследвания, посветени на участието на флота и военните моряци на Русия във войната срещу Турция на р. Дунав и Черно море през 1877 - 1878 г. е дело на Василий Чубинский.

То е издадено през 1889 г. под заглавие "Об участии моряков в войне с Турцией 1877 - 1878 гг." Авторът е дългогодишен ръководител на архива на руското Морско министерство през втората половина на XIX век.

В този труд Чубинский представя един по-различен поглед към корабите, предадени от Русия на Княжество България във Варна:

„С прекратяването на всички действия на Дунава, от нашите [плавателни] съдове, по Височайше повеление от 25 юни 1879 г. бяха предадени на българското правителство параходите „Голубчикъ“, за брандвахтена служба във Варна, и намиращия се там параходен катер, товарна баржа, четири дървени магона, и [един] 6-гребен ял, а от намиращите се на Дунава, – 4 парахода: „Опытъ“, „Взрывъ“, „Пародимъ“ и „Горный Студень“, шест – параходни катера и пет гребни съда. Впоследствие параход „Голубчикъ“ е заменен със шхуната „Келасуры“ [14].

63 ГОДИНИ ПО-КЪСНО ИЛИ ОТ ТРУДОВЕТЕ НА ЧУБИНСКИЙ КЪМ ИЗСЛЕДВАНЕТО НА КОНОБЕЕВ

Тук няма да коментираме данните на Чубинский за "Келасуры" и замяната с параход "Голубчикъ" (на тях ще посветим отделна публикация), а ще се спрем на тези за параходния катер, товарната баржа, четирите магона и 6-гребния ял.

Двата основни и най-важни въпроса тук са: 1) Какви източници използва Василий Чубинский за предаването на изброените по-горе плавателни съдове от Русия на България в пристанище Варна през 1879 г. и 2) Има ли и други автори, които разкриват подобни данни.

Отговорът на първия въпрос е отрицателен. Чубинский, който обикновено е прецизен до най-малките детайли, в случая не посочва източници относно предаването на параходния катер, товарната баржа, четирите магона и 6-гребния ял от Русия на България във Варна през 1879 г. Можем ли тогава да му се доверим?

Отговорът на втория въпрос - има ли и други автори, които разкриват подобни данни, е положителен. В своето изследване, озаглавено "Към въпроса за предаването на България през 1879 г. на руски плавателни съдове от Дунавската флотилия" през 1952 г. изследователят В. Д. Конобеев отбелязва:

"На Черно море, където България имала морско пристанище - Варна, от състава на черноморския флот [на Русия] били предадени винтовата шхуна "Келассуры", парен катер, товарна баржа, няколко дървени магона и гребни съдове и известно количество пристанищно оборудване" [15]

КОЙ Е ИЗТОЧНИКЪТ?

За горните данни през 1952 г. В. Д. Конобеев посочва като източник Централния държавен исторически архив на руския Военноморски флот, както следва: ЦГИА, ВМФ, ф. 234, 1879, ед. хр. 11136, л. 3.

Към днешна дата негов приемник е Руският държавен архив на Военноморския флот (Российский государственный архив Военно-Морского Флота, съкратено РГА ВМФ).

С това загадката се разрешава: и Чубинский и Конобеев отбелязват предаването на парен катер и товарна баржа през 1879 г. във Варна, с което цитират идентичното съдържание на определен източник, по-нататък Чубинский посочва "четири дървени магона", а Конобеев - "няколко дървени магона" и накрая Чубинский споменава "[един] 6-гребен ял", а Конобеев - "гребни съдове".

Ако се абстрахираме от дребната разлика между двамата автори относно точния брой на гребните съдове, то основната разликата е, че в своя труд, издаден през 1889 г. първият автор не посочва източника, а през 1952 г. вторият автор го цитира коректно като го отбелязва в бележка под линия.

Към днешна дата в регистъра на фонд № 243, опис 1 за 1879 г. на РГА ВМФ е налична цитираната през 1952 г. от Конобеев архивна единица № 11136.

Съвсем очаквано и логично тя е озаглавена "За предаването на [плавателни] съдове на България"/"О передаче судов Болгарии". Посочената долна хронологическа граница в регистъра е 23 май 1879 г.

След като разгледахме проблема за използваните източници при Чубинский и Конобеев ще се насочим към традиционното корабостроене и лодкостроене по Черноморието, за да изясним какво представляват плавателните съдове от гребно-ветроходен тип "магон/магона" и товарните баржи/шлепове (мауни).

ЩО Е ТО МАУНА? РАЗМЕРИ, КОНСТРУКЦИЯ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

През 2009 г. авторски колектив в състав Иля Прокопов, Калин Порожанов и Щелиян Щерионов от Българска академия на науките - БАН (Национална комисия по морска история) издава изследването "Традиционна морска култура по българското Черноморие".

В книгата са обобщени и оповестени резултатите от теренните изследвания, проведени от посочения колектив по Черноморието в периода 1979 – 2004 г. в няколко области, както следва: 1) наименования на ветрове, течения и местности, крайбрежни антропо-, топо-, хидроними; 2) оръдия на труда, обичаи и обреди, свързани с морето, корабостроене и лодкостроене, рибарски мрежи и риболовни уреди, наименования на риби и начин на консервиране, добри и лоши вярвания, свързани с улова; 3) земеделска дейност; 4) легенди и предания, свързани с крайбрежните селища, околността и морето.

Във връзка с традиционното корабостроене и лодкостроене авторите отбелязват редица плавателни съдове по българското Черноморие, както следва: каик, мауна, лимба, гемия, сеферка, варка, грипаджийска лодка, аламана и др.

В рамките на изследването откриваме следните препратки към плавателния съд "мауна" във връзка с гр. Каварна [16] и с. Българево [17] край Черно море съответно: „по-голяма лодка, достига до няколко десетки тона, не притежава мореходни качества, служи при таляните и се придвижва обикновено чрез придърпване по въже до таляна и обратно. Платно не се поставя. Най-големите мауни се използват за товарене на жито на корабите“ [16] и „мауна – по-голяма лодка, обслужва таляните“ [17].

Наличието на мауни е отбелязано ощи при Кранево („връзват се и се теглят по въже от брега до таляна и обратно“) [18], в Несебър („с гребла, без платна, обслужва таляните“) [19], Поморие („Мауната се задвижва с 4-6 чифта гребла, като на всяко гребло има отделен гребец. Този тип плавателен съд има дължина до 12 м, ширина до 3 м и товароподемност до 3 тона. Основното й предназначение е да осигурява товаро-разтоварителната дейност между брега и големите кораби, нямащи възможност да акостират на пристанищното скеле, както и при талянджийския риболов“) [20], Созопол („мауна, средноголяма лодка, която се използва при таляните. Тя е без двигател, без мачта и без платна, движи се само на гребла“) [21], Царево („мауни – големи лодки до 10 тона, само на гребла, с които се обслужват таляните и се осигурява транспортът на пътници и товари до и от закотвените в залива кораби“) [22] и Ахтопол („тук се строят…сеферки; мауни; аламани“) [23].

ЗА МАУНИТЕ ВЪВ ВАРНЕНСКОТО ПРИСТАНИЩЕ ПРЕЗ XIX ВЕК В СПОМЕНИТЕ НА ХР. ВЪРБАНОВ И СТ. КАБАКЧИЕВ

Въпреки, че съобщават множество интересни данни за размерите, конструкцията и предназначението на мауните в различни селища по българското черноморско крайбрежие Прокопов, Порожанов и Щерионов не посочват времевия период, към който можем да отнесем съществуването им.

При една проверка в спомените на двама възрожденски българи, публикувани в изданието "Известия на Варненското Археологическо Дружество" съответно през 1910 г. и 1912 г. откриваме данни за наличието и използването на мауни във Варненското пристанище през втората половина на XIX век.

Първият от тях е Ст. Кабакчиев, роден на 14 декември 1834 г. във В. Търново. Той е живял във Варна от м. август 1853 г. до м. юли 1856 г. За втори път е дошъл във Варна през 1878 г., бил е секретар на Варненския губернски административен съвет, съдия в окръжния съвет, адвокат и училищен настоятел. В спомените си Кабакчиев отбелязва преобръщането на една мауна във Варненското пристанище по време на Кримската война (1853 - 1856 г.):

"Към края на месец май 1854 г. пристигнаха с параходи първите отряди на коалиционните френски и английски войски; те дебаркираха с местните големи лодки. Англичаните, при влизане в лодката, снимаха раниците, а французите не ги снемаха. Това неснимане костува на последните 30-40 войници: морските вълни превърнаха една мауна и всичките войници, що бяха в нея, се издавиха" [24]

Вторият от тях е свещеник Хр. Върбанов, роден в Шумен през 1844 г., починал във Варна на 17 април 1910 г. През 1875 г. е свещеник в с. Каспичан и поддържа близки контакти с Варненската българска община. В спомените си Върбанов отбелязва изпращането на две мауни от Варна към балчишката скеля за евакуиране на жените и децата по време на Каварненското въстание през лятото на 1877 г.:

"Черкезите нападнаха Каварна; жителите й юнашки се защитават. Населението от с.с. Суютчук, Шабла, Карапча и други се прибра в Геларето за самозащита. Слушам, че имало много хора, особено жени и деца на балчишката скеля, които чакат помощ за избавлението си. Придумвам Христо Войников, да отиде, да извърши тази добрина, като вземе две мауни от Варна. Той послуша, взима две мауни, с цена по 300 гроша, и се опътва нощем за Балчик" [25]

Видно от цитираните спомени на Върбанов и Кабакчиев данните за наличието и използването на мауни във Варненското пристанище и прилежащата му акватория се отнасят към втората половина на XIX век и по-точно за периода 1854 - 1877 г.

ЗА МАУНИТЕ ПРЕЗ XX ВЕК

Вървейки напред във времето откриваме данни за строителството и използването на мауни в края на XIX и първата половина на XX век в публикацията "Регистрираните под български флаг плавателни съдове в Черноморските ни пристанища към 1 януари 1912 г." на уважавания изследовател Атанас Панайотов. Връзка към публикацията:

https://morskivestnik.com/compass/news/2024/012024/012024_17.html

В заключение ще кажем, че мауната е плавателен съд, предназначен за обслужване на крайбрежния риболов, превоз на пътници/военен персонал и багаж или осигуряването на товаро-разтоварителните дейности между по-големите кораби на рейда и пристанищните съоръжения.

В общия случай тя е без мачта и съответно без ветрила, задвижването й се осъществява с гребла или чрез придърпване по въже в посока към таляните в морето и обратно до брега. Отделни мауни, за които съобщава Атанас Панайотов в посочената по-горе публикация разполагат и с ветрила.

ЩО Е ТО МАГОН, МАГОНА ИЛИ МАОНА?

В голямата по обем и разнообразна по съдържание специализирана литература, посветена на традиционното корабостроене в Средиземноморския басейн си дават среща плавателни съдове от далечни времена и епохи чак до наши дни.

В отделни случаи на базата на лингвистичен анализ се правят опити за отъждествяването на едни плателни съдове с други без да се отчитат съществени разлики в конструкцията и предназначението им.

Типичен е случаят с мауните от Черно море, в който поради сходство в звученето с наименованията на други плавателни съдове в Средиземноморието като "мавона", "мавуна", "магон", "магона" или "маона", се прокарва знак за равенство между всички тях и автоматично се приема, че това са идентични корабни конструкции с еднакво предназначение.

Общото между всички тях е, че произлизат от един вид кораб - т. нар. "търговска галера" (galea da mercanzia) или галера с особено големи размери, предназначена за превоз на групи от многобройни поклонници (пилигрими) до Светите земи във времето на възход на Венеция.

Търговската галера, която се използва изключително за граждански цели има и своя военен вариант - т.нар. "голяма галера" (galea grossa).

На базата на големите галери (galea grossa) е разработен прочутият галеас (galeazza), който взема участие в морското сражение при Лепанто (1571 г.) и осигурява победата на Свещената лига срещу османците.

В еволюцията на корабостроенето галеасът представлява преходен плавателен съд между гребно-ветроходната галера и изцяло ветроходните кораби.

Забележка: магон - товарен плавателен съд от гребно-ветроходен тип, използван за крайбрежно корабоплаване.

Литература и бележки:

[1] Боев, Р. Военният флот на България 1879 – 1900. София, 1969. с. 12.

[2] Българска флота. // Народний глас, бр. № 6/09.08.1879, с. 2.

[3] Датата е последната спомената в текста на рапорта, т.е. 3 юли 1879 г., когато контра-адмирал Кремер пристига във Фалерския залив с фрегатата "Князь Пожарскiй".

[4] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 172.

[5] Пак там, с. 172.

[6] Пак там, с. 172.

[7] ДВИА-Велико Търново, ф. 1027, оп. 4, а.е. 3, л. 67.

[8] ДВИА-Велико Търново, ф. 1027, оп. 4, а.е. 3, л. 24 (печатна номерация) или л. 28 (номерация, нанесена с молив).

[9] Боев, Р. Военният флот на България 1879 – 1900. София, 1969. с. 17.

[10] Тодоров, И. Българските военни кораби 1879 - 2002. София, 2003. с. 22-23.

[11] Боев, Р. Военният флот на България 1879 – 1900. София, 1969. с. 94.

[12] В смисъл отбелязано в тогавашния печат.

[13] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 203-204.

[14] Чубинский, В. Об участии моряков в войне с Турцией 1877 - 1878 гг. С. Петербург, 1889. с. 111. Следва да се чете "Впоследствие шхуната „Келасуры“ е заменена с парахода „Голубчикъ“.

[15] Конобеев, В. К вопросу о передаче Болгарии в 1879 г. русских судов Дунайской флотилии. // Институт славяноведения. Краткие сообщения, № 9/1952, с. 19.

[16] Прокопов, И., Порожанов, К., Щерионов, Щ. Studia Pontica 2. Традиционна морска култура по българското Черноморие. София, 2009. с. 60.

[17] Пак там, с. 53.

[18] Пак там, с. 69.

[19] Пак там, с. 92.

[20] Пак там, с. 107.

[21] Пак там, с. 131.

[22] Пак там, с. 182.

[23] Пак там, с. 199.

[24] Спомени за града Варна от време на Кримската война (1853 - 56 г.). Съобщава Ст. Кабакчиев. //В: Известия на Варненското Археологическо Дружество, Книга III, 1910, с. 45.

[25] Спомени за Варна (1875 - 1881). Из записките на свещеник Хр. Върбанов. //В: Известия на Варненското Археологическо Дружество, Книга V, 1912, с. 38-46.