„Нова Македонија”: Нашият голям фалшификат Охрид няма да стане български град ако признаем, че цар Самуил е носел българска корона, нито пък Прилеп ще стане сръбски, ако кажем, че Крали Марко бил сръбски феодал. Това пише режисьорът Дарко Митревски в авторски текст, публикуван във вестник „Нова Македонија”.

„Нищо няма да се случи, ако се откажем от манията по митовете, ако приемем фактите за собственото минало, ако престанем да фантазираме за някаква си „древна антична империя” и „святото име на ВМРО”…”, пише Митревски.
„Една от най-братоубийствените войни в 19 век е Австрийско-пруската война от 1866 г. (известна като германската война) в която са се сблъскали войските на германската конфедерация (военно-политически съюз от 39 немскоговорящи народи, водени от Австрия) и северно-германските държави, водени от Прусия. След пруската победа Австрия се разпаднала и част от нейните членки са минали на другата страна, което довежда до обединяване на Германия, пет години по-късно. Останало забелязано, че австрийският император Франц Йозеф е приел поражението с думите: Честита победа на пруския кайзер, както и обединението – но аз съм владетел на по-хубавата от двете Германии”. От тази история можем да разберем, че в 19 век не е имало разлика межди австрийци и германци – само стечението на обстоятелствата е довело до обединяване на немскоговорящите народи под капата на Берлин, а не на Виена. Интересно е, че към това обединяване се присъединяват и баварците, които са много по-близки до австрийците, отколкото до прусите. Можем само да предположим как би изглеждал 20 век, ако спечелеше Австрия – дали тя щеше да бъде поразена в 20 век, дали щеше да бъде поразена в Първата световна война, дали щеше да пропадне Хабсбургската империя, дали щеше да се роди австрийският фашизъм, германският национализъм, създаването на Третия райх, Холокоста, Берлинската стена, разделението на Германия, дали въобще щеше да има страна, която да се казва Германия и дали Ангела Меркел днес щеше да е германски канцлер? Но едно е сигурно – нито един германец днес няма да се сети да оспорва австрийският етнос, както нито един австриец не би оспорил общите австрийски-германски корени. Поставя се въпросът, ако това могат да направят цивилизовани народи, като германците и австрийците, защо това не могат да направят българите и македонците? Може би проблемът е в липсата на галантност и цивилизованост- въпреки че има няколко проблеми, от които най-големият е неосъществената мечта за териториално разширяване на българите и историческите заблуждения за някакво антично потекло на македонците. Двете радикални тези – и българската, която смята, че днешните македонци са българи, и македонците, които смятат, че са античен народ – са безсмислени. Защо? Защото народите не са бутилка кока-кола създадена по рецепта, която не може да се смени през следващите сто години. Както видяхме в австрийско-германската притча народите се създават по еволюционен път – при това най-често без да се планува. Ако британските колонии в Северна Америка не са се бунтували срещу данъците, които им е наложил кралят, днес нямаше да съществуват САЩ. Или ако победели комитите в Илинденското въстание днес нямаше да има Македония, тъй като техният план бил за обединяване с България. Точно загубата на това въстание ще накара Мисирков да призове за отделяне на македонците с български етнически произход и създаване на своя нация, език и църква, като единствено спасение за Македония. За съжаление неговата идея ще се реализира откакто ще се стигне до подяла – при това не в новосформираната терористична организация ВМРО, на която днес й издигаме паметници (а която от своето създаване през1919 г. до нейното разформиране през 1934 г. македонските славяни ги е смятала за българи и физически се е разправяла с всички, които са смятали различно. Тази идея ще започне да се съживява сред македонците с космополитическа мисъл – Димитрия Чуповски, Васил Ивановски-Бистришки, поетите Никола Вапцаров, Коле Неделковски, Антон Панов, Венко Марковски, Димитър Митрев, Георги Абаджиев, Кочо Рацин и авторът на македонската граматика Блаже Конески. Към тази идея ще се присъединят и някои илинденци, както и различни поколения дейци от трите части на Македония. Тази идея се превръща в основа на македонското партизанско и антифашистко движение, както и на славяномакедонският антифашистки фронт в Егейска Македония – и чрез заседанието на АСНОМ идеята да бъде реализирана, а македонската република създадена като държава на македонския народ.
Следвоенните преговори между Тито, Лазар Колишевски и Георги Димитров ( за които автора на този текст е чул от самия Колишевски) предвиждали обединяване на вардарската и пиринската част на Македония, като първи етап от обединяването на България и Югославия, в дългоочакваната балканска федерация. Кой знае какво щеше да стане, ако този план не беше възпрепятстван от Сталин. Може би щеше да има различно равновесие в такава федеративна държава, може би нямаше да се случат и войните на Милошевич, може би нямаше да има антагонизъм между македонците и българите,може би заедно щяхме да влезем в НАТО и ЕС, може би днес щяхме да сме побратими. Но историята е стечение на непредвидими събития. Някога добри, някога не толкова.
Македонците, които не били отделен етнос в 20 век, днес са отделна нация. Тази нация е създадена чрез самоопределение, което е легитимен процес – както исторически, така и политически. Отричането на нейната специфичност е недемократичен и нечестен акт, независимо дали идва от България, Сърбия или Гърция. От друга страна македонците имат обща история и с българите, и с гърците, и със сърбите. Тази история трябва да ги обединява, а не да ги разделя. Охрид няма да стане български град ако признаем, че цар Самуил е носел българска корона, нито пък Прилеп ще стане сръбски, ако кажем, че Крали Марко бил сръбски феодал. Това пише режисьорът Дарко Митревски в авторски текст, публикуван във вестник „Нова Македонија".
„Нищо няма да се случи ако се откажем от манията по митовете, ако приемем фактите за собственото минало , ако престанем да фантазираме за някаква си „древна антична империя” и „святото име на ВМРО тогава имаме шанс да бъдем зряла и модерна нация.
Ако не, ще останем на същото дередже – комплексиран народ, разкаран с всички съседи и със самия себе си, народ който лекува своите комплекси изграждайки измислена слава от стиропор. На такъв народ не му е нужна история, а психиатрия”, пише авторът.
Дарко Митревски е режисьор на предизвикалия скандал филм „Трето полувреме”. fokus