пан.бг













Защо френски ученици палят училищни сгради и нападат учители, жители на Барселона и Мадрид разпъват палатки по градските площади, а германски ученици излизат по улиците на десетки градове? Предава ТАСС.
Редакция на ТАСС
2 октомври, 12:07 ч.
Четете ТАСС в

Протести в Лил
© AP Photo/Jean-Francois Badias

До началото на октомври протестите на учениците от гимназиите се разпространиха из цяла Франция; демонстрациите започнаха миналата седмица в региона Ил дьо Франс (който включва Париж). Участниците протестират срещу претоварените учебни програми, недостига на учители и други проблеми в образователната система. Повече от 400 гимназии в страната отмениха присъствените занятия. В някои райони протестите прераснаха в безредици и сблъсъци с полицията: задържани бяха близо 2000 души, като 1800 от тях бяха арестувани заради участието си в размириците.

Още на 30 септември компетентните органи отбелязаха ескалация на ситуацията и „промяна в реториката към по-радикален тон“. В резултат на това демонстрациите на моменти прерастваха в „улични безредици близо до училищата“.


В Марсилия ученици са залели с бензин директора на гимназията „Виктор Юго“ и неговия заместник, съобщава телевизионният канал LCI. CNEWS предаде, че агресивни демонстранти в Марсилия са откраднали оборудване от пожарникарски автомобил и са го подпалили. Според Franceinfo са били нападнати и няколко шофьори на автобуси, преминаващи близо до засегнатите от протестите гимназии в града.

В Мьодон десет души бяха задържани за хвърляне на коктейли „Молотов“ и камъни по служители на реда, а в община Аврийе неизвестни лица нахлуха в гимназията „Пол-Емил Виктор“, изнесоха компютри и ги потрошиха на улицата пред сградата. Телевизионният канал France 3 съобщава, че общественият транспорт в Гренобъл е напълно блокиран заради протестите.

На 1 октомври избухна пожар в гимназията „Нелсън Мандела“ в Нант, в западната част на страната. Кадри, публикувани от новинарския портал actu.fr, показват част от фасадата на сградата, обхваната от пламъци, простиращи се от приземния етаж до покрива. Ученици разказаха пред репортери, че пожарът е започнал след 8:00 ч. местно време (9:00 ч. московско време). Неназован учител също заяви пред кореспондент на Actu, че пожарът не е предизвикан от ученици от въпросното училище.

„Пристигнахме в училището и горяха само контейнерите за боклук. Но това не бяха ученици от гимназията „Нелсън Мандела“, а ученици от други училища в Нант и предградията, дошли да палят огньове, да пускат фойерверки или да нанесат щети на училището. Между 8:10 и 8:30 ч. те подпалиха не само контейнерите, но и цялото входно фоайе, както и близо половината от сградата на училището“, разказа един от по-големите ученици. „Ние сме тук само за да защитим правата си, а не за да палим училището – в крайна сметка именно в училище научаваме за правата си“, заяви друг ученик.
Пламъци и киселина

Броят на пострадалите по време на безредиците надхвърли 200 души. Според Лоран Нунес, заместник-министър на вътрешните работи, повечето от нараняванията са били причинени от самите протестиращи; предмети, хвърлени по полицейските служители, са удряли други участници в протеста. Нунес посочи случай, при който млада жена е получила изгаряния, след като бутилка с перхлорна киселина – хвърлена от агресивен демонстрант – е паднала и се е счупила точно в краката ѝ. Само в община Белфор са регистрирани седем случая на използване на киселина срещу служители на реда, заяви министърът.

Полицията приложи широк набор от мерки срещу демонстрантите: съобщава се за използване на сълзотворен газ, а в Севран беше разгърната конна полиция за разпръскване на тълпата. В Тур ученик получи травма на главата по време на разпръскването на демонстрация, докато в община Сент-Уен-л'Омон полицай изстреля граната със сълзотворен газ по ученик от близко разстояние.


Борба с огъня чрез огън

Наскоро няколко хиляди френски пожарникари организираха демонстрация в Париж, настоявайки за повишаване на заплатите, повече финансиране за противопожарните и спасителните служби, както и за наемане на допълнителен персонал. Освен това пожарникарите са недоволни от хроничния недостиг на ресурси за операциите по гасене на пожари. Синдикатите посочват нарастващото натоварване, пред което са изправени противопожарните и спасителните звена. Участниците, пристигнали във френската столица от различни региони на страната, запалиха сигнални димки, пуснаха сирени и хвърляха пиратки.

Общо на 29 септември в цяла Франция се проведоха демонстрации на служители от публичния сектор, събрали над 300 000 участници. В Париж на протеста излязоха 70 000 души. Полицейската префектура в Париж обаче оцени броя на участниците в митинга в столицата на 30 000, включително около 8000 пожарникари. Синдикатът CGT също съобщи за около 30 000 участници в Марсилия, 11 000 в Тулуза, по 10 000 в Лил и Бордо и по 8000 в Лион и Орлеан.

Протестите бяха организирани по призива на осем водещи френски синдиката от публичния сектор. Участниците настояват за повишаване на заплатите, както и за увеличаване на персонала и финансирането на обществените услуги. По-конкретно, синдикатите се противопоставят на ново замразяване на индексацията, което властите обмислят като част от проектобюджета за 2027 г.



Белгия

Масовите протести, разтърсващи Франция, се разпространиха и в Белгия. Според вестник *DH* местни ученици замеряха с пиратки и яйца полицейските части, пристигнали на мястото. В Лиеж и Намюр – друг голям град в Южна Белгия – се проведоха мирни протести на ученици, които организираха пикети пред училищата си; на места към мирните демонстрации се присъединиха и учители.

Протестите във Валония – френскоезичния южен регион на Белгия, граничещ с Франция – често са тясно свързани с подобни събития във Франция, дори когато няма конкретна местна причина за това в Белгия. Това се дължи на общата медийна среда и влиянието на френските социални мрежи, чрез които се разпространяват емоционални видеоклипове от улични протести.


Германия

Повече от 45 000 ученици взеха участие в масови протести в около 100 германски града. Учениците протестираха срещу евентуалното възстановяване на задължителната военна служба в страната.

В протестите се включиха 2400 души в берлинския квартал „Вединг“, 180 във Франкфурт на Майн, 200 в Щутгарт, 400 в Нюрнберг и 700 в Мюнхен. „Първо се появиха въпросниците, а сега и съобщението за задължителни медицински прегледи – които първоначално не бяха планирани да започнат преди юли 2027 г. Федералното правителство има сериозни намерения за поетапно възстановяване на наборната военна служба. Резултатите от проучванията обаче показват, че младите хора не искат да постъпват в Бундесвера“, заяви Бела Брайтнер, представител на инициативата „Ученическа стачка срещу наборната военна служба“, в интервю за информационната агенция DPA.

Тийнейджърите протестират срещу плановете за въвеждане на задължителни медицински прегледи и евентуалното връщане на наборната военна служба. Федералната ученическа конференция подчерта, че много младежи се чувстват пренебрегнати по този въпрос. Решението е взето от политиците „отгоре надолу“, без предварително допитване до младите хора, отбеляза Еми Кирхоф, генерален секретар на конференцията.




Испания

Десетки хора разпънаха палатки и прекараха нощта в центъра на Мадрид в знак на протест срещу жилищната криза. Протестиращите се установиха на площад „Пуерта дел Сол“ – една от основните забележителности на столицата. Те започнаха да разпъват палатките си вечерта на 26 септември след проведена в града демонстрация. Протестът беше организиран след принудителното извеждане от дома ѝ на възрастна жена, която е трябвало да напусне жилището си под наем, след като е живяла там в продължение на 70 години. Участниците настояваха и за ефективни мерки за овладяване на жилищната криза.
Вашият браузър не поддържа видео.

Активисти разпънаха палатки и на площад „Каталуния“ в Барселона, за да протестират срещу жилищната криза. Според вестник *El Mundo* протестът е бил организиран чрез социалните мрежи. Участниците настояват, наред с другото, за право на достойно и достъпно жилище. Организаторите се надяват, че лагерът ще привлече вниманието към трудностите, с които хората се сблъскват при осигуряването на дом.
Нидерландия

Протестиращи заплашиха нидерландските власти със стачки всяка седмица; те настояват за отмяна на мерки, включващи удължаване на работния ден, разширяване на служебните задължения, въвеждане на неплатени почивки и ограничаване на възможността служителите да влияят върху графиците за смени.

„Работниците в регионалния транспорт помагат на милиони хора да стигнат до работа, училище или вкъщи всеки ден. Те заслужават достоен колективен трудов договор“, заяви пред репортери Марейн ван дер Гааг, представител на Нидерландската конфедерация на профсъюзите (FNV). Според синдиката FNV настоява за оттегляне на спорните предложения и за споразумение относно намаляване на натоварването, въвеждане на облекчаващи мерки за по-възрастните работници и въвеждане на четиридневна работна седмица за служителите под 50-годишна възраст. Синдикатът също така настоява за равни условия на труд за персонала, нает чрез агенции за заетост. Освен това FNV настоява за увеличение на заплатите с 6%, за да се запази покупателната способност на работниците – искане, което работодателите не подкрепят.

През септември в Нидерландия премина вълна от стачки срещу плановете на правителството да съкрати разходите за обезщетения за безработица и за хора с увреждания. На 4 септември пристанищни работници в Ротердам, Амстердам и Флисинген спряха работа. На 9 септември последва национална транспортна стачка, в която се включиха хиляди служители от железопътните компании NS и DB Cargo, оператора на инфраструктурата ProRail, както и от градския и регионалния обществен транспорт. В резултат на това цялата система на обществения транспорт в страната спря работа за деня.

Сергей Степанов

източник

тасс