пан.бг







Вторник, 16 юни 2026 г., 12:01 ч. — Дария Мещерякова, „Европейска правда“
Споделете:
Nur Photo/East News
Протестиращи държат плакат, изобразяващ фигура, наподобяваща албанския министър-председател Еди Рама, която се нахвърля върху фламинго.

Това не е просто инвестиция; става въпрос за това кой притежава страната. Така накратко може да се опише настроението на протестите, обхванали Албания.

Формално поводът за недоволството е мащабен проект за луксозен курорт на южното крайбрежие и на остров Сазан. Той се управлява от инвестиционна фирма, собственост на Джаред Къшнър – зетя на Доналд Тръмп.

Планът предвижда изграждането на комплекс с капацитет от около 10 000 гости в екологично чувствителната зона Звърнец–Пише-Поро–Нарта и на остров Сазан, разположен близо до известния курортен град Вльора. Иванка Тръмп обаче нарича острова „Сезен“ – грешка, която вбесява албанците, тъй като те смятат, че тя дори не може да произнесе името правилно.

Протестите започнаха в началото на юни и бързо стана ясно, че това не е просто местен спор за строителен проект, а истински политически взрив.

Протестиращите настояват не само за спиране на проекта,

но и за оставката на министър-председателя Еди Рама.

Впоследствие се появиха искания за търсене на наказателна отговорност от политическия елит като цяло – включително от лидера на опозицията Сали Бериша. Властта беше съсредоточена в неговите ръце преди идването на Еди Рама и в продължение на години Бериша беше олицетворение на корупцията и шуробаджанащината в Албания. За по-младото поколение албанци обаче Рама е човекът, който – още докато беше кмет на столицата преди двадесет години – боядиса сивите сгради на Тирана в ярки цветове.

В резултат на това ежедневни демонстрации изпълват улиците на Тирана вече седмици наред. Миналия уикенд стотици хиляди хора се включиха в протестите.

Самият Еди Рама определи действията на сънародниците си като „фашизъм“ и „скандал“, който трябва да бъде спрян.

Птицата като политически символ

Не е случайно, че розовото фламинго се превърна в символ на протестите. Тези птици обитават лагуната Нарта в делтата на река Вьоса – една от последните почти непокътнати речни системи в Европа. Именно там е планирано изграждането на въпросния комплекс.

Тази среда е нещо повече от „красив пейзаж“. Тя е екосистема, кипяща от живот – с костенурки, птици и редки видове – и място, където се сблъскват два противоположни подхода към развитието: разрастването на туризма и опазването на околната среда.


Протестиращите носят плакати с изображения на фламинго, надуваеми фигури и розови знамена. Зад това обаче се крие по-дълбок смисъл: страната като общо благо срещу страната като стока.

На пръв поглед може да изглежда, че протестите са насочени единствено към опазването на околната среда, но това не е така. Основното послание може да се обобщи по следния начин: „Не сме тук само заради природата. Тук сме заради всичко, което ни причиниха на нас и на страната ни от 1991 г. насам.“

През този период Албания преживя сериозни социални сътресения.

Комунистическият диктатор Енвер Ходжа – фактическият лидер на Народна социалистическа република Албания от 1944 до 1985 г. – изразходва средствата на страната за „сигурност“, като изгради около 300 000 бункера на нейна територия.

Междувременно новото поколение политици – представящи се за защитници на демокрацията – допусна ситуация, при която Албания загуби по-голям процент от населението си, отколкото всяка друга европейска държава.

За много млади хора Рама и Бериша олицетворяват двете страни на една и съща посткомунистическа система – система, донесла корупция, ниски заплати и масова емиграция. Статистиката само затвърждава това усещане за безнадеждност: според INSTAT (Албанския статистически институт) населението на страната е намаляло с приблизително 18% между 2011 и 2024 г. – най-драстичният спад в Европа.

От края на комунистическата епоха насам страната е загубила над половин милион души, което представлява близо една четвърт от населението ѝ. За представителите на „Поколението Z“ – родените между края на 90-те години и началото на 2010-те – това не са просто сухи статистически данни, а личен опит: приятели, които са заминали, обезлюдени села и семейства, разделени от емиграцията. Именно затова „Революцията на фламингото“ прерасна в протест срещу цяла една епоха. Поколението Z е в основата на тези протести.

„Живеем в страна, която става непригодна за живот.“

Това са млади албанци, израснали след падането на комунистическия режим. Те не изпитват носталгия по миналото, нито симпатия към постсоциалистическите елити, управлявали страната в продължение на десетилетия.

„Мисля, че това е най-важният момент за нас през последните 30 години“, казва Емир Лечини, 21-годишен студент от Тирана. За неговото поколение настоящите протести не са просто кампания срещу конкретен курорт или отделен политик.

„Протестите няма да спрат, докато премиерът Еди Рама не подаде оставка“, смята той.

Поколението Z не вярва, че политическите институции са способни да защитават интересите му. В резултат на това протестът надхвърля рамките на изборната логика: не става въпрос за това дали си „за дадена партия“ или „против правителството“, а за позиция срещу самата архитектура на властта.


Това разделение е особено осезаемо в страна, в която две фигури – настоящият министър-председател и бившият президент – доминират на политическата сцена от повече от 30 години.

Албания е изправена пред множество едновременни кризи: икономическо неравенство, масова емиграция на младите хора и бързо разрастване на туризма. За много от протестиращите въпросът се свежда до един прост факт:

страната се развива, но не и за тях.

Опозиционният депутат Реди Мучи говори без заобикалки: „Албания се превърна в място, негодно за живот на албанците. Ако не беше Джаред, щеше да е някой друг.“

В действителност настоящото правителство активно развива крайбрежието на Албания от десетилетие. Туристическите райони на страната са се променили почти до неузнаваемост. Отдавна ги няма малките частни къщи, които местните жители някога са отдавали под наем за 20–30 евро на нощ; днес крайбрежието е осеяно с нови хотели, които самите албанци вече не могат да си позволят.

Но проблемите може да засягат и хора извън местното население.

„Знаете ли защо не можете да резервирате хотелска стая за юли?“, попита ме един албанец преди няколко години. „Определят високи цени и в уебсайтовете хотелът изглежда напълно зает, но ако отидете на място и потърсите стая, ще ви намерят такава на по-ниска цена. Така властите перат пари – като строят тези хотели точно на брега.“

Подразбира се, че собствениците на хотели изкупуват собствения си капацитет, за да легализират незаконни средства. Албанците обаче са убедени, че много от хотелите всъщност са собственост на държавни служители.

Междувременно правителството прокарва идеята за превръщането на Албания в „Малдивите на Европа“. Броят на туристите вече надхвърля 12 милиона годишно – няколко пъти повече от общото население на страната.

Критиците обаче посочват други проблеми: съсредоточаването на печалбите в тесен кръг и загубата на достъп до крайбрежието за местните общности. Липсата на прозрачност предизвиква особено силно възмущение.

Такъв е случаят например с планираните строителни проекти в защитени зони.


Как Иванка Тръмп „откри“ един остров

„Това е невероятно красив частен остров с площ от 1400 хектара в средата на Средиземно море. Бяхме на лодката на наши приятели, спряхме да поплуваме и всъщност така го открихме“, разказа самата Иванка в подкаст.

Сазан е единственият остров в Албания, който е държавна собственост и част от националното природно наследство. Именно затова много албанци възприеха думите на Иванка като проява на арогантност и отношение, третиращо страната единствено като екзотична територия за инвестиции.

„Тя е открила нашия остров? Пристигнала е и го е открила – сериозно ли?“ – питаха възмутено албанците.

По-късно Иванка Тръмп посети Албания с частно посещение.

Тя проведе лични срещи с министър-председателя и с архитекти.

„Видяхме, че на обекта вече текат строителни дейности – въпреки липсата на разрешителни за строеж. Затова еколози и обикновени граждани започнаха да протестират. Така че тази история засяга цялата система, политическия елит и липсата на прозрачност и отчетност, които пряко влияят на ежедневието ни“, казва един от протестиращите.

Що се отнася до въздействието върху околната среда, еколозите описват ситуацията като системна: бетониране на крайбрежието, пътища, пресичащи пясъчните дюни, и инфраструктура, изградена в защитени зони. Както отбелязва един природозащитник: „Ако нещата продължат така, няма да ни останат никакви защитени територии.“ Потенциални проблеми с ЕС

Албания традиционно е една от най-проамерикански настроените страни в Европа. Участието на бизнес субекти, свързани със семейство Тръмп, обаче промени доминиращите нагласи.

В продължение на десетилетия Съединените щати са символ на подкрепа за демократичните промени на Балканите. За някои млади албанци САЩ все по-малко се свързват с абстрактни „демократични ценности“ и все повече – с конкретни икономически интереси, които може да пренебрегват екологичните и социалните последици за страната.

„Това, което албанците – и повечето европейци – обичат в Америка, са нейните принципи: свобода и демокрация. Изключително тъжно е да виждаме как американското правителство не успява да отстоява тези принципи“, казват протестиращите. В резултат на това, в очите на някои албанци САЩ вече не се възприемат автоматично като „приятел“, а по-скоро като влиятелен играч, чиито политики и бизнес интереси могат да влязат в конфликт с местните нужди и представите за справедливост.

Междувременно албанското правителство може да се сблъска с предизвикателства и извън вътрешнополитическия план.

Албания официално обяви целта си да се присъедини към ЕС до 2030 г.; в резултат на това Брюксел следи все по-внимателно екологичните и институционалните стандарти на страната.

Европейски дипломати вече отправиха директни предупреждения: модел на развитие, основан на мащабни инвестиции в чувствителни зони, би могъл да усложни преговорите за присъединяване.

Въпреки това министър-председателят Еди Рама продължава да настоява, че проектът ще се осъществи, като същевременно отрича той изобщо да е започнал. Остатъците от бетонни основи на демонтирани огради и новоизграденият строителен път обаче показват, че подготвителните дейности вече са стартирали.

Автор: Дария Мещерякова,

Журналист в *European Pravda*


източник

украинска правда