Преди 70 г. войските на 3-и Украински фронт идват в България

Pan.bg 08 сеп 2015 | 11:56 views (3194) commentaries(10)
img blitz.bg


На 8 септември 1944 г. войските на 3-и Украински фронт навлизат в България и я окупират, без да срещнат съпротива. Това става след като на 5 септември Съветския съюз обявява война на България. Също на 8 септември България обявява война на Германия и по този начин държавата ни е сама срещу всички участници във войната.Трети Украински фронт настъпва основно през Добруджа със силите на три общовойскови армии: на десния фланг с 46 А, в центъра с 57 А и с лявофланговата 37 А. Последната с ускорен марш се дислоцира в района на Бургас, Казанлък и Ямбол, с цел да замести полковете на 3-та пехотна Балканска дивизия на Прикриващия фронт срещу Турция. До края на окупацията през декември 1947 г. 37 А е основната окупационна войска у нас.

Твърденията, че българският народ отива да посрещне руските войски само от любопитство, както е направило през април 1941 г. при навлизане на германците, не са верни. Първо, по онова време народът все още е настроен русофилски, а не германофилски; Второ, народът по време на войната е оголял и обосял – германските задължения за изнесени български стоки по клирингови взаимоотношения надхвърлят тогавашни 100 млн. долара; Трето, частите на Съветската армия са посрещнати с цветя от ликуващ народ, който се надява на положителни промени.

Настава период в историята ни, който според някои е освобождение на страната от монархофашизма, а за други е равнозначен на трета национална катастрофа. Но от сегашната дистанция на времето на събитията би могло да се погледне и по-безпристрастно.

Неизбежната окупация

Основният фактор за започналата на 8 септември съветска окупация на България и последвалите след това процеси в страната е изцяло геополитически и се отнася до плановете на водещите държави от антихитлеристката коалиция за следвоенното устройство на Европа. Конкретно то опира до въпроса в чия сфера на влияние ще попадне България.

В средата на лятото на 1944 г. българското правителство си дава ясна сметка, че войната е загубена и страната ни неизбежно ще бъде окупирана. Проблемът е дали англо-американската окупация може да изпревари руската. Още в края на юли 1944 г. правителството дава мандат на Стойчо Мошанов да води преговори в Кайро за сключване на сепаративно примирие с представителите на САЩ и Англия. Неговият текст се
уточнява от Европейската консултативна комисия (ЕКК) със седалище в Лондон.

Според Мошанов съвместният британско-американски проект от 13 точки е съгласуван едва на 25 август 1944 г., като „условията за примирие били като за победена страна, но не представлявали безусловна капитулация”. От България се изисква: да скъса отношенията си с Германия и съюзниците й; да разоръжи и интернира неприятелските военни части и граждани; да постави под контрол неприятелската собственост. Нейните войски и администрация трябва да се изтеглят от окупираните територии на „съюзните" държави, което означава, че националното обединение, постигнато през 1941 г., отново ще загуби реални очертания. Предвидена е възможност за окупация на страната, като „върховният командващ има правото да придвижва свободно съюзни сили през българската територия за сметка на България, ако военното положение изисква". При това България трябва да изпълнява разпорежданията на съюзниците за ползване и контрол на нейния транспорт, както и да осигури доставки, услуги и местна валута, каквито съюзниците поискат, „за използване от техните сили или мисии в България, или за продължаването на войната".

Съветският представител в ЕКК отказва да съгласува документа под предлог, че страната му не е във война с България. А вече е 3 септември! И Лондон също не бърза, защото си дава реалистична преценка, че българо-гръцката граница ще е бъдещата разделителната линия между техните и съветските войски.

ЕКК на 12 септември започва обсъждането на съветския проект за примирие. Фактът, че в България вече се намират съветски войски, предопределя новите моменти в него. Съветската страна налага преговорите да се водят в Москва. Вече се предвижда участие на българската армия във войната срещу Германия и свободно придвижване и оказване на помощ на съветските и съюзническите сили на територията на страната. Ново е и предложението да се създаде Съюзна контролна комисия (СКК) под ръководството на съветското върховно командване, която да следи за спазване на примирието.

В началото на 1945 г. Сталин пише на Тито откровено: „Настоящата война не прилича на тия от миналото; всеки, който е окупирал една територия, въвежда в нея своята собствена социална система. И всеки налага своята система до това разстояние, до което е могла да настъпи неговата армия. Не може да бъде иначе!”

Вторият фактор, който дава формално основание на Съветския съюз да окупира България, е, че тя е обявила война на САЩ и Великобритания, съюзници на СССР в антихитлеристката коалиция. В основата лежи недалновидното решение на българското държавно ръководство и лично на цар Борис ІІІ страната ни да се присъедини към нацистка Германия и впоследствие всячески да я подпомага. Те са били дълбоко убедени, че след две национални катастрофи за първи път се присъединяваме към печелившата страна и най-после ще си решим националния въпрос с отнетите територии. В противен случай е трябвало да кажем „Охи!” като гърците и да последваме съдбата на Югославия.

Това обаче не се случва и на България е съдено да изпие до дъно горчивата чаша на изкуплението. Никой не ни е виновен за погрешния исторически избор. Пътят към ада обикновено е застлан с най-добри намерения.

Поделянето на Европа

До този момент сферите на влияние между съюзниците се разделят по подразбиране и на основата на минал исторически опит и прецеденти. Окончателното споразумение в чия сфера на влияние ще попадне България е направено на 10 октомври 1944 г. по време на едноседмичното посещение на Чърчил в Москва.

Чърчил си спомня от разговорите следното предложение към Сталин: ”Нека уредим нашите взаимоотношения на Балканите. Вашите армии са в Румъния и България. В тези страни ние имаме интереси, мисии и агенти. Нека не се противопоставяме на дребно. Как бихте погледнали да имате 90% предимство в Румъния, а ние да имаме 90% в Гърция и 50 на 50 в Югославия?” Докато думите ми се превеждаха, нахвърлих следното на половин страничка:
Румъния
Русия 90%
Останалите (съюзници) 10%
Гърция
Великобритания (в съгласие със САЩ) 90%
Русия 10%
Югославия 50-50%
Унгария 50-50%
България
Русия 75%
Останалите (съюзници) 25%
Подадох я на Сталин, който вече беше чул превода. Настъпи кратка пауза. След което Сталин постави със синия си молив голям знак и върна обратно листчето. Всичко беше уредено за секунди.”

В протокола от срещата е вписана само една неопределена бележка: „Другарят Сталин заяви, че 25% контрол на британците в България не хармонизира с другите цифри в таблицата. Другарят Сталин смята за необходимо да направи някои промени, в смисъл Съветският съюз да има в България 90%, а Великобритания – 10%.”

Сталин вече е подкрепил предишно искане на Чърчил Великобритания да има в Гърция право на сюзеренна власт и по британското уведомление от 22 септември за навлизане на техни войски в Гърция няма възражение.

На 10 и 11 октомври 1944 г. външните министри В. Молотов и А. Идън също водят напрегнати разговори и постигат съществен напредък в съгласуването на позициите на двете страни. Министрите са единодушни, че „българите трябва да почувстват, че не са победители" и че България трябва да бъде държана отговорна „за миналите си престъпления".

Плод на техен двустранен компромис е и решението по категоричното и многократно изразяваното британско искане за изтегляне на българските войски от заетите през 1941 г. територии. Но британците не могат да бъдат обвинявани – те действат строго в духа на Атлантическата харта (14.8.1941 г.) относно следвоенното устройство на Европа, че САЩ и Великобритания „няма да се съгласят с никакви териториални изменения, които не са в съгласие със свободно изразеното желание на заинтересованите народи”. България няма друг изход, освен да освободи териториите, като с това за сетен път потвърждава горчивия опит, че „най-много сълзи са изплакани от сбъднати мечти”.

На 11 октомври 1944 г. от името на трите държави-победителки българското правителство е информирано, че „необходима предпоставка" за започване на преговори за примирие е евакуирането на „всички български войски и всички български чиновници от гръцка и югославска територия".

С подкрепата, която СССР дава на английското искане, се слага край на илюзиите за възможно отстояване на българските национални интереси в Беломорието. В замяна Лондон се отказва от включването в примирието на гръцките претенции за териториално разширяване на север. Ако Сталин е могъл, повече от сигурно е, че е щял да осигури на България излаз на Средиземно море с цел там да бъде изградена военноморска база за съветския военен флот.

Примирие без мир

Текстът на примирието е окончателно готов на 23 октомври 1944 г., а вечерта на 26 октомври е връчен на българската делегация. Окончателното приемане на Съглашението за примирие става на 28 октомври 1944 г., когато под него слагат подписите си маршал Ф. Толбухин, ген. Джеймс Гамел и българските делегати П. Стайнов, Д. Терпешев, Н. Петков и П. Стоянов.

Съглашението урежда въпросите за съдействието, което България трябва да оказва на Антихитлеристката коалиция в хода на военните действия; потвърждава изискването за евакуиране на всички български поданици и за анулиране на „всички законодателни и административни положения, които се отнасят до анексирането или включването в България на гръцка и югославска територия". В друга част от клаузите са гарантирани икономическите права и интереси на съюзниците. Предвижда се България да върне цялата им собственост и всички ценности и материали, изнесени от териториите им, както и да предаде като трофей намиращото се в страната военно имущество на Германия и сателитите й. Обемът на репарациите за загубите и вредите е оставен за определяне в бъдеще, но чл. 15 изисква българското правителство да изплаща редовно, още от влизането на Съглашението в сила, парични суми в българска валута и да предоставя стоки, средства и услуги, „които могат да потрябват на Съюзното (Съветското) главно командване за изпълнението на неговите функции".

Страната ни наистина е окупирана, но това е възможно „най-меката” форма на окупация, за разлика например от германската окупация на Полша, Гърция и Югославия. Държавата функционира в условия на окупация, но в същото време: държавният апарат продължава да работи; монархическата институция е запазена; заварената банкова система продължава да действа; банковите авоари не са замразени, (не е посегнато на златния запас от 24 тона); единствено върху българската парична емисия не е поставено клеймо „Красная комендатура”, както е направено по отношение на останалите сателитни държави на Германия; армията практически не е засегната; структурата на местната власт е запазена; окупационните власти не се намесват във вътрешните работи и не слагат ръка върху природните ресурси... При това Съветската армия се изтегля през 1947 г., а не остава у нас, както в Източна Германия, Чехословакия и Унгария.

Що се отнася до последиците за България, те не са предизвикани от окупационната Съветска армия, а от Съглашението за примирие с правителствата на САЩ, Великобритания и СССР, подписано доброволно от българските представители с мандат на правителството на 28.10.1944 г.

Vae victis! (Тежко на победените!) – възкликнал някога галският предводител Брен. Очевидно такава е била волята на съдбата.

При изпълнение на Съглашението България е подложена на невероятно икономическо натоварване. Едно изследване сочи огромната сума от 133 280 719 447 лв., като в нея влизат над 63,2 млрд. лв. разходи на България при участието й във войната срещу Германия; 30 млрд. разходи по изпълнение на примирието; определените косвени щети в размер на над 27 млрд. лв.; разходи за обезщетения, пенсии и еднократни помощи – 10,9 млрд. лв. Но нищо от тази сума не е могло да бъде спестено. Персонажът на Андрешко като пример за подражание на политиците ни в международната политика е абсурден и смешен.

Нищо от изнесеното от България обаче не е заминало за Москва – основно това са военни потребности и всичко е погълнато от фронта. Но следва да се отбележи, че пропорционално на населението спрямо СССР загубите на България в материални и финансови средства, жертви и разрушения са нищожни. Същото е и спрямо Гърция и Югославия.

Относно претенциите, че сме задоволявали потребности на Съветската армия, следва да се уточни, че е нормална международна практика така да се постъпва с окупираните държави. Например според чл. 18 на Компиенското примирие от 22 юни 1940 г. между Германия и правителството на Франция, последното поема разноските за германската окупационна армия. Изобщо е абсурдно да се мисли, че сме можели „да минем сухи между капките”.

Внимание заслужава и ролята на Съветската армия във вътрешните политически събития в България. Безспорен факт е, че военният преврат в нощта срещу 9 септември става възможен едва след като СССР обявява война на България и започва нахлуването на Съветската армия.

Съюзната контролна комисия обаче не е регистрирала нито един факт съветски войски да са се намесвали във вътрешния политически живот на страната. Тяхното влияние и подкрепа за формиращия се впоследствие режим от сталински тип са чисто пасивни и се състоят в самия факт на пребиваването им у нас.

За съжаление саморазправите през първите месеци и безследното изчезване на 26 хиляди души пак са си чисто наша българска работа. Същото се отнася и за Народния съд – неговото създаване е по волята на държавите-победителки, но грубото вмешателство в работата на съдебните състави и неоправдано жестоките присъди не са наложени от външни фактори.

Истина е, че новата власт на ОФ не съумява да овладее ситуацията в страната и допуска последният жесток етап от гражданската война у нас, започнала през юни 1923 г. Тази констатация не оправдава извършените престъпления, а само обръща внимание на причините за тях.

Всъщност всички граждански войни в света завършват жестоко – като се почне от Древния Рим, минавайки през Вартоломеевата нощ, Великата френска революция, гражданските войни в САЩ и в Русия, съвременното разпадане на бивша Югославия... За съжаление България не прави изключение от общото правило.

Ганчо КАМЕНАРСКИ
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 10

  1. #1
    Онзи 08 сеп 2015, 12:15
     
    20
     
    9

    Не окупира, а освобождава България от фашистко робство, след като 66 години преди това ни е освободила от турско робство! И затова Червената армия е посрещната с цветя от българския народ! А сега познайте кой ще ни освободи за трети път, този път от американско робство!

  2. #2
    какъв е вашият проблем? 08 сеп 2015, 13:07
     
    8
     
    19

    До №1 Онзи
    Е, така е, но като дойдат руските войници, първо ще работят жена ти и дъщеря ти. А после ще ти кажат приятелски: "С нашия проблем приключихме, а сега да чуем твоя..."

  3. #3
    Касапа 08 сеп 2015, 13:30
     
    10
     
    17

    "Нищо от изнесеното от България обаче не е заминало за Москва"
    Една голяма и долна лъжа!
    Архивите на България от 1879-1944, едно национално богатство за всяка държава са изнесени най-нагло от руски войници и закарани в Москва, където и до ден днешен неправомерно се дърват и няма достъп до 30% от тях!
    Това, ако не е кражба, какво се нарича?!

  4. #4
    до № 2 08 сеп 2015, 13:42
     
    19
     
    5

    Руските войници си имат рускини, а наште дъщери избягаха и бягат зад граница, щото тука "демокрацията" може да им осигури нормален бит, само ако са "мутреси" или проститутки!

  5. #5
    Отпреди Балканската война 08 сеп 2015, 14:05
     
    15
     
    3

    Погледнато тясно,формално и юридически това е окупация независимо от формата и,но.......едно голямо неизследвано и неразяснено НО!Но-то е ролята на Турция не само през 1944г.,а от началото на Втората световна война.До разгрома на Франция Турция е държава клоняща към Англия и Франция.На Турция е дадена сирийската провинция Хатай като подкуп и награда за преминаването и на англо-френска страна.В Турция пребивава военна мисия за обучение и се достовя въоръжение за отваряне на фронт срещу България ако и когато мине на немска страна.Добре,че Германия сгазва като луда крава теле и Полша,и Франция,та това вземе страха на Турция да не ни нападне.Турция е толкова стресната,че чак до началото на 1943г. по същество плътно преминава но германска страна и а-ха да нападне Съветския съюз,но Сталинрад и охлажда мераците,а след Курската битка отново зпочва да се присламчва към съюзниците и да си предлага услугите да нападне България.От всичко това е видно,че основната военна опасност за България е била Турция.За целта през цялата война,цялото оперативно планирене е било за война с Турция,като най-елитните български дивизии,седем на брой, са включени в Прикриващ фронт за отбрана на Тунджанското и Маричиното направления.Пак заради турската опасност през1943г. е форсираното превъоръжаване на Бронираната бригада с немските танкове Панцер-4,както ис най-добрите разузнавателни колесни бронирани машини.Пак тогава,особено през 1043 и 1944г. е изградена отбранителната линия "Крали Марко",станала известна от преди 7-8 години с кражбата на немските танкове и самоходни оръдия.Точно заради курвенското поведениена Турция 37-ма армия с форсиран марш излиза в приграничните райони с Турция за да ги откаже от всякакви помисли да нападат България.Сега знам,че разни соросоиди ще грачат като черни гарвани.....окупация,окупация,окупация!Окупация....,ама ако не беше тая окупация сега щеше да сме върнати най-малкото в границите отпреди Балканската война!!!

  6. #6
    баба ви 08 сеп 2015, 18:45
     
    13
     
    5

    Какво сте го задъвкали това "окупиране", бе? То не беше дъвкане, то не беше плюене, то не беше крясъци и викове.

    По същата логика, Холандия е "окупирана" от американски войски 1945. На територията на Холандия няма и до днес нито една американска база, нито един американски войник ( освен ако не е в отпуск и по кофишоповете като турист). Холандия и до днес е верен съюзник на
    ОСВОБОДИТЕЛИТЕ СИ ОТ НАЦИСТКА ОКУПАЦИЯ.

    имало ЛИ Е нацисти в Холандия по това време? НЕ!!! Те са се изтеглили предвидливо още при битката за Арнхем , не без помощта на принц Бернард на Холандия от немски произход и член на СС от преди идването на Хитлер на власт. Доказано. До смъртта си той лъжеше за това. Бил е двоен агент и на съюзниците и на Германия. За това се разбра след смъртта му, макар че камбаните биха още десетилетия преди това.

    Принц Бернард позволи много лукративни сделки с Нато през това време, които костваха милиарди на Холандия и обикновения данъкоплатец.


    Колко време трае "окупацията "на съюзниците? 2-3 години. Толкоз. Колкото и у нас. Имало ли е учения на армията там с американски войски през периода 1945-1990? Да, редовно.


    Нещо нередно някой да вижда в това?


    България е била под неформална немска окупация. НЕОБЯВЕНА, НО ФАКТИЧЕСКА. С ВОЙСКИ НА ГЕРМАНИЯ НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ. КОЕТО ДАВА ПРАВО НА СЪЮЗНИЦИТЕ ДА

    проверят обстановката и да направят так, че там да не се завърне Нацистката Армия.

    Престанете с целенасоченото промиване на мозъци в България.

    Престанете с усукването, увъртането и подменянето на Историята!!!!

    от баба ви с любов

  7. #7
    Анализаторина 09 сеп 2015, 21:11
     
    5
     
    6

    Идват в България?!?!? За по-пряко. Баба ми тогава 12 годишна разказваше още по комуноидно време как третия му украински фронт не оставил прасе неизядено и мома неонодена в цялото село. Та така червената армия най-напред встъпва в бой с прасетата и кокошките, през момите че към Германия

  8. #8
    ОЗ 10 сеп 2015, 20:08
     
    4
     
    3

    Анализаторине,на майка ми, 17 годишна тогава ми е разказвала малко по-други неща.Изглежда са живели с баба ти в различни държави.

  9. #9
    свпбоден 12 сеп 2015, 10:54
     
    3
     
    3

    Най после този мракобесен период от историята ни приключи Отиде си и социализма остава да си отидат и комунистическите отпадъци

  10. #10
    Шим 14 сеп 2015, 00:43
     
    0
     
    0

    ГанЧо
    Гано
    ГанЬо!

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка