Бъдещето ще доведе до нов ренесанс на ЗРВ

За 50-ата годишнина, горчивите реалности и бъдещето на зенитно-ракетните ни войски разговаряме с командира на 1-ва ЗРБр бригаден генерал Ваньо Славеев

- Г-н генерал, какво е състоянието на българските ЗРВ в навечерието на тяхната 50-та годишнина? Как оценявате боеспособността им?
- Ще започна оттам, че най-големия проблем на НАТО и на ЕС са терористичните заплахи от въздуха. Дори и след атентатите от 11 септември 2001 г. тази опасност не само, че не е подобрена, но е и силно влошена. И аз би използвал този факт, като основен „рефер” за оценка на границата между илюзиите и реалностите в съвременния свят.
Зенитно-ракетни войски (ЗРВ), макар и силно редуцирани са единствените, които независимо от атмосферните условия с изключително кратко време за реакция реално осъществяват прикритието на въздушното пространство на Република България. Те са без алтернатива и функциите им не могат да бъдат поети от друг. Със своите зенитно-ракетни комплекси осъществяват противовъздушната отбрана на страната ни при най-голям коефициент на ефективност, спрямо разходите. Въпреки че техниката е вече технологично поизостанала, разполагат с изключително добре подготвен личен състав. Затова ЗРВ, заедно с изтребителната авиация, остават единствените гаранти за опазването на родното небе.
- Какви са предизвикателствата, пред които са изправени родните ЗРВ в близко бъдеще?
- Преди всичко ние трябва да установим какво желаем и какво можем да направим. Бъдещето, вероятно ще доведе до нов ренесанс на зенитно-ракетни войски. Т. е. рано или късно ще се преоценят външните заплахи и при по-добро икономическо състояние на държавата, ще се вземат мерки за закупуване на нови, по-ефективни ЗРК, които същевременно да могат да бъдат интегрирани в противоракетната отбрана (ПРО) на НАТО и Европейския съюз.

- За разлика от бойната ни авиация, българските ЗРВ все още не са част от общата система за ПВО на НАТО. Какви са причините те все още да не са включени в нея и кога можем да очакваме това?
- След включването на българските ВВС в единната система за ПВО на НАТО във войските (РТВ и ЗРВ- бел. авт.) се извършиха модернизации, които доведоха до осигуряване на пълна радиолокационна информация в реално време във всеки дивизион. Въведена беше и единна система за управление на активните средства. В експлоатация влезе и най-модерната за момента система за определяне принадлежността на въздушните цели, техните характеристики и параметри. Вследствие на всичко това времето за реакция на огневите средства беше сведено до минимум и на практика е осигурена пълна съвместимост с изискванията на НАТО. Друг е въпроса кога нашите партньори ще пожелаят пълна интеграция на ПВО-средствата.
- Предвид респектиращата възраст на някои от зенитно-ракетните комплекси, можем ли да твърдим, че българските сили и средства за ПВО са способни да отговорят на съвременните военни и терористични, на асиметричните заплахи?
- Споменах, че в технологичен план някои от зенитно-ракетните комплекси, с които сме въоръжени, са доста технологично изостанали. Предвид това, че България е пълноправен член на Северноатлантическия пакт аз смятам, че дори и при настоящето положение, тези ЗРК имат своя принос както за опазването на въздушните граници не само на родината ни, така и за гарантиране на сигурността в нашия регион. Респективно влияят и върху общоевропейската.
Поводът и темата на разговора ме провокира да споделя едни неотдавнашни коментари на мои колеги от съседни нам държави. Много е приятно, когато съседите ни сами изтъкват факта, че към края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век България е притежавала най-силната ПВО на Балканския полуостров. Независимо от промените и трудностите смятам, че българските средства за противовъздушна отбрана продължават да са в състояние ефективно да отговорят на съвременните военни и терористични заплахи.
- Какво е общото техническо състояние на ЗРК на България? Кои от настоящите комплекси е предвидено да бъдат „пенсионирани” и кои ще останат в системата за ПВО?
- Бригадата е въоръжена с няколко типа зенитно-ракетни системи – С-75 „Волхов”, С-125 „Нева”, 2К12М2 „Куб”, С-200 и С-300. В хода на престоящите редукции взехме решение да снемем от въоръжение ЗРК С-75 „Волхов”. Макар и много остарял комплексът и днес има своите достойнства, но използваните в ракетите му течни горива създават трудности при обслужването му. Затова планираме да запазим само няколко такива комплекса, които да се използват за изстрелването на мишени, подобно на практиката от последните стрелби на полигона Шабла. За бъдещето залагаме на ЗРК, които са по-перспективни за модернизация.
- Предвижда ли се дългоочакваната модернизация на наличната техника? И ако да – на кои комплекси? Също така – мисли ли се за нови ЗРК и евентуално за какви и колко броя?
- За да отговоря на въпроса бих се върнал малко по-назад във времето. В доста планове за развитието на бригадата залагахме модернизацията на отделни комплекси, но те „дерейлираха” в момента, в който се приемаше, че финансирането на програмите трябва да дойде от бюджета на ВВС. И това доведе до определено неравновесие между развитието на родовете войски във ВВС. Появи се известен дисбаланс. Моето лично мнение е, че модернизацията в настоящия случай е едно излишно даване на пари. Оправдавам я за случаите, когато няма други възможности – тогава да прибягваш до усъвършенстване е оправдано. Собственото ми убеждение е, че сега трябва да се върви най-вече към закупуване на нови зенитно-ракетни комплекси, които да играят двуяка роля. Да се използват и като средство за ПВО, и за елемент от системата на ПРО. Подходящи образци на световния пазар за зенитно-ракетна техника има колкото искаме.
- Какви реформите предстоят пред 1-ва ЗРБр? Ще има ли нови съкръщения на поделения и личен състав? Какво ново около бригадата можем да очакваме?
- Една от най-шокиращите характеристики на всички планове за реорганизация, оптимизация или да си го кажем с истинското име – съкращения, е че идеите бяха концентирани само върху моментното състояние, без мисъл за предстоящего. Или казано с други думи в тях - настоящето беше всичко, а бъдещето не струваше нищо. В нашите статистики отчитахме отлични бойни стрелби, а във войсковия живот не съзирахме перспектива. И тук аз виждам основния проблем, поради който способни хора – офицери, сержанти и войници – напускат редовете на ЗРВ и ВВС като цяло, несигурни за техните професионални, а оттам и лични, бъднини.
Уви, отново ни предстоят съкръщения. Засега не бих искал да споменавам повече подробности, но новите редукции са доста голямо предизвикателство за 1-ва ЗРБр. Горчивата реалност е, че и без тях ни напускат много от знаещите и можещите, а проблемите пред войските си остават. На фона на поредната реформа най-важната задача пред ЗРВ е, макар и силно редуцирани, да запазим традициите, приемствеността на поколенията и потенциала си. Целта е да съхраним ядрото на опитния инженерно-технически състав, за да има кой да поеме изучаването на очакваната нова техника. Оптимист съм и вярвам, че ако на колегите от ЗРВ на Полша им трябваха около две години да усвоят техните ЗРК Patriot, то нашият личен състав ще се справи за не повече от шест месеца с овладяването на който и да е нов зенитноракетен комплекс.
- Ще участват ли ЗРВ в учения до края на годината ЗРВ, къде и с какви сили и средства?
- Тактическото учение „Есен 2010” беше така да се каже „черешката на тортата” в тазгодишната бойна подготовка на ЗРВ. В дивизионите продължават да се провеждат тактико-строеви занятия, но те не са от този ранг. До края на годината са планирани и други, но по-голямо учение от това на полигона Шабла няма да има.

Споменавайки отминалите стрелби, в които участваха и сръбските ни колеги, искам да отбележа, че те вече направиха заявка и за догодина. Предвид предстоящите реорганизационните мероприятия в ЗРВ, предвидени за следващите две години – в т.ч. по предислокация на техника и дивизиони, и съкръщаване на личен състав – аз бях на мнение, че не е особено подходящо да се провеждат такива учения с бойни стрелби, но сръбските ВВС заявиха твърдо желание отново да стрелят у нас. Така че най-вероятно догодина отново ще има съвместно тактическо учение с бойни стрелби.
- Използвам случая да Ви честитя празника от името на целия екип на сп. „Клуб КРИЛЕ”. Пожелаваме на професионалистите от ЗРВ едно по-добро и по-сигурно бъдеще и лелеяната нова техника!

Въпросите зададе: Ивайло ПАШОВ