Морска историческа хроника № 128

д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

/в процес на разработка/

В брой № 118 на рубриката „Морска историческа хроника“ публикувахме част 1-ва на изследването „За истинската идентичност на българския военен флот в края на XIX и началото на XX век“. Тогава цитирахме традиционния прочит на уважавания изследовател Ради Боев за създаването на Дунавската флотилия и Морска част през 1879 г.:

„…завеждащият Морското ведомство предписа на главния командир на Черноморския флот и пристанищата в гр. Николаев да се разпореди да бъдат предадени на българското княжество параходите: „Горный Студень“, „Пордим“, „Взрыв“, шхуната „Келасура“, катерите „Птичка“, „Олафчикъ“, „Варна“, една барджа без собствен ход и пет гребни лодки, всички числящи се към Черноморския флот на Русия и влизащи в състава на Руската дунавска окупационна флотилия с щаб в гр. Русе. Едновременно с това бе наредено до инженерното ведомство към руското военно министерство да предаде на българските власти собствените си катери „Ракета“, „Мотала“, ,,Фардинг“ и „Бавария“…Малко по-късно, към 9 юни 1879 г., бе подарен на България и параходът „Опыт“. Така на 1 август 1879 г., денят, в който стана официалното предаване на подарените кораби, за пръв път след освобождението на нашата страна от османско иго българският военноморски флаг се развя над 4 парахода, една шхуна, 7 парни катера, 1 барджа и 5 гребни лодки.“ [1]

Освен посочените от Ради Боев четири парахода („Взрывъ“, „Опытъ“, „Горни-Студенъ“ и „Породимъ“) през 1879 г. на „Българското морско ведомство“ (Дунавската флотилия) в Русе е предадена и една параходна баржа. Сведенията за нея се съдържат в архивни руски документи за гражданското управление и окупацията на България, публикувани в специален сборник през 1905 г. Какво е известно за тази параходна баржа?

ПРЕДПРИЕМАЧЪТ САМУИЛ ПОЛЯКОВ ПРЕДЛАГА ДА ПОДАРИ ПАРОМ НА РУСКАТА АРМИЯ

В началото на м. септември 1877 г. руският предприемач Самуил Поляков предлага на Великия княз Николай Николаевич (1831 – 1891 г.), Главнокомандващ на действащата руска армия:

1. да построи железопътна линия [на територията на Румъния] от Фратещи до Зимница съгласно условията и цените, при които вече е изградена железопътната линия от Бендеры до Галац;

2. да подари един параходен паром (=параходна баржа) за извършване на превози на р. Дунав за нуждите на руската армия;

3. да достави [още] три такива [параходни] парома на цени приблизително около 50 000 [рубли] всеки [1].

Във връзка с горното предложение на 13 септември 1877 г. Великият княз Николай Николаевич изпраща рапорт № 1178 до военния министър. Към тази дата предложението на Поляков вече е „височайше одобрено от Господаря Император“ Александър II [2].

Ако трябва да приложим съвременната терминология, за да обясним какво представлява параходния паром, то това е железопътен ферибот или самоходна платформа за превоз на влакови композиции (в състав от локомотив и вагони). По дължината на платформата са поставени ж.п. релси.

При заставането на платформата на брега в Румъния влаковите композиции следва да преминат от нейната национална ж.п. мрежа на борда на парома/ферибота.

Пресича се река Дунав и на срещуположния бряг влаковата композиция следва да премине от парома/ферибота към съществуващата в ограничен мащаб или в процес на изграждане ж.п. мрежа в новоосвободените български земи.

ВЕЛИКИЯТ КНЯЗ НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВИЧ ПРИЕМА ПОДАРЪКА НА ПОЛЯКОВ

На 15 септември 1877 г. от Полевия щаб на действащата армия изпращат писмо до строителя на железопътни линии Поляков, с което го уведомяват за следното:

„След като разгледа Вашите предложения до Негово Императорско Височество, Великият княз и Главнокомандващ ме упълномощи да Ви съобщя следното негово решение:

I. Той приема Вашето предложение да построите железопътна линия от Фратещи до Зимница съгласно условията и цените, при които вече бе изградена железопътната линия от Бендеры до Галац. За срок на приключването на железопътната линия от Фратещи до Зимница е определена датата 27 октомври.

Подробностите за сключването на договора следва да бъдат изработени от железопътния отдел и представи за окончателно одобрение на Негово Императорско Височество чрез началника на Управлението на военните съобщения на армията…

III. Великият Княз и Главнокомандващ приема параходния паром, подарен от Вас за нуждите на Армията и изказва искрена признателност към Вас за това патриотично дело; при това той желае паромът да бъде установен за превоз[и] при Зимница и Свищов.

IV. Главнокомандващият приема Вашето предложение да доставите три такива [параходни] парома на цени…приблизително около 50 000 [рубли] всеки. При това Негово Височество Ви предлага да разположите тези пароми, по места както следва: един в Никопол, един в Свищов, един в Парапан и Батин.

Подробните условия за доставката на тези пароми, техните размери, устройство, подемна сила, както и срока за доставката им ще представите в скоро време за разглеждане и окончателно одобрение от [страна на] Главнокомандващия“ [3].

От горното писмо разбираме, че Великият княз Николай Николаевич определя първият паром (1) да бъде установен за превози между Зимница и Свищов и предлага втория (2), третия (3) и четвъртия паром (4) да бъдат разположени съответно в Никопол, Свищов и в района между Батин и Парапан.

Следователно, ако обозначим за удобство на читателите паромите с условни номера № 1, № 2, № 3 и № 4, то в Свищов трябва да бъдат установени два парома, които ще бъдат доставени от Самуил Поляков: лично подареният от него първи паром (№ 1 – „при Зимница и Свищов“), както и третият паром (№ 3 – „един в Свищов“).

Колкото до село Парапан то се намира на румънския бряг срещу остров Мечка. Село Батин се намира на българския бряг срещу остров Батин. Разстоянието между остров Мечка и остров Батин е около 7 километра.

ОТПУСКАНЕ НА ФИНАНСИРАНЕ ОТ 150 000 РУБЛИ ЗА ОЩЕ ТРИ ПАРОМА

На 24 септември 1877 г. началникът на канцеларията на военното министерство в Санкт Петербург уведомява началник щаба на Действащата армия за следното:

„За привеждането в изпълнение на височайше одобреното от Господаря Император предложение на Негово Императорско Височество Главнокомандващия на Действащата армия, изложено в рапорт № 1178 от 13 септември от Негово Височество до военния министър, влязохме във връзка с министъра на финансите за отпускане на…свръхсметни кредити по следните раздели от сметките на Главното инженерно управление за 1877 г…по параграф 7, [на] ст[раница] 7 [сумата от] 150 000 рубли за устройването [на връзка между двата бряга] на р. Дунав с три параходни железни парома“ [4].

От горното писмо установяваме, че военното министерство влиза във връзка с финансовото министерство за отпускането на финансиране за създаването на устойчива връзка между двата бряга на р. Дунав чрез още три параходни железни парома (освен вече подарения от Поляков).

Приблизителната стойност на всеки от тях е около 50 000 рубли (общо 150 000 рубли). Паромите ще бъдат придобити от името на Главното инженерно управление на руската армия чрез отпускането на кредити от министерството на финансите по сметките на управлението.

През първата половина на октомври 1877 г. се съобщава за промяна в списъка с пристанища, в които трябва да бъдат разположени паромите. За този факт научаваме от една телеграма, изпратена от ген.-адютант Непокойчицкий до търговеца Самуил Поляков на 11 октомври с.г.:

„От трите параходни парома, поръчани от вас, един трябва да бъде доставен в Браила…“[5]

Телеграмата е подписана от ген.-адютант Непокойчицкий и заверена от полковник Соллогуб. За съжаление от нея не става ясно кои са причините за промяната, както и кое от известните ни вече пристанища в списъка съгласно писмото от 15 септември с.г. следва да отпадне (Никопол, Свищов или Парапан – Батин).

Пристанището на Свищов със сигурност е запазено в списъка, защото от по-късни изображения, публикувани в изданието „Альбомъ картинъ Бендеро-Галацкой желъзной дороги. Построенной во время войны Россiи с Турцiею 1877 – 1878“ установяваме, че два от паромите са разположени в района и обслужват направлението Свищов – Зимница.



Една от параходните баржи в Зимница (източник: "Альбомъ картинъ Бендеро-Галацкой желъзной дороги. Построенной во время войны Россiи с Турцiею 1877 – 1878" и Государственная публичная историческая библиотека России)

ПЪРВИЯТ ПАРОМ, ПОДАРЕН ОТ ПОЛЯКОВ Е ДОСТАВЕН В ЗИМНИЦА

От следваща телеграма, изпратена от търговеца Самуил Поляков до генерал-адютант Непокойчицкий на 27 октомври 1877 г. разбираме, че първият паром за Главното инженерно управление на руската армия вече е доставен, а вторият се очаква да пристигне всеки момент:

„Паромът, подарен от мен [за нуждите на руската армия] е доставен в Зимница, сглобява се, майсторите планират да го спуснат на Дунава около 15 ноември [1877 г.], вторият паром вече трябва да пристигне, третият и четвъртият [паром] са разглобени, първият транспорт е изпратен от Кьолн, до 15 ноември [1877 г.] всичко ще бъде изпратено“ [6].

„Първият транспорт“ в случая означава, че от Кьолн е изпратен в разглобен вид третия паром. „До 15 ноември всичко ще бъде изпратено“ в случая означава, че до 15 ноември 1877 г. ще бъде изпратен в разглобен вид и четвъртия (последен) паром.

Също около 15 ноември съгласно плановете на майсторите трябва да бъде спуснат в река Дунав първият паром т.е. този, който е подарен от Поляков.

ВТОРИЯТ ПАРОМ Е ДОСТАВЕН ВЪВ ФРАТЕЩИ

На 17 ноември 1877 г. Самуил Поляков изпраща следната телеграма до генерал Артур Адамович Непокойчицки (началник на Полевия щаб на Действащата руска армия):

„…Вторият паром пристигна във Фратещи, първият [паром] ще бъде спуснат [на вода] в Дунава тази седмица. Поляков“ [7].

От телеграмата разбираме, че подареният от Поляков първи паром, за който майсторите са планирали да бъде спуснат на вода около 15 ноември 1877 г., към 17 ноември с.г. все още не е спуснат на вода. Очаква се това да стане до няколко дни (в текста „тази седмица“). Междувременно към 17 ноември с.г. вторият паром вече е пристигнал във Фратещи, Румъния.

В началото на м. декември с.г. се пристъпва към

СКЛЮЧВАНЕТО НА ДОГОВОР

за доставката на паромите, която вече е в процес на изпълнение. За този факт научаваме от телеграма от генерал Артур Адамович Непокойчицки (началник на Полевия щаб на Действащата руска армия) до генерал-майор Александър Депп:

„Сключването на договор от вас за поръчката на пароми от Поляков и Окунев трябва да бъде изпълнено възможно най-скоро и да бъде разрешено от Главнокомандващия“ [8].

Изглежда, че до този момент предложението на Поляков е „височайше одобрено от Господаря Император“ Александър II, договорени са предварителните условия на доставката и са отпуснати финансови средства за поръчката на пароми, но към подписването на конкретен договор се пристъпва с известно закъснение, едва след като първият паром е доставен в Зимница (към 27 октомври 1877 г.), а вторият – във Фратещи (към 17 ноември 1877 г.).

ПАРОМЪТ, ПОДАРЕН ОТ ПОЛЯКОВ Е СПУСНАТ НА ВОДА

През м. декември с.г. първата баржа (т.е. подарената от Поляков) вече е на вода. Поставят парната й машина. За този факт научаваме от рапорт на генерал-майор Струков от свитата на Негово императорско величество до генерал Непокойчицки, адютант от свитата на Негово императорско величество, изпратен на 24 декември с.г.:

„Баржата [доставена от Поляков от р. Рейн] е спусната на вода, поставят парната й машина, другата [баржа] е още на брега. Обещават, че до три дни една [от баржите] ще е готова“ [9].

Понеже работата по едната баржа е напреднала (спусната е на вода, поставят парната й машина), докато другата е все още на брега може да се предположи, че именно първата баржа е тази, което ще е готова до три дни според обещанието [на майсторите].

В процеса на изложението в същия рапорт се уточнява: „Баржите на Поляков ще бъдат пуснати в ход до няколко дни“.

Видно от едно писмо от Началника на инженерите на Действащата [руска] армия генерал-майор Депп до Началника на 3-та бригада сапьори към 27 декември с.г. вече се извършва работа по приспособяването на параходните пароми за превоз на товари:

„27 декември 1877 г…Моля Ваше Превъзходителство за разпореждане за назначение на един от офицерите от поверената Ви бригада или на военния инженер поруч[ик] Зеленин за постоянно присъствие при работата, извършвана от действителния държавен съветник Поляков по приспособяването на доставените от него параходни пароми за превоз на товари през р. Дунав“ [10].

Паромите, доставени от Поляков следва да отговарят на изискванията за превоз на военни товари за руската армия. За стриктното изпълнение на тези изисквания е необходимо работата по приспособяването на плавателните съдове да бъде наблюдавана постоянно от специално определено за целта лице.

В конкретния случай се препоръчва и изисква съответното разпореждане това да бъде военния инженер поручик Зеленин или друг офицер от 3-та бригада сапьори.



Параходна баржа на р. Дунав (източник: "Альбомъ картинъ Бендеро-Галацкой желъзной дороги. Построенной во время войны Россiи с Турцiею 1877 – 1878" и Государственная публичная историческая библиотека России)

ОСЕМ ДОКУМЕНТА, ЧЕТИРИ ПАРОМА, ОТ КОИТО ДВА СА ДОСТАВЕНИ ДО КРАЯ НА 1877 г.

В заключение ще кажем, че в рамките на нашето проучване за параходните пароми, доставени на река Дунав от действителния руски държавен съветник и строител на железопътни линии Поляков открихме осем (8) документа, датирани в периода септември – декември 1877 г.

В тях става дума за общо четири (4) парома (един, който е подарен от Поляков за нуждите на руската армия и още три, за които е отпуснато финансиране).

От четирите парома до края на 1878 г. на р. Дунав са доставени два: първият е доставен в Зимница (към 27 октомври 1877 г.), а вторият – във Фратещи (към 17 ноември 1877 г.).

Това са предварителните резултати от нашето изследване. Възможно е с известно закъснение през следващата 1878 г. на р. Дунав да са били доставени третият и четвъртият паром.

Във всеки случай през октомври 1877 г. третият и четвъртия паром са били в разглобен вид, а към 27 октомври с.г. (датата на телеграмата на Самуил Поляков до генерал-адютант Непокойчицкий) третият паром вече е изпратен от гр. Кьолн в посока към Балканския п-в, до 15 ноември с.г. следва да бъде изпратен в разглобен вид и четвъртия (последен) паром.

ОСНОВНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ДВАТА ПАРОМА, ДОСТАВЕНИ ОТ ПОЛЯКОВ

Установеният от нас резултат, че до края на 1877 г. от общо четири парома по проекта на Поляков на р. Дунав всъщност са доставени само два, с което най-вероятно проектът е приключен, а останалите два не са доставени или са пренасочени към Русия, намира своето документално потвърждение в:

1. „Альбомъ картинъ Бендеро-Галацкой желъзной дороги. Построенной во время войны Россiи с Турцiею 1877 – 1878“;

Албумът съдържа изображения само на два параходни парома, съответно „Параходен паром/Паровой паром“ (изображение № 50) и „Паромна връзка. Изглед от страната на Зимница/Паромная переправа. Вид со стороны Зимницы“ (изображение № 51).

2. Указ № 117 от 22 септември 1878 г. за зачисляването на 5 парахода и 2 парни баржи в „1-й Черноморскiй флотскiй Его Императорскаго Высочества Генералъ Адмирала экипажъ”. В този указ парните баржи/пароми са само две: „Зимница“ и „Петрошани“.

Указът е официално публикуван в бр. 10/1878 г. на сп. „Морской сборник“:

„Государь Императоръ Высочайше повелъть соизволилъ собранные на Дунаъ 5 пароходовъ и 2 паровыя баржи наименовать – пароходы: „Брестовицъ“, „Абланова“, „Горни-Студенъ“, „Боготъ“ и „Породимъ“, а баржи „Зимница“ и „Петрошани“.
Объявляя о семъ по морскому въдомству, предписываю означенные пароходы и баржи зачислить в 1-й Черноморскiй флотскiй Его Императорскаго Высочества Генералъ Адмирала экипажъ“ [11].

3. В документалното издание „Сборникъ матерiаловъ по гражданскому управленiю и оккупацiи в Болгарiи въ 1877 – 78 – 79 г.г.“, издадено през 1905 г. Тук също става дума само за два параходни парома, наречени в текста в единствено число „железопътен тракт“. Текстът обаче е изключително важен, защото дава представа за съдбата на всеки от паромите след доставката им на р. Дунав:

…[Железопътната] линия започва в гр. Русчук от самия бряг на р. Дунав, където е разположена и железопътната станция; тук е направена неголяма крайбрежна улица и е устроен ръчен кран за претоварване на тежести (=товари) от параходи направо на вагони. В рамките на изминалата кампания (=Руско-турската война 1877 – 1878 г.) около Русчушката [железопътна] станция е изградена наклонена плоскост (=слип) към Дунава от Полевото управление към Действащата армия, по която са положени релси, съединени с главната [железопътна] линия. На противоположния румънски бряг на р. Дунав, в Смарда [Гюргево] е изградена същата наклонена плоскост (=слип). Предназначението на тези наклонени плоскости е [да служат за] преминаването на натоварените вагони с помощта на тракт от единия на другия бряг. Преди този тракт служеше за същите цели на р. Рейн, а сега е предаден с всички принадлежности във владение на Българската Дунавска флотилия за устройването на плаващ док, другият [подобен] тракт е потопен близо до Зимница [12].

„Самият параходен паром железопътен (тракт) с различни принадлежности е предаден на Българското морско ведомство безвъзмездно. Другият подобен железопътен паром с намиращото се на него имущество потъна през 1878 г. близо до Зимница и не можа да бъде изваден въпреки, че Инженерното управление към тила на армията се опитваше да го направи…“[13]

И така, параходните пароми, доставени до края на 1877 г. са два. Внимателният прочит на данните от сборника показва, че след Руско-турската война (1877 – 1878 г.) единият от паромите е предаден безвъзмездно с всички принадлежности във владение на българската Дунавска флотилия за устройването на плаващ док.

По-рано този паром е бил използван за същите цели на р. Рейн (т.е. превоз на железопътни вагони от единия до другия бряг на реката). Това ни позволява да го идентифицираме с парома от рапорта на генерал-майор Струков от свитата на Негово императорско величество до генерал Непокойчицки, адютант от свитата на Негово императорско величество, изпратен на 24 декември 1877 г.:

„Баржата [доставена от Поляков от р. Рейн] е спусната на вода, поставят парната й машина, другата [баржа] е още на брега. Обещават, че до три дни една [от баржите] ще е готова“.

В заключение можем да кажем, че паромът, предаден безвъзмездно с всички принадлежности във владение на българската Дунавска флотилия за устройването на плаващ док всъщност е паромът, подарен по-рано от Поляков за нуждите на руската армия или първият от доставените общо два.

Ако сега решим да възстановим биографията на този паром/параходна баржа в периода 1877 – 1879 г. тя ще изглежда по следния начин:

ВЪЗСТАНОВКА

Началото на м. септември 1877 г. – руският предприемач Самуил Поляков предлага на Великия княз Николай Николаевич (1831 – 1891 г.) да подари един параходен паром за извършване на превози на р. Дунав за нуждите на руската армия;

15 септември 1877 г. – от Полевия щаб на действащата армия изпращат писмо до строителя на железопътни линии Поляков, с което го уведомяват за следното: „Великият Княз и Главнокомандващ приема параходния паром, подарен от Вас за нуждите на Армията и изказва искрена признателност към Вас за това патриотично дело; при това той желае паромът да бъде установен за превоз[и] при Зимница и Свищов“.

27 октомври 1877 г. – от телеграма, изпратена от търговеца Самуил Поляков до генерал-адютант Непокойчицкий на 27 октомври 1877 г. разбираме, че първият паром за Главното инженерно управление на руската армия вече е доставен, а вторият се очаква да пристигне всеки момент: „Паромът, подарен от мен [за нуждите на руската армия] е доставен в Зимница, сглобява се, майсторите планират да го спуснат на Дунава около 15 ноември [1877 г.]

15 ноември 1877 г. – планирана дата за спускане на вода на първия паром (вж. телеграмата по-горе).

Началото на декември 1877 г. – с известно закъснение се пристъпва към сключването на договор за доставката на паромите.

24 декември 1877 г. – баржата [доставена от Поляков от р. Рейн] е спусната на вода, поставят парната й машина.

27 декември 1877 г. – приспособяване на същата баржа за превоз на товари през р. Дунав.

22 септември 1878 г. – с Указ № 117 зачислен/а в „1-й Черноморскiй флотскiй Его Императорскаго Высочества Генералъ Адмирала экипажъ” под името „Зимница“.

Тук спазваме принципа на поредността: първата баржа, доставена от Поляков през 1877 г. би следвало да е и първата (от двете), наименувани в указа, съответно това е „Зимница“.

След 31 юли 1879 г. – паромът/парната баржа е предаден/а безвъзмездно с всички принадлежности във владение на българската Дунавска флотилия за устройването на плаващ док.

Литература и бележки:

[1] Сборникъ материаловъ по Русско-Турецкой войне 1877-78 г.г. на Балканскомъ полуострове. Выпускъ 84. С.-Петербургъ, 1910. с. 106-107.

[2] Пак там, с. 106-107.

[3] Пак там, 106-107.

[4] Сборникъ материаловъ по Русско-Турецкой войне 1877-78 г.г. на Балканскомъ полуострове. Выпускъ 84. С.-Петербургъ, 1910. с. 157.

[5]Сборникъ материаловъ по Русско-Турецкой войне 1877-78 г.г. на Балканскомъ полуострове. Выпускъ 84. С.-Петербургъ, 1910. с. 238.

[6] Сборникъ материаловъ по Русско-Турецкой войне 1877-78 г.г. на Балканскомъ полуострове. Выпускъ 84. С.-Петербургъ, 1910. с. 282.

[7] Сборникъ материаловъ по Русско-Турецкой войне 1877-78 г.г. на Балканскомъ полуострове. Выпускъ 85. С.-Петербургъ, 1909. с. 194.

[8] Сборникъ материаловъ по Русско-Турецкой войне 1877-78 г.г. на Балканскомъ полуострове. Выпускъ 85. С.-Петербургъ, 1911. с. 337.

[9] Сборникъ материаловъ по Русско-Турецкой войне 1877-78 г.г. на Балканскомъ полуострове. Выпускъ 86. С.-Петербургъ, 1911. с. 84-85.

[10] Сборникъ материаловъ по Русско-Турецкой войне 1877-78 г.г. на Балканскомъ полуострове. Выпускъ 86. С.-Петербургъ, 1911. с. 102-103.

[11] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 41-42.

[12] Сборникъ матерiаловъ по гражданскому управленiю и оккупацiи в Болгарiи въ 1877 – 78 – 79 г.г. Подъ редакцiей Генералъ-маioра Н.Р. Овсянаго. Выпускъ 4. Изданiе Военно-Исторической Коммиссiи Главнаго Штаба. С. Петербурръ, 1905. с. 381.

[13] Пак там, с. 386.