Димитър Ставрев, списание "Клуб КРИЛЕ"
На 12 март 2015 г. Saab проведе пресконференция за настоящето и развитието на програмата Gripen. На нея Улф Нилсен, директор на бизнес подразделението Saab Aeronautics представи сегашното състояние и перспективите за развитие в бъдеще. През 2014 г. програмата отбеляза няколко важни успеха:
- подписани бяха договорите за Gripen E с Швеция (60 машини) и Бразилия (36 машини);
- продължаване на лизинга за 14 самолета с ВВС на Чехия до 2028 г.;
- Започнаха разговори със Словакия за придобиване на многоцелеви изтребители Gripen за замяна на сега използваните руски машини.
Така най-новата модификация Gripen E вече има сигурна база и през 2014 г. започна производството на първите секции от фюзелажа. Първите Gripen E за ВВС на Швеция трябва да бъдат сглобени през 2016 г. и да достигнат пълна оперативна готовност през 2019 г. Улф Нилсен подчерта, че развитието на системата Gripen от модела A/B през C/D, Demo/NG стига до E/F, но в същото време най-новите разработки по отношение на сензори и оръжия се интегрират и в модернизираните самолети C/D, които още бъдат поддържани логистично поне още 30 години. Директорът на бизнес подразделението Saab Aeronautics отбеляза факта, че използваните сега методи за проектиране model based design позволяват нов изтребител да се създава за 6-7 години, вместо за 10-15 години, както е било със старите методи на проектиране и производство. Новият метод позволява всеки един детайл или система симулационно да се тества и при открити проблеми, да се променя само компютърния модел, а не цялата техническа документация. Сега впрочем вече не се използват хартиени чертежи, които за 1 изтребител са около 7000, всичко е на сървърите и компютрите и параметрите на детайлите директно се предават на машините с цифрово управление. Така се намаляват с 40% броя на изпитателните полети, а общите разходи по създаването на нов изтребител спадат с 2/3. Всичко това значително снижаване на разходите, а броят на произведените изтребители за достигане на пълно техническо съвършенство от 100 броя е спаднало на 30 броя.
В Saab имат за цел 10-15% дял от световния пазар на изтребители в следващите 20 години или 300-450 машини. 100 от тях вече са продадени на Швеция и Бразилия. За фирмата е много по-важно да предлага цялостни пакети на своите клиенти - не само многоцелеви изтребител, но и въоръжение, резервни части, обучение на пилоти и техници, поддръжка по време на целия жизнен цикъл. Реално делът на самия самолет от целия пакет е около 20-25%. Философията на Saab е да се говори с клиента, да се разберат неговите конкретни и специфични нужди и да му се предложи оптимално решение съобразено с тях. Компанията подчертава че винаги предлага подходящи финансови условия, съобразени с възможностите на конкретния клиент. За целта се използват различни схеми – government-to-government, company-to-government.
По отношение на търговските перспективи, Улф Нилсен разгледа различните региони:
- Европа – до края на 2015 г. трябва да завършат преговорите със Словакия. В България има все по-силен интерес към изтребителите Gripen, а страната до 2-3 години трябва да вземе решение с какво ще замени сега използваните руски изтребители. Има още 1-2 държави в подобно положение.
- Южна Америка – вече име ефект „Бразилия” и други държави от региона проявяват интерес към изтребители Gripen;
- Африка – и тук има нужда за смяна на изтребителите от по-старо поколение в няколко държави, но тук перспективите според Gripen са с хоризонт 3-5 години;
- Югоизточна Азия – регион с държави с възможности за покупка на нови изтребители с нужда от такива, например Индонезия.
Saab планира да изгради регионални хъбове, за общо обучение, тренировка, а в случай с Бразилия и за производство. Всичко зависи от наличието на клиенти в даден регион.
Бе подчертано че развитието на Gripen C/D използва постиженията и техническите решения от програмата Gripen E/F – нови сензори като IRST, нов AESA радар, нови оръжия „въздух-въздух” като ракетата Meteor, нови оръжия „въздух-земя” като „умни” бомби или пък Small Diameter Bomb (SDB). Целта е оперативните разходи да са все така ниски, което е особено важно с рамките на целия жизнен цикъл на изтребителя, който често е над 30-35 години.
Доказателство за това са успехите на ВВС на Чехия и Унгария, които със сравнително малки флотове (по 14 машини всяка), имат високо ниво на оперативна готовност. За това говорят фактите – през 2015 г. унгарските ВВС за първи път ще участват в мисията „Еър полисинг” над Балтика, а чешките ВВС освен небето над Балтика ще защитават и това на Исландия.
Подробности в бр. 4/2015 на сп. „Клуб КРИЛЕ”