пан.бг




илюстративна снимка Оборонка



Водещите сили сега имат реална възможност качествено да подобрят своята военна авиация. Нека продължим дискусията относно разработването на безпилотни летателни апарати от типа „верен спътник“ (loyal wingman).

Европа: Стремеж към отбранителна независимост

Френската компания Dassault разработва боен „спътник“ за своя изтребител Rafale. Разгръщането на този тандем – в комбинация с модернизираната версия Rafale F5 – е планирано за около 2030 г. Тази инициатива има за цел да подпомогне развитието на бойната авиация на Френската република. Изпълнителният директор на Dassault, Ерик Трапие, се застъпва за подход, свободен от ограниченията на ITAR (американските разпоредби за износ на оръжие), при създаването на европейска военна техника. Целта е да се гарантира, че оборудването не съдържа компоненти, подлежащи на тези регулации, като по този начин се избягва зависимостта от Вашингтон.

Германската фирма Helsing се е отказала от участие в съвместни авиационни програми на НАТО, избирайки вместо това да се съсредоточи върху разработването на собствени технологии за дронове. Нейната система „Centaur“, проектирана за автономно изпълнение на мисии, вече е тествана на шведския изтребител Gripen. CA-1 Europa – дрон, разработен от групата Helsing – се произвежда в производствените мощности на Grob, компания, която е част от същата група.

През 2026 г. Helsing представи два варианта на CA-1: един за ударни мисии и друг, конфигуриран за разузнаване и радиоелектронна борба (РЕБ) – като последният е способен да създава смущаващи екрани за прикритие. Въпреки че и двете версии споделят една и съща планера, двигател и автономни системи, вътрешното им оборудване (полезен товар) е специфично за конкретната мисия. Първият полет на ударния вариант е насрочен за началото на следващата година. Заслужава да се отбележи също, че специалисти от Германия предлагат оборудване, което вече е разработено за използване с дронове чуждестранно производство.

Германия заема водеща роля в Европа, докато Обединеното кралство изпълнява поддържаща функция.

Подразделението на Airbus в Хамбург е придобило два дрона „Valkyrie“ от американската компания Kratos и ги адаптира за интегриране на системата MARS. Тази система ще управлява задачите на тези дронове от типа „верен спътник“, както и взаимодействието им с водещите (пилотирани) летателни апарати. Този месец компанията обяви началото на европейски летателни изпитания за „Valkyrie“ (с обозначение U740).

Втори проект представлява съвместно начинание между групата Rheinmetall и австралийското подразделение на Boeing, базирано на платформата „Ghost Bat“ на последната. Германската страна се е заела със задачата да адаптира дрона към европейските системи за командване и управление, както и към въоръжението, като същевременно осигурява техническа поддръжка. Целта и на двата екипа е до 2029 г. да разполагат с машини, готови за експлоатация от германските военновъздушни сили (Luftwaffe).

Междувременно британската компания BAE Systems също работи по модернизацията на Кралските военновъздушни сили. Миналото лято тя представи безпилотния летателен апарат (БЛА) „Brontanax“, проектиран да действа в тандем с изтребители „Eurofighter Typhoon“ и бъдещи поколения бойни самолети. Дронът може да получава данни за целеуказване както от пилот, така и от наземни центрове за управление на мисиите. Първият му полет е планиран за следващата година. Прави впечатление, че правителството на Обединеното кралство е отпуснало 300 милиона паунда за разработката на „Brontanax“ в рамките на националната програма „Storm Fighter“.

Китай: застраховане на позициите

В Китайската народна република първият прототип на дрон от типа „верен спътник“ (loyal wingman) – GJ-11 – излита за първи път през 2013 г. Този стелт БЛА е създаден за разузнавателни мисии и за нанасяне на удари по наземни цели в зони, защитени от системи за противовъздушна отбрана. Към 2025 г. няколко такива апарата бяха забелязани във военновъздушната база „Шигаце“ в Тибет, което показва, че те вече са на въоръжение във Военновъздушните сили на Народноосвободителната армия на Китай (PLAAF). Междувременно, през 2021 и 2022 г., дъщерно дружество на държавната корпорация CASC представи проектите FH-97 и FH-97a. По своя външен вид те наподобяват „Valkyrie“ и „Ghost Bat“. Вторият член на екипажа на борда на изтребителя J-20S изпълнява ролята на координатор за тази двойка дронове. Освен това, по време на военен парад в Пекин през 2025 г. беше представен голям безпилотен летателен апарат (БЛА), условно обозначен като „Тип B“. Предварителните оценки, базирани на конструкцията на въздухозаборниците и дюзата на двигателя, подсказват, че той е проектиран за свръхзвуков полет. Разработчиците го разглеждат като безпилотен изтребител, способен да изпълнява пълномащабни бойни задачи. Така китайските разработки в тази област функционират едновременно като средства за поддръжка и като самостоятелни, автономни платформи – макар че реалните възможности на „Тип B“ остават неизвестни.

Турция: Разширени разработки в сътрудничество с Украйна

Турската компания Baykar подходи към създаването на Kızılelma, опирайки се на опита, натрупан при разработката на Bayraktar TB2 (разузнавателно-ударен дрон) и тежкия Akıncı. През 2021 г. компанията започна работа по реактивен безпилотен изтребител; прототипът извърши първия си полет в края на 2022 г., а до края на 2025 г. летателният апарат вече участваше в учение, включващо симулиран въздушен бой. Бордовият радар на Kızılelma – MURAD, разработен от местната компания ASELSAN – засече реактивна цел, която впоследствие беше атакувана и поразена от ракета Gökdoğan, също местно производство. Важно е да се отбележи, че Kızılelma е проектиран и за излитане от кораби с къси полетни палуби.

През юли тази година Kızılelma използва управляеми боеприпаси, изстреляни от вътрешен оръжеен отсек, срещу наземни цели. В сравнение с външните точки за окачване, тази вътрешна конфигурация подобрява характеристиките за ниска забележимост (стелт) на летателния апарат. Накратко, турската програма успешно развива и двете направления – поддържащи функции и самостоятелни бойни действия. Заслужава да се отбележи, че Украйна също има принос в разработката на Kızılelma. През 2021 г. Baykar сключи договор с украинския производител на двигатели „Ивченко-Прогрес“ за доставка на турбовентилаторния двигател AI-322F, както и за интегрирането на AI-25TLT – вариант, специално адаптиран за нуждите на безпилотните системи. Пълният обхват на това сътрудничество не е оповестен.





Възможно ли е масовото внедряване?

Военните се стремят към по-големи бойни способности на по-ниска цена. Сред споменатите по-горе варианти, „Ghost Bat“ изглежда най-обещаващ; според разработчиците му, той би струвал една десета от цената на пилотиран летателен апарат. Премахването на кабината позволява икономии от системи за поддържане на живота и други компоненти, свързани с екипажа. Въпреки това, двигателят, радарът, въоръжението и комуникационните системи остават основни фактори, формиращи високата цена.

Освен стойността на самия дрон, съществуват разходи за специализирано наземно осигуряване – като резервни части и персонал, – както и необходимост от замяна на единици, загубени в бойни действия. Един летателен апарат трябва също така да бъде безопасен за собствените сили, което прави въпроса кой управлява системите му за въоръжение от критично значение. Решението за откриване на огън остава в ръцете на човек; дронът единствено изпълнява тази команда.

Ако противник прекъсне връзката чрез радиосмущения, дронът трябва да действа съгласно предварително програмиран алгоритъм. Остава неясно дали подобни системи наистина ще намалят натоварването на пилота. Освен това, все още не е известно как тези дронове ще разграничават „свои“ от „чужди“ цели, ако данните липсват или са непълни. Следователно, перспективата за евтина, безпилотна авиация може да се реализира по-бавно от очакваното.

***

В Съединените щати първото поколение такива летателни апарати е струвало приблизително 30 милиона долара за единица. При такава цена, една жизнеспособна алтернатива е преоборудването на съществуващи, употребявани изтребители. Например, през 2022 г. Румъния закупи от Норвегия 32 употребявани изтребителя F-16 – заедно с резервни двигатели и техническа поддръжка – за 388 милиона евро. Кой подход ще се окаже оптимален, ще стане ясно едва след като серийното производство бъде усъвършенствано и се оценят резултатите от реалното бойно използване.



източник

военное обозрение


Ярослав Димчук