Плевнелиев бе винаги пръв на крос
„Булгартабак“ храни войската един месец, споделя о.р. полк. Ваньо МИШЕВ
в. Преса

Полковник от резерва Ваньо Мишев е роден на 4.09.1964 г. в София. Завършил е 22-ра гимназия, математическа паралелка. Бил е с президента Росен Плевнелиев в един взвод в ШЗ0 „Хр. Ботев“ в Плевен. След школата втората година го пращат в „черния кашишки полк“ в Симеоновград. След като се уволнява от казармата, учи във ВИИ „Карл Маркс“, специалност икономическо планиране. По-късно постъпва в армията и става кадрови офицер. Служи в различни поделения като финансист - в Банкя, в Първи армейски корпус и в Генщаба.



През 1982 г. служих една година в новия район на ШЗО „Хр. Ботев“ в Плевен. Проблемът тогава бе, че нямаше топла вода. Къпехме се със студена. Но един път седмично ни водеха на баня с топла вода, за да се измием като хората. В новия район спяхме по пет души в помещение с отделен санитарен възел. Аз бях школник във взвод за артилерийско звуково разузнаване и топография към 5-а батарея за артилерийско инструментално разузнаване. В нашия взвод беше и президентът Росен Плевнелиев.

Много ни тежеше, че отпуските бяха малко. Излизахме един път месечно в градска за по 6 часа - от 14 до 20 ч. А когато имаше карантина заради някакво заболяване, спираха отпуските. Домашна ни пуснаха чак когато завършихме школата. Аз влязох през септември и се прибрах у дома чак след една година - пак през септември. Росен Плевнелиев бе изпълнителен и дисциплиниран боец. Направи ми впечатление, че имаше много добра физическа подготовка. Доколкото си спомням, беше лекоатлет. Като ни пуснеха на изпит по физическа подготовка на крос 3 км, той беше първи, а аз - втори. Освен това Плевнелиев бе и

много добър математик

Всеки понеделник тогавашният началник на школата - покойният ген. Гано Иванов, лично ни провеждаше строева подготовка. На цялата школа - около 3000 души. Независимо дали вали, или пече слънце. При минус 10 и плюс 40 градуса. Два часа марширувахме здраво с преподавателите. Минавахме в кръг огромния плац. И който от блоковете му харесваше как марширува, го пропускаха за една обиколка.

Много ни тежеше караулът на Гривица. Там местността е гориста, нищо не се вижда, дори и в окото ти да бръкнат. Дължината на поста бе половин километър, и то в гора. Докато си на стойка, трябва непрекъснато да го обикаляш. А седми пост в школата бе на два километра от караулното. Като те сменят, докато отидеш и се върнеш - отива ти половината почивка. Но в школата имаше и хубави моменти. Особено приятни бяха занятията по специална подготовка, които провеждахме във вилната зона на града. Тогава, щом ни видеха, местните ни черпеха вино и ракийка, особено на Трифон Зарезан.

След школата Росен Плевнелиев го разпределиха втората година да служи в Генералния щаб, а мен ме пратиха в най-черния кашишки полк в Симеоновград с численост около 1500 души. Всеки месец ни вдигаха по тревога и отивахме на турската граница. Най-често ни вдигаха през нощта в 3 ч., а в 6 ч. трябваше да сме на границата. Тренирахме заемане на позиции в готовност да отразим нападение срещу България. Трябваше да оцелеем 4 часа, да издържим, докато за това време пристигнат руснаците.

Службата в полка бе истинска, мъжка, близка до реални бойни условия. Например по време на зимен лагер. Самоходните гаубици „Гвоздика“ калибър 122 м често хвърляха веригите при голям сняг, защото се натрупваше около водещото колело. А знаете ли

как се сменя верига с голи ръце

на минус 10 градуса? Вън е половин метър сняг, но пък в палатките е горещо - спиш по потник. Печката на дърва бумти и няма страшно. През лятото пък всички механик-водачи и командири на машини бяха със скиорски очила, защото, като мине първата машина, и след нея не се вижда нищо от прах. Тогава в казармата на МТЛБ-то (многоцелеви лек брониран бронетранспортьор - б. а.) му викахме хем те клати, хем те... През 1983 г. в Симеоновград ни облякоха в камуфлажни униформи. Ние бяхме първите бойци, върху които ги експериментираха. Тогава приетите за студенти ни уволниха в края на септември 1984 г. В целия полк бяхме около 30 души. След два дни обаче пак ни прибраха обратно в казармата, без да ни казват защо. Понеже бяхме стари войници, ни настаниха далече от новобранците, за да нямало извращения. Закараха ни в мобилизационната база на полка в полето. А това бяха бетонни помещения без прозорци с по две метални врати. Там бяхме един месец, и пак ни уволниха.

Септември 1983 г. Взводът, в който е служил школник Росен Плевнелиев, се е снимал при завършване на ШЗО.

Като офицер служех в специално поделение в Банкя. По разбираеми причини не мога да разказвам много за там. Спомням си, че по време на голямата инфлацията през 90-те години носехме парите за заплатите с чували от БНБ. Карахме ги с джипове с охрана от автоматчици. Заплатите за цялото поделение

се побираха в 4 чувала

Качвахме ги на уазката и право към Банкя. Тогава месечните възнаграждения се получаваха във финансовата служба. Чак през 2003 г. по заповед на тогавашния първи заместник-началник на ГЩ вицеадмирал Петър Петров цялата войска мина на безкасово плащане на заплатите.

1997 г. беше много гладна година. Нямаше пари. Кризата удари и по Въоръжените сили. Тогава служех в щаба на Първи армейски корпус. Командващ на корпуса бе ген. Цанко Доленски. В един момент свършихме средствата. Нямаше пари да нахраним войниците. Отидохме с ген. Доленски при Пътко Търпанов, член на УС на „Булгартабак“, да молим за помощ. Да ни дадат пари да нахраним войската. Той внесе въпроса за разглеждане в управителния съвет и всичко се реши в наша полза. Дадоха ни средства, направиха ни дарение. Не поискаха да им връщаме парите. С тях осигурихме храна за един месец за целия армейски корпус - около 7000 души.

(в. Преса, печатно издание, брой 110 (461) от 21 април 2013)