Otbrana.com

Впечатленията са повече от чудесни. Както за прекрасните условия, предоставени от хотел „Рибарица“ на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“, така и от разговорите за живота в армията и след него! Това научихме от офицерите от Випуск „Септемврийски- 1973“ на ВНВУ „Васил Левски“, профил „Общовойскови – мотострелкови“. Наистина, да бъдеш в ранната есен в живописното село Рибарица, което се намира в подножието на Стара планина, в Тетевенския балкан, е за завиждане. По друг начин и много по-точно го е казал поетът.

Но да се върнем на темата. Срещите на випускниците от 2-ри мотострелкови взвод на 2-ра мотострелкова рота , завършили ВНВУ „Васил Левски“ през 1973 г., продължават всяка година. Дори и по-често. Първите инициатори са офицерите, останали на служба във Военното училище, като командири на взводове и преподаватели. До преди 15-на години срещите са в рамките на ротата, сега - на взвода. Новият момент е, че локацията вече не е е Велико Търново, а градове , където живеят випускниците в запаса. Редуват се Троян, Стара Загора, Пазарджик, Елхово, Царево, Кюстендил и в средата на октомври – Рибарица.

Този път дойдоха осем випускници от преди 53 години в Михайловград (днес Монтана). Там им беше производството. На центъра получиха дипломите и лейтенантските пагони. Началник на училището беше генерал-майор Делчо Станимиров. На срещата в Рибарица със съпругите си бяха офицерите от запаса генерал Златан Стойков, полковник Слави Тодоров, полковник Митко Минев, подполковник Трифон Калпаков, подполковник Иван Евтимов, подполковник Димитър Дечев, подполковник Ваньо Близнаков и подполковник Радко Маринов. Някои ги нямаше по различни причини, а други останаха само в спомените. За всеки от тях, обаче, се говореше. Така че и те бяха там.

Както винаги в програмата имаше и патриотични прояви. Бяха в Гложенския манастир, който се намира на 30 км. от село Рибарица в посока София. Посетиха местността „Костина“ - лобното място на Георги Бенковски – бележит български революционер, Апостол на Априлското въстание през 1976 г.

Времето мина бързо. Останаха, обаче, приятните мигове от срещата не само на випускници, но и на добри приятели. Не забравят и благодарностите – на служителите от ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ за грижите, които полагат към своите гости. Тръгнаха си с мисълта за следващата среща.