На 27 декември 1916 г. в боевете за Северна Добруджа , опитвайки се да спаси свой ранен другар на бойното поле , загива мл.подофицер Тодор Иванов Панчалиев , кавалер на два кръста за храброст. Служил за последно като картечар във Втора картечарска рота, 8-и Приморски полк, към Четвърта Преславска дивизия от състава на Трета българска армия.
(Информацията е от архива на ЦВА, град Велико Търново, фонд 39 - "Списък на загиналите по околии и полкови истории", Дневник на 8-и Приморски пехотен полк.)

Роден през 1880 година в рода на Иван и Дона Панчалиеви в село Паспалово (още Паспала, Паспала кьой, Паспала дереси, сега Армутверен, Турция - на 10 км. от българската граница при Малко Търново)

Тодор е четвърто дете в семейство Панчалиеви. На 18 г. вече работи като строител-чирак в Лозенград. По време на Илинденско – Преображенското въстание срещу турския поробител , става сподвижник на четата на войводата Георги Кондолов, който се лекува след първото си раняване в дома на Дафина Панчалиева , сестра на Тодор . След погрома на въстанието през 1903 г. с целия род, заедно с десетки хиляди български бежанци , се изселва в село Тополи и село Владиславово, Варненско. Става строител и организира бригада, която строи бирената фабрика във Варна, Темелковия хан, плевници и къщи в добруджанските села.
С опасност за живота Тодор се връща втори път в Странджа – за да вземе останалата там сестра Пенка, през 1904 г. Грабва и нея и буквално я отнася в село Тополите под носа на турските граничари. (Случаят е описан подробно в биографията на Пенка).
Когато се връща, отива да живее в с. Владиславово. През 1905 г. се оженва за Дойка Проданова Плачкова – родена през 1885 г. в с. Коьово от рода на Продан Плачков.
Тодор Панчелиев оставя след себе си три деца. Първото, Райко Тодоров Панчалиев е роден на 25 .ХІІ. 1906 г. Оженва се за Вида Георгиева Михова, родена 1905 г. Второто, Георги Тодоров Панчалиев, роден 1909 г. Оженва се за Климентина. Третото дете Дафина Тодорова Панчалиева е родена на 12 .VІІІ. 1912 г. Оженва се за Иван Желев Иванов (Ваката).
Тодор Панчелиев участва в Балканската война и Междусъюзническата война през 1912 г и 1913 г., в славните боеве край Люлебургаз и Чаталджа, е удостоен с два кръста за храброст и повишен в чин подофицер.

По време на Първата световна война е зачислен отново в Осми приморски полк на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза, който е включен в състава на т.нар. Варненски укрепен пункт, командван от ген. Тодор Кантарджиев.
Мобилизиран е на 1 септември 1916 г. Много хора го помнят, като изключително храбър и самопожертвователен воин. Винаги се е притичвал на помощ на другарите си. Мнозина от тях е спасявал от явна смърт. Заради големия си ръст и силата си е обучен за картечар. Участва в боевете за освобождението на Добрич, Тутракан, Букурещ, Кюстенджа и Тулча.
На 27 декември 1916 година , опитвайки се да спаси свой другар , е ранен в двата крака от руски куршуми край селата Черна и Сиганка (Циганка, днес Нифон - кръстен на румънския светец Нифон), близо до Тулча. От загубата на кръв почива в Полевата болница от раните си. Заровен в общ гроб в църквата, на който са изписани имената на всички българи загинали на 26-27 декември. До 1987 г. паметната плоча се намира в двора на църквата в селото. След това румънците заличават всичко, в момента там не може да познае, че е имало гроб.

Ето и в коя битка загива:

От книгата „Действията на Трета армия“ в Добруджа през 1916 г. от ген. Стефан Тошев

В средата на декември 1916 г. започва последната и решителна офанзива на българската армия в Северна Добруджа. Срещу нея вече воюват само руски войски. На 18 декември е освободен Бабадаг, на 23 декември – Тулча, а на 24 декември – Исакча. Последните боеве започват да се водят в периода 25 декември- 5 януари около хълмовете и горите на град Мачин.
На 26 декември 1916 г. 4-а Преславска дивизия, заедно с 8-и Приморски полк води бой северно от хребета Тайлор. Десният й фланг е нападнат с особено упорство. Българите извършват пробив и избутват руснаците в горите. На този ден според документите са пленени 150 руснака. Дивизията пренощува на линията на хребета Тайлор, до река Изворо, на 1 километър северозападно от в.456.
Сборната дивизия към 3 часа следобед на тази дата напредвала бавно, но успешно, пренощувала в гористия хребет на в.197, западно от Исакча.
В 1 и 30 часа следобед в мъгливо време на 27 декември започва голямата битка. Мъглата се вдига след това и боя започва с голямо оживление. На помощ на Конната дивизия се притичва Преславската дивизия. Под силен вражески огън българите излизат от окопите и се втурват под командата „Напред!“ Огънят на 17 наши батареи неутрализира силната стрелба на русите. Нашите обаче пострадват от неприятелския огън. Артилеристите ни не успяват да се справят със силния огън на 4 руски батареи. Пехотата ни все пак достига до неприятелските окопи и залавя двама руски офицери плюс 150 войника. Вечерта идва, но изведнъж започва поредната атака на руските военни. Те са отбити със силен картечен огън точно, когато тъмнината се спуска. Нашите, въпреки неприятелския огън в тъмнината, събират ранените и убитите на фронта. В боя загива и Тодор Панчалиев. От последвалия разпит на заловените руснаци, се оказва, че последната вечерна атака е извършена от известната 10-а Сибирска дивизия, която и поставили задача, да умрат, но да се съпротивляват до последния войн.
Части от Четвърта преславска дивизия на 27 декември вечерта с бой достигат линията от левия бряг на река Изворо-Морилор – на 3 км. Северозападно от в.456.
Пак през този ден Сборната дивизия завладяла село Рашел (Ракел).
В битките през 25-27 декември 1916 г. участват усилената с всякакви части Конна дивизия, части на 4-та Преславска дивизия- 8-и Приморски полк, 7-и Преславски полк и Сборната дивизия на ген. Кантарджиев, в която са 35-ти врачански, 36-ти козлодуйски и 53-ти полк от Кюстендилско. В боя на 27.12.1916г. при кота 92 - село Ракел (между манастира Кокош и град Исакча) частите на Преславската дивизия разбиват 244-ти пехотен руски полк от 61-ва дивизия. Губим 16 убити и 58 ранени, но пленяваме 20 руснака.
В този бой, довел до разгрома на руския 244-ти пехотен полк загива подпоручик Асен Дочев Кърджиев - командир на взвод в 7-и пехотен полк. Доблестният и храбър български офицер оставя завинаги името си на село Поручик Кърджиево край Крушари.

Името на Тодор Панчалиев е изписано на паметника на Осми приморски полк във Варна. Голям негов портрет с настоящата снимка е сложен редом с този на капитан Петко войвода в коридора на Тракийското дружество във Варна на бул."Владислав Варненчик". Поклон пред светлата му памет!
Днес се навършват 100 години от героичната му смърт.


Тодор Панчелиев край Чаталджа по време на Балканската война - архив сем.Панчелиеви


Портрет на Капитан Петко Войвода - в коридора на Варненското тракийско дружество - вдясно от него - снимка на Тодор Панчелиев



8-ми пехотен Приморски полк заминава за Добруджанския фронт. Военен парад при заминаването на варненския полк през 1915 г. Регионална библиотека ''Пенчо Славейков'' - Варна.


8-и Приморски полк влиза победоносно в Добрич


Офицерите от 8-и Приморски полк


Църквата в село Сиганка, днес Нифон


Църквата отблизо


В двора на църквата


Иво Антонов от МО - началник на отдел “Военни паметници и военно-патриотично възпитание”, показва мястото, където е бил общия гроб в село Сиганка-Нифон


Краят на село Сиганка-Нифон


Съвременна турска карта, в която село Паспала е изписано със старото си име


Стара турска карта, името Паспала е оградено с кръгче


Името на Тодор Панчалиев, единадесетото отгоре надолу, изписано на паметника на 8-и Приморски полк във Варна


Паметникът на 8-и Приморски полк във Варна


Картичка от 1912 г. от Чаталджа - Третият отдясно наляво е Тодор Панчелиев, до него в дясно - Ламбо Панчелиев, брат му - също участник в Балканската война


Гърбът на картичката, в която е описано, че Тодор Панчелиев е край Чаталджа - архив сем.Панчелиеви


Тодор Панчелиев с жена си Дойка и дъщеря им Дафина - снимка архив сем.Панчелиеви


Дясната картичка - най-вдясно с кръстче е отбелязан Тодор Панчелиев. Тази картичка е пратена от фронта, след смъртта на Тодор, като знакът е сложен отгоре му - така са отбелязвали загиналите българи


Подробна карта на Северна Добруджа от 1916 г. Под Тулча - Балабан и река Черна, последните битки на Тодор Панчелиев



Военно облекло на Трета българска армия - 1916 г., възстановка Александър Въчков


Руски казаци, участници в Първата световна война. Такива казаци воюват и срещу 3-та българска армия в Добруджа през 1916г., където са разгромени от Конната дивизия на легендарния наш генерал Иван Колев.


Войници от картечния ескадрон от 8-и Приморски полк на Конната дивизия на генерал - лейтенант Иван Колев на Добруджанския фронт 1916 г. Албум на полковник Никола Батоев.


Коледа на фронта. 1916г. 1-ви пехотен Софийски полк.


Тържествен марш на български пехотен полк по улиците на румънската столица Букурещ след превземането й с бой на 6 декември 1916г.
Einmarsch eines bulgarischen Regiments in Bukarest am 6. Dezember 1916.


Река Дунав, 1916 г. Завръщане с лодки от позициите на Българската армия.


Охотнишка команда отъ 4. коненъ полкъ въ делтата на Дунава. Вероятна датировка 1917-1918г.


Българските войски преминават Дунав при Тутракан и Черна Вода, 10 декември 1916г. Германска илюстрация от Първата световна война. Автор - Max Tilte.



Състав на Трета българска армия към 1 септември 1916г. преди обявяването на войната срещу Румъния. Тя се командва от генерал Стефан Тошев и провежда победоносната Добруджанска кампания. От 1 септември 1916г. до 5 януари 1917г. само за 4 месеца, след кръвопролитни боеве с румънските, руските и сръбските войски Трета армия освобождава цяла Добруджа до делтата на Дунав. Трета армия е армия от герои, обилно напоили със своята кръв цяла Добруджа.
Командири на дивизии са следните бележити български военачалници: генерал Пантелей Киселов - на 4-та Преславска дивизия, генерал Христо Недялков, известен още като ''българския Суворов'' - на 1-ва Софийска ''Желязната'' дивизия, генерал Тодор Кантарджиев - на Варненския укрепен пункт и Сборната дивизия, генерал Христо Попов - на 6-та Бдинска дивизия и легендарния генерал Иван Колев - на 1-ва конна дивизия. Според някои военни специалисти и историци Трета армия е трета само по име, но иначе е първа по победи и бойна слава.


На преден план е австрийската тежка картечница ''Шварц Лозе" - модел 1907/1912 г., с водно охлаждане. Конструктор - Андреас Вилхелм Шварцлозе. Навлиза в българската армия след 1913 г. Използва се масово и основно по време на Първата световна война в Северна Добруджа. Такава е била зачислена и на Тодор Панчелиев. Експонатът е дарение от Министерство на отбраната на Историческия музей в Добрич през 2011 г.


Ето и един момент от участието на Тодор Панчелиев и неговия 8-и Приморски полк в боевете за Добрич:

Боевете на 8-и Приморски полк пред Добрич, при село Геленджик, днешното село Победа на 6.09.1916г. Това е десният фланг на отбраната на Добрич. 12 приморски взвода срещу 6 руско-румънски дружини (4 руски и 2 румънски). Моментът е критичен. От Гелинджик противникът може да пробие към Добрич и дори към Варна. Затова трябва да бъде отблъснат на всяка цена. Тук се бият 3-та и 4-та рота на 8-и Приморски полк, които разполагат само с две батареи, които влизат в ужасна битка с превъзхождащия противник. Неговите 6 дружини бясно атакуват и дори канят приморци да се предадат. От бойния ред приморските роти чуват призиви на руски език: "Здайтесъ братцы, мы вас освободили!"
В историята на приморци този кървав бой е описан по следния начин: "Край село Гелинджик на 12 взвода лежеше непосилната задача да спрат напора на 6 вражи дружини, или всеки приморски взвод трябваше да отбие ударите на две неприятелски роти - несъразмерност, която нямаше равна на себе си. Но приморци не се стреснаха от числено превъзхождащия ги противник. Скопчени здраво в своята позиция те мислеха как по-достойно да изпълнят своя дълг и да не позволяват на противника да мине през тяхната позиция. С точен огън косяха редовете на многочуисления противник, а към кря на боя малкото борци, подобно на гранитна скала посрещнаха и разбиха последните усилия на врага… Цялата позиция бе задимена; въздухът, наситен от мириса на горящите експлозии мъчно се дишеше, но приморци не мърдаха от местата си. Те гледаха на смъртта право в очите и за това бяха страшни. Неприятелските вериги настъпваха на вълни, една след друга. Макар и да бяха посрещнати с вихров огън, задните вълни подтикнаха предните. С цената на много жертви, към 18.30ч. веригите достигнаха на 200 крачки от окопите. Сред общия хаос се слушаше зловещото тракане на картечнциите и едновременно град от куршуми засипа решилите се на смърт приморци. Трахотен е боя; всичко напряга последните сили, а вълни от нови вериги, страшни и настървени настъпват и реват :"Здайтесъ братцы, мы вас освободили!"…
Приморците, калени в минали боеве, спокойно дочакаха приближаването на врага и в
миг пламна окрайнината на селото. Усилвайки огъня си те им отвръщаха с възмущение:
"Вие не сте освободители, а разбойници, които идват да ни заробят" и озлобени те се хвърлиха "на нож", смитайки пред себе си тези, които бяха най-близко до тях.
Командирът на участъка майор Стойков вкарва в боя за Гелинджик всичките си поддръжки. Защитниците обаче изнемогват. Шепа приморци водят бой на живот и смърт. Боевете се водят до късно вечерта дори из улиците на селото. В крайна сметка българите са принудени да се изтеглят на около 400 крачки западно от Гелинджик.
Генерал-майор Т. Кантарджиев издава заповед селото незабавно да бъде отнето от противника. В никакъв случай противникът не трябва да бъде оставен да нощува близко до българските позиции. Праща и подкрепления от три роти - 15-та и 16-та от 53-ти пехотен полк и 1-ва от 4-ти маршеви полк. Тук е и 2-ра приморска дружина.Към 4.30ч. започва контраатаката за връщане на Гелинджик. Нощта е раздрана от мощно българско "ура". Цялата бойна линия се хвърля в атака "на нож". Противникът е изненадан. Обезумели от неочакваната дързост на българите част от руските вериги се разбягват, а останалите намират смъртта си под българските ножове и щикове. Бягащите руснаци повличат след себе си и поддръжките, а отстъплението им е неоконтролирумо и хаотично. В нощната атака участва и една ловджийска команда от 4-та дружина начело с командира на полка полк. Панайот Минков. Тя атакува изненадващо охранението на спящия противник с ръчни бомби и предизвиква паника в редиците му. По-късно генерал- майор Т. Кантарджиев ще нарече в своя заповед тази атака "рядък военен подвиг". Така с нощна контраатаката от три страни противникът е отблъснат. Селото отново е българско. Застрашеният десен фланг е осигурен. В този бой руснаците оставят на бойното поле над 600 убити. В селото са заловени пленници от 12-ти и 73-ти румънски полкове и 243-ти руски полк от 61-ва пехотна дивизия. Според признанията на генерал А. Зайончковски през нощта цялата 19-та румънска дивизия е избягала назад цял един преход. Постигнатият успех обаче е заплатен твърде скъпо. В боя при Гелинджик е тежко раненполковник П. Минков , който по-късно на 30.09.1916г. умира от раните си в Александровска болница в София. На негово име през ще бъде наречено добричкото село Полковник Минково. През 1942г. селото Геленджек получава името Победа. И до днес при обработка на земята и при строежи в Победа се срещат останки - гилзи, кости, части от дрехи, свидетелстващи за драматичните събития преди век.

Автор: Преслав ПАНЧЕЛИЕВ , правнук на Райко – син на Тодор Панчалиев