хаджи Димитър СТАВРЕВ
pan.bg




На 26 март 2024 г. шведският оръжеен концерн Saab проведе среща с българските медии и изнесе брифинг под мотото „В защита на гражданите и обществото“. Темата на брифинга бяха предизвикателствата пред глобалната сигурност и в частност сигурността в региона на Черно море. Присъстваха 16 представители на български телевизионни, печатни и електронни медии; представители на МО, ВА „Г. С. Раковски“, AFCEA – София и други институции.

Дискусията на експертите
Войната в Украйна навлезе в третата си година. Конфликтът представлява най-голямото предизвикателство пред архитектурата на сигурността след Студената война в Европа и западния свят като цяло. Последиците от тази война се усещат особено в Черноморския регион, засягайки не само Украйна, но и всички съседни страни.

Гост-панелисти на събитието бяха шведският експерт по отбрана Фредрик Хасел, както и българският експерт по международни отношения и сигурност Димитър Гърдев, които представиха своя прочит на темите на брифинга.

Фредрик Хасел е политически съветник на министъра на отбраната в Швеция между 1999 и 2001 г. Бил е директор в Шведската агенция за управление на извънредни ситуации от 2001 до 2007 г. и зам. генерален директор в Шведския орган за радиационна безопасност от 2007 до 2019 г. Фредерик Хасел е назначен като експерт към Шведската комисия по отбрана в периода 2002–2007 г. Работил е като експерт в различни правителствени разследвания, включително е представлявал Швеция в различни международни форуми, като Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и ЕС.

Понастоящем в продължение на година е член на външната експертна група, която подпомага шведското правителство в работата му по разработването на нова стратегия за национална сигурност. Има военно образование и е служил като офицер от пехотата. Изпълнява ролята на старши и специален съветник в Saab.

Димитър Гърдев е бил председател на Комисията по външна политика на 46-ото Народно събрание. Ръководител на Делегацията на България в Съвета на Европа (2021–2022). Автор е на редица статии по въпросите на международните отношения, ЕС, проблемите с международната сигурност и отношения в Черноморския регион, Балканите и Близкия изток. Бил е дипломат в Посолството на Република България в Никозия (Кипър). Има преподавателска практика в Института за политика.

Медийният брифинг постави във фокус тези и други важни геополитически теми и актуална информация за дейността и решенията на Saab.

Фредерик Хасел започна своето изложение, като разгледа дълбоко вкоренените исторически връзки между Балтийско и Черно море, които водят началото си от хилядолетия назад – от времето на викингските проучвания и създадените от тях търговски пътища. Той подчерта по-конкретно връзката между о-в Готланд в Балтийско море и п-в Крим в Черно море, като акцентира върху историческото им значение като центрове на търговия и културен обмен. Освен това лекторът подчерта стратегическото значение на тези региони, за което свидетелстват събития като Кримската война, която според него води своето начало от Балтийско море. Въпреки тази историческа взаимосвързаност геополитическото значение на Балтийско и Черно море е донякъде пренебрегнато по време на съветската епоха и последвалия период на Студената война. Чрез повторното разглеждане на тези връзки Хасел хвърли светлина върху тяхното трайно значение в съвременния геополитически диалог.

Въз основа на анализа на продължаващия конфликт в Украйна Фредрик Хасел представи нюансиран анализ на динамиката на съвременната война, използвайки примери от конфликта в Украйна. Той подчерта нарастващото значение на морската сигурност, особено в Черноморския регион, като даде примери за това колко са уязвими незащитените кораби.
По думите му изграждането на ефективни логистични вериги също е много важно. Друг важен елемент в съвременната война е модерната военна индустрия, която може да изгражда капацитет и количество по отношение производството на боеприпаси.

По думите на шведския експерт с влизането на Швеция в НАТО се затваря една пролука на несигурност. „След инвазията в Украйна първо Финландия, а след това и Швеция, стигнаха до заключението, че създаваме несигурност вместо сигурност в Северния фланг на Европа. Като членове на НАТО сега затваряме тази несигурност. Вече сме част от Алианса, за да запазим мира“.

Хасел отбеляза още, че с членството на Швеция и Финландия се гарантират сигурността в Балтийско море, както и сигурността на балтийските държави. Той подчерта и високото ниво на ефективност на морския флот на двете държави. „Нашите сили са организирани, тренирани и развивани с една цел – за да убедим Русия, че не трябва и няма да си струва да ни атакува“. Друг принос на Швеция по думите му е развитата военна индустрия в страната. Фредерик Хасел подчерта, че за население от 10 млн. души Швеция има несъразмерно голяма отбранителна индустрия, която реално произвежда или сглобява всичко – от подводници и кораби, през ракети, БМП и танкове, до вертолети, дронове и самолети.

Димитър Гърдев подчерта, че войната в Украйна е изключително кръвопролитна война с огромно напрежение на ресурсите и с огромен брой жертви. Реално това е най-големият конфликт след Втората световна война в Европа. Това толкова екстремно събитие в Европа е причината да се преоценят и реновират военните планове на основните играчи – Русия, ЕС и НАТО.

Имаме няколко ключови решения – решението на ЕС за подкрепа на Украйна в политически, военнотехнически, информационен и икономически план. Имаме отделени огромни средства и от САЩ. Имаме решение на НАТО от лятото на миналата година за изграждане на стратегическа граница.

Определени са три района – северен, централен и южен, в който влиза България. Подобно нещо се е правило само по време на Студената война и е нещо изключително сериозно като ресурси, инфраструктура, като подготовка на територията на страните за отбрана, което изисква общо решение от обществото. Бяха взети решения за разполагане на 300-хилядни войски с период на готовност 30 дни, осигурени с цялата необходима логистика, с бойни региони, с привлечени към тях сили и средства от отделните държави.
България участва в този план. За България е най-важно какво се случва в региона на Черно море, защото то се превърна в зона на бойни действия.

Какви са досегашните изводи?
През 2014 г. в Украйна имаше т.нар антитерористична операция (АТО), която реално резултира в сериозни бойни действия от страна на украинската армия, както от страна на Донбас в лицето на Донецката и Луганската народна република. Всъщност донбаските републики имаха два плътни армейски корпуса и се водиха мащабни настъпателно-отбранителни действия.
Украинските въоръжени сили бяха обградени в две операции – край Иловайск и край Дебалцево; след първата се наложи да се подпише Споразумението от Минск 1, след втората – Споразумението от Минск 2, които в крайна сметка се видя, че не бяха изгодни за Украйна.

Защо се случиха тези два сериозни провала?
Защото войната бе друга. Тогава нивото на украинската армия беше на нивото на армия от ХХ век.

Какво се случва сега?
Театърът на войната е същият. Увеличени са обхватът и средствата на въоръжените сили, но защо не се получава това, което се получи в първата фаза на войната – тези пробиви, обхвати и това обкръжение? Защото в момента това, което повиши до голяма степен възможностите на украинските въоръжени сили представлява обединената информационна система на НАТО. Всичко това, което преди беше т.нар. „мъгла на войната“, изчезна.

Орбиталната спътникова групировка на САЩ, разузнавателните самолети, бойните дронове, цялата система за целеуказване и разузнаване премахват тази мъгла на войната и в момента се вижда на дълбочина от 400–600 km какво става. Оттам невъзможността да бъдат тайно съсредоточени крупни военни подразделения, защото всичко, което в момента се засече като съсредоточаване на сили и средства, моментално е подложено на удар.

Това промени войната, което веднага води като извод, че българските Въоръжени сили трябва да имат тази способност да бъдат включени към тази обединена интегрирана информационна система. Нашите щабове, съединения, отделни машини трябва да виждат и чуват това, което говори Космосът, което говори авиацията за далечен радиолокационен обзор, каквото говори всяка една единица, когато бъде включена в тази система. Това в голяма степен стана благодарение на полевия Интернет достъп от системата Starlink на Илон Мъск. Дадена бе възможност всяко едно средство да има отделно IP, да бъдат прехвърлени към него данни и то да предава данни по същия начин към другите. Това е нов вид война.

Затова България трябва да се стреми към системи, които са интегрирани в тази обща информационна система на НАТО, защото това веднага покачва капацитетът и възможностите на въоръжените сили.

Както споменах – дадох пример с първата фаза на войната и какво се случи със същата територия, със същата, общо взето, обстановка във втората част.
Друг изключително важен извод – в последната фаза на тази война авиацията беше приземена. Водят се отделни операции, отделни боеве обикновено на линията за бойно съприкосновение, но това, което е основната задача на авиацията в една война, е да изгражда т.нар. зони А2/AD, т.е. да осигурява въздушно превъзходство, което означава, че на този регион, където се водят активните бойни действия вашата авиация доминира, другата я няма. Второ – да изолира региона на бойните действия. И двете цели на авиацията не бяха постигнати – нито от едната, нито от другата страна, защото плътността на противозенитните средства, техните възможности в тази интегрирана система са огромни и както споменах, ролята на авиацията се принизи само до носители на ракетно въоръжение, изстрелвано от голяма дистанция, както и новите планиращи авиобомби, които изпълняват тази функция.

Оттук дойде основната роля на артилерията. Поддръжката на бойните действия и войските, след като няма авиация, след като не може да бъде изолиран районът на бойните действия, остана на далекобойните оперативно-тактически ракетни комплекси, на реактивната и на стволната артилерия, оттам и превеждането на военната индустрия към обезпечаването на този огромен ресурс, който е необходим за поддържането на бойните действия.

Какви са изводите от този безспорен факт?
България трябва да се стреми към придобиването на нови системи, които имат възможност за нанасяне на точкови удари, които са свързани с тази интегрирана информационна бойна система на Съюза, които имат възможност да бъдат насочвани по GPS там, където се съсредоточават основните сили на противника, да бъдат нанасяни превантивни удари още при подходите, още във вторите ешелони – това е т.нар. американска стратегия за въздушно-земно сражение. Много удачна се оказа системата HIMARS, която е мобилна, която е изключително бързо подвижна, която да бъде позиционирана веднага и която да произведе ракетен удар под ръководството на интегрираната информационна система. Елемент на това е изстрелваната с тази система бомба с малък диаметър. Тя е планираща, има възможност за управление, интегрирана е с GPS навигацията и е едно от средствата, от което България се нуждае, защото в момента възможностите за поразяване в една такава дълбочина от 80 до 150 km за Българската армия са силно ограничени – имаме само една такава система – това е тактическият ракетен комплекс „Точка“ с обсег 70 km.

Районът на Черно море и какво се случва в него?
Можете да нямате никакъв флот, но можете да потопите флота на другата държава в този регион на Черно море, защото то е особено. То е затворено практически езеро. Има само един вход и един изход – това е Босфорът. Неговата ширина и дълбочина не позволяват стратегическо развръщане, маневри на морските групировки. Освен това Конвенцията от Монтрьо не позволява навлизането на огромни, по-сериозни морски съдове. Те са ограничени по тонаж, по време и по това, че държавите, които могат да разполагат флота си в Черно море, основно са само бреговите държави на морето. Системи за разузнаване, целеуказване и целенасочване дават възможност да се използват безпилотните катери, които нанесоха много сериозни поражения на руския флот в някои от главните му компоненти. Целите се избират абсолютно целенасочено, изобщо неслучайно, защото ударите по големите десантни кораби, които от 13 вече са поразени 7, ограничават възможността на руския флот да извърши десант край Одеса. По същия начин тези огромни съдове имаха възможността да пренасят голямо количество безпилотни системи, които бяха използвани за удари по украинските части в района на Крим. Така че там ловът на тези кораби е съвсем ясен. Затова се унищожават и големите разузнавателни самолети за далечен радиолокационен обзор на Русия – това са А-50, от които вече са поразени три. По този начин се намалява възможността на руската армия да наблюдава бойното поле в дълбочина.

Другата част, която е изключително важна за боевете в Черно море, са бреговите ракетни комплекси. С украинските ракети „Нептун“ бе потопен флагманът на руския Черноморски флот.

Затова основната задача на българските Въоръжени сили е да си изградят три неща – засилена брегова ракетна система. Тук ще бъде представена една много успешна ракета – RBS 15. Тя е разработена от много години и е на въоръжение в много страни. Най-интересното при нея е, че може да бъде доработвана по изискване на клиента. България може чисто и просто да усили някои от компонентите. Това е най-важното за усилване на системите на бреговата охрана.

Какви са плановете за усилване на бреговата охрана на натовските държави България и Румъния? Основното е бреговите ракетни комплекси, интегрирането на двете държави в обединената информационна система. Знаете, че има много сериозни планове за разширяване на база „Михаил Когълничану“ край Констанца – нова въздушна база е в процес на изграждане, в която могат да бъдат разположени авиационни сили на Алианса.

Черно море е и важен икономически коридор, важен и за енергийните доставки, и за селскостопанската продукция, включително и на Русия, и затова опитите й да блокират тези коридори бяха неуспешни.

Плановете за противодействие на повишената нагнетената обстановка на НАТО и на ЕС са ясни. За съжаление, Европа се лиши от няколко сдържащи договора в рамките на международната сигурност. Последният, който бе денонсиран, бе Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). Този договор е абсолютно неизгоден за Русия, защото ограничаваше маневрирането на войските й в европейската й част. Неслучайно и във Втората чеченска война, и сега в Украйна усилено се използват части на руската Морска пехота, която не попадаше под ограниченията на Договора. Преди 2 седмици от Договора излязоха и Полша, и Молдова.

Като заключение, България трябва бързо да се интегрира в тази нова информационно-разузнавателна система на блока – средствата, които имаме, трябва да си говорят с тази система. Бързо да се оборудва Българската армия с приоритетни системи – брегови ракетни комплекси, също така новите средства на реактивната артилерия, интегрирани и към военновъздушните сили.

Презентацията на Saab
Красимира Стоянова, вицепрезидент на Saab и директор за Централна и Източна Европа, посрещна гостите на събитието със сърдечно „добре дошли“, като сподели, че макар и с вариации във времето – понякога по-активни и по-шумни, понякога по-тихи, – Saab винаги са били иновативен, постоянно присъстващ и доверен партньор на България.
Красимира Стоянова сподели, че в последните години Saab претърпява огромно развитие в региона, което е повод за гордост за компанията, но също и прекрасен повод за нови срещи и обмяна на информация и експертни мнения с аудиторията и партньорите от България.
Повече от 5 млрд. евро продажби, което е близо 23% ръст. Съществено нарастване и на броя служители – от 16 000 служители преди 3 години, днес вече Saab има над 21 600 служители. Компанията е лидер по заделени средства за развойна дейност.
Красимира Стоянова очерта различните продуктови групи от портфолиото на Saab, които включват и знакови продукти/платформи, като техните изтребители и подводници. Обърна специално внимание на актуални за България продукти, където компанията има нишово превъзходство, а именно в противокорабните комплекси като RBS 15 Mk3, в преносимите многоцелеви оръжейни системи за сухопътни бойни действия Carl-Gustaf, при високоточната бомба GLSDB, разработвана заедно с Boeing.
Вицепрезидентът на Saab заяви, че при интерес от българска страна за придобиване на военни платформи чрез договори тип „правителство–правителство“ шведското правителство би могло да отговори. Към момента такива запитвания и преговори не се провеждат.
„Стабилната политическа ситуация е предпоставка за по-бързото реализиране на превъоръжаването на армията“, посочи Красимира Стоянова.

Предложенията на Saab към България
Saab представи оръжия за поддръжка на пехотата, като изтъкна вплетената в продуктите си философия, свързана с комбинирането едновременно на огнева мощ, гъвкавост и лесно боравене, които се явяват и жизненоважни способности за пехотинците.

Противотанковият, безоткатен гранатомет Carl-Gustaf®
е на пазара от края на 40-те – началото на 50-те години, но все още продължава да е модерно и ефективно оръжие, и ключът към това високо качество е, че компанията непрестанно го развива, осъвременява и надгражда. Подход, който влага при всичките си разработки. Днес на пазара е М4 – 4-тото поколение на системата
Saab се похвали, че дългият продуктов живот на Carl-Gustaf® се дължи също и на факта, че отразява до съвършенство разбирането, че именно на пехотинците, поради директния контакт, влизането в битка се явява наистина въпрос на живот и смърт.
Гранатометът се използва лесно, високоефикасен е и отговаря на изключително комплексни изисквания, като дава възможно най-голяма тактическа гъвкавост. Съвместим е със съвременни системи за управление на огъня и програмируеми боеприпаси. Разработена е цяла гама боеприпаси за системата.
Системите на Saab NLAW, AT4 и Carl-Gustaf са проектирани за действия и в градска среда. Например при къси бойни разстояния, труден терен, при необходимост да се стреля от затворени пространства и при необходимост да се поразяват цели вътре в сгради.

GLSDB
По време на брифинга бе представена и високоточната бомба с наземно изстрелване (GLSDB) – боеприпас с дълъг обсег от 150 km, който дава възможност да се поразяват стратегически цели с точност до 1 m, дълбоко във вражеска територия, с гарантирана бойна и финансова ефективност. GLSDB е проектирана да атакува под всякакъв ъгъл, може да бъде изстреляна от различни пускови платформи и допълва съществуващите оръжия с балистична траектория.
Шведската компания Saab сподели, че напълно в прагматичния/практичния и ефикасен стил на северните народи разработва продуктите си с мисълта да могат да бъдат лесно надграждани с непрестанно развиващите се иновации в индустрията. Да бъдат адаптирани към това, с което разполагате, така че да увеличите отбранителните си способности и да отговорите на съвременните бойни потребности.
„Солидни платформи, солидни продукти, създадени да устоят и да отговорят на ценности, свързани с изграждане на дългосрочни отношения с нашите клиенти.“

RBS 15 Mk3
Saab представи създадената на база 70-годишния си опит противокорабна ракета RBS 15 Mk3. Първоначално разработена през 1980 г. за шведския флот, през годините ракетата е претърпяла подобрения и усъвършенствания чрез създаването на следващи поколения (Mk1, Mk2 и Mk3). Нейната ефективност и дълъг живот са благодарение на комбинацията от доказани технологии и внедряването на най-новите научно-технически открития.
Дълго време модернизацията на българските Военноморски сили (ВМС) се извършваше на остатъчния принцип. Това се изразяваше в покупката на кораби „втора ръка“ от натовски държави, но без осигурена последваща поддръжка и ремонт.
В момента България има уникалния шанс да уеднакви боекомплекта на новите многофункционални модулни патрулни кораби (ММПК) с този на бреговите ракетни части в лицето на ракетата Saab RBS 15 Mk3.
За производството на ПКР RBS 15 Mk3 Saab си партнира с германската компания Diehl Defence. В резултат ракетата комбинира в себе си най-доброто от шведската и германската промишлена експертност и е изцяло продукт на ЕС.
Програмата за нейното производство се подкрепя както от Швеция, така и от Германия. RBS 15 Mk3 е с голям обсег, с възможност за атака на морски и брегови цели. Ракетата е високотехнологична и отговаряща на съвременните и на перспективните нужди и изисквания за далечина на стрелбата (200+ km) и за мощност на бойната част – 200-kg осколъчно-фугасна с предварително фрагментирани осколки. Взривателят е ударен или дистанционен. Това гарантира сигурно поразяване на всякакви небронирани цели. RBS 15 Mk3 има надеждно автономно насочване и способност за надеждна работа при всякакви метеорологични условия. RBS 15 Mk3 е модулна и е предназначена за пуск от всякакви платформи – въздушни, морски и брегови.
Използването на една и съща ПКР от новите ММПК и от бреговите ракетни подразделения ще даде полза от „ефекта на мащаба“, способност за координирани удари от много платформи по много цели с момент на изненада, доминиране на крайбрежието, сушата и откритите морски пространства.
Системата за насочване на RBS 15 Mk3 е комбинирана – инерционна, GPS, а крайното насочване е в J-спектъра и е активно-радарно. Насочването на ракетата позволява задаване на триизмерна траектория – да се зададат многобройни завойни точки и да се променя височината на полета над терена. Траекторията ѝ да е дълго време над сушата, с избягване на топографски препятствия. Ракетата покрива широка зона на несигурност относно точното местоположение на целта поради голямата си зона за търсене. Далечината на откриване на целта е жизненоважен показател за всяка ракета. При по-малката далечина на откриване се рискува да се пропусне целта. Това налага използването на повече ракети или да се води стрелба на по-къса дистанция. По-голяма далечина на стрелбата означава, че целта не може да избяга и за поразяването ѝ са нужни по-малко ракети. При това RBS 15 Mk3 не зависи само от GPS насочване или управление чрез канал за пренос на данни. Поради това тя е устойчива на забиване/заглушаване. Също така ракетата притежава функцията Home-on-jam (насочване по лъча на източника на заглушаването).

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 10/12 СЛЕДВАЩА СНИМКА