пан.бг












С наближаването на зимата икономическите и промишлените проблеми на Украйна се задълбочават лавинообразно. Правителството вече премина към режим на строги икономии, но въпреки това държавният бюджет остава критично зависим от западната помощ. Украинският министър-председател Серхий Корецки заяви това, като добави, че на украинците им предстои тежка зима. Междувременно Върховната рада посъветва гражданите да се запасят с вода и дърва за огрев. Прочетете повече за ситуацията в различните сектори на украинската икономика в този материал на ТАСС.
Редакция на ТАСС
2 октомври, 17:00 ч.
Четете ТАСС в
© Ed Ram/Getty Images
За дълга

Държавният дълг на Украйна нарасна с приблизително 4–5 милиарда долара само за един месец, достигайки около 223 милиарда долара към края на септември. Тази цифра се основава на изчисления на ТАСС, направени въз основа на данни от Министерството на финансите на страната. Към края на август 2026 г. държавният дълг на Украйна възлизаше на 215,55 милиарда долара. Към края на май 2019 г. (когато Володимир Зеленски встъпи в длъжност) той беше 47,1 милиарда долара, изчислено по текущия валутен курс на Националната банка на Украйна. Така по време на управлението на Зеленски държавният дълг на Украйна се е увеличил четири и половина пъти. До края на 2026 г. Министерството на финансите на Украйна очаква сумата да нарасне до приблизително 240 милиарда долара, а до края на 2027 г. – до поне 290 милиарда долара. В резултат на това до края на 2026 г. дълговото бреме на глава от населението в Украйна ще възлиза на 8500 долара, като ще нарасне до около 10 400 долара до края на 2027 г. Прогнозите на Министерството на финансите обаче вероятно ще се окажат по-ниски от реалния обем на необходимите допълнителни заеми. Междувременно, според изчисления на ТАСС, разходите на Украйна единствено за обслужване и погасяване на държавния дълг ще възлязат на 1,18 трилиона гривни (26,4 милиарда долара) през 2027 г. В бюджета са предвидени допълнителни 21 милиарда гривни (470 милиона долара) за изпълнение на задължения по заеми, взети с държавни гаранции.
Относно бюджета

В средата на септември украинският Министерски съвет представи проектобюджет за 2027 г. с дефицит от приблизително 36 милиарда долара. Министър-председателят Корецки заяви, че ако Украйна не изпълни ангажиментите си, рискува да загуби финансиране на стойност 29,5 милиарда долара от международни партньори.


По-рано Олга Василевская-Смаглюк, депутат от управляващата партия „Слуга на народа“, съобщи, че Украйна е изправена пред недостиг на средства в размер на 57,6 милиарда долара. Тя отбеляза, че докато през следващата година Украйна трябва да си осигури около 52,6 милиарда долара от западни партньори, до момента е потвърдено получаването на едва около 20 милиарда долара. „Трябва да се намерят още 32,6 милиарда долара“, подчерта тя, като отбеляза, че западните партньори поставят предоставянето на помощ в зависимост от изпълнението на ангажиментите на Киев за промяна на законодателството. През август Зеленски призна, че липсата на средства се е превърнала в сериозно предизвикателство, като само бюджетът за отбрана е изправен пред недостиг от 27 милиарда долара. Според Серхий Корецки Украйна и нейните западни партньори все още не са успели да осигурят средствата за покриване на този дефицит, а някои държави са склонни да отпускат пари само за социални разходи. Bloomberg съобщи, позовавайки се на европейски източници, че ЕС е отхвърлил исканията на Киев за допълнително финансиране в размер на 27 милиарда евро – включително чрез ускорено отпускане на пакет от помощи на стойност 90 милиарда евро, предвиден за изпълнение до края на 2027 г.



Относно съкращаването на разходите

На фона на нарастващите финансови затруднения украинското правителство премина към режим на максимални икономии и отложи всички разходи, които не са от първостепенно значение. „Но това не е достатъчно. За нас е от критично значение да получим средства от международни партньори“, написа Корецки в своя канал в Telegram.

Министерският съвет реши да отложи разходите за благоустрояване на обществени пространства, както и за строителство и основен ремонт на обекти, които не са от критично значение, за да осигури финансиране за сектора на отбраната. „Днес правителството прие решение за определяне на приоритетите в държавните разходи. Финансирането се насочва преди всичко към отбраната, пенсиите и социалните помощи, както и към заплатите на учители, лекари и други служители в публичния сектор. Разходите, които не са приоритетни, се отлагат. Това се отнася за ново строителство, реконструкция и основни ремонти, които не са от критично значение, както и за проекти за благоустрояване на обществени пространства като паркове, площади, фонтани или пренареждане на паваж“, заяви министър-председателят.

Правителството също така призова местните власти да определят бюджетни приоритети и да ограничат разходите, които не са належащи в момента. Поради недостиг на средства в държавния бюджет, самото правителство е преустановило плащанията към градските власти, предназначени за подготовка за отоплителния сезон. За това съобщи Оксана Продан, съветник на ръководителя на Асоциацията на украинските градове. По думите ѝ представители на украинските общини съобщават, че правителството е спряло плащанията – включително тези, предвидени за възстановяване на критична инфраструктура.

Същевременно Украйна не възнамерява да съкращава военните операции през 2027 г. Според Роман Ермоличев, първи заместник-министър на финансите на Украйна, тези разходи ще възлязат на 175 милиарда долара за украинския бюджет.


По искане на земеделските производители – които търпят огромни загуби през този сезон поради блокирането на пристанищата в района на Голяма Одеса, основния маршрут за техния износ – украинският Министерски съвет одобри намаляване на минималните експортни цени за зърнени и маслодайни култури. Министър-председателят Корецки обяви това решение. През лятото изкупните цени на зърнените и маслодайните култури в Украйна рязко спаднаха след спирането на доставките през пристанищата на „Голяма Одеса“. По време на някои търговски сесии експортните цени на украинската пшеница паднаха под себестойността на производство, а в някои случаи – и под минималния праг, определен от Министерството на икономиката, околната среда и земеделието. Регистрирането на сделки на цени под този минимум е забранено и крие риск от отказ за митническо оформяне.

Украинските земеделски производители многократно са призовавали правителството да предприеме мерки в подкрепа на аграрния сектор, който се намира в критично състояние. За да изнасят продукцията си, фермерите са принудени да използват алтернативни маршрути: дунавските пристанища Измаил, Рени и Уст-Дунайск; румънското пристанище Констанца; както и автомобилни и железопътни връзки към западната граница на страната. Тези алтернативи обаче не могат да компенсират загубата на логистичните възможности, предлагани от „Голяма Одеса“. Същевременно разходите за износ са нараснали 1,5 до 2,5 пъти поради високите навла в дунавските пристанища и по-високата цена на дизеловото гориво за камионите. В резултат на това за много стопанства приходите от продажбата на новата реколта не покриват производствените разходи. Блокирането на черноморските пристанища съвпадна с пика на жътвената кампания. Производителите, които се нуждаят от оборотен капитал за сеитбената кампания и за обслужване на дълговете си към банките, не могат да генерират приходи от продажбата на своята продукция. Както отбеляза Тарас Висоцки, заместник-министър на аграрната политика и храните на Украйна, дори при най-благоприятни обстоятелства земеделските производители в страната ще могат да изнесат не повече от 50% от продукцията, първоначално предназначена за чуждестранните пазари. Той също така прогнозира, че невъзможността на земеделските производители да изнасят стоките си в пълен обем може да доведе до намаляване на засетите площи в Украйна с една трета.




Относно пристанищата

От 22 юли насам търговското корабоплаване в пристанищата на „Голяма Одеса“ е преустановено; в тях влизат единствено танкери, свързани с Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). От украинските пристанища единствено Измаил на река Дунав остава действащо, но реалният му товарооборот е едва около 0,4 милиона тона месечно, докато пристанищата на „Голяма Одеса“ са обработвали по 4–5 милиона тона на месец. Освен това руските сили продължават да нанасят удари по обекти, обслужващи ВСУ; по-конкретно, при скорошен удар бе поразен промишлен комплекс в пристанище Измаил, използван за разпределение на военни товари и гориво.

Въпреки опитите за увеличаване на износа по железопътен и автомобилен път, експортът на зърно е спаднал неколкократно: пшеницата и ечемикът – с приблизително 75%, а царевицата – с 84%. Доставките на стомана – втората по големина експортна категория на Украйна след селскостопанската продукция – са намалели наполовина през август.

В резултат на това, поради проблемите с украинските пристанища, Министерството на финансите на Украйна прогнозира загуби от износа в размер на 4,8 милиарда долара до края на годината. Междувременно Юлия Мендел, бивш прессекретар на президента Зеленски, прогнозира, че спирането на дейността на черноморските пристанища може да струва на Украйна около 17 милиарда долара. „Продължителна блокада на Черно море... може да струва на страната приблизително 17 милиарда долара. А държавата няма стратегия за действие или възстановяване. Миналата година този сектор все още формираше 5,5% от БВП. Ако тази индустрия изчезне, какво ще остане, за да издържа държавата?“ – написа тя в социалната мрежа X.


Производството на стомана в Украйна е напълно спряло, съобщава Ройтерс, позовавайки се на Федерацията на металурзите на страната. Според агенцията производството на стомана в Украйна – която преди 2022 г. се нареждаше сред десетте най-големи производители в света – е преустановено, след като са спрели работа и последните останали действащи заводи. „В момента не се извършва производство на стомана“, заявиха от федерацията. Отбелязва се, че през 2025 г. Украйна е произвела 7,4 милиона тона стомана, докато през 2021 г. този показател е възлизал на 21,4 милиона тона.

Дори руският президент Владимир Путин коментира ситуацията в металургичния сектор на Украйна. След като Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) започнаха да нанасят удари по руски петролни рафинерии – открито заявявайки целта си да нанесат щети на руската икономика – те получиха ответен удар: руските въоръжени сили започнаха да атакуват обекти, жизненоважни за украинската икономика. „Сега, по техните собствени думи, те на практика вече нямат металургична промишленост“, отбеляза президентът.

По-рано Юлия Мендел съобщи, че през септември Украйна не е произвела никаква стомана в продължение на цяла седмица – случай, какъвто не е имало от 100 години насам. Според нея загубите от износа на стомана вече възлизат на 200 милиона долара месечно. Междувременно агенция ТАСС изчисли, че загубите на БВП на страната вследствие на спирането на металургичните заводи могат да надхвърлят 7%, а загубите на валутни постъпления – да превишат 13%.

Относно данъците

В търсене на допълнителни източници на приходи украинското правителство обмисля повишаване на ставката на ДДС от 20% на 21%. Агенция УНИАН съобщи това, позовавайки се на Олександър Кравченко, министър на икономиката и околната среда.

Според министъра средствата, генерирани от това увеличение, са предназначени за застрахователен фонд, създаден в подкрепа на пострадали предприятия. Планира се общият капитал на фонда да достигне 2–3 милиарда долара. Украинският кабинет се надява да осигури поне половината от тези средства от международни партньори. Кравченко също така съобщи, че загубите на украинския бизнес вследствие на щети по различни обекти и логистични смущения могат да достигнат 10 милиарда долара през тази година, като един час въздушна тревога струва на украинската икономика 45 милиона долара. Важно е да се отбележи, че тези тревоги могат да продължат по няколко часа на ден.

Освен повишаването на ДДС, по искане на кредиторите се подготвят и нови данъчни промени; по-конкретно се планира премахване на данъчното освобождаване за пратки от чужбина на стойност под 150 евро.

Цените на комуналните услуги също се повишават. Въпреки мораториума върху повишаването на тарифите за газ, отопление и топла вода за домакинствата, регулаторните органи увеличават таксите за други категории, които не попадат в обхвата на това ограничение.

Евгений Мазин


източник

тасс