пан.бг








Вторник, 13 октомври 2026 г., 12:53 ч. — Шарлот Гию-Клер за *European Pravda*
Споделете:
NICOLAS TUCAT/AFP/East News
Протестите срещу условията в образованието във Франция понякога приличат на бурни безредици.

„Пакт за младежта“ – така се нарича програмата, представена от Габриел Атал, бивш министър на образованието и бивш министър-председател на Франция. В момента той е потенциален кандидат за президент, като изборите са насрочени за следващата пролет. Политикът представи програмата като отговор на протестите на учениците от гимназиален етап.

Тези протести вече придобиха политическо измерение.

На 13 октомври във Франция се провежда поредният мащабен протест в национален мащаб. Това се случва след леко затихване на вълненията в края на миналата седмица; в петък бяха затворени 141 гимназии (*lycées*) – значително по-малък брой в сравнение с първоначалните дни.

Фактът, че протестите са намалели по мащаб обаче, не означава, че политическият проблем е изчезнал.

В продължение на години Франция е трупала предпоставките за този изблик на недоволство.

Страната пренебрегваше ежедневното функциониране на системата за държавно образование и допусна задълбочаване на регионалните неравенства, а сега реагира на ученическото движение така, сякаш основното предизвикателство е просто поддържането на обществения ред.

Резултатът е криза, която не може да се сведе нито само до младежки бунтове, нито само до полицейски репресии; налице са и двете явления. И все пак нито един от тези фактори сам по себе си не обяснява цялостната картина.

Протест, зародил се в класната стая

Движението започна на 21 септември в училищата от образователния окръг Кретей, и по-конкретно в по-бедните му източни предградия. Първоначалните оплаквания бяха насочени към ежедневните реалности в училищния живот, в който липсваха дори най-необходимите неща.

Ученици в Обервилие останаха без учител по френски език, докато се подготвяха за важен изпит. В Севран учениците показаха снимки на повредени столове, дупки в таваните, мухъл, течащи покриви и счупени тоалетни. Някои класни стаи се отопляваха трудно през зимата и се охлаждаха трудно през лятото.

Учебният ден можеше да продължи от ранна сутрин до вечерта, а дългите почивки между часовете принуждаваха учениците да остават в училищната сграда без подходящ надзор или достъп до храна.

Днес във френските държавни училища за средно образование работят по-малко учители, отколкото през 2008 г., въпреки че броят на учениците се е увеличил с приблизително 250 000. В повече от 70% от паралелките в държавните гимназии (както общообразователни, така и технически) има над 30 ученици, като във всяка пета паралелка броят им надхвърля 35. Наблюдава се рязко увеличение на случаите, в които учители отсъстват за продължителен период от време, без да бъдат замествани. Този проблем е особено остър в регионите Кретей и Версай.

Състоянието на училищните сгради рисува подобна картина. Средната възраст на френските гимназии (*lycées*) е над 60 години. Професионалните училища са още по-стари. Само малка част от сградите на училищата за средно образование са новопостроени или основно ремонтирани през последната учебна година.

Тези проблеми са разпределени неравномерно. В департамента Сен-Сен-Дени, където възникна протестното движение, нивото на бедност достига приблизително 30% – почти двойно повече от средното за континентална Франция.

Френската републиканска образователна система прокламира, че бъдещето на детето не трябва да зависи от материалното състояние, религията или местоживеенето на семейството му. Въпреки това учениците в най-бедните райони често са принудени да се справят с най-препълнените класни стаи, най-старите сгради и най-нестабилния учителски състав.


Борбата за ред

Протестите бяха съпътствани от реално насилие: някои училища бяха повредени или разграбени. Учители и директори станаха обект на заплахи или физически нападения. Инциденти бяха регистрирани в Байон, Тулуза, Сен-Шамон, Поатие и Сент-Етиен.

В един от случаите пожар засегна автомобила на учител. В друг – беше повредена училищната столова. Министерството на образованието оцени разходите за ремонт на приблизително 30 милиона евро и предупреди, че хиляди ученици могат да отпаднат от образователната система.

Държавната власт не може да бъде поддържана, ако училищният персонал е подложен на нападения, а самите образователни институции се превръщат в мишени.

Френските училища се превръщат в опасни места. Проучванията сочат за широко разпространени случаи на сплашване, неподчинение и вербална агресия.

Много учители съобщават, че учениците оспорват авторитета им или се подиграват с работата им. По-малък, но значителен дял от преподавателите съобщават за заплахи, тормоз или физически нападения.

В същото време последните официални данни не потвърждават, че френските училища просто затъват в неконтролируемо насилие.

По-голямата част от работещите в сферата на образованието твърдят, че учениците ги уважават и че се чувстват в безопасност в училищата си. През последната отчетна година броят на регистрираните сериозни инциденти на хиляда ученици отбеляза лек спад. Убийството на Самюел Пати през 2020 г. – станал мишена на ислямистки екстремист заради това, че е показал карикатури на пророка Мохамед по време на урок за свободата на словото – хвърля тежка сянка върху този дебат. Друг учител, Доминик Бернар, беше убит от бивш ученик при терористично нападение през 2023 г. Оттогава насам френските училища се превърнаха в арена на сблъсък на възгледи относно светския характер на държавата, религията, свободата на словото и държавната власт.

Данните, събрани по време на първото национално възпоменание за смъртта на Пати, разкриха мащаба на проблема.

Стотици ученици бяха посочени в доклади заради провокации, отказ да участват във възпоменателни прояви, отправяне на заплахи или изразяване на подкрепа за тероризма. Това обаче не означава, че настоящото движение трябва да бъде определяно като ислямистко; повечето съвременни протести са насочени към въпроси като числеността на персонала, състоянието на училищните сгради, учебните графици и неравенството. Въпреки това, наследството на Пати повдига един по-широк въпрос: как могат учителите да работят в отворено общество, ако държавата не им осигури надеждна защита?

Същевременно, използването на части за борба с безредиците срещу протестиращите предизвика нов спор относно начина, по който държавата упражнява властта си.

Кадри, показващи употребата на сълзотворен газ и сблъсъци между полицията за борба с безредиците и тийнейджъри, се разпространиха бързо във Франция и извън нейните граници. В Сен Дени кметът Бали Багайоко беше заснет да стои пред полицейски кордон, опитвайки се да защити младежите. В Ланс 15-годишен младеж загуби ръката си при инцидент с полицейска граната. В района на Париж беше образувано разследване срещу полицейски служител, след като тийнейджър получи сериозни наранявания. Към 9 октомври броят на пострадалите ученици надхвърляше 200 души, а този на ранените полицаи и жандармеристи – 800.

Над 6800 души бяха задържани от полицията, като 86% от тях бяха непълнолетни.

Полицията е длъжна да предотвратява палежи, да защитава училищния персонал и да спира нападенията срещу обществени сгради. Същевременно тя трябва да прилага сила законосъобразно и пропорционално.

Насилието от страна на учениците не оправдава незаконосъобразните действия на полицията. От друга страна, твърденията за неправомерно поведение на служителите на реда не омаловажават насилието, извършено от протестиращите.



Държавата вече не разполага с прости решения

Правителството вече призна, че оплакванията са основателни.

Министър Себастиен Льокорню обеща бързи действия по отношение на заместването на отсъстващи учители, състоянието на училищните сгради, графиците на часовете и „Parcoursup“ – платформата за прием във висшите училища.

Министерството на образованието обяви, че се свързва с около 3000 квалифицирани учители, които биха могли да бъдат насочени към училища, изпитващи недостиг на персонал. Макар това да е полезна временна мярка, тя не решава кризата с наемането на учители. Планът на правителството може да е сигнал за политическа воля за справяне с проблемите, но структурните недостатъци остават нерешени.

Министрите признаха проблема, но признаването му е много по-лесно от реалното му решаване.

Подобно противоречие се наблюдава и в бюджета за образование. Правителството заявява, че до 2027 г. за образование ще бъдат заделени около 64 милиарда евро, спрямо 48,8 милиарда евро през 2017 г. Въпреки това, общите разходи за образование в реално изражение почти не са се увеличили през миналата година. Инфлацията, заплатите, разходите за енергия, демографските промени и поддръжката на остаряващи сгради поглъщат средствата, още преди те да стигнат до класната стая.

Франция все още е в състояние да обслужва националния си дълг, но възможностите на правителството да финансира нови обещания са значително ограничени. Европейската централна банка все още не смята за необходима спешна намеса. Финансовото състояние на страната обаче е политически рисковано.

Към края на второто тримесечие публичният дълг достигна приблизително 119% от БВП.

Тази година правителството работи с бюджетен дефицит от около 5,4% от БВП, докато се очаква годишните разходи за обслужване на дълга да нараснат от близо 79 милиарда евро до над 91 милиарда евро.

Доходността на десетгодишните държавни облигации се доближи до 5% – най-високото ниво от десетилетия насам. Всяко по-нататъшно повишение затруднява финансирането на отстъпките, обещани от правителството. Това показва, че финансовите пазари стават все по-скептични към френските обещания.

В резултат на това правителството разполага с много ограничено поле за маневриране. Необходимо е да се увеличат инвестициите в обществените услуги – които гражданите възприемат като западащи – и същевременно да се убедят кредиторите, че публичните разходи в крайна сметка могат да бъдат овладени. Нужно е да се налагат санкции за унищожаване на имущество, без обаче полицейските действия да изместват фокуса от същината на кризата. Трябва да се възстанови авторитетът в училищата, без те да се превръщат в продължение на държавния апарат за принуда.



Няма безболезнено решение

Правителството откри „гореща линия“ за учениците, осигурявайки официален канал за изразяване на мнението им и помагайки да се очертае обхватът на техните опасения. Подобно онлайн общуване обаче крие риск да се превърне в заместител на реалния процес на вземане на решения. От години учениците участват в дискусии за проблеми, които остават очевидни дори след това.

Кризата във Франция не е просто криза на младежта; тя е криза на държавния капацитет.

Младите хора, излезли по улиците, не представляват цялата ученическа общност във френските гимназии. Движението е разнородно, на моменти му липсва ясна посока, а понякога прибягва и до насилие. То не е формулирало последователна общонационална програма. Въпреки това протестите разкриха споделено усещане сред ученици от коренно различни училища: чувство, че държавните институции изискват подчинение, без да осигуряват условията, които биха направили такова подчинение оправдано.

Способността на Франция да изпълни дългосрочните си ангажименти за европейска сигурност – особено по отношение на подкрепата за Украйна – зависи отчасти от това дали страната ще успее да възстанови вътрешния авторитет на държавата и доверието във финансовата си политика.

Автор: Шарлот Гию-Клер,

Журналист, Франция


източник

украинска правда