Началото на подводното плаване под български факт е отдавна установен във военноморската ни история факт. С намесата на България в Първата световна война след 01.10.1915 г. германският подводен флот в Черно море започва активна дейност и пред българските брегове, проявява се и на 14.10.1915 г. по време на голямата руска бомбадировка на Варна. Още на следващия ден един български екипаж започнал практика на германските подводни лодки, базирани във Варна. След преговори с германското флотско командване било решено България да закупи една германска подводница, а именно UB-1-8. Тържественото вдигане на българския военноморски флаг над нея било на 25 май 1916 г. Това именно е и началото на подводното корабоплаване в нашите военноморски сили. Според официалния германски военноморски справочник за 1916 г. в света тогава има само 10 държави, които притежават подводници. България е сред тях, наред с Великобритания, Франция, Италия, Германия, Япония, Русия, Гърция, Турция и Румъния. В периода от септември 1916 до септември 1917 г. екипажът на „Подводник 18” е извършил седем бойни похода в северна посока, в това число и в румънски води, и два в южна посока – пред Бургас и Созопол, във връзка с очаквани руски нападения.
Съдбата на „Подводник 18”е по-тъжна и от тази на целия ни флот след Ньойския договор. Съглашенците я отвеждат в Истанбул, откъдето тя повече не се завръща в България. По сведения от френски източници №18 е откарана на буксир до военноморската база в Бизерта (в тогавашната френска колония Тунис) и нарязана за скраб след изваждането от нея на необходимите части. Според сведения на очевидци пък последните сведения за нея са от 1921 г., когато са я видели захвърлена и разграбена на северния бряг на залива Златният рог. Всъщност това се оказаха неистини и е радостно, че точно водолазите от 8 дивизион доказаха, че откритата миналата година подводница е точно „Подводник 18” и тя си е в наши териториални води.
И Парижкият мирен договор (1947), както и Ньойският (1919), забранява на България да има подводници. Вероятно поради изострените отношения на България с Турция, Гърция и Югославия, през март 1948 г. е взето решение за тайно развитие на ударните сили (подводници и торпедни катери) в нашия флот. Предварителната подготовка на екипажите (руски език и устави) става при пълната им изолация от останалата част от флота в курорта Св.Константин. На 13 април 1948 г. бъдещите катерници и подводничари поемат към Одеса на борда на съветския товарен кораб „Белороссия”. Група „Б” – бъдещите екипажи на подводниците, е съставена от 120 офицери, старшини и матроси. Първите плавания на българските екипажи започват в края на октомври 1948 г. През 1953 г. начело на командването на дивизиона застава к-н л-т Матей Матев, който довършва подготовката и през 1954 г. организира пребазирането на подводниците във Варна. На 18 август с.г. М-202, М-203 и М-204 са приети официално в състава на българския флот с бордови номера 41, 42 и 43. Подводниците клас „М” от съветската ХV серия служат до към 1956 г., след което № 41 и 42 са върнати в Севастопол и по-късно нарязани за старо желязо. Същото (според спомени на ветерани) става и с № 43 у нас.
Следващите подводници – 2 бр. от проекта 613 са със значително по-големи възможности както в техническо, така и в тактическо отношение. Получават имената „Победа” и „Слава”, а първите техни командири са к-н л-т Иван Фиданчев (бъдещ контраадмирал) и к-н л-т Тодор Георгиев.
През 1972 г. подводниците са заменени с две по-съвременни от 633 проект. Техни командири са к.3р. Антон Янкулов и к.3р. Недялко Йосифов. Новите подводници влизат в състава на ВМС отново с имената „Победа” и „Слава”.
На 25.01. 1983 г. е вдигнат флагът и на третата подводница от пр.633 – това е подводница „Димитровски комсомол” с бордови № 83 и командир к-н л-т Илия Димчев.
Идваме и до датата 28.12.1985 г. На този ден се вдига флагът и на четвъртата българска подводница от пр.633, а именно подводница „Ленински комсомол” с бордови № 84 и командир к-н л-т Дарин Матеев. Така за кратък период от време до 05 септември 1990 г. в българските ВМС за първи път в строя има четири подводници.
През 1990 г. и 1991 г. са спуснати флаговете на подводница „Слава” с бордови № 82 и на подводница „Победа” с бордови № 81.
През 1991 г. със заповед на Командващия на ВМС подводници 83 и 84 са преименувани и получават съответно имената „Надежда” и „Слава”.
На 27 юни 2008 г. бе спуснат флага и на подводница „Надежда” с бордови № 83.
Нека отново се върнем на подводница 84. Още с влизането й в състава на ВМС започват дни на усилена подготовка в базови условия и на море. В периода 1987-89 г. подводницата носи двукратно дозорна служба пред проливната зона като не са допуснати никакви инциденти, което е доказателство за високия професионализъм на екипажа. През 1989 г. подводница 84 е обявена за „подводна лодка първенец, отличен кораб на ВМС” . Следват години на упорит труд за удържане на завоюваните позиции. 90-те години са начало и на двустранните взаимоотношения с аварийно-спасителното командване от ВМС на Република Турция. През 1993 г. въпреки несъответствията в стандартите, успешно е проведено аварийно-спасително учение между подводница 84 и ск „Куртаран” от турските ВМС. Учението е проведено в териториалните води на Република България. На следващата година подводница „Слава” посещава пункт за базиране Ереели и отново участва в аварийно-спасително учение със ск „Куртаран” в турски териториални води. В края на 1998 г. на борда на подводница 84 е натоварена и успешно преминава изпитания акумулаторна батерия „Варта”, която е в ескплоатация до декември 2010 г. В периода 1998 – 2008 г. подводница „Слава” продължава активна плавателна подготовка, като естествено поради ограничените финансови ресурси, не е с интензивността от 80-те години. В годините на постоянен недоимък екипажът на „Слава” проявява находчивост и упоритост, така че за цялото това време няма нито едно плаване, което да е било отменено или провалено по причина на неизправна материална част. На 28 февруари 2007 г. в Северен Несебърски залив се проведе за първи път аварийно-спасително учение изцяло с български сили – от борда на „Слава” по сух способ бе изведен личен състав и качен на борда на ск „Протео”.
Още от първите си дни, екипажът на подводница 84, сдобил се с прозвището „френския екипаж”, се отличава с изключителната си задружност, професионализъм, решителност и упоритост, гарнирани с голяма доза джентълменство и коректност. Командирите на подводницата к1р Дарин Матеев, к2р Марин Маринов, к3р Делян Попов, к1р Евгени Луканов, к1р Камен Кукуров, к3р Борис Борисов, к1р Калин Калинов, старши-помощник командирите Жечко Жечев, к3р Румен Новаков, к3р Тодор Боданов, к3р Николай Георгиев, механиците Мирослав Славов, Пламен Михайлов, Вальо Вълчев, к3р Христо Димов, к-н л-т Петър Петров са офицери, които със своите професионални и командирски качества винаги печелиха доверието на екипажа и уверено водеха подводницата по пътя на нейните успехи. От офицерите, служили на борда на „Слава”, по-късно излязоха трима командири на дивизиона, един началник на щаба на дивизиона, един заместник-командир на военно-морска база Варна.


Капитан-лейтенант Дарин Матеев вдига за първи път флага на подводница „Ленински комсомол” (по-късно „Слава”) на 28 декември 1985 г. във Варна.