30.7.1877 г.: При втората атака на Плевен в боя влизат и румънците

Pan.bg 30 юли 2018 | 12:27 views (1622) commentaries(0)
img image
Атака на Плевен. Изглед от Панорамата.

Източник:"Svodka.start.bg'';''Blitz.bg''


На 30 юли 1877 г. при втората атака на Плевен по време на Освободителната война за първи път участват румънски войски, които предния ден форсират Дунав.

Предистория

На 15/27 юни 1877 г. Действащата Руска армия на Балканския полуостров извършва десант през река Дунав в района на Зимнич - Свищов. Тъй като не разполага с достатъчни сили в района, османското командване прехвърля от Видин Армейския корпус, командван от Осман паша, за да укрепи Никопол. На 4/16 юли Западният отряд изпреварващо превзема Никопол преди турските подкрепления да достигнат града и Осман паша се пренасочва към Плевен.
В този момент се усеща „липсата на решение за преминаване на румънските войски през Дунава”. Румънският княз Карол „отказва” на Великия княз Николай Николаевич под претекст, че „не е сключено споразумение с руското правителство и Главното командване за преминаване на румънски войски в България”.
Осман паша обаче изпреварва руснаците с часове на 6 юли, като цялата нощ турската войска изгражда землени укрепления.

Първа атака


На 7/19 юли V-а Пехотна дивизия с командир генерал-майор Юрий Шилдер - Шулднер, излиза на подстъпите на Плевен и започва да го обстрелва, но без да извършва разузнаване с бой. На следващата сутрин ген. Шулднер атакува със силите на 3 пехотни полка, Кавказката Казашка бригада (1600 конници) и 146 оръдия.
Турците с поредица контраатаки отблъскват руските части от превзетите позиции. Руските жертви са 2800 убити и ранени, османски жертви - 2000 убити и ранени. Основната причина за неуспеха на тази първа атака е лошото разузнаване.
След неуспеха на Първата атака на Плевен, руското командване се обръща към Румъния за помощ. На 29 юли румънците започват форсирането на река Дунав. От преминалите четири полка, съставляващи една румънска пехотна бригада, два остават да охраняват Никопол и турските пленници.
При подготовката на Втората атака на Плевен, 5-ти румънски пехотен полк получава задачата да се отправи на запад, а 3-ти Калърашки полк, заедно с един руски казашки отряд, получава заповед да разузнава между Осъм и Искър.

Втора атака

През следващите дни и двете страни получават подкрепления. Генерал-лейтенант Николай Криденер съсредоточава целия руски Западен отряд (36 батальона, 32 ескадрона, 184 оръдия - общо 35 000 войници), а силите на Осман паша нарастват до 20 000 души (33 табора, 7 ескадрона и 57 оръдия) като формират Западната армия.
На 18/30 юли руското главно командване нарежда на генерал-лейтенант Николай Криденер да атакува града. Водят се тежки боеве при Сулуклийския дол, Гривишките редути и Зелените хълмове. До края на деня османците отразяват всички атаки и си връщат изгубените позиции. Руските загуби са 7032 убити и ранени. Турски загуби са 1000 убити и ранени.
След тази втора неуспешна атака на Плевен руското правителство и Главното командване се обръщат към румънското ръководство за по-решително участие при превземането на Плевен. По това време румънското правителство и главното командване сами достигат до необходимостта от сериозно взаимодействие с руските войски при превземането на града.
В дневника на княз Карол I e записано: „Сега се поставят под заплаха не само руски интереси, а и румънски интереси; страната е поставена пред голяма опасност в случай на победоносно настъпление на турците през Дунав.” За отбелязване е, че румънските части с голямо желание преминават Дунава и искат да участват в битките.
На 28 август 1877 г. в с. Горна Студена на среща между руския император Александър II и румънския княз Карол I, относно спорния въпрос за командването на руските и румънските войски е взето компромисното решение „да се състави общо командване на всички войски около Плевен”. За командир на смесения румънско-руски Западен отряд е определен княз Карол I, а за началник щаб - ген. Павел Д. Зотов, дотогава командир на ІV-и армейски корпус. На практика обаче румънският княз по време на битките край Плевен „се разпореждал само с румънските войски” и по негово признание „нямал намерение и право да се разпорежда с войските на руската империя”.
На проведеното заседание на румънския военен съвет на 4 август е взето решение румънските военни части да се прегрупират в оперативен корпус от три дивизии и наблюдателен корпус от една дивизия. В източниците числеността на румънския оперативен корпус не е точно известен. Съгласно сведения на руската страна, той възлизал на 35 000 души, но според румънски източници при преминаването на Дунав този корпус е наброявал „приблизително 36-38 000 души”.
На срещата на 28 август е взето решение да бъде построен румънски понтонен мост, по който да премине оперативният корпус. Мостът е построен за много кратко време между с. Силищоара и с. Загражден, на 2,5 км. източно от Корабия и на 31 август в 22 часа по него преминава резервната дивизия, артилерията и обозът на оперативния корпус, военно- медицинската служба, щабовете и т.н.
На тържественото изпращане премиерът Братияну, известен с положителното си отношение към българската революционна имиграция и нейните борби, произнася дълбоко прочувствена реч. Румънският оперативен корпус преминава на 1 септември. Трета румънска пехотна дивизия е прехвърлена през Дунав с лодки и салове.
Съгласно споразумението, мостът трябвало да бъде разглобен веднага след преминаване на корпуса и да се направи нов мост между Турну Мъгуреле и Никопол, който е готов на 10 септември 1877 г. По този мост ранените руски и румънски войници при Третата атака на Плевен са превозени в Турну Мъгуреле, където се намират най-големите руски и румънски болници, складове за храни, дрехи, оръжие, боеприпаси и др.
Съгласно споразумението между великия княз Николай Николаевич и румънския генерал Ал. Чернат, румънските войски се дислоцират близо до Плевен, като в Никопол е оставен един полк да охранява моста.
Румънските части идват точно навреме в подкрепа на руската Дунавска армия. Н. Николаевич в знак на задоволство възторжено възкликва пред генерал Ал. Чернат ”Вас сякаш провидението ви праща”.
Румънският оперативен корпус се съсредоточава в района от Бръшляница и Рибен към Върбица в непосредствена близост до Гривица. Румънската главна квартира се преместила от Корабия в с. Пордим, а щабът на ген. Чернат – в с. Върбица.
Румънските войски заемат позиции северно от Плевен. Ако се прибавят 35 000 румънски войници със 108 оръдия към двата руски корпуса (ІV и ІХ армейски), наброяващи 55 000 души и 316 оръдия, то общият брой на руско-румънските войски край Плевен вече възлиза на 90 000 души с 424 оръдия.

Трета атака


Към края на август противникът под командването на Осман паша разполага с 33 000 души и 60 оръдия. Планът предвижда добре укрепеният лагер на Осман паша да бъде атакуван от три страни. Задачата на румънските бойни части е да бъде превзет Гривишкият редут с подкрепата на 5-та руска дивизия.
Съгласно плана Третата атака на Плевен трябва да започне на 7 септември с артилерийска подготовка. Липсва необходимата координация, взаимодействие и съгласуваност в действията между румънските и руските колони. Заповедите са тълкувани по различен начин и в някои части настава объркване.
Румънското командване повтаря грешката на руските войски при Втората атака на Плевен, като предприема Третата атака, без да извършва сериозно разузнаване на местността.
Според руското командване срещу Гривица има само един турски редут (т.н. Голям Гривишки редут), който е главната цел на румънските войски. Оказва се обаче, че всъщност има два редута, наречени по-късно от руснаците „Гривица-1” и „Гривица-2”, разстоянието между които е 530 м. Редутите са така изградени, че от където и да се погледнат, те се виждат като един. Вторият редут изпълнява ролята на прикритие на север за една падина, затворена от всички страни със стръмни склонове, наречена по-късно ”Долината на сълзите”.
Генералната атака е на 11 септември. След дъжда започва да се стеле гъста мъгла, която попречва на правилното насочване на артилерийския ураганен огън с 400 оръдия. След обяд мъглата се поразсейва.
Атаката на румънската 3-та дивизия се разгръща по следния начин: най-отпред са две доробански роти, след тях другите роти на първи батальон от 10-ти доробански полк. Батальонният командир майор Г. Шонцу с личния си пример окуражава своите бойци: „Напред момчета, бъдете смели! На нас първи се падна честта да започнем! Да бъдем достойни за това... и не се боим от врага”. Бойците на Шонцу бързо напредват, следвани от батальона на капитан Мъръчиняну.
Когато изминават 1000 м, а не 300-400 м, както очакват, вместо на редута те се озовават в „Долината на сълзите”. Завързва се ожесточен бой. Румънските редици оредяват. Пада убит и майор Шонцу.
Чак сега става ясно, че редутите са два. На редута геройски загива и Мъръчиняну, който е издигнат на щиковете на турците, подобно на руския подполковник Калитин край Стара Загора..

Започва ожесточен ръкопашен бой. Следва подкрепление от две румънски роти. Други три роти спират контраатаката на противника. Румънските войници проявяват изключителна храброст, която се обяснява с личния пример на майор Шонцу и на капитан Мъръчиняну, вдъхновили бойците да атакуват яростно неприятелския редут „Канлъ табия”. Рововете са пълни с румънски и турски трупове. Останалите почти без офицери, румънски бойци напразно се опитват да превземат редута, но са принудени да отстъпят.
След 40 минутна ожесточен бой двата батальона на Шонцу и Мъръчиняну с големи загуби - 90 на сто от офицерския състав (26 души) и 50 на сто низши чинове (683 души), убити и ранени. След тяхното отстъпление, с присъщата си ориенталска жестокост, турците измъчват ранените и се гаврят с убитите. Труповете на майор Шонцу и капитан Мъръчиняну са набучени на бруствера на редута.
Атакуващите части на 4-та румънска дивизия са прикрити от 5-та руска дивизия на генерал Радионов. Следва нова атака с жесток ръкопашен бой. Усилията на румънските бойци на 4-та дивизия претърпяват неуспех. Отбита е и атаката на руските батальони. Убийственият плътен огън на противника принуждава румънските бойци за втори път да отстъпят.
Тогава командването на 4-та румънска дивизия взема решение да атакува Гривица-1 за трети път. В подкрепа е изпратен 15-ти доробански полк и два руски батальона от 17-ти и 18-ти полк. Последва мощна атака с превземане на ключови позиции на противника, но и този път османлиите успяват да запазят позициите си.
Привечер на 11 септември последва Четвърта атака, която изненадва турците. Този път редутът е атакуван от две страни едновременно – от руски и румънски части. Първи в атаката се втурват майорите Квитко и Александър Кандиано Попеску. Във вътрешността на редута започва ожесточен ръкопашен бой. Към 19,30 часа Гривишкия редут-1 е овладян.
При оттеглянето си турците изоставят оръдията си, но вземат затворите им, което създава впечатлението, че те имат намерение да контраатакуват. Последвалите нощни атаки обаче са успешно отбити от русите и румънците.
По време на Третата атака на Плевен при превземането на редута „Гривица-1” румънците дават 1300 души убити и ранени низши чинове, както и 27 офицери. Двете румънски дивизии, взели участие в атаката на Гривишките редути, общо дават 2564 ранени и убити.
Русите при Гривица дават убити 22 офицери, между които е и командирът на 17-ти пехотен полк полковник Шлитер и генерал Радионов, както и 1012 низши чинове. Руските загуби на 11 и 12 септември 1877 г. в трите сектора на атаката са близо 14 000 души, което заедно с румънските 2500 жертви прави 16 500 души.

Руският император Александър I оценява високо приноса на румънските войски в битките. Той награждава с Георгиевски орден за храброст майор Ал. Попеску, генерал Ал. Чернат и княз Карол, раздава по няколко ордена на всяка румънска рота, взела участие в атаката.
Румънският и чуждестранния печат широко отразяват участието на румънските части и техните заслуги. Френският аташе пише на румънския министър председател Йон Братиану, че ”При Гривица румънската войска се покрила с бойна слава”. Известният американски кореспондент Макгахан пише в английския вестник ”Дейли нюз”, че „При атаката на Гривишките редути румънците са изпълнили своето задължение по най-блестящ начин”.
След Третата атака срещу 11 км. отбранителни линии на турците, румънското командване противопоставя обсадна линия от 13 км. (руснаците държат 27 км.), като превзетият редут „Гривица-1” се вклинява в турската отбрана. Боевете за „Гривица-2” приковават вниманието на Осман паша на изток във времето, докато руско-румънската кавалерия завършва блокадата на Плевен западно от река Вит и подготвя капитулацията на турците на 10 декември.

/По материали в интернет/
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка