С волята си можеше да победи морската стихия
Но и да сплотява подчинените си. Това е контраадмирал Емил Станчев, който днес щеше да навърши 95 години.
Капитан I ранг от резерва Кунчо Узунов

С контраадмирал Емил Станчев Евтимов служих дълго време. Спомените ми за него са още от 1968 г. когато като проверяващ от щаба на ВМФ е идвал в 9 одтка. Служебно съдбата ме свърза с него когато бе назначен за началник - щаб, а после и като командир на 10 бртка. След време за кратко пътищата ни се разделиха, но отново се събраха, когато бе назначен за заместник - командващ тила на ВМФ. Неговото и моето пенсиониране не стана причина за прекъсване на връзката ни, а продължи по пътя на живота, извън военния ни флот до последните му дни.
Трудно е да напишеш нещо за човека, с когото дълго време си ял хляб и заедно пил от морската вода. Реших, че в спомените си за него повечето ще пишат само за дейността му, като офицер и командир предимно в сферата на служебната офицерска професия. За офицера Станчев мога да кажа това, че за разлика от мног други при него имаше пълно покритие на девиза прави го така, както го правя аз. И сега си спомням случая на едно сурово плаване. Вълна голяма, клатенето голямо. Трудно бе да издържиш и да не ти се разбъка всичко в стомаха. Той стои на мостика, стиснал зъби, понякога излива зад борда това, което тялото не иска да задържи в стомаха и въпреки всичко не пада нито духом, нито физически. При такава ситуация не се възхищавай и не прави като човека, който с волята си може да победи морската стихия. Може би за разлика от останалите реших, че само това не е достатъчно.
Зададох си въпроса какво да напиша за него, което може да го отличи от другите. Според мен може да го направи само този, който е съпреживял времето с него. Необходимо е само да подредя спомените си. Не си струва да пишеш само като страничен наблюдател или въобще да се напише нещо. Именно това ме накара да подредя спомените си. Искам да подчертая и да погледнем повече към неговото човешко отношение към хората, с които той е работил. Реших да споделя какво е моето лично формирано мнение и отношение за някои характерни черти в стила на работата му. На второ място за умението му да формира подобно отношение и в подчинените му. Потвърждение за това са хората, които са служили с него не само в 10 бртка. Те се отличават от останалите флотски поделения с единството и многото добри семейни взаимоотношения. Отличието е и в това негово умение да сплотява в едно тила на офицерите и старшините, изразяващо се в сплотяването и поддържането на много добри отношения между техните семействата. Дори преместването на много от тях да служат в различни градове не ги раздели. И в ден днешен те се търсят и споделят спомени. Черта, наследена още от първите му офицерски години с командира на 10-та бригадата капитан I ранк Площаков, предадена чрез него на капитан I ранг Христакиев и последвалите ги командири. И днес след толкова много години и когато повече от 15 години е ликвидирано това съединение хората служили с него си спомнят с умиление за тогавашното време.
Обстановката от времето, когато служихме и днешната се е променила коренно. А това са повече от половин век. /1968, а сега е 2026./ Достатъчно време, за да забравиш какъв е бил човекът, с когото си работил. Това изисква да провериш какви са трайните останали спомени за това изминало повече от половин век време. Провокира ме и моето мнение / може и да греша/, породено от срещите ми и разговорите със сегашни офицери. А то е, че сега се гледа повече на професионализма. Не се обръща достатъчно внимание за формирането и на общочовешките отношения. Не, че не трябва това да е на първо място, и да се работи за формирането на професионализъм в командирите. Това е въпрос над всички въпроси за формиране на тези умения. Морската служба те поставя понякога в критични ситуации. Тогава зависи всичко не само от твоята професионална подготовка но и от твоето отношение към хората, а и на тяхното към теб. Според мен не се обръща достатъчно внимание за формиране на добри междуличностни отношения. Сега липсата на срочна служба и наличието на кадрова платена служба поставя на вниманието редица нови изисквания. Лошото е, че сега животът ни противопостави един на друг. А е нужно внимание на връзката човек - машина. А това той го правеше и за това имаше успехи. Реших, че написаното може да послужи на съвременния командир, че формирането на офицера не е само професионално, а и общочовешко, да познаваш душата на човека да го накараш да ти вярва и да му е трудно да не направи това, което трябва и да не оправдае гласуваното му доверие . Да можеш да разчиташ на него, когато трябва да формираш адекватно настроение и отношение.
Неговото действие бе и за проявяване на грижа за средата, в която хората живеят. Той работеше и като стопанин за поделението. В неговата работа това бе особено важно. За това обръщаше внимание на средата и условията в които живеехме в поделението.
Във връзка с укрепване на добрите взаимоотношения между всички в поделението той работеше за сплотяването на хората. Проявяваше подчертано добро отношение към художествената самодейност, която сплотяваше в едно матросите старшините офицерите и техните семейства.
Това негово умение го предаде и на неговия наследник капитан I ранг Христакиев. С постоянно внимание загриженост, контролираше и пряко участие взе тогава в изработката на стенописите на новата сграда на бригадата в Созопол.
В работата му се отличаваха елементи не само като като командир, а и черти от неговото разбиране и отношението към подчинените му. Той се отнасяше към офицерите и старшините не само като към подчинени служебно, а проявяваше отношение като зачитащ достойнството и способностите на подчинените му.
Няма да забравя неговия подход при предсрочното ми прекратяване на отпуската ми. От дълги години за първи път излизах в отпуска със съпругата ми. Отидохме в Ихтиманския балкан в една почивна станция. Едва бяха минали 5 дни, когато ми казаха, че ме търсят спешно от поделението. Обадих се и ми казаха, че спешно трябва да се върна в поделението. Имало спешна нужда от мен. Завърнах се. Влизайки в Созопол срещнах тогава още капитан II ранг Станчев и Христакиев и ги попитах коя е причината да ми бъде прекратена отпуската. Капитан Станчев ми отговори „Вземи си спешно дрехи поне за една седмица и като дойдеш в поделението ще разбереш. Това и направих. В поделението видях много запасняци. Явих се на капитан II ранг Станчев и той ми каза „Старши лейтенант Узунов, при направената мобилизация на 9 одтка не ни стигат осигуряващите механиците за катерите. А ти имаш опит и правоспособност и за двата вида катери. Разчитам на теб“. Прекратяването и връщането ми от отпуск не се отрази добре на съпругата ми. Но оценката на командира за моите способности си каза своето. Това ме накара да се замисля и формира у мен съждение, че той, като командир на бригадата, ме оценява като способен и можещ да се справи с поставената ми задача. Това естествено повиши и отговорността ми и желанието ми да не се проваля и да го разочаровам за гласуваното ми доверие.
Семейното му състояние правеше впечатление на всички. Съпругата му работеше във Варна. Понякога идваше за по дълго време в Созопол. Живеехме в един вход. Стана така, че си бях пукнал глезена на десния крак и едва ходех. Съпругата му идваше в квартирата и ми правеше парафинени масажи и лечение на крака. Нямахме лекар в поделението, а и в Созопол нямаше лекар. Освен на мен тя не се притесняваше да помага на всички семейства и в домашни условия. Помагаше на жените ни и не бе грандоманка /аз съм командирска жена а/ вие сте негови подчинени.
Друг случай след преместването ми в щаба на флота. Случи се така, че двамата според служебните ни задължения отговаряхме за разширяването на ДНФ и строителството на Военноморската болница. Тук той отново показа качеството си на човек командир, който слушаше предложенията и след обсъждане коректно без да те унижава корегираше. Внимателно слушаше, приемаше и доразвиваше направените предложения. Обстановката налагаше да се подобри визуално средата и условията на местата на официалните срещите в ДНФ. Наложи се да се изработват и подаръци за официални гости. След неговата среща с командващия флота адмирал Янакиев адмирал Станчев ме повика и сподели до какво решение са стигнали. Решението им е било да се даде възможност на хората с дарба на художници и дърворезбари да намерят място в оформянето на тези помещения. Спомена ми, че има старшина от свързочния полк, който е дърворезбар и е решил да му осигури място за работа в материалното, да осигури необходимия дървен материал и инструменти и т.н. Попита ме дали съм съгласен да поема ръководството на тази дейност. Приех. Приемаше всички предложения и се стремеше да премахне трудностите, които пречат за изпълнение на задачата. Този старшина Пенчев направи чудесни работи, които и днес се намират в бившото ДНФ/сега Военен клуб/ и Матроски клуб. Дърворезбования таван на стаята на началника на ДНФ, стаята на военния съвет, украса с дърворезби в коридорите на тогавашното ДНФ и Матроски клуб. Вероятно някои неща сега след отпадане на необходимостта от ръководството на тези сгради и преминаването им в друго подчинение има вероятност да изчезнат заради известно безстопанственото отношение.
За първи път, като запасен офицер, той изрази своето отношение към подчинените си. Няма друг командир освен него да е казал, че зад даден успех на поделението по традиция основно се признава труда на командира. Основно командира го награждават. Но истината е друга. Зад този успех стои труда на всички хора от поделението дори и на готвача катерник.
При срещите ни като запасни той показа и качеството си на командир, който търпи и понася критика за определени негови действия. Приемаше ги като шега и с благодарност към тези които имаха смелостта да ги кажат по време на срещите ни на запасните катерници.
С две думи това са качествата с които този човек- командир контраадмирал Емил Станчев Евтимов заслужава да бъде пример за подражание.