pan.bg

Европейските разузнавателни агенции разследват вълна от анонимни съобщения за бомби на борда на самолети. Не са направени окончателни заключения, но някои представители на разузнавателната общност смятат, че Русия е най-вероятният източник на кампанията.

Европейските разузнавателни и охранителни служби се опитват да установят дали координираните бомбени заплахи срещу европейски авиокомпании тази седмица може да са с произход от Русия, съобщи в събота, 7 ноември, лондонският вестник The Financial Times (FT), позовавайки се на източници. https://www.ft.com/content/0845687f-1f74-4bbf-88c9-5c6b031c7f20?syn-25a6b1a6=1

Тази седмица десетки европейски самолети бяха приземени след анонимни имейли, в които се твърди, че са поставени бомби на полети между европейски градове. Анализаторите наричат ​​атаката изключително необичайна.

Според служители на разузнаването, в момента се провежда трансгранично разследване с участието на европейски разузнавателни и охранителни агенции, целящо да се определи източникът на заплахите. Те подчертаха, че окончателните заключения относно участниците в тази кампания все още са далеч. Един източник отбеляза, че идентифицирането на извършителите изисква старателна работа и може да отнеме много време или дори да не даде никакви резултати.

Възможно руско участие

Въпреки липсата на окончателни заключения, някои членове на европейската разузнавателна общност са уверени, че Русия е най-вероятният виновник. Те посочват мотиви, методи, предишни подобни инциденти и първоначални криминалистични открития като доказателства.

Заплахите идват на фона на засилване на хибридната кампания, провеждана от агенти на Кремъл в Европа тази година. Един от основните фокуси на тази дейност е използването на уязвимости в гражданската инфраструктура по начин, който позволява отричане. Целта е да се увеличи натискът върху европейското общество, като се нарушава ежедневието и се създава впечатлението, че правителствата не са в състояние да защитят своите граждани.

Работната теория сред европейските разузнавателни агенции, които обсъждат инцидента през последните дни, е, че координираните заплахи може да са били организирани от прокремълски активисти или хакерски групи. Дори и да стоят зад атаката, остава неясно каква роля са играли руските разузнавателни агенции – дали са ръководили, насърчавали или разрешавали тази дейност.

Заплаха за авиацията

Не са открити взривни устройства в самолети, обект на фалшивите аларми. Все още не е установена ясна закономерност в прекъсванията на въздушното движение.

Тази година хибридната война на Русия в Европа е съпроводена от увеличаване на физическите саботажи, включително използването на дронове, натоварени с експлозиви, за атаки срещу неподвижни самолети. Досега подобни атаки бяха строго ограничени до цели, които Русия възприема като предоставящи военна или логистична подкрепа на Украйна.

„Има известна логика в целите, които Русия избира, и в крайностите, до които е готова да стигне“, каза служител на разузнаването пред Financial Times. Той добави, че Кремъл разбира, че умишленото сваляне на граждански самолет над Европа би било червена линия и би могло да провокира военен отговор на НАТО.

Все още няма реална опасност

Служители на разузнаването не вярват, че тези, които стоят зад настоящите заплахи, представляват реална заплаха за европейската гражданска авиация. Европейската гражданска авиация обаче е била обект на саботаж и преди. Преди малко повече от година многобройни наблюдения на дронове във въздушното пространство близо до големи европейски летища причиниха широко разпространени смущения във въздушния трафик. Повечето експерти по сигурността смятат, че зад тези инциденти стоят руски агенти.

Фалшивите бомбени заплахи също не са нова тактика за руските агенти. През октомври 2023 г. подобна кампания беше насочена към училища и детски градини в Литва. Получени са над 1500 необосновани бомбени заплахи. Кампанията имаше за цел да сплаши обществеността и да подкопае доверието в правоохранителните органи.

Балтийските държави като тестов полигон

Вилнюс публично обвини „държавен агент“, без да посочи конкретна държава. Разузнавателните среди обаче стигнаха до заключението, че зад атаката стоят руски активисти, вероятно действащи с подкрепата на разузнавателните служби на Кремъл.

Балтийските държави често се превръщат в „полигон“ за руски провокации, отбеляза регионален служител по сигурността. Той добави, че Западна Европа сега е изправена пред същите видове провокативни атаки, които Русия извършва в балтийските държави от близо две десетилетия.

Източник: DW Снимка: Hendrik Schmidt/dpa/picture alliance

Превод и редакция: pan.bg / Л. Вълев