Горещи новини
- /ВИДЕО/: ЕС ще инвестира 200 милиарда евро в изкуствен интелект
- /ВИДЕО/: Шолц обещава да отговори на американските мита
- Радата одобри закупуването от България на руските ядрени реактори за ХАЕЦ за $600 млн. /СНИМКИ/
- От земята до небето: Готови за F-16
- Опозицията в Армения нарече проекта за присъединяване към ЕС абсурден
- Wizz Air представи първия си самолет с пътническа кабина Airspace на Airbus (СНИМКИ)
- Кремъл се изказа по отношение на предложенията на САЩ за Украйна
- Песков: Значителна част от Украйна иска да стане част от Русия и вече е станала
- Летище София вече зарежда самолетите със SAF гориво
- Тръмп допусна, че Украйна "може някой ден да стане руска"
Валентин Димитров, в-к "Военноморски преглед", 2005 г.
В периода 1949-1953 г. в белгийските ВМС постъпват на въоръжение 8 кораба от типа “Алжерин” (ескортен миночистач-миноносец). През 1969 г. са формулирани изисквания към новите кораби, които трябва да ги заменят – да плават във водите на Северно море, Ла Манш и около Западна Европа; при ограничено водоизместване да имат оръжия за борба с въздушен, надводен и подводен противник и поразяване на брегови цели; да имат въоръжение и оборудване, съответстващи на стандартите на НАТО; да са построени само в белгийски корабостроителници.
Проектирането завършва през юли 1973 г. с помощта на Франция и Холандия, които оказват съдействие по въоръжението и радиоелектронното оборудване. От 1974 до 1978 г. в точно съответствие с графика 2 кораба (клас – фрегат УРО; тип – “Вилинген”, на името на първия) са построени от фирмата “Бел” в Темс, а още 2 – от фирмата “Кокерил” в Хобокен. След строителството и в хода на модернизацията на кърмовата надстройка се установяват пускови установки за противокорабни ракети “Екзосет”, а така също – артилерийска система за близък бой “Голкипер”. Белгийските фрегати значително превъзхождат своите аналози с подобни размери от ВМС на други държави. Единствен недостатък от тактически характер, предизвикан от неголемите размери на корабите, е отсъствието на вертолет, което снижава противоподводните им възможности. В края на 90-те години на миналия век Белгия планира да замени корабите от този тип с по-съвременни.
В началото на декември 2004 г. първа в историята на българо-белгийските военноморски контакти корабна визита осъществи именно челната фрегата в серията – “Вилинген” (F 910) с командир капитан ІІ ранг Марк Де Йонге. Фрегатата акостира на Морска гара Варна в 8 ч. на 2 декември, след участие в учение на белгийско-холандска оперативна група и 2-месечно патрулиране в Източното Средиземноморие в подкрепа на провежданата от НАТО операция по контрол на корабоплаването “Актив Индевър”. В рамките на операцията F 910 е идентифицирала общо 644 кораба, а един подозрителен кораб е проверен от инспектиращия й екип и впоследствие освободен. Освен като “идеална възможност за укрепване на връзките с нашия нов партньор в НАТО”, по думите на капитан ІІ ранг Йонге, визитата с “нагледното помагало” се оказа твърде полезна за специалистите в контекста на предстоящото договорено между двете страни получаване на белгийски кораб от същия тип за българските ВМС.
По покана на българския си колега Николай Свинаров, военният министър на Кралство Белгия Андре Флао бе на официално посещение във Варна на 4 и 5 декември 2004 г. През първия ден, след разговори между двете делегации, в присъствието на началниците на Генералните щабове генерал Никола Колев и генерал Огюст Ван Даеле, началника на Главния щаб на ВМС контраадмирал Минко Кавалджиев, специалисти от МО и флотския щаб, както и на представители на медиите двамата министри подписаха протокол за намерение за получаване на белгийската фрегата “Ванделаар” (F 912) от българските ВМС.
На пресконференцията министър Флао каза, че фрегатата “Вилинген”, която по същото време е на посещение в гр. Варна, дава добра представа за това, което ще получат българските моряци. “Сделката” не преследва търговска печалба, не е договаряна цена между купувач и продавач, а е осъществена една политическа воля, изгодна и за двете страни в интерес на тяхното сътрудничество в областта на отбраната и в рамките на НАТО. Гостът изрази надежда, че белгийски и български фрегати ще плават заедно, изпълнявайки мисии на алианса в отговор на новите рискове и предизвикателства на море, за пресичане на всякакъв незаконен трафик. Той посочи, че след 11 септември 2001 г. фрегатата “Ванделаар” е развърната в Източната част на Средиземно море, за да участва в операцията на НАТО по контрол на корабоплаването. Николай Свинаров подчерта, че получаваме фрегата, чиято модернизация е струвала 35 млн. евро, от които българската страна ще плати само част. Според началника на ГЩ на БА генерал Никола Колев фрегатата, която България получава, е способна да изпълнява задачи във всички точки на Световния океан, но в състава на нашите ВМС ще плава в Черно и Средиземно море. Тя е претърпяла скорошна модернизация на двигателната установка, на системите за разузнаване и управление, притежава необходимите съвременни средства за борба с въздушен, надводен, подводен и земен противник, голяма автономност и живучест.
"Ванделаар" има пълно водоизместване 2 283 тона, дължина 103,4 м., широчина 12,3 м., газене 5,6 м., далечина на плаване 4 500 мили (18 възла) и 6 000 мили (16 възла), екипаж от 160 души, от които 14 офицери. Комбинираната двувалова енергетична установка, която включва една газо-турбинна уредба “Олимпус ТМ 3В” (28 000 к. с.) и два дизелови двигателя СО-240 V-12 (12 000 к. с.), осигурява максимална скорост от 29 възла.
На въоръжение са 2х2 ПУ ПКР “Екзосет”, 1х8 ПУ ЗУР “Си Спароу”, 1х100 мм АУ, 1х20 мм ПУ “Голкипер”, 2х1 533 мм ТА (торпедо L5), 1х6 375 мм реактивен бомбомет “Крезо Луар” (бомби “Бофорс”). Противокорабната ракета “Екзосет” има активна радиолокационна глава за самонасочване от максимална далечина на захвата 24 км. Ракетата се изстрелва под ъгъл 15° спрямо хоризонта, набирайки височина около 30 м. се движи към целта, снижавайки се при подлитането към нея на 3-15 м. Шестстволният самозареждащ се реактивен бомбомет води единичен или залпов огън със скорост 1 бомба в секунда. Бомбата “Бофорс” носи 100 кг тротил, а твърдогоривният й реактивен двигател осигурява далечина стрелба до 2 200 м.
В очакване на придобивката през миналата година няколко работни групи от българските ВМС прескачаха до Белгия. На плаването на фрегатата “Вилинген” от турската Военноморска база Акзас до Варна участваха двама български офицери. Още същия ден след заставането на F 910 на Морската гара специалисти от ВМС се запознаха с бойните възможности, въоръжението, свързочното и навигационно оборудване, енергетичните установки и бойните информационни системи на кораба. По време на няколкочасовото съвместно плаване на белгийската фрегата с корвета “Бодри” бе извършено тактическо маневриране и проведена артилерийска стрелба по морска цел.
Други публикации
Напиши коментар