" alt="img" /> КОРАБИТЕ С ИМЕ "ТУНДЖА"

Калоян Панчелиев, сп. "Клуб ОКЕАН"
Снимка - архив Popay

БАРЖА "ТУНДЖА" (I)

През 1893 г. от фирма Danubius Hungarian Ship & Machine Factory Co. (Корабна и машиностроителна фабрика „Данубиус”) в Будапеща са закупени две баржи, които влизат в състава на Дунавската флотилия с имената „Марица” и “Тунджа”

Строежът на „Марица” и “Тунджа” се наблюдава от Тодор Соларов (1865-1920 г.) в периода 4 юни - 10 ноември 1892 г. Според изследователя Иван Алексиев това е една от по-важните задачи на Тодор Соларов, който встъпва в длъжност като помощник на портовия механик във Флотския арсенал в Русе от 1 януари 1892 г.

През 1904 г. параходите „Симеон Велики” и „Александър I” участват в превозването на 36-и пехотен Козлодуйски полк до Оряхово. Както е известно 36-и полк е формиран от състава на 12-и пехотен резервен полк в гр. Лом. След като се подчинява на 2-а бригада от 6-а пехотна бдинска дружина той е базиран в Оряхово. На 3 юни с.г. двата парахода и 36-и полк са тържествено посрещнати в града. Една стара фотография, предоставена на сп. „Клуб ОКЕАН” от Историческия музей в Оряхово показва този паметен момент: полкът е строен на брега, а на понтони №1 и 2 срещу течението на реката са застанали съответно параходите „Симеон Велики” и „Александър I”. Между понтон №2 и „Александър I” срещу течението на реката е застанала баржата „Тунджа”, а на понтон №3 – баржата „Марица”.

Участието на двете баржи в Балканската война (1912-1913 г.) е представено в детайли от кап. I ранг Сава Н.Иванов. „Към това време”, посочва Иванов „Дунавската флотилия се състоеше от яхтата „Крум” (невъоръжена, но можеше да се въоръжи с две малкокалибрени оръдия), транспортния параход „Александър I” и минния транспорт „Симеон Велики” (извадени временно от строя, но можеха да се вкарат след известно време в строя и да се въоръжат с по две малкокалибрени оръдия), миноноските „Хр. Ботев” и „В. Левски” (въоръжени с по две прътови мини и една картечница), парните катери „Борис”, „Любен Каравелов”, „Стефан Караджа” и „Стража”, от които само първите три бяха въоръжени с по една картечница, шлеповете „Янтра”, „Тунджа” и „Марица”, 2 железни бота и 15 железни понтона, които можеха да се приспособят за минни плотове. Кап. I ранг Сава Иванов уточнява, че шлеповете „Тунджа” и „Марица” имат водоизместване по 500 тона, газене – 0,60 m и екипаж – 2 души.

http://www.pan.bg/view_article-47-7023-BARZhITE-MARICA-I-TUNDZhA-V-BALKANSKATA-VOJNA.html

ДРАГАЖЕН ШАЛАН "ТУНДЖА" (II)

През 1908 г. е доставена кофената дълбачка "Добруджа" (часова производителност 100 куб. м. пясък). Тя се обслужва от три драгажни шалана.

Тремол Иванов, Морското търговско корабоплаване на Третата българска държава, ИК Галактика, 1996 г.

Известно е, че на 13 февруари 1912 г. е открита официално обособената като поделение на Варненското пристанище Пристанищна работилница...Тук се ремонтират доставените от чужбина плаващи средства - парният влекач "Васил Левски", доставен от Холандия, дълбачката "Добруджа" и нейните драгажни шалани.

Тремол Иванов, Страници от историята на българското корабостроене, Варна 1998 г.

Забележка: Имената на трите драгажни шалана вероятно са "Тунджа", "Арда" и "Струма". За справка вж. тук: http://www.varna-bg.com/statearch/arh17.htm Предприятия за корабостроене, Държавна корабостроителница, гр. Варна, Ф. 11К, 202 а. е., 1925-1944г. Преписки по извършените ремонти на влекачите "Раковски", "Бургас", дълбачката "Добруджа", шаланите "Тунджа", "Арда" и "Струма".

ШЛЕП "ТУНДЖА" (III)

Книга на корабите от Варненското пристанище:

Шлепове:

7. "Тунджа", пълна вместимост в регистър тонове - 435, чиста вместимост в регистър тонове - 420, най-голяма дължина - 51 м, най-голяма широчина - 6,6 м, най-голямо потъване - 2,6 м

Годината на построяване не е уточнена. Възможно е драгажният шалан "Тунджа" (II) и шлепът "Тунджа" (III) да са един и същ кораб.

КАБОТАЖЕН КОРАБ "ТУНДЖА" (IV)

Българско каботажно безименно акционерно дружество

На 1 февруари 1914 г. в Бургас се основава Българско каботажно безименно акционерно дружество. Съгласно чл. 2 от Устава на дружеството неговата цел е да „улесни търговските и пътническите и морски съобщения между градовете и индустриалните заведения, разположени на крайбрежието, предимно в Бургас и Бургаски окръг, в частност и черноморския бряг, и да способства за развитието на търговията, индустрията, промишлеността и земеделието в същите места.”
На общо събрание, проведено на 19 февруари 1914 г., основателите на дружеството избират управителен съвет от трима души: Янкул Дойнов, Йордан Костов и Стефан Минков, и също тричленен проверителен съвет: д-р Христо Георгиев, Кр. Калев и Ан. Маринов, както и двама запасни членове Иван Минев и Ст. Кирчев. С набрания капитал новоучреденото дружество купува плавателни съдове, повечето от които са стари, притежание на частни лица от Бургас, Василико /Царево/, Цариград и др. Най-големият кораб на дружеството, наречен „Марица”, е купен от Цариград. Той е дълъг 22 м, широк 5 м, с обща вместимост 62 тона. С „Марица” и с другите кораби „Бургас”, „Янтра”, „Тунджа”, „Арда” и „Начало” каботажното дружество поддържа товарния и пътническия трафик по крайбрежието. Пълната история на дружеството тук:

http://pan.bg/view_article-47-8246-Korabite-Marica-Burgas-Qntra-Tundzha-Arda-i-Nachalo-na-Bylgarsko-kabotazhno-bezimenno-akcionerno-druzhestvo.html

Стоян Райчевски. Старият Бургас, Издателство "Захарий Стоянов", София 2011

ГЕМИЯ "ТУНДЖА" (V) - "ТРИТОН" - "УДАРНИК"

Построен - 1946 г. във Варна, "Български кораб", DWT - 175, мощност на двигателя - 120 к.с., дължина - 22,10 м, широчина - 7 м, в. (?) - 2, 69 м, газене с товар - 2,75 м, БРТ - 95,14, НРТ - 67,38, приет в БМФ - 1948 г. от СД "Емона", излиза от БМФ през 1957 г., прехвърлен в Свищов.

Списък 3: Национализирани частни и кооперативни кораби, предадени на БМФ през 1948 и 1949 г.
Тремол Иванов, Морското търговско корабоплаване на Третата българска държава, ИК Галактика, 1996 г.

До не много отдавна наши моряци плаваха на дървения моторен кораб "Ударник". Всъщност това бе бившата гемия "Тунджа" - собственост на събирателното дружество с основатели Коста Заимов и Христо Карагьозов. До национализацията този кораб бе известен под името "Тритон".

Стоян П. Костов. Под роден флаг. Профиздат, София 1967 г.

МОТОРЕН ТАНКЕР "ТУНДЖА" (VI)


Снимка - архив Popay

"Тунджа" ("Буганда"): построен - 1963 г. в Норвегия, Осло, танкер, DWT - 45 860, 15 000 к.с., 16,6 възла, д. 213,61 м, ш. 29,30 м, в. 15,11 м, газене - 11,67 м, БРТ - 26 759, НРТ - 16 613, приет - 5.04.1969 г. в Италия, Палермо, за БТФ от кап. Иван Пашунков и гл. механик Т.Кожухаров.

Приложение 2: Корабен парк на България през периода 1944-1985 г. по предприятия и по произход на доставката
Списък 1: Кораби, доставени от и за БМФ и БТФ до 1985 г. б/наливни кораби
Тремол Иванов, Морското търговско корабоплаване на Третата българска държава, ИК Галактика, 1996 г.

ДЪЛБАЧКА "ТУНДЖА" (VII)

Собственост на "Дунавски драгажен флот" АД

13 Януари 2012

ruseinfo.net

Изпълнителният директор на ИАППД - Русе Павлин Цонев на основание чл. 62а от Закона за водите откри процедура за издаване на разрешително за ползване на воден обект в участъка от км. 468 до км. 464. Ще се ползват следните кораби за транспорт и изземване на наносите: дълбачка "Тунджа", м/к "Балкан", "Омуртаг" и "Пирин", както и три 1950-тонни секции. Позволява се работа на разстояние поне 150 м. от българския бряг и максимално 350 метра.

Забележка: публикуваният списък на корабите с име "Тунджа" е работен и е в процес на допълване.