Сп. „Клуб КРИЛЕ“, Н.Димов

Имената на загиналите в битката за Тутракан по време на Първата световна война са изброени до едно в един от най-впечатляващите военни мемориали у нас. Става дума за комплекса “Военна гробница – 1916 г.”, който се намира на около 8 км от Тутракан, вляво от пътя за Русе.

Тутраканската епопея е една от знаковите победи на Българската армия в новата ни военна история. Кратка справка - след Междусъюзническата война Южна Добруджа е отнета от България и включена в пределите на Румъния. Румънските власти се заемат с охраната на новата граница и превръщат Тутракан в една от най-мощните крепости на река Дунав.

РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >
На 1 септември 1916 г., когато Първата световна война е в разгара си, България обявява война на Румъния и си поставя за цел да завземе Тутракан и Силистра. Атаката на крепостта Тутракан започва в ранните часове на 5 септември 1916 г. под командването на ген. Пантелей Киселов. Съотношението на силите е в полза на обединения Дунавски българо-германски отряд /но не и достатъчно голямо според военната наука по онова време/(Дунавският българо-германски отряд и придадените им части под общото командване на началника на 4-та преславска дивизия генерал-майор Пантелей Киселов с численост 55 000 души, 132 оръдия и 53 картечници срещу 15-та и 17-та пехотни румънски дивизии с численост 39 000 души, 246 оръдия, 78 картечници и на придадения към крепостта Дунавски флот, в състав 4 монитора, 8 стражеви кораба и 4 канонерки), като към 18 часа българската войска влиза в освободения Тутракан и пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника.

В битката загиват около 10 000 войници и офицери, 1764 от които – български.

Първите стъпки към увековечаването на паметта им са направени веднага след края на войната, а през 1922 г. на мястото, на което днес е мемориалът, е поставен обелиск. От четирите му страни на български, немски, румънски и турски език са изписани думите ”Чест и слава на тия, които знаят да мрат геройски за техното отечество”. (Надписът на турски е с арабски букви, защото това се е случило, пред Кемал Ататюрк да въведе латиницата като основа на новата турската азбука.)

През 1996 г. започва кампания за изграждане на Алея на славата, на която да бъдат изписани имената на загиналите в битката. Те са погребани на същото място в два масови и няколко десетки други гроба. На някои от гробовете има имена, на други пише просто: „Неизвестен”.

Мемориалът е разтърсващ и е добър пример за това, как се пази военната история.



Снимки: Н.Димов

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 11/16 СЛЕДВАЩА СНИМКА