В АРМИЯТА ВСИЧКО Е НАРЕД: И ЗА ТОВА ОТМЕНИХА НАЙ-ГОЛЯМОТО УЧЕНИЕ ЗА ГОДИНАТА "ШАБЛА 2016"

"Тази година "Шабла 2016" - най-голямото учение за годината, няма да има.
Поради липса на гориво." Ха-Ха!Хааааааааааааааааа!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Да си и-бе мишка ушленцето!

АРМИЯТА НИ БЕ СТРАШИЛИЩЕ ПРЕДИ 25 ГОДИНИ
04 ное 2014 | 09:15 | pan.bg (1149) (7)
Нашата мила войска
26 000 са под знамената
в. Преса
Евгени Генов

В света има само една армия, която няма пленено бойно знаме, с изключение на тези, които никога не са воювали - българската. Клокотница - 1230 г., Одрин - 1205 г. и 1913 г., Тутракан - 1916 г., Дойран - 1918 г., Драва - Соболч - 1945 г., са само част от звездните мигове на българското бойно изкуство. Дълго време войската ни бе една от най-боеспособните на Балканите. И бе страшилище за всеки агресор. След като блоковото противопоставяне отиде в историята и Желязната завеса падна, армията ни започна да се свива като шагренова кожа.

Политиците на новото време казаха, че нямаме врагове и не ни грози война. Това изрично е отбелязано, но с наукообразни термини, в стратегията за национална сигурност - че България в близките години не я грози военна агресия. Дали е така - времето ще покаже. След 10 ноември 1989 г. за 23 години войската ни се стопи близо шест пъти. В момента под знамената на бойните ни части маршируват около 26 000 бойци. Това е числото, записано в Бялата книга, изготвена от правителството на ГЕРБ. Според нея и министерско постановление на кабинета „Борисов“ №333/29.12.2010 г. до края на 2014 г. войската ни ще остане с 80 танка, 280 бронирани машини, 16 изтребителя, 22 вертолета и 6 бойни кораба. Това са основните оръжия, които трябва да пазят 111 000 кв. км. българска земя. Дали са достатъчно, никой не казва, защото е конфиденциална информация. На Балканите единствено Македония е с по-малка армия от нашата.

Гърция, въпреки че е в криза, сега купува две нови подводници. А ние останахме без подводен флот. С Турция въобще не можем да се сравняваме. Дори и с Румъния. Армията ни е малка, защото НАТО ни пази, е логиката на всички управляващи през годините на прехода до днес. Те се осланят на чл. 5 на Вашингтонския договор за колективната защита. Но преди него чл. 3 гласи, че всяка държава трябва сама да гарантира сигурността си.

Експерти твърдят, че армията ни в момента има капацитет само за мисии зад граница. След 1989 г. близо 12 000 наши бойци са миротворствали в Камбоджа, Ирак, Афганистан, Босна и Косово. За това време загинаха 23 наши рейнджъри.
Наши рейнджъри раздават подаръци на афганистански деца.

На 10 ноември армията ни беше 156 837 души

След Втората световна война България е в сферата на влияние на СССР. Само за периода 1945-1947 г. руснаците ни дават 375 самолета, 1661 оръдия и минохвъргачки, 463 танка, 1170 картечници 12 торпедни катера, един ескадрен миноносец, шест морски преследвача, три подводници и 1170 автомобила. През октомври 1962 г. се разиграва една от най-драматичните страници от периода на Студената война - Карибската криза в Куба. Две седмици светът е на ръба на ядрена война и само патовата ситуация между САЩ и СССР е причина тя да не избухне. Карибската криза засяга пряко и България, като демонстрира, че в условията на конфронтация в международните отношения регионалните конфликти могат да придобият глобален характер. Армията ни е поставена в повишена степен на бойна готовност, защото се очаква атака от Гърция и Турция. По-късно, през 1968 г.,
участваме в чехословашките събития с два полка от Елхово и Харманли с численост 2177 души и 26 танка.

През 70-те години числеността на войската ни вече е 108 000 души - 23 500 офицери, 20 500 сержанти и 64 000 войници. От тях в пехотата са 66 000, в ПВО и ВВС - 19 000, във ВМФ - 5400, и във военните училища, академията и силите на централно подчинение - 17 600 души. През това време войската ни тренира усилено. Тогава се провежда и най-голямото учение на Варшавския договор у нас под кодовото наименование „Щит-82“

В тези невиждани по мащаби маневри в Източна България участват над 60 000 души, 800 танка, 1100 бронетранспортьора и бойни машини на пехотата, 1000 оръдия, 500 самолета и вертолета, 10 000 специални транспортни машини и 16 ракетни пускови установки. Паметното събитие - 10 ноември 1989 г., заварва армията ни с численост 156 837 души. От тях в Сухопътните войски са 126 000 души с 2269 танка, 2232 бронетранспортьора и бойни машини на пехотата, 2154 оръдия, 2800 минохвъргачки и 52 ракетни пускови установки. Във ВМФ служат 8500 души на 4 подводници, 3 фрегати, 24 тралчика, 6 кораба за борба с подводници, 22 десантни кораба, 7 ракетни катера, 4 торпедни катера, 3 минни заградителя, 11 вертолета за борба с подводници, 4 пускови установки „Редут“, 4 пускови установки „Рубеж“ и 50 спомагателни кораба. В Ракетните войски пък носят денонощно бойно дежурство 8 комплекса СС-23 с обсег 480 км, снабдени с 24 допълнителни ракети, всички с възможност да носят ядрени бойни глави. Отделно са 50 комплекса Р-300 „Скъд“ също с ядрени възможности и обсег 300 км. По това време имаме и много тактически ракети 9К52 „Луна“ с обсег 70 км, 18 комплекса 9К79 „Точка“ с обсег 70 км, които също могат да носят ядрени заряди. Родното небе пък се охранява от 26 зенитно-ракетни дивизиона, които са въоръжени с едни от най-модерните комплекси С-200 с обсег до 240 км.

Нашите ВВС бяха №1 на Балканите

През годините на Студената война страната ни е обградена от врагове. Но не смеят да посегнат на България, не само защото сме сателит. В югославската, гръцката и турската армия е бил направен анализ, в който е подчертана въздушната мощ на страната. В средата на 50-те години нашите ВВС разполагат с близо 800 самолета, сведени в седем авиационни дивизии. Ние имаме най-подготвените бойни пилоти, с най-модерната авиационна техника и бойният потенциал на авиацията ни се равнява на сумарния на Турция и Гърция, взети заедно. Това статукво се запазва до 70-те години. Тогава сме въоръжени с около 600 самолета. Отделно мобилизационно се развръщат гражданската и спортната авиация, за да формират авиационна групировка по време на война от близо 1000 бойни, транспортни и спомагателни самолета.

Пикът на родните ВВС обаче са 80-те години. Тогава на въоръжение са приети МиГ-25, които реално нямат противник в небето на Балканите, разузнавателно-ударните комплекси Су-22М4, щурмовите самолети Су-25, щурмовите вертолети Ми-24. Тези машини са без аналог в региона. Не говорим за внесените над 90 броя МиГ-23 и за мощта на БГА „Балкан“, оперираща на пет континента.

В условията на война България можеше да разчита на военна и гражданска авиация с десетки хиляди отлично подготвени специалисти и 1500 модерни летателни апарата, от които 700 военни. Всичко това бе градено от народа ни, защото авиацията за българина от един век е кауза. „Демократизмът“ на собствените му политици през 90-те обаче се оказа по-безкраен от космоса и съсипа гордостта на войската ни.

Над 2000 танка пазеха държавата

По силата на Парижкия мирен договор от 1947 г. земните и граничните войски на страната са сведени до 55 303 души. По-късно тези ограничения в числения състав не се спазват. А за повишаване на бойната мощ на сухопътните формирования се увеличават танковите, противотанковите и зенитните войски за сметка на пехотата. Сформира се и първата танкова дивизия.

Значителни промени в структурата на Сухопътните войски настъпват след създаването на Варшавския договор. Три дивизии са включени в състава на обединените въоръжени сили на съюза. В условията на блоково противопоставяне пехотата е снабдена с достатъчно количество автоматично стрелково оръжие, танкове и противотанкови средства, артилерия, включително и реактивна, ракетна, свързочна, инженерна, химическа и обслужваща техника. През 1973 г. се създава Командването на сухопътните войски (КСВ). В мирно време командването ръководи подготовка на Сухопътните войски, а в случай на война става командване на фронт. На въоръжение постъпват нови и по-съвършени оръжия - бойни бронирани машини БМП-2, танкове Т-72, самоходни артилерийски комплекси „Гвоздика“ и „Акация“. Отделно войската е снабдена и с гаубици голям калибър - 203,2 мм, със зенитно-ракетни комплекси „Куб“, „Оса“, „Круг“, ракетни комплекси от типа „земя-земя“ - „Ока“ и „Точка“, и оперативно-тактически ракети „Фрог“, „Скъд“ и СС-23.

Към 1 юни 1991 г., когато Варшавският договор се саморазпуска, числеността на Сухопътните войски е 126 000 души, 2269 танка, 2232 бронирани
бойни машини, 2154 оръдия, 2800 минохвъргачки и 52 ракетни пускови установки.

Реактивните ни системи за залпов огън „Град“ имат далекобойност 21 км.

Добро поле - 1918г.

На 14 септември 1918 г. над 1500 оръдия обсипват с огън българските позиции от Охридското до Дойранското езеро. На другия ден противникови
вериги от Шумадийската сръбска, 17-а колониална и 122-ра френска дивизия се насочват срещу нашите позиции на Добро поле и връх Козяк. Бойците от 32-ри, 80-и и 29-и пехотен полк посрещат врага с огън. Но ожесточената им съпротива е преодоляна. Към края на деня отбраната в направление на
хребета Добро поле е пробита. До 19 септември тактическият пробив достига дълбочина 25 км. Антивоенните настроения сред част от българската войска прерастват в организирани бунтове. Въстаналите войници на 25 септември нападат главната квартира в Кюстендил. Правителството е принудено да иска примирие, което се сключва на 29 септември в Солун. С това завършват действията на войската ни в Първата световна война. България изживява втората национална катастрофа.


Флот от 4 подводници и 3 фрегати

През 50-те години правителството отпуска на военното министерство 16,5 милиарда лева само за бойния флот. През 1954 г. е възстановено подводното корабоплаване. Съветските подводници М-202, М-203 и М-204 са пребазирани във Варна и официално са приети в състава на ВМФ с бордови номера 41, 42 и 43. През следващите години те са заменени с подводници пр. 613 и пр. 633, със значително по-високи тактически възможности. В началото на 80-те години българските ВМС за първи път имат четири подводници. Усилено се развиват ударните сили на флота. Формира се разузнавателно-ударен комплекс на ВМС с вертолети, корабни и брегови ракетни подразделения.

В края на Студената война ВМФ разполага с 8500 души, 4 подводници, 3 фрегати, 24 тралчика, 6 кораба за борба с подводници, 22 десантни кораба, 7 ракетни катера, 4 торпедни катера, 3 минни заградителя, 11 вертолета за борба с подводници, 4 пускови установки „Редут“, 4 пускови установки „Рубеж“.
Ракетите „Точка“ са от малкото добри оръжия, с които разполагаме.

Драва - Соболч, българският Сталинград - 1945г.

Сраженията на Първа българска армия срещу хитлеристките войски във Втората световна война при Драва -Соболч в Унгария през март 1945 г. са
известни като българския Сталинград. Тогава немското командване решава в този участък да предприеме мащабно контранастъпление срещу войските на Трети Украински фронт, който от своя страна организира Балатонската отбранителна линия.

Нашите войски трябва упорито да отбраняват полосата при река Драва в западния участък и да не допуснат немски сили да минат в тила на руснаците. Започват ожесточени боеве. На помощ на българите руснаците изпращат 133-и съветски стрелкови корпус. Започват жестоки и кръвопролитни боеве, но нашата армия не допуска пробив и изпълнява поставената и задача.

При Драва войската ни дава 6850 жертви - убити, ранени и безследно изчезнали. Загубите на германците са около 7500 души.

На Боко и Ненчев им идва края колко жалки сте в историята ще сте заклеймени като предатели на страната а децата ви ще носят този срам до гроб.

щоm пари за гориво няmа,скоро и пари за заплати няmа да иmа.ПИЧОВЕ БЯГАЙТЕ ИЛИ ИЗЛИЗАЙТЕ ПО ПЛОЩАДИТЕ.

Пак фантасмагории, че не е наред нещо е така, ама такова учение не е планирано, че да е отменяно! Ама като не знаем, по-лесно е да плюем- шматки!

По същия начин градяха армията ни и офицерите и от Царската армия. Само за около 20 години след Ньой, от около 30 000, армията е доведена до около 75 000, най-вече заради умелото съчетание между държавническа воля и военна мисъл.
И Царство България и Народна Република България се управляваха от държавници и военни, със здрава държавническа и военна мисъл, за разлика от Република България, където липсват и най-малките зачатъци на държавническа и военна мисъл.
Създаването на една система за въоръжена борба, каквато ние понастоящем нямаме, изисква целенасочена работа на 1-2 поколения. А ние дори не започваме да правим такова нещо, нито пък някой му пука и има намерение да започва. Само безсмислени лозунги без покритие и документи с лъскави имена без връзка с действителността.
Едно от най-шантавите неща са т.н. "три мисии на ВС". ВС, винаги във времето, имат една единствео предназначение (т.н. мисия) същностно предназначение -- защита на държавата от нападение на чужда армия. Другото -- разни приноси за световния мир и защита на населението са мероприятия между другото. Разводняването на предназначението на армията е много опасно, тъй като се разводнява и военната мисъл, а академии и военни училища хабят сили в занимания с неща, нямащи отношение към военната сигурност. Това вредно мислене по отношение на военната и държавна ( т.н. национална) сигурност* се натрупва с годините и постоянно произвежда лековерни и лекоумни решения свързани с отбраната.
С две думи, нещата по отношение на държавната /военната сигурност са докарани дотам, че такива нямаме. Не се изпълнява член 3-ти , което може да е повод за отказ на помощ по чл. 5 . И няма нищо държавническо в това, да градиш военна / държавна си сигурност, по благоволение на други, по външна зависимост, помощ и кеф, които я се случат я не се случат -- заради чужд политически кеф, според полит-обстановката във времето или поради това, че и дори да искат, съюзниците могат да нямат възможност да помогнат ( а и никъде не заковано, че помощта по чл. 5 е военн, може да е и с Челюстни войски ) И когато, някога във времето, държавата крещи "Помощ, помощ , член 5-ти", с право могат да ни кажат "Сори, член 3-ти"

----------------------------------
* допреди няколко десетилетия под държавна сигурност и военна сигурност се проумяваше едно и също, естествено, тъй като една държава загива само тогава, когато войската и не може да отрази нападение на чужда армия. Военната сигурност е в основата на т.н. национална сигурност и всякакви други видове сигурности се въртят около военната сигурност както планетите около Слънцето.

.... и най- големият банкет също. Тюх!

За тази година няма планирана Шабла

Имаше, имаше.
Утрепките на Ненчев да мълчат!
Ние от Долна Митрополия бяхме запланували да стреляме с Л-39 на Шабла в края на август.
Преди 1 седмица ни казаха - гориво няма, спасявайте се.

Имам приятели във флота, положението е същото - няма отпуснато допълнително гориво за двете фрегати на по 40 години...

В сайта на ВВС
Национални учения и тренировки

1. август – септември
Съвместни експериментални и бойни стрелби по въздушни и надводни цели

Тези стрелби бяха планирани да се проведат на Шабла.

В сайта на МО

1. Тактико-специално учение – 1 бр. Личен състав и материална част от
ВМС

Бе предвидено участието на фрегатите в акваторията на Шабла...

Скандално видео, показващо как африканец бие и се гаври с невинно животно! Имайки предвид,че видеото е публикувано от румънец, вероятно става въпрос за румънски мигрант.Би било добре да го публикувате като новина, да видят хората с какви индивиди искат да населят нашата България https://www.facebook.com/stefan.sultanu07/videos/326599864351583/

"Нямало планирано учение Шабла 2016" ... е как да планират, като няма гориво?

Отговор на коментар: #10
Ама миналата година на сайта на ВВС, в ПДФ-а с инфото за ученията през годината беше споменато конкретно Шабла. А тази година - тц.

Нали там някъде имаше нефт..... На Шабла беше...

За автобусите няма гориво, какво остава за ученията...

Да питам аз, като няма пари за гориво за тренировки, има ли заделено гориво за нещо по-сериозно или да си купувам грес????

Кви учения, кви заплати? На поляците с какво ще плащате?

Парите от спестеното гориво ще отидат за 5 звездни хотели и глезотийки за полските асове. Ето ви пресен пример за приказката "който не храни своя армия ще храни чужда"