blog.bg


На 9.04.2014 г. в руската преса се появи описание на новата руска политика (www.iraqwar.mirror-world.ru), което напълно може да бъде отнесено към изложение на основните „опорни точки” на нова руска външнонополитическа доктрина и да се нарече накратко „Доктрина Путин”. Смятам, че е полезно българските читатели да се запознаят с нея, като отговор на неограничената, нервна, нахална, високомерна и глупава русофобска медийна агресия в България.

В историческата си реч на 18.04.2014 г. в Георгиевската зала на Кремъл, В.В.Путин изложи съществената част от новата доктрина.

1.За в бъдеще Русия няма да разглежда Запада като партньор, който заслужава доверие. Въпреки гръмогласните уверения за край на „Студената война” и на политика на баланс на силите, Западът продължава да води старата политика за възпиране на Русия. Неговата реална политика е измама, вземане на решения зад гърба на Русия, поставянето й пред свършени факти, експанзия. От сега нататък Русия ще изхожда от тази реалност.

2.Русия повече няма да разглежда себе си като част от европейската, още по-малко, от евроатлантическата цивилизация. Русия се отказва от комунистическите и от „псевдодемократичните” догми. Русия вече не вярва в универсалните ценности за свобода, права на човека и демокрация, както и в всякакви универсални модели. Всяка силна страна сама по себе си е система от ценности и сама по себе си е модел.

3.Русия не приема муждународното право като система от правила или като координатна система. Международното право се оказа меню, от което силната страна избира това, което е й изгодно. Силна Русия има правото на „суверенна демокрация”. Слаба Украйна – няма. Светът отново е свободна игра на силните и баланс на техните сили и възможности.

4.Сферата на действие на „доктрината Путин” е постсъветското пространство. Обосновка – „историческото наследство”, „руския свят”и стратегическата безопасност на Русия. Суверенитетът на постсъветските държави се третира като непосредствено свързан с руските интереси. Твърдата готовност за преминаване от дипломатически увещания към нужните действия е главното в новата доктрина.

5.Модифицира се Вестфалския принцип за непоклатимост на държавния суверенитет и на териториалната цялост. Вече се приема, че този принцип се отнася само за силните, състояли се държави, защитени от собствена армия или от военно-политически блок. Суверенитетът и цялостта на слабите държави се превръща в поле за игри на силните държави. Държавите се разделят на висша лига с гаранции и на втора лига – без гаранции. Ако силна и решително настроена държава сметне, че нейните военно-стратегически, икономически и политически интереси са застрашени, тя има правото да действа, като се намесва във вътрешните работи на слабите страни и дори ги поставя под своя контрол, или си присвоява тяхните територии.

6.Ролята на международните организации рязко се намалява. С тях трябва да се сътрудничи до момента, когато започнат да пречат на защитата на националните интереси. В такъв случай, тяхната роля трябва да се игнорира.?

Запознавайки се с „доктрината Путин” различните демократи, социал-демократи, либерали, олигарси и лица с нетрадиционна сексуална ориентираност може да изпаднат в шок. Внимателно анализирайки я, веднага се забелязва, че в голямата си част тя е взаимствана от поведението на САЩ през последните 25 години – така те се разпореждаха във временния еднополярен свят. Но този свят се промени, съвкупния военен,икономически и хуманитарен потенциал на Запада рязко намаля и продължава да намалява. Бързо се увеличава тяжестта на Азия, Латинска Америка и Африка и предлаганите нови правила ще се окажат привлекателни и лесно възприемани. Да, светът ще стане по-опасен и даже взривоопасен, рисковете ще бъдат необичайно високи и всичко това в съвкупност ще се превърне в гигантска цедка, която ще отсее ненужните, слаби и заразени с неизлечими недъзи и пороци етноси, народности и държави.

От изложената доктрина следват най-малко три тезиса за глобалното и историческото в текущия момент.

1.На дневен ред е мащабна ревизия на официалната руска история от последните години : събитията от 1991 г. ще се определят като мащабна геополитическа катастрофа ; интервалът 1991 – 99 г. като тъмно и смутно време ; интервалът 1999-2007 г. като предверие към историческия реванш ; интервалът 2007-2014 г. като борба за консолидиране на елита, срещу предателите, превъоръжаване на армията ; 1.03.2014 г. като начало на нова ера, отменящо всичко, което е било до декември 1999 г.

2.От изложената постановка за историята не съществува никаква Руска Федерация и тя ще бъде отменена като временно название на страна оправяща се от жесток геополитически удар. Присъединяването на Крим не е „териториална кражба” от Украйна, а символичен жест, разбиран и от народа, и от част от елита, като възстановяване на великата държава СССР. Референдумът в Крим денонсира в съзнанието на руските хора разпада на СССР, 23-годишната история на Украйна и 23-годишната история на Руската Федерация.

3.Днешният момент ще се разглежда като финал на победилата руска революция, представена от номенклатурата, спецслужбите и лоялните им олигарски – това е незавършената революционна логика от 1991 г. Това обяснява готовността на гражданите на РФ да воюват с Украйна (13.04.2014 - www.iraqwar.mirror-world.ru)?

От тук бъдещето на Украина и на България е ясно, като свежо пролетно утро : (1), Украйна или ще бъде близка с Русия, или няма да я има ; България или ще бъде ментален брат на Русия или няма да я има ( виж материала на „Ройтерс” цитиран в „VESTI.BG” – 10.04.2014).