ocus-news.net


Доц. Димо Чешмеджиев, историк и дългогодишен университетски преподавател, в интервю за Радио “Фокус”- Пловдив, за неуспешният атентат срещу Стефан Стамболов, извършен на 15-ти март (по стар стил), и за мотивацията на атентаторите

Фокус: Доц. Чешмеджиев, как всъщност се осъществява неуспешният атентат срещу Стефан Стамболов на 15 март (стар стил)?
Димо Чешмеджиев: Този атентат е извършен през 1891-ва година. Той всъщност е насочен срещу самия Стефан Стамболов, а не срещу финансовия министър. Извършен е в центъра на София пред известното тогава кафене „Панах”, което влиза в литературата и е често рисувано от различни художници. Стамболов и Христо Белчев отиват на мястото, за да обсъдят назначаването на един главен секретар на Министерството на финансите и там ги проследяват техните атентатори. Казвам „техните”, защото те искат да убият Стамболов, а убиват Христо Белчев. Този атентат е организиран от група македонски дейци, начело с Димитър Ризов, който е виден български възрожденски деятел и участник в Съединението, и също така от няколко братя, наречени Тюфекчиеви, които всъщност след това наистина убиват Стамболов. Атентаторите причакват Стамболов пред кафенето, опитват се да го застрелят, като се целили в главата, тъй като той е ходил с ризница под дрехите. Той е бил само ранен, паднал и те го помислили за мъртъв. След това при преследването е убит Христо Белчев, който е един от най-младите и най-успешни финансови министри на България.
Фокус: От какво е предизвикан този атентат?
Димо Чешмеджиев: Той е предизвикан от недоволството на част от дейците на македонското движение, които се борят за освобождение на Македония и за присъединяването й към България. Те смятат, че политиката, която води Стамболов за сближаване с Османската империя, е всъщност предателска политика, тъй като той „предава” Македония на Османската империя. Те не разбират същността на неговите политически действия, тъй като Стамболов действително провежда такава политика на добри отношения с Османската империя, но чрез нея той извоюва някои много важни предимства за българите в Македония по линия на Екзархията. Той успява да получи берати за няколко български владици в Македония. Така, че тази политика на Стамболов е изключително прозорлива, поне според личното ми мнение. Такава оценка има и голяма част от историографията, но политиката му не се разбира от много от тези македонски дейци, които искат да се води срещу Османската империя твърда и силова политика. Това е причината да решат, че трябва да убият Стамболов. Те не успяват по време на този атентат, но няколко години по-късно,след като Стамболов пада от власт, братя Тюфекчиеви успяват да го убият. Невинна жертва на неуспешния атентат през 1891-ва година става Христо Белчев. Но после Стамболов използва този атентат. По време на следствието изпраща няколко души в затвора, има и осъдени на смърт. Общо взето се смята, че той се разправя чрез това следствие със своите политически противници или поне с част от тях.
Фокус: Противоречива личност ли е Стефан Стамболов?
Димо Чешмеджиев: Донякъде е противоречива личност, тъй като е един несъмнен български патриот. Знаете, че той участва в опитите за освобождение на България преди Освобождението, участва в БРЦК, участва в организирането на Старозагорското въстание, на Априлското въстание, след това е председател и министър-председател на парламента. Той е безспорен патриот, който води независима политика и държи за независимостта на България в период когато страната е зависима според Берлинския договор и то не само от своя суверен Османската империя, а и от други велики сили, които са се освободили преди това. Той е един от хората, които успяват с огромни усилия да задържат тази независимост на България и да направят държавата до голяма степен равностоен партньор в европейската политика. От друга страна, Стамболов води прекалено твърда и силова политика.Това до голяма степен присъжда правото на неговите противници да му дават отрицателна оценка. Имайте предвид, че той наистина е бил много суров. Много от неговите политически противници са хвърлени в затвора. Един от тях е Петко Каравелов. По тази причина в края на своето управление Стамболов остава без политически съюзници. Друг е въпросът, че в историографията също до голяма степен преобладаваше отрицателната оценка за Стамболов по простата причина, че се смята, че води антируска политика. Тази негова политика очевидно не е антируска, а е насочена към запазване независимостта на България. Но за някои среди, включително историографски, това означава антируска политика, тъй като очевидно за тези среди е по-важна Русия отколкото България. На практика наистина е бил противоречива личност, особено в тогавашната епоха. От позицията на времето, като че ли сега преобладава положителното в неговия образ. Тези конкретни проблеми, които са съществували тогава, не са толкова важни, а е останал екстракта за оценката към него и сега тя е по-скоро положителна.
Тони МИХАЙЛОВ