Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в интервю за предаването „Добър ден, София“ на Радио „Фокус“.



Водещ: В следващите минути търсим коментар на ситуацията в Истанбул от Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин. Господин Димов, как коментирате случващото се в Турция? Защо точно Истанбул стана следващата мишена на терористично нападение?
Георги Димов: Нека в началото да кажем, че все още официалните турски власти се въздържат от по-конкретни оценки за мотивите и за самите извършите на терористичния акт. Обичайните заподозрени обаче най-вероятно ще се търсят в три главни направления – ДАЕШ, Кюрдската работническа партия (ПКК) или някоя крайнолява формация, да кажем в момента най-актуална е Марксистката революционна народоосвободителна партия Фронт, Най-малкото, защото и трите преди това са участвали в различни терористични нападения в Турция. По-важни обаче според мен са причините и конкретната вътрешна и външнополитическа обстановка за първия мащабен терористичен акт в югоизточната ни съседка през новата 2016 г. В тази връзка мощният взрив в района на „Султан Ахмед“ ни дава повод за кратка ретроспекция на подобни мрачни събития например през миналата година. На първо място това е терористичният акт на 20 юли в околийския град Суруч на провинция Шанлъурфа на турско-сирийската граница с над 30 убити и много ранени, извършен месец и половина, след като редовните парламентарни избори на 7 юни не успяха да определят безспорен победител, който да е в състояние да състави еднолично или дори в най-лошия случай някакво коалиционно правителство. Стигна се до патова ситуация, както си спомняте, и последваха предсрочните общи избори на 1 ноември, предшествани обаче отново от мащабен терористичен акт на 10 октомври, този път 20 дни преди парламентарния вот стана двойната бомбена атаката на Централната жп гара в турската столица, при която имаше повече от 100 убити и стотици ранени, главно от средите на кюрдите. Тук е мястото да се запитаме каква е сегашната вътрешнополитическа обстановка в Турция. Последните парламентарни избори трябваше да дадат отговор на два главни въпроса. Първият – дали еднолично управляващата до тогава Партия на справедливостта и развитието, създадена от президента Ердоган и със сегашен лидер Ахмед Давутоглу, ще спечели обикновено мнозинство, за да е в състояние да състави самостоятелно правителство, което в крайна сметка се случи, и в момента Давутоглу е начело на второто си правителство. Втората въпросителна бе по-сложна и целите бяха по-амбициозни, а именно дали партията на Ердоган и Давутоглу ще получи квалифицирано мнозинство в Меджлиса, за да е в състояние пак еднолично и в свой интерес да промени Конституцията, за да може Турция да се превърне от парламентарна в президентска република. Точно това нещо не се случи и в момента централна тема на дневния ред в Турция са опитите и натиска на управляващите за спешна корекция на основния закон. В тази насока само ще визирам последните шокиращи изявления на президента Ердоган по темата, привлекли вниманието на световната общност и медии, а също така и продължаващите инициативи на председателя на Меджлиса за осигуряване на парламентарно мнозинство за толкова силно исканите промени на Конституцията. Днешният терористичен акт в Истанбул се извършва точно в условията на силен натиск от страна на президент и на правителство за промяна на формата на държавното управление на Турция, а всъщност това е актуалният политически акцент в Анкара.
Водещ: В такъв случай какъв отговор бихме могли да очакваме от турския президент на тази атака?
Георги Димов: Вижте, в същото време аз искам да допълня, че не трябва да се игнорира и развитието на кюрдската тематика в Турция и съседните страни, най-общо казано. Възобновените бойни действия на ПКК вътре на турска територия никак не са за пренебрегване и без съмнение са предпоставка за засилване на терористичната заплаха. Досега, знаете, имаше ежедневни информации за престрелки, жертви и ранени основно в Югоизточен Анадол. Сега виждаме, че нестабилността и терорът обхващат и големите турски градове, включително и световния мегаполис Истанбул. Също така на следващо място няма как да се пренебрегне и засилващото се напрежение по южните граници на Турция. Казано лаконично – Анкара очевидно се намира в състояние на война. Показателна в това отношение е и ескалацията на обстановката в самата Сирия. От напрежение между правителство и опозиция през гражданска война до регионален конфликт със заряд да прерасне в световен сблъсък. Още повече, че Русия и Турция вече откровено са геополитически противници. Аз съм склонен да се съглася с подобна оценка, пак да уточним все още не военни, и да се надяваме, че няма да се достигне до подобна мрачна перспектива, но реалностите са, че от добросъседски отношения и дори от стратегическо партньорство сега отношенията Москва-Анкара са пред тотално замразяване. Ако трябва пак да обобщим – според мен могат да се визират именно тези три главни фактора. Най-общо казано –дебатите за президентската система, които, между другото, на фона на терористичния атентат ще се активизират и може би ще дадат допълнителни козове в мотивите на управляващите, кюрдската тематика и самата война в Сирия.
Водещ: Очаквате ли засилване на терористичната активност всъщност в Турция и как тя би се отразила на Балканите?
Георги Димов: Струва ми се, че тук е мястото да се запитаме къде сме ние и какво следва за нас и за Балканите, както Вие споменахте. Нека в началото да се съгласим, че няма преки сигнали за непосредствена заплаха за нашите национални интереси и сигурност. Поне засега очевидното въздържане от незабавен руски ответен удар след сваления на 24 ноември неин фронтови бомбардировач на турско-сирийската граница – в тази връзка с терористичната вълна в Турция и изострянето на кюрдския проблем. При всички положения обаче войната в Сирия продължава и със сигурност бойните действия на руската армия там ще се засилят, включително и във все по-голяма близост до турската граница. Няма как да очакваме обратното. Даже това може да се оценява и като косвен отговор на Москва за сваления неин самолет в района. Подобна перспектива и самото изостряне най-меко казано на турско-руските отношения няма как да не ни подмине без последствия. Визирам съвсем лаконично – първо, като обективни предпоставки за засилен миграционен натиск; второ, от гледна точка на още по-голямата възможност за инфилтриране или най-малкото третиране на терористи, в случая конкретно, бягащи от засилени руски военни атаки в Сирия, или обратното – присъединяващи се джихадисти от Западна Европа или дори от Балканите към частите на ДАЕШ на сирийска територия. Няма как да не го очакваме. Трето – подобно двустранно преминаване през територията на България на кюрдски активисти също не е напълно изключено. За да маневрират или да се включат на терен в реализацията на кюрдската кауза. На четвърто място – според мен ефектите от замразяването от страна на Москва на мащабните енергийни проекти и икономически дейности в Турция и общо в региона. Каквито и да са бодряшки изявления и неглижиране на проблематиката, едва ли ще бъдат еманация на най-уместно държавническо поведение. Да не говорим, че подобни подходи категорично не са разумни и обществено оправдани според мен.
Цвета ЛАЗАРКОВА fokus